За пързалка и шейна мисли МАРТенската ни тайфа

Добро утро!
Днес пак съм с двете госпожици в къщи, защото сутринта Кристина много сладко си спеше и не можеше да се събуди за градина, аз съответно се смилих, но май си вкарах автогол. Пак ще трябва цял ден да подвиквам след нея и да вися в кухнята, за да и приготвям ядене по три пъти на ден. По този повод аз крещя предимно на каката, защото ме е яд, че вече е голяма, разбира и може всичко, но много обича да се прави на глуха. На Симона не крещя, защото знам, че е още мъничка и когато мрънка, обикновено има причина или ако направи беля, не е било нарочно. От време на време и повишавам тон, но дотолкова, че да разбере, че това, което прави не е правилно или че не трябва да пипа там. И понякога се притеснявам Криса да не изтълкува погрешно разликата в отношението ми към двете и това да задълбочи ревността и.
Въпреки тези първи трудности с възпитаването, трябва да сме благодарни, че още са под нашето крило, зависими от нас и подвластни на нашето влияние, защото наистина е много страшно, ако един ден средата им ги повлече в друга посока. С времето отговорността ни като родители ще става все по-голяма, защото смяната на памперси ще се замени от по-сериозни житейски ситуации и тогава трябва да сме винаги на ниво.....Но живот и здраве да е, вярвам че ще отгледаме добри деца, с които да се гордеем.

А, добрутро!

Веси, май си права за вманиачването, ама то е по наследство - майка ми в това отношение е за освидетелствуване. Абе иначе 2 пъти съм събирала супа от пода и търкала с препарат паркета, та ми държи влага още.

Сиа,  да се оправя бързичко и Лора - зъби да не са, щом е само Т?!

Шуши, това с близането на стъклото все едно го пишеш за Рая - по цял ден е залепена за стъклото и маже и ближе, ама то щото отдолу минават коли от време на време и на нея и е интересно.

22 и аз не съм очарована от еднообразието, ама ще се справяме някак.

Тук пък заваля сняг... ама един пухав...сигурно ще изведа Рая след като поспи.

Тони, на мен вчера пък ми вдигнаха скандал защо като съм се прибрала от Бургас, едно от първите неща било да измия банята?!? По-важно било да питам какво ще ядем и да се мисли по този въпрос. А аз измих банята за буквално 10мин. Все пак не беше пипана докато мен ме е нямало - 2 седмици.  

Тъй, че май и аз минавам за освидетелстване май  

Лелееее, и в Дружба така заваляяяяя! Не мога да изляза до магазина! Ей, и в Бургас, сега и в София - все на сняг ми върви! Тц, тц, тц..

Здравейте момичета,

В събота и неделя бяхме в София! В събота бяхме на РД в едно клубче на кръщелника ни! Изкарахме си супер, но няма да обяснявам колко бяхме щастливи като приспахме 4-хлапета в събота вечерта в 10!

Надявам се, че сте добре и че болничките са оздравяли! По-късно като изгладя купът с пране в къщи ще седна да попрочета! Надявам се!

Лек  иприятен ден ви пожелавам и до скоро!

Бодливка,Слънце,БЛАГОДАРЯ за помоща  !
  за всички!

Здравейте и от нас. Моооже ли да кажа и аз за разнообразието в БГ... май по-добре да премълча


 


Защото не си ме виждала в действие 

Здравейте, момичета!

Добре дошла на shevroleta!

Да се включа и аз към обсъжданите теми - аз съм с едно, дълго чакано дете, но и на мен не ми издържат нервите понякога, особено когато не ме оставя до тоалетна да ида или започне да ме дере и хапе, като ме гледа в очите и много добре знае, че не бива. Очилата ми вече няколко пъти ги изправях, че така беше изкривил рамките, че сами си падаха от носа ми. Всеки път, когато се скарам повече и му дръпна ръката от някъде, той започва да плаче много обидено, та се гушваме и се успокояваме и на мен ми е много гузно. Вероятно ме манипулира още от сега, ама какво да правя... Направо се възхищавам от майките с по 2-3 дечица как се справят!

