Раждане във Втора градска болница, София

  Ами не знам, момичета, аз понеже съм доста сговорчив човек и навсякъде се отнасят нормално с мен, и друг път съм писала по този повод - и като опра до българската администрация например ми се обяснява подробно, и в здравеопазването също.  
Бях във ВИП стая, ако това има някакво значение относно визитациите или тоалета на бебоците - и двете се извършваха пред нас с "колежката", включително и ваксината БЦЖ ли беше /която е в рамото/.
Минаваха два пъти на ден за тоалет, миеха децата на мивката в стаята. Само първият път ги оставих те да ми мият детето, после като разбрах какъв е реда си го вършех сама, колежката по стая също и като минеше акушерката в определените часове и казвахме, че сами си оправяме децата.
Визитациите също бяха в стаята - обикновено детски лекар и акушерка, веднага след визитацията за майките. Събличаха децата в кошчетата и ги слушаха със слушалка, проверяваха и за разните му там инстинкти.
За кърменето - никой не ни предложи помощ, пък и ние и двете не потърсихме такава, та не знам там как действат и какви са им съветите и практиките.
Нощем, както вече писах не исках детето да е при мен, затова минаваше акушерка и го взимаше към 22 часа. Попитах, и ми беше отговорено  , че децата в детското се хранят в 24 часа с АМ и после до 6 сутринта им се дава глюкоза. А иначе съм напълно наясно, че никой не ги дундурка там.  

бадемче, ние в стаята имахме кантар и си ги мерехме бебоците, мислех, че във всички стаи има такъв, може и да греша.   Всяка сутрин си питахме детските лекарки по колко мл. трябва да изяждат и ни отговаряха, правехме си сами пробното кърмене.

Едната сутрин се бях задръстила с кърмата, ходих до детското отделение да искам доза АМ докато си оправя гърдите, викнаха лекарка, обясних и и ми дадоха мляко.

Лаборантките също идваха в стаята - и за нас, и за бебетата. Само веднъж ги взеха през деня за кратко в детското отделение - последния ден, като ни беше обяснено, че ще им бъдат убодени петичките за рутинните генетични изследвания.

Едва ли съм се радвала на някакво специално внимание или отношение, не познавам никой от тази болница, не съм ничий човек.   Раждането мина направо перфектно, от престоя в родилното след това нямам забележки, може пък да съм късметлийка, де да знам.  

Ника..определено си случила на късмет....Аз никак не останах доволна.....Не ми обесняваха как да кърмя,само ме стискаха и викаха....

Маги  , аз както писах, никой не ни попита кърмим ли, не ли... Нито някой е идвал да ни покаже как става галимацията. Не знам, може да се дължи на това, че и на двете ни бяха втори деца и явно очакваха, че знаем какво да правим. 

Бе из съм сговорчива, но понеже съм и любознателна, а това май не се харесва много на лекари и акушерки, та затова леко се притеснявам. Ако не ме върнат, поради липса на избран екип, се надявам на нормално отношение и малко късмет. Благодаря ина Ника и на Бадемче, че макар с бебета в къщи намирате време за отговори на глупави въпроси. Как се справят бебетата, как сте с кърменето, момичета?

 Явно ВИП-а е от значение - при мен кантар нямаше и взимаха бебето за визитация в детското, ваксините ги правиха в стаята.  отношението е нормално, просто не се впускат в обяснения 
Ние сме добре - кърмим се, пълни гащи и спи, свободно време за сега има 

