АПРИЛчетата ни растат щастливи, пълзят и ходят със крачетата игриви

  За биенето при нас откакто можеха да се стигат се почна със скубане, хапане и тн. Преди да тръгнат на ясла на две годинки и малко, почнаха да поразреждат хапането. Все пак от яслата ми се оплакваха постоянно че много се хапят, нооо поне хубавото беше че се хапеха само помежду си не и другите деца. Веднъж навън за да вземат нещо се опитаха да захапят едно момиченце и изядоха няколко шамара, та се отказаха. Иначе пищят ако някой се опита да им вземе играчка и отиват да си я приберат. Тоест доволна съм, на налитат на бой освен помежду си, което също понамалява, но пък и не се оставят. Най-интересно ми беше обаче, че вкъщи Николета командва, а в ДГ ми казаха, че Ваня я строява  Дори изрично посочих коя, коя е да не ги бъркат случайно 

Относно физическата активност - аз от месец и половина започнах да ходя на belly dance, много ми е удобно, баш до входа, и да ви кажа - страшен кеф е да си потанцуваш малко. Аз мразя фитнеса (на тия уреди направо заспивам от скука) и обожавам танците, та за мен това е единствен вариант за влизане във форма.
Миме, ти какво мляко даваш на Дидка?
Да питам - в много пюрета пише в съдържанието "мляко" - според вас това адаптирано мляко ли е или обикновено краве мляко?
За соковете - не давам, но вчера реших да я пробвам с водата от варенето на ябълките - уж не искаше ис е дърпаше, но в момента, в който сама хвана шишето изпи наведнъж 60 мл, което е абсолютен рекорд за нея. Бе друго си е да си самостоятелен  
Относно спането нощем - от зор започнах да й давам кашата в 8 вечерта, като в 4-5 ч. следобед давам плодове с мааалко каша. Не знам обаче дали е добре толкова много немлечни хранения, тя кърмата ми и без това е на изчезване, даже си мислех дали случайно не съм бременна, но сутринта бях опровергана

А правилно ли прочетох,че кътниците чакате вече с Мария,лелеее,много сте напред с мат'риала .
А за обратната комбинация-аз бях такова детИ,обратно на тебе-кротко,кротко....като малко,в пубертета-бяс и половина,бягах от у-ще доста,все наопаки бях за всичко,буйна,буйна...даже от вкъщи бях избягала веднъж.Незнам как съм могла да причиня това на нашите,направо... .Ужасна съм била,така съжалявам...и все тях обвинявах за всичко.Но нали казват че като одъртяваш се вдетеняваш,та сега пак съм си кротичка и добричка .А с майка ми май никога не сме били толкова близки,както сега когато аз вече съм майка...
Айде пак се отплеснах...

Slyn4o,радвам се че имаме съмишленици.Абе то има много кротанчовци,ама се крият ,така усещам аз нещата .

Жабче,не си писала отдавна(май тази седмица ли щеше да ви е гостито при свеки ),ама ако четеш,да ти кажа че Анито много хареса десерта с ябълка,банан и извара.А с круша вместо ябълка го хареса още повече

brilliantine,страхотно е че отделяш време за танци ,май наистина няма по-забавен начин за влизане във форма от този!

yana_kuncheva,хубаво си намерила начин да съчетаваш бебе и работа .Снимчиците не се отварят,излиза само началния ти профил.

Рони, и аз бях като теб като малка. В прогимназията ми викаха "Кривата Вероника" В пубертета се кротнах и се учех много добре.
А Габи е пълна моя противоположност-бавна, спокойна, свита, кротка, добра Наистина дълъг път извървяхме, докато се научи да устоява своето си. Сега работим в посока да изкарва чувствата си навън. Не знам дали ви бях разказвала как една вечер блъскаше с една пръчка една възглавница, за да си изкара негативните емоции, това беше в оня лошия период, всички го знаете. Учим я да казва кога не й харесва нещо, а не да си премълчава и да търпи. Просто в този жесток свят, не може да уцелее толкова крехка и ранима.

