Януари си е тука вече, време е за малкото човече - 32 (2 епизод)

Привет момичета, от вчера с Ники сме си в къщи, но не съм успяла да ви изчета още. Само видях, че на 19.01 много бебенца са се родили 
На всички новородени тия дни - здраве и късмет 
За раждането ще ви разкажа по-късно. Мина леко и много бързо - все още всичко ми е като на филм...
Хубав ден за сега от мен.

Честито момченце на Arven     Aко и моята госпожица реши да тръгне тия дни може да се засечем в болницата 

Здравейте момичета. Честито на Тани и Arven да са живи и здрави бебчетата и много да ви радват  

Момичета някои може ли да ми прати паролата за албума да разглеждам и надявам се скоро и аз да кача снимки там
Нещо тези дни не им се излиза на бебенцата маи? Хайде стига сте стискали кълки,че януари почти мина.

Малко снимки и от нас: http://january2010.snimka.bg/other/neda-na-leta5.465965
Копнежче 

Мяу - страшно ти мерси за изчерпателния отговор! Определно звучи логично това, което казваш. Май като разрешение на проблема предимно няма да я оставям да спи толкова много през деня. Тази нощ направи още по-голям рекорд по неспане - цели 3 часа с малко почивки от по 5-10 минути неспря да реве силно искайки да яде... Станах на парцал (защото някак си успявах да й давам да цока)! Но мисля през деня да си я будя на 2 часа най-много за ядене... защото неможе да яде само нощем! А и ака по-малко (хем яде толкова много през нощта?!?). А вече си имам достатъчно кърма мисля, защото като пробвам и си тече лесно при това?!

Ох и още нещо се случи сега - след секцио нали има обикновенно запек. Тъкмо се зарадвах, че успях да отида до тоалетната и потече кръв от дупето - малко се шашнах, защото не ми се е случвало до сега. Има ли някой представа от какво може да е?