На Джонсън ползвах един лосион за тяло (с лайка и лавандула) и добре му понесе. Проблемите с кожата започнаха с олиото на Хип.

Шу, аз съм първо дете и разликата с брат ми е 5 години. Четсо съм се чувствала така, особено когато започнаха да ми се карат за белите на брат ми, защото аз ъм каката и трябва да го пазя. Сега сме в прекрасни отношения, но тогава ми беше много криво.

Сиа, дано да е от зъбки и да се разминете без антибиотици.
Елвинг, оздравяхте ли вече?
И другите болни бързо дза се оправят!

Добре дошла на shevroleta!
Шу, Tony_st, при вас положението е по различно. Далече сте от семейство и приятели, та е съвсем нормално, според мен, на моменти да не издържате.
Tony_st, тамошните бебета с каква козметика ги гледат?
Шу, не се заричам, но не смятам да позволявам на Виктория от малка да виси на компютъра. Ако беше подходящо занимание за деца, нямаше ли да имат компютри още в детската градина? Нямам опит, но имам спомени, въпреки че само 3 години е разликата между мен и сестра ми. Много трудно преживях момента, когато татко започна да носи нея на конче, а аз трябваше да ходя хваната за ръка. Тогава за пръв път изпитах ревността. Или е било най-силно и запомнящо. Почти винаги са ни купували една играчка, един шоколад и т.н, за да се научим да споделяме/а и нашите нямаха пари/. Може би малкия също още не е преодолял преместването, което се отразява и на държанието му.
Сигурна съм, че на моменти на всички ни идва да викаме  Просто някои сме издръжливи инати  И аз като veselina_s_p, мога да се абстрахирам от хора и шумове  А моя мъж имам чувството, че само на моменти излиза от режим "аз съм дете"   Тук стигаме пак до възпитанието, не е виновен милия, а майка му 
Бодливка, родителите ми разбраха, след като завърших и си признах, за проблемите, които съм имала в училище 
sia, според мен компанията въздейства в по ранна възраст, а след това зависи от възпитанието.
shushi_13, вчера моята си изчоплила от под перваза парченце мазилка, а като се приближих го налапа да не й го взема  Извадих го де Цветята съм ги качила на високо, че щом пролази се захрани с пръст. Виктория много обича да виси пред фурната, върти копчетата/добре, че има функция за заключване/ и ближе вратичката. 
Tony_st, тука вали и трупа от сутринта. Въпреки огромното ми желание да излезнем, няма начин в тези преспи
22, на челото да не би да ти пише готвачка, чистачка и т.н. Ми като е гладен да слага престилката и да се развихря в кухнята! Да не би да си седнала да мързелуваш? А и да си, имаш право! Аааа, как ме ядосват такива готованковци 
ТаняТ, първите деца винаги сме по прецакани от към скандали 
Хайде всички болни да се оправят бързо 

Привет!
В Люлин не само вали, страховита снежна буря е, вее, трупа  , Малък Сечко почва супер    (мале, не мога да поврявам, че след 20тина дни Алекс ще стане на 1г, живот и  здраве  )
Бодливка, изказала си моите страхове.  Често-често се замислям и се плаша от бъдещето. Представям си колко тежко им е било на родителите ти.
За съжалание не съм толкова уверена в себе си като Гери Мур и мога само да се надявам децата ми да не са поддатливи на такива неща 
За нервите - в много малко от случаите се дължат на Александър, не че е много кротък, но баткото е едно мрънкало... Все нещо е недоволен, нещо го боли, иска нещо, не иска нещо, иска да излиза, не иска да излиза, иска да спи, не иска да спи, все се пазари...    , та , Шу, разбирам те напълно. 
ТаняТ, благодаря, че питаш  Не знам дали се е оправил Алекс, сополив е, но не е вдигал пак Т. За сметка на това най-сетне изкара 7мия зъб, та се чудя може ли неразположението да е било и от това, нали пада имунитета тогава 
Сиа, дано бързо се оправите!  И други болнички, ако има също 
Роси не е писала скоро, дано са добре.