Още с Ачо сме далеч от фазата детски градини, но да споделя две неща.

1. В повечето случаи бях от кротките деца, които обаче някак си успяват да привличат агресивни хора. И за мен обаче имаше една категория дечица, които просто изкарваха най-лошото в мен- толкова бяха мили и добри, че ми идваше да ги скъсам от бой; така че всеки си има две страни. Общо взето мен ме възпитаваха в ненасилие, което и за мен има повече смисъл. Е, израснах малко смачкана в тийн годините, но тогава кой не се е чувствал така...в последствие имам склонност да компенсирам и форсирам- имам кафяв колан по айкидо.

Горното е само мое мнение и опит.

2. Ето една теория, която прочетох: отглеждането на деца в групи от една и съща възраст е непродуктивно. Защото: във всяка възрастова група ще има по-агресивни, по-пробивни деца, ще има и по-свити. Като израснат заедно, съотношението на силите ще си остане едно и също, може чак и до гимназията. Така е и по лични наблюдения- който беше подтискан в детската градина, по-скоро си оставаше така до 11 клас.
Когато децата се гледат като в племе, малките растат заедно с по-големи. По-големите едновременно ги пазят, но и дисциплинират- да не говорим, че батковците и каките са по-устойчиви на бой и щипане. След време обаче на по-малките им идва ред да са каки и батковци, та се научават и да са водачи и лидери. Така те се растат с една и съща позиция през цялото си детство.
Сега остава да се направят смесени детски градини и племето ще процъфти:)

Здравейте.
За спането -Ади спи през деня два пъти ,сутрин около1.30-2.00ч от 10 до 12ч и следобяд около 30мин.,някъде към 18ч.Макар че понякога издържа само със сутрешния сън.Изкарахме един период около 10 дни,в които спеше по 15-20 мин два пъти за деня.Киселяк голям,хем изморена,хем не заспива.
Сокчета и чайове не пие.Но тя и вода много не иска.Едно шише го пие за 2-3 дни,като предимно се маже с него и го ползва за гризане.Сега пробвам вода от компот да и давам,но интереса е същия.
За боба и лещата-боб хапна няколко пъти от моята чиния,хареса и и нямаше проблеми след това.Леща и купих белена,също не дразни стомаха.Предполагам и хареса,но нещо аз не уцелих гъстотата.Първо ми се видя много редичко,сложих няколко сухара ,но май прекалих защото стана като каша
Иначе пюретата наистина ги хапва по 3 дни както спомена Емили.Даже продължаваме да се лъжем с киселото мляко и сиренето.Поне тях не отказва.На 30мл пюре изяжда 30мл мляко,след час я дохранвам и с кърма.Нея също никога не отказва.Баща и ми се кара,че я прехранвам и тъпча непрекъснато.То от мен не можело да огледнее детето.Яде твърда храна 3 пъти на ден и горе-долу толкова пъти се кърмим след това.Ляга си към 21ч поне това не се е променило и спи до 8 сутринта,но с много будения за сучене.Понякога имам усещането,че ме ползва за приспиване,а не за утоляване на глада.Има дни е много неспокойна и се буди през половин-един час,друг път само 3-4 пъти.Никой не иска да ме отмени поне за една нощ.Тати беше почивка цяла седмица,изнесе се в хола да си спи спокойно,а уж се бяхме разбрали да ми помага през ноща.Даже мислех да я отказвам от нощните хранения,но уви.