За всички, на които им предстои раждане във Втора градска, ето и моят разказ за това как протече то там преди 4 дни.
Раждането ми започна с падане на тапата и болки, подобни на менструалните, които зачестиха постепенно, но не им обърнах внимание чак докато не станаха на 5 минутни интервали. Реших да отидем в болницата, въпреки че не бях сигурна дали са именно контракции, но реших да не рискувам и в 1:30 ч. през нощта бяхме  в болницата. На вратата на приемното заявих, че съм с контракции на 5 минути и се наложи да чакаме 20 минути лекар, който да ме прегледа и да установи какво е положението. Появи се мъж, който извърши прегледа хладно и без особен интерес и се оказа, че имам 6-7 см разкритие и ще ме приемат за раждане. Не ме уведомиха за това. Просто слушах какво диктува лекарят на акушерката. Попълниха необходимите документи и ме заведоха директно на машината за тонове, понеже нямало време. Закачиха ме за нея и направиха запис за известно време, после ми направиха клизма. Пратиха ме в тоалетната и обратно на тонове. Сложиха ми система („венозен път”), без да ме питат или да ми искат съгласие. Когато попитах какво има в банката, с нежелание отговориха „окситоцин”, като че ли няма нужда да знам каквото и да е. Дори изразиха учудване и известно недоверие, когато заявих, че при предишното раждане не са ми слагали никакви системи. След вливане на окситоцина, контракциите (дотогава съвсем поносими), станаха непоносими. Казаха ми, че от клизмата „нещата” щели да станат по-бързо и затова е така. След това ми спукаха мехура и ми сложиха още една инжекция - нямам идея каква. Екипът беше на д-р Ал Хазати, както разбрах по-късно, изцяло женски. Не бяха лоши хората, нямам конкретни забележки, като изключим, че ми натискаха корема за да се роди бебето. Когато това стана, го мернах само за момент. Изобщо не стана и дума за слагане на гърдата веднага след раждане или нещо такова.  Зашиха ме с местна упойка (предполагам лидокаин), от която нямаше никакъв ефект и шиенето си беше съвсем наживо. След кройката ме изкараха на носилка в коридора и се започна голямото чакане. Сложиха ми торба с пясък, банка с нещо и периодично минаваха да изпомпат кръвта. Едва, докато бях навън една от акушерките ми показа бебето за малко, докато го водеше в неонатологията. Това продължи почти три часа и половина, защото се оказа, че нямат никакви свободни стаи, а не изявих желание за VIP. Чудиха се какво да правят и в крайна сметка в 7:30 ч. ме настаниха във VIP, като ме предупредиха, че на обяд ще ме преместят (което стана чак на втория ден, между другото). Бях адски изморена, но реших да изчакам закуската, защото умирах от глад и да си взема бебето. Дойде санитарка и когато я попитах кога ще ми го донесат, тя каза „Рано е още”. Останах самичка, но след 10 минути реших да отида и сама да си го взема от детското отделение, където едва не ме набиха защо съм станала, къде съм тръгнала, кой щял да носи отговорност за бебето, ако заспя и т.н. Спокойно им отговорих, че ми е второ дете и ще се оправя, а ако е необходимо, ще им го оставя, за да поспя и да си почина. Появи се жена, която ми се накара, че съм станала, защото първото ставане било само с нея и пак същото. Взех си детето накрая „на своя отговорност” и си седя при мен до края на тридневния ни престой в болницата.
Храната беше стандартно болнична и съвсем икономична с изключение на обяда, когато имаше супа и второ. Закуска – филия хляб, малко парче сирене, масло/няколко маслини и чай. На втория ден имаше кифла за моя най-голяма радост. Обяд – супа и второ. Вечеря – като закуската или макарони със сирене. Носете си храна, ако не искате да умрете от глад.
Хигиената е на ниво. По няколко санитарки минават няколко пъти на ден, изхвърлят кошчета и чистят. Хлебарки няма.
Хора започват да влизат в стаята от 6 часа сутринта, та до 10 спокойствие няма – санитарки, визитации, педиатри, термометри и какво ли още не.
За кърмене и гледане на бебето съвети се дават само при поискване, още повече, ако ти е второ доводът е „Ти си знаеш вече!”.  Дадените съвети бяха абсолютно противоречиви от целия персонал  - варираха от това да се кърми по 7 минути само на една гърда, а не от двете; да се изцежда и да не се изцежда кърмата, да се щипе бебето за да се събуди при кърмене или да му се стиска носа за да пусне зърното. Без коментар. 
Иначе всяка сутрин минава педиатър за преглед на бебето, а два пъти дневно минават за да го преоблекат. Бях похвалена, че сама си се грижа за бебето и си го преобличам, когато е необходимо. Направиха ваксинация на бебето за хепатит в стаята и БЦЖ точно преди изписването.
Адаптираното мляко (добавка) се оказа проблем. Предписвало се само по назначение на лекар, т.е. ако не можеш да кърмиш, работата е сложна. Моите зърна се разраниха още първия ден и се разкървавиха и няколко пъти водих преговори с тях за добавка, но ми излизаха с довода, че лекар трябвало да каже, за да ми дадат. Накрая постигнах успех, но имах чувството, че плащат млякото от джоба си, та не им се даваше изобщо.
Неонатология – разбрах, че за бебоците, оставени в детското отделение не се грижат особено през нощта - няма никой при тях и си плачат по думите на друга родилка. За през деня не знам.
В деня на изписването на родилката се прави преглед (лекарката беше много мила и внимателна, за което ѝ благодаря) и при нормално раждане се налага на седмия ден от раждането да се отиде в болницата за сваляне на конците, които, както се оказа, не били резорбируеми и не се разграждат от организма.
На изпроводяк всяка родилка получава плик с рекламни материали като подарък от старшата акушерка (след попълване на съответните анкетни документи) и съветът да се ограничи до две деца, защото трудно се гледали в днешно време.
Като цяло любезността на персонала в болницата е обратнопропорционална на заеманата длъжност, т.е. колкото по-ниска позиция заема, толкова е по-мил и приятелски настроен.
За изписване викат близките да дойдат в 11 часа за да донесат дрехи за майката и бебето, но изписванията не започват преди 12 часа, така че се въоръжете с търпение. Въпреки чистата и ремонтирана обстановка, нямах търпение да се прибера у дома и се чувствах като затворник с изтекла присъда и това допълнително чакане ми дойде в повече.
Това е от мен, дано съм била от полза. Успех на всички, на които им предстои раждане.