Мойто дете заспа! Йеййййй!

За търпението - аз хич не съм търпелива и съм много избухлива! Но с Марти съм доста спокойна - не знам защо е така! Може и като характери повече да си допадаме. Просто не прави много неща, които да ме дразнят! Или на фона на лудата тийнка, която си имам вкъщи - белите на бебето ми се струват бели кахъри.
Но каката я тресе здраво пуберитета и нон стоп е наказана милата - лъже, миналата седмица я хванах да ми рови в протмонето, защото  нейните джобни били свършили  , губи телефони, Ipodi, абе всичко което й мине през ръцете - все едно в черна дупка влиза! И явно цялата ми енергия там отива - да тартанисвам, повтарям, мърморя!   Страшно съм изморена от точно това ежедневие, а бебчо хич не ми пречи, независимо че не спи и е страшен Бам-Бам!

Аааа, да не забравя - вчера бяхме на РД в Патетата  ! Какичката се сети за форум бейби партито и поздрави на всички! Каза само - "лелеее колко много бебета имаше   и всички пълзяха нанякъде..." - така че сме оставили трайно впечатление!

Все забравям: shevroleta !

Зздравейте, момичета! Хайде и аз да се включа!

Kikoikris, ние навремето за каката купихме т.нар паркокревати от Джъмбо. Има ги и сега.  Готина кошарка с дъно и покривало за отгоре, в случай че детето е навън, да не го кацат насекоми. Сега я ползвам за малкия. Каката до 2 годишна спеше и играеше в нея. Носили сме я навсякъде. Сега разкарваме малкия с нея по вили и по ливади. Не знам колко ще я ползваме с Кики, защото е див и не търпи да стои затворен, но определено съм доволна.
Gery Moore  и аз ги върша същите безобразия. По малкия не викам, защото няма смисъл. Търпя, търпя преглъщам, прощавам му всичко и в един момент каката прави или казва нещо глупаво и сме до там. Прекипява ми и реввам като бенгалски тигър. После естествено си говорим с момиченцето ми, извинявам му се, обяснявам й, прегръща ме се, обещаваме си всичко и пр. Понякога пред нея нарочно се карам на Кики. За да види, че не само тя си го отнася, когато не ми доспало или кисело. Опитвам се да се владея, но има дни в които просто не се получава.
Рила, ние сме със столче Конкорд. Скъпо ми излезе, но съм много доволна. Кики се чувства добре в него. Високо му е може да си гледа навън. за сигурността да не говорим. Лошото е, само че е страшно тежък и не може да се мести от кола в кола.
Бодливка, много мъчно ми стана като прочетох неволите ви! Още веднъж си дадох сметка, че никой не  е застрахован и че не е задължително детето да е от издънено семейство за да тръгне надолу. Дано имате късмет и дано това, че самото момче е умно в крайна сметка да му помогне да се намери.
.

Аз искам само да изразя искреното си съчувствие и съпричастност към мамите с големи деца Мойта голяма щерка не се търпи на моменти изобщо. Такива разправии избухват почти всеки ден, че се благодаря само че нямаме съседи И аз като Рила се хващам, че хич не се дразня на бебето, каквото и да направи, щото си имам друг велик дразнител Не ми се мисли, какво ни чака след малко време, като почне същинския пубертет. Понякога аз самата не се търпя, като някаква истерична идиотка само дудна, а тя седи и ме гледа с овчи  поглед (всеки момент готова да ми се изсмее) , всяко нещо се повтаря по 15 пъти и накрая все едно не сме го говорили Направо ме довършва това ежедневие. Вечер се чувствам като труп, уморена не от малкото бебе, а от вървене след каката и разправиите с нея

Здравейте,

Elwing - в Младост е същата буря.
Бодливке мерси за инфото. Още от днес ги почвам. За сега е малък проблема, ама да не ми се налага нещо по така.