Вчера ме излъгаха да излезна и се намръзнах.Сега се опитва да ми протече носа,от сутринта не съм спряла да кихам.А като гледам какво е навън и ме втриса още повече.
За поведението на дечицата мисля,че наистина е до темперамент.То самото дете си е такова и трудно се променят,поне по-плахите.Роничка е страшно свита и срамежлива,опитвах се да и внуша да не е такаво,да е по-нахакана,да си отстоява позицията,да не дава другите да я тормозят,но уви.Тя се срамува да каже на госпожата,даже когато и е лошо,или че някой я тормози.Но после с мен споделя всичко.Поне това ми е утеха,че не крие и не таи в нея.Макар че не е Близнак,сякаш има 2 лица-навън е тиха и свита,а вкъщи е по-бясна и от  Аз бях почти същата като нея.Толкова се срамувах от непознати,че като идваха гости в къщи , се криех в стаята ,докато не си тръгнат Чак като почнах работа се поотпуснах.
Леле каква съм досада.Нямаме 2 месеца и сега не мога да се спра.
 
Мамасита има логика в думите ти

Привет мацки 
Хубава дискусия се заформи тук, а да ви питам мислите ли да учите бебетата да заспиват сами и как?
Брилянтин Диди пие хипоалергично мляко казва се Нутрамиген и е готово за пиене само се отваря кенчето и понеже е 1л почти аз го пресипвам в стъклено шише и само си притоплям от него, тя си го изпива за 24 часа аз съм го опитвала  по-голяма гадост не бях опитвала-миризливо, кисело горкото дете как ли го яде

За сега не мисля, защото с гърда ми е лесно  И с каката бяхме така-започна да заспива сама след 2-годишна възраст-до тогава само с цица, а като я отбих беше достатъчно голяма, за да я сложа в леглото, да кажа лека нощ и да си изляза от стаята 

Преско отдавна заспива сам. ...
Ако има друг човек в стаята даже се разсейва и мисията е невъзможна...
А как съм го научила - нямам представа... Оставях го сам в креватчето и излизах от стаята, но не е имало особено големи сътресения. В началото поплакваше, но не съм допускала да изпада в истерия. Ако помрънква само недоволно - не влизам. Ако започне як рев - влизам и го погалвам, гушвам...каквото подейства.  
При все, че беше свикнал да спи с мен на спалнята се радвам, че отвикна сравнително бързо. И сега не ще и да чуе за креват, различен от неговия собствен.

Ей, браво на Пресиан Калпазан! При нас това е Абсурд!
И на мен ми се ще да я отвикна да заспива така, ама няма как да стане засега, просто се съдира от рев или най-много да се заиграе за малко и после пак рев...
наскоро четох една тема за това как да отучим детето да заспива на ръце, и повечето майки са написали, че до 2-3г. това е невъзможно...за съжаление...аз съм се подготвила, че ще е така....

