ЕКО БРЕМЕННИ - 9 месеца в хармония с природата

Ето я и самата тема. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=455469.msg13514377#msg13514377 Колко пот пролях да я намеря... Но си струва.

mama Barba, в този указател ще намираш всички "зелени теми" : http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=471639.0

Кабив, знам го аз, знам, но нали сега всичко разбутаха и преместиха, че и него едва открих.
Момичета, знам, че не сте лекари, но чували ли сте лечение с полижинакс и гинодактарин да се прави с цел превенция преждевременно пукване на мехура? АГ-то ми ги изписа за течение, но резултатът от микробиологията беше "нормална бактериална флора."

Ako нямаш кандида, не виждам никакъв смисъл.Това са лекарства за гъбчики.Аз не бих прилагала ако нямам този проблем.Срещу преждевремнно пукане на мехура е хубаво да се пие витамин Ц.
Аз пих и мехура ми се спука в процеса на раждане в 39 седмица.

Мда, така си е и все повече ще стават 

Най –сетне намерих малко време да започна разказа .
Още месеци преди да забременея се ориентирах да чета по темата.Започнах с форуми, разази на други мами, информация за разни болници.И така ми светна какъв е ужас да се ражда в нашенска болница.И от тема на тема попаднах на разкази за домашно раждане.Един от първите , които прочетох бе на Меги.И някак неусетно нагласата ми тотално се промени с натрупването на информация.Поръчах си книги от Англия – за естествено раждане, за хранене по време на бременост ( за вегетарианки), медитация за бремени и т.н.В един момент се случи и чудото – забременях. Понеже имам по дълъг и малко своенравен цикъл, закъснението не ме беше впечатлио.Но все пак в един момент си казах  „ айде да се тествам”, но без особен ентусиазъм.Когато видях двете чертички подскочих до тавана от радост.И тогава си обясних защо последните 2-3 седмици бях някак необяснимо щастлива и радоста, ей така без видима причина.Нищо не бе в състояние да ми помрачи настроението.Бях пълна с позитивна енергия.
По това време вече ми се искаше и аз да родя максимално естествено.Но концепцията не бе изчистена.Половинката не беше поел информацията , която аз бях.Идеята го плашеше и тогава му се струваше абсурдна.Майка ми също я смяташе безумна и безотговорна. И аз се съмнявах ,че без ничия подкрепа ще ми се получат нещата. И така си бременеех, ходех на минимум консултации – колкото да ми пускат кръвните излседвания, за видеозон не се натисках много.Практикувах си йогата, медитацията и си четях книжките.Хранех се здравословно, загубих всякакъв апетит за сладко и джънк фууд- колко са мъдри телата ни