А относно разказа за раждането - термина ми беше за 21-ви и някак си бях успяла да навия лекарката (Богословова) да запишем час за секциото на 20-ти. И тъкмо "уговарях бебка" да се появи или по-рано или на 20-ти и се притеснявах ,че нямам признаци за скорошоно раждане и ще я извадят преди да е решила тя и на 18-ти ни изненада:) Всъщност на 17-ти към 16 - 16:30 h менструалната болка, която си се появяваше от месец насам изведнъж леко се засили и стана постоянна. Съвсем не като контракции, нямаше стягане - просто постоянна поносима болка, само от време на време отпускаше. Като почна да изтича и червеникаво белезникава течност (която май беше началото на падане на тапата). Към 10:30 някъде се позасили. Реших, че като си легна и до сутринта сигурно ще мие минало, защото не ми приличаше на контракции. Изкъпах се и си легнах (все пак за всеки случай доприготвих багажа за болницата). И както бях заспала - към 1:30 h някъде се събудих от доста по-силна болка. Която спря. И почна да се появява през период от време (в началото беше на половин час, после много бързо мина на 10 минути). И понеже съм с предвидено секцио, реших да не рискувам. Събудих таткото към 3 h и към 3:30 звъннах на Богословова (а се чудех дали да изчакам до сутринта, защото ми беше кофти да я притеснявам, ако все пак се окажеше фалшива тревога:)). Лекарката ми каза да отида до Вита да ме прегледа дежурната сестра и ще й каже как стоят нещата. Към 4 h бяхме там, а контракциите вече си ставаха силнички доста. Сестрата ни посрещна много любезно и се държа много мило. Поглежда ме тя - ами има нещо като начало на разкритие, но иначе нищо. Каза ми, че всеки има различни представи за болката И после ми измери тоновете - оказаха се силни контракции  просто нерегулярни и затова нямало още разкритие. Каза, че раждането си почва и свормираха екипа за сутринта в 8. Сестрата ме избръсна, направи ми кллизма (усещането ми беше все едно всеки момент ще се наакам:)) После едвам изчаках 15 минути да ходя - само това ми беше неприятно... Иначе самата клизма не е нищо особемо. А на мен контракциите вече бяха станали на 5-6 минути и ставаха все по-дълги самите болки. Към 6 часа вече бяха на 2-3 минути и траеха по 1 минута като мен разбира се ме удариха предимно в кръста. Толкова ме болеше, че неусещах болките в корема! Добре, че приятеля ми беше с мен и ми правеше леки масажи на кръста и така - да ви кажа - ставаха мноого по-поносими болките и някак изтърпях до момента в който не ме сложиха да лежа, за да ми влеят някакви подготвителни системи за секциото. Е като лежах - тези болки не се търпяха, а и се бяха сляли почти. Не ми направиха пак преглед за разкритие (защото нямаше смисъл) но си мислех - леле, ами ако трябваше сега да раждам нормално, и с тези постоянни контракции си седя още 8 часа?! Имах чувството, че кръста ми ще се откачи накрая Така че някак зачаках с нетърпение упойката за секциото (каква съм слабачка:))
И сега за самото секцио. Анестезиоложката беше много убедителна, че проблемите, които имам с гръбнака са по-ниско към таза, а тя ще ме бодне доста по-високо и няма да има проблем. Сложи катетара и спиналната упойка от раз! Ако може да се каже, че е имало болка - беше много слаба... Веднага почва да хваща - краката ми изтръпнаха и ме сложиха да легна. После сложиха преградата и нищо не виждах вече. Ръцете ми бяха настрани хванати с каишки (за което знаех). Бях сравнително спокойна - само си говорихме с лекарите за име на бебка - понеже беше Атанасов ден и ми предлагаха да е Атанаска:) Посмяхме се малко... е разбира се на мен ми беше напрегнато и то най-вече, защото скоро ще се видя с бебка. Аз явно съм била в другата операционна (не в тази на сънрайз), защото при мен лампите никак не отразяваха и нямаше как да гледам какво става. За няма и 10 минути (сигурно от разреза са били минали 5) извадиха бебка. Веднага проплака. Ох, няма как да се опише това преживяване. Даже май чак сега почвам да го проумявам. Тогава бях доста спокойна! После я видях! Тя не спираше да реве (което в случая ме зарадва, защото знам, че при секцио по-трудно сработват дробчетата). Аспирираха я бързо и аз ги помолих да ми я дадът. И това беше много странното преживяване! Както ревеше неистово - ми я донесоха до главата, тя ме погледа и на момента спря и се успокои! Аз я цунках по личицето и тя си остана спокойна. Чак после се разплака пак! Беше невероятно изживяване!
Много съм благодарна на екипа и на д-р Богословова, защото ми даде шанс бебка да се роди, когато си реши! Въпреки ,че Богословова трябваше да е на работа тази сутринн и си отложи часовете заради мен...
За усещанията по време на секциото - като я вадеха от корема се уеща един по-силен тласък от който за момент останах без дъх. И после като продължиха за операцията - пак имаше такива тласъци, коит осе усещат леко към гърдите чак. Незнам дали от тях или от самата упойка, но ми стана лошо. За един период от време. Чудех се дали да им казва, но виждах ,че ми следят и кръвното и всичко останало и че ако има нещо те ще си преценят. Затова стиснах зъби и след 5-10 минути прилошаването отмина. Даже се беше опитала леко да ме заболи главата, но и твоа размина. Почнах да ги слушам какво си гооврят лекарите и твоа ме разсея. другото неприятно ми беше изтръпването на краката, но при мен беше неприятно, защото в един голям период от бременността ми оттичаха зверски и се бях побъркала - а това усещане ми беше много близко, но и това го преживях. И така - още 30-на минути след появата на бебка операцията приключи. Накрая пак си поприказвахме с лекарките. Преместиха ме на количка и хоп - веднага след твоа в стаята. при шашнатия татко, който двапъти вече беше ходим при бебка.
Аз чак се смеех като ме сложиха на леглото. Знаех, че скоро ще ни я доведат. След 2 часа точно я доведоха (както ми бяха обещали) и ми я сложиха до мене. Всичко друго нямаше никакво значение!
И така... след още 1 час упойката вече съвсем ме отпусна и почна да си ме боли. Много постепенно вкарват болкоуспокояващите, като почват с едно по-слабо, което е и за отпускане от упойката. После чак след около час слагат и по-силното и малко ме поотпусна болката, която беше почнала да си става силничка доста. И така изкарах някак деня, но вечерта на мен ми беше кошмарна. И не за друго - сложиха ми болкоуспокояващо - корема ме отпусна, но само като лежах по гръб. А гърба беше почнал страшно да ме боли. Обърнех ли се настрани ме заболяваше много корема, но кръста ме отпускаше. И се поизмъчих доста първата нощ честно казано... Въобще с малки прекъсвания не беше спирало да ме боли от неделя вечерта
И продължи и на следващия ден, когато почнаха с раздвижването от сутринта... Но, всичките сестри и лекари в тази болница се държаха страшно мило и аз лично съм много доволна от обслужването там.
Единствено имахме малко припирни, защото майка ми реши да постои повечко при мен, както още на първия ден дойдоха и двама други роднини да се видим и таткото висеше доста при нас първия ден и втория... И ни се поскараха ,че не е добре за мен и бебето така. Само таткото бил изключение и са прави де
Разбрахме се да ми оставят бебка колкото се може повече и наитсина през повечето време беше при мен. Само вечер я взимаха и то след 10-11 часа някъде!
На третия ден като станах се изненадах колко по-малко ме боли и колко по-лесно станах. Значи твоа е важно - оървите 1-2 дни може да боли повечко (зависи си от човека и организма предполагам), но на третия е като чудо - изведнъж става много по-лесно. Аз лично забравих силните болки от конктракциите - бяха изместени от следващите два дни нон-стоп болене... Но и това се забравя! Особено като до теб си лежи бебчето (тогава наистина забравях, че ме боли ,колкото и банално да звучи). Даже се оказа ,че нещо не съм разбрала и бях казала на роднините да дойдат в четвъртък на изписване, а се оказа ,че е трябвало да лежа до петък, но ме изписаха един ден по-рано (по мое съгласие), защото вече всички бяха дошли Ами в общи линии това беше! Стана доста дълго - извинете:)
Отивам сега при малкия змейчо да я нахраня!
Лек ден от мен!