Xcat, миличка, не очаквах цветя и рози, ама това...

Ако знаеше как ще премине, би ли се върнала или би отишла някъде другаде?

Благодаря, че намери време да ни разкажеш, знам какво е с новородено.        

Xcat,честито,да сте живи и здрави и както казвам винаги по малко колики,дай боже...Настръхнах като ти четох разказа,защото се сетих за моето раждане..Абсолютно права си за всичко,което си описала....Само че сега от разбрах че конците с който те шият не се разграждат..аз бях с доста голяма епизодомия,само външни бяха 5 а вътрешни не ми казаха до последно ама чух че са около 20:(((..След 7 дена ходих да ми махнат конците-външните и никой не ми е казвал нищо за това че тези конци са такива...След като минаха 10 дена от раждането ,започнаха да ми се образуват разни гнойни топки и когато отидох на лекар,ама не в втора градска ами другаде се оказа че това са вътрешните конци,който ми излизат и че не са се разграждали в мен и затова така се получило и процедурата е да ме цепят и да ми ги вадят..и така вече 6 пъти съм ходила на хирург да ме цепят,тъпото е че само по 1-2 конци излизат а другите още не а дали ще излезнат или ще се разградят в мен не знам.....

Шоколадче, точно щях да ти пусна линк към разказа - по-подробен нямаше как да го направя, но  ти ме изпревари.
Не знам дали бих се върнала пак там. Предполагам, че на други места няма да е по-добре, така че сигурно да.

Магито, дори не са ти казали, че трябва да ти свалят конците...нямам думи.

Xcat, още един път благодаря!     

Нагуши Алекс! 

Честити бебчета на всички!ОООх и на мен ми предстои скора раждане на второ дете и смятам да е там ,а толкова ме  е страх от раждането че място не мога да си намеря!Кажи  Xcat по-лесно ли се ражда второ дете!?!?  

Много ме успокихте момичета БЛАГОДАРЯ ВИ  ( за хлебарките де)

А за шевовете думи нямам, май все пак епо -добре да си плати човек че поне малко по добре да се отнесат

Здрасти! Ако искаш да отидем на ОВ по натам? Аз чакам да се позатопли.
Xcat , честито бебче! Нали е живо и здраво, това е най-важното - другото не мога да коментирам, мнения - всякакви и противоречиви. А за конците - няма ли опция да ти сложат резорбиращи се срещу съответно заплащане, знаеш ли?
magitobg1 - ама това, което си описала, е ужасно! Думичка ли не ти казаха за махане на конците? Кой те ши?

Това за конците ме втрещи и мен!
 
На мен секциото ме и направено именно с резорбиращи се конци и козметичен шев - отвън шевове не се виждат, нито се налага свалянето на някакви конци.

Ами аз понеже също имам шевове и когато попитах с какви конци са ми казаха че трябва да се махнат,защото тези резорбиращите били вече забранени от ЕС  незнам до колко това наистина е вярно-но така ми каза една акушерка...