Миме, с риск да досадя вече, че пиша за Вели в тема, предназначена все пак за бебета... , предпочитам да отговоря тук, защото и други майчета са ме питали и може да им е интересно и полезно.
Значи , не съм забелязала в него нищо по - различно от наборчетата му. Поне до 2 годинки... Хората, които го познават дори не разбират, че не говори, ако аз не им кажа. Държи се като съвсем нормално, здраво, палаво и весело момче. Установява контакт с очи, нахалства, държи си на неговото, инати се, закача се, реве, смее се (това най - вече), абе, като съвсем обикновено хлапе. Но не говори... Говори на играчките си, на нас с някакви кодирани индо-китайски наречия, но не използва разбираеми думи.
Кога разбрах, че нещо не е наред...? Не мога да дам точен отговор. Всичко при него си върви много по - бавно спрямо връстниците му, но го отдавах на характер, и чаках търпеливо, той да си определя Моментите за всичко. Най - голямото притеснения ми беше именно факта, че не говори, но все чаках и вярвах на тъпизми от сорта, че "момченцата проговаряли по - късно", че "ще се оправи", ще проговори "изведнъж" и т.н. Майките с деца, с подобни проблеми знаят колко вредни са такива "успокоения". И понеже човек е склонен да не си навлича проблеми и да се успокоява и от малко, чака и протака и проблемът се задълбочава.
Сигурна индикация за истински проблем при него бе, и си остава храненето - давенето от парченца от самото начало на захранването му. Кухня е ял само гладко пюрирана, повръщаше от най-малката частица. Наблюдавайте децата си за проблеми с дъвченето - то е пряко свързано със самото проговаряне. Вели чак сега се научи да дъвче и пак имаме проблеми. До ден днешен живее на супи, манджи, кремчета и пр. каша-вици, може да яде чипс, вафла, солета, бисквита, което показва, че се справя с твърда храна, но така и не може да мине на обща с нас, до ден днешен. Готвим му отделно. Примерно, никога няма да посегне да опита кюфте, или салата, свикнал е, че неговата храна е течна. Лека-полека започна да се избавя от този проблем, но пътят е дълъг, аз самата много съм му навредила , защото така и не му дадох възможност да се научи да се храни сам и да ОПИТВА храни. Да се цапа и забавлява с храната... Все ме беше страх, че му е рано за всичко, прекалено предпазлива бях. Затова сега се радвам, че Ени опитва от всичко и да ви кажа - до дете си е. Ето, усещайки парченце в устата си, дребка ДЪВЧЕ, никога не се е задавила, дори с натъпкана и по небцето храна. Вели дъвкателни движения не е осъществявал никога като бебе, но понеже не съм имала база за сравнение, ми се е струвало нормално само да гълта.
Много внимавам с това прословуто хранене, защото, както човек не трябва да е лекомислен и безотговорен и да пришпорва минаването на Обща храна, така и не трябва да отлага, протака и забавя момента на естественото захранване и прояждане на едно дете. Но... сега си давам сметка за това. Не, когато е трябвало.
С две думи - имаме проблеми с храненето и с неговоренето. Памперсът го махна пак на опашката след връстниците си - беше на 3 и нещо... И пак с Голямата работа имаме издънки редовно. "МАМА" каза на 1г и 4 месеца.
Най - зле, бе положението малко преди и след като се роди Ени. Тогава видимо се бе затворил в някакъв негов свят, не реагираше на никакви обяснения и изпадаше в истерия за най - малкото нещо. Примерно, рони го видя в Шейново... Тя може да потвърди и отстрани как изглеждаше... Всички батковци и каки се вълнуваха и драпаха да си видят братчетата и сестричетата, Велизар ревеше все едно го колят по етажите. Просто не разбираше за какво го водят в болница и какво се иска от него. Абсолютно неконтролируема история, ехтеше цялата болница. И редовно си ги гонеха сестри и санитарки тримцата, с баба му и дядо му...
Затова и нямам свястна семейна снимка от изписването на Ени, цял живот ще ми е мъчно.
Това ни накара спешно да спрем да вярваме в градския фолклор и умотворения и да го заведм при специалист - психолог, това бе проф. В. Матанова, която ни назначи терапия, защото сметна, че неврологичният му статус е добър и трябва да се работи главно по говора му. Предупреди ни, че това ще отнеме дълго време , и че няма да е лесно, защото като цяло сме закъснели с една година. (Тогава беше точно на 3.) Тогава го записахме в логопедичният център, който посещава вече 8 месеца, е, не така редовно както ми се иска, но неговата логопедка е адски ангажирана и се разкъсва на 10 места..., оттам нататък историята я знаете.
Искам само да ви призова да не си затваряте очите, когато ви се стори, че има нещо нередно. Това не прави добра услуга нито на вас, като родители, нито на детето. Аз плащам пре-скъпо заради безхаберието си навремето, не го пожелавам на никого. Обикновено, когато родител индикира някакъв "въображаем" за околните проблем, то проблем наистина има. За съжаление.
За възможна реакция на ваксина не допуснах, докато професорката, която го "диагностицира" (пиша го в кавички, защото не сме го обследвали и тя все пак не е медицинско лице), го допусна. И намекна именно за живата ваксина, чиито 3 приема Вели си е пил, като поп... Не мога да кажа, че нещо нередно съм забелязала, след определен прием на някоя, че на "година и еди колко си" месеца е бил едно дете, после е станал друго... Винаги е бил, и е много интелигентно и контактно дете. Назад сме с много неща, заради не-говоренето, защото то забавя цялостния процес на развитие на едно дете. Някакви странности никога не съм съзирала в него, може би затова се успокоявах и чаках толкова дълго. И сега чакам и се надявам, но с надеждата, че поне нещо мъничко, навременно и отдавна наложително правя за детето си (Терапията), но основното му дават наистина децата и контакта му с тях в ДГ...