ЧЕСТИТ МАЛЪК ПРИНЦ НА АРВЕН!!! ДА РАСТЕ ЗДРАВ, УМЕН И ИГРИВ И ДА СЛУША МАМА И ТАТИ!!! А МАМА БЪРЗО ДА СЕ ВЪЗСТАНОВЯВА!!!

Аз също още съм си вкъщи и сме 2 в 1. Не знам кога ще реши да излиза мойто чаве  .

На всички, на които раждането им предстои - успех  !

Поздрави от мен, тати, двете каки и бебо!!!   

Леко прецаках нещата с моя албум-паролата е пред нашата парола на албума-сложете january-надявам се ме разбрахте.
Честито на Арвуен-да ти е жив и здрав,а на теббързо възстановяване! 

Честито на новите бебчовци и на техните мами
И аз качих няколко снимчици ама парола не съм слагала,нзм  как

Честито на Тани и Арвен, да са ви здрави, умни и красиви рожбите, много да ви радват, а на вас бързо възстановяване  

Видях страхотни бебета в нашето албумче leta5, violaа78 вашите не ги открих
Дживотинче, страхотен костюм за изписването, даже и опашка си има
simba2001, беше споменала, че имаш големи деца, да не би да ги има на снимките

Уики, с интерес прочетох разказа ти, при мен мина по същия начин, и на мен ми прилоша и започнах да вдигам кръвно на операционната, вляха ми някаква течност да ми разредят кръвта, но не е нищо страшно, бързичко ми мина. Моментът, в които изплаква бебето беше много странен и за мен, такава буря от емоции, неможех да спра сълзите си

Честити бебенца на Тани и Арвен! Да растат здрави, умни,и добрички!
На нас ни отмениха детската консултация за утре, заради студа. Дано утре е по-топло да можем да отидем, да каже лекарката да продължаваме ли капките. На нея още си й е запушен носа, но нито температура е вдигала вече, нито има нещо друго, хапва си с апетит и според мен няма смисъл да ги продължаваме, още повече че са антибиотични. Иначе видимо е пораснала, гледам че изпълва вече най-малките бодита.
Ради, парацетамола няма проблем да го пиеш.
Хубав ден от мен и леко раждане на мамите, на които предстои тези дни!

Да известя всички януарски майчета: на 17.01.2010 се роди синът ми Маргарит - 3,050кг, 50см / при термин 28.01.2010 /
Поздравявам всечки ви и желая леко раждане на всеоще неродилите мами. Целувки от мен.

Момичета, още една добра новина - Евка си има момиченце - 50 см и 3520 гр (ако съм запомнила правилно)! И двете са добре и ви поздравяват!

Честито на всичко нови мамчета - да са ви живи и здрави бебоците и бързо възстановяване!  

Честито на Евка.Да е жива и здрава малката принцеса 
Ейййй отърва се ти Ние да му мислим

Rally_and_Betty малко останахме кандидатките за затваряне на темата 

Аз днес имам някакви контракций, на доста големи интервали, неболезнени, но пък доста продължителни  Не знам случвало ли ви се, но ги засичам около 2 минути, то вярно че като не болят не ме притесняват, ама все пак 

И да забравя Евка честита рожба