Иначе за това какво си отглеждаме- айде и аз да кажа. Ние от малки сме научени, че няма нищо дарум. След като татко почина (аз бях на 14г), мама се разболя. Няма да се впускам в подробности. И ние имахме един период, в които едното ми братче яко затъна с пари (беше ударил една кола на един бандюга и той със заплахи го рекетираше). Слава богу макар и късно и каза на майка и намерихме пари, оправихме се. После имаше още 2-3 момента, докато майка го изгони от вкъщи. Ние сме много задружно семайство и тя знаеше, че само така може да се оправи. Като спре да дава пари и да го поддържа, а той да прави каквото му е кеф, като си седне малко на дупето и като види колко е гаден живота като си сам, ще се вразуми. Е имаше и друг момент, че можеше и по-лошо да стане. Но след месец по квартири и без да има кой да те подкрепи му дойде акъла в главата. Сега е си е същото добро момченце. Найстина е много важен подхода и той си е индивидуален за всяко дете.
Аз искрно се надявам Елия да не изживява това, което аз съм понесла, а на мен да не ми се налага да правя драстични неща във възпитанието и.

Хайде да разведрим малко обстановката- скоро ще пусна тема за Нац. среща с фиксирани дати. Имам няколко идейки за разни забавни неща, но мисля като се разбере къде ще се ходи, да ги мъря и тях.

Днес няма оттърване от мен, ама Рая спи пък вече избърсах пода... та ще ви досадя още малко...

22, и при нас понякога го има този момент, макар че тати също много обича да му е чисто, само че заради храна, а защото е пазил Рая по-дълго време и не си е чоплил по работата и компютъра.

Тук пък е пухкаво и слабо вали... има 2-3 см. сняг по градинките - улиците и велоалеите са чисти, та проблем с излизането нямаме. То за белгийците това е много студена зима със сняг. Тук зимата температурите не падат под 5-7 С, но тази зима са около 0 С и те са в шах.

kris4e, тукашните бебета ги гледат с наличната, или френска козметика, или ходят на пазар до Франция и Германия, където има по-богат избор.

За големите деца си мисля, че го има и момента с ревността както беше писал някой по-горе. Аз, като чета какво пишете за вашите, май ен трябва да се оплаквам от Гого, защото той е доста разбран като цяло... Но и аз си му отделям време де, но пък има на кой да оставя Ники за малко.

Тони, разнообразието съм сигурна че и в България в по-малките градове е същото - аз лятото като бяхме на вилата и ми свърши масажното мляко, обиколих цял Пирдоп (дето уж е град, а и има чужди фирми и доста чужденци там) и не намерих никъде, та купих Себамед тогава. А и в България пазарната икономика действа на свои, неведоми принципи - търси се разнообразие поради в предлаганите продукти, тъй като явно е по-евтино да зареждаш различни продукти, отколкото да влагаш усилия в маркетинг, за да предлагаш наистина търсените продукти. На Запад до голяма степен действа точно този принцип - фокусирано се предлага само това, което се купува масово (а то обикновено е в ниския или средния клас стоки), особено в по-малките населени места. Има и доза икономическа политика със сигурност...

За развитието на децата в бъдеще разчитам на нашето възпитание и добрата среда (т.е. приятелите, училището... ). Не че не се притеснявам, но гледам да имам повече доверие в добрата фея Аз също съм била луда глава и съм правила глупости, но всеки минава през този етап... Иначе винаги съм била в добра среда като компания, приятели, училище и просто съм си минала през пубертетския период по-бурно. Ето, сега съм по-разумна за някои неща от майка ми дори