С това приключвам "разказа", стана дълго, но исках да го споделя с вас, нека се чете И между редовете, има много какво.
И ... винаги реагирайте навременно и адекватно, ако забележите нещо нередно. Дано няма "проблемни" деца тук, в тази Отчетна темичка. И не само тук. Много е трудно и се изисква голяма смелост и борба. Дано на никой не се налага да повярва на думите ми.

Принцеса Рая и ние сме във вашия отбор заедно ще се приспиваме май до 2-3годинки, но здраве да е и да имаме здрави ръце и гърбове
Олче благодаря че сподели, пишем едновременно и сега ще чета, целуни двамата сладури от мен
Искам само да ти кажа че си много силна жена и да не се обвиняваш, защото както сама казваш всичко е поправимо и ще имате много хубави снимки спомени занапред Още веднъж много благодаря за споделеното, знам че сигурно много ти е трудно (поне на мен би ми било)    имаш моята позитивна прегръдка 

Ох,влизам само,да кажа :
Олче, Нямам думи. Това,което си написала ,по начина по=който си го написала,просто ме остави без такива.За пореден път се уверявам,че си силна,и знам,че всичко ще се нареди,по най-добрия начин.Вярвам, вярвайте и вие! Много целувки на приятелчетата мили!!!

Олче! Прочетох поста ти на един дъх! Много благодаря, че споделяш с нас толкова болна за теб тема. Вярвам, че всичко ще се нареди, ще проговори лъчезарния Вели, и ще настигне, а може и ще изпревари своите връстници! И не си била бесхаберна майка, не говори така, просто неопитна и млада. Много гуш от нас за тебе и твоето семейство! 

Брилиантин, ако не секрет, при кой ходиш на бели денс? (професионален интерес)

За заспиването, всяко дете е различно. Маги почти на 6 години, но не заспива без приказка, гушкане, цункане, плюс още една-друга поучителна историйка и т.н. А до 1 година нямаше никакви проблеми: цица-легло-спи. При Мишенка различно. Ако много изморена, дори започва да се дърпа от моите ръце за дая сложа в леглото и да я оставя на мира. А понякога иска да й пея песничка и да я люшка, и оревава цялата къща ако я оставя сама в леглото (така повече през деня).

Днес бяхме на консултация +700гр. и +2см= 9 400кг и 74 см. 

Олче, и на мен ми беше много интересно и поучително да прочета историята ви . Вярвам, че всичко ще се оправи като ходи по-често на ДГ (дано да му харесва) и му се обръща достатъчно внимание. Ти постоянно говориш за аутизъм и аутисти, Вели сякаш няма нищо общо с тях, само като го видиш колко е лъчезарен ти става ясно  Не ни досаждаш, споделяй, когато имаш нужда

За заспиването и Габи и Вики не заспиват сами. Първо приспивам Вики (вече само на ръце, но поне много бързо) и после отивам при Габи, ако има време аз й чета приказка, ако е станало късно татко й е прочел вече, а аз само лежа при нея, говорим си малко и се гушкаме. Това е всяка вечер. Когато Габи беше на 1г. и пол-2 заспиваше сама като й давах шише с чай в едната ръка, а биба в другата. После на 2г. махнахме бибата и шишето, почнахме да четем приказки и да се гушкаме докато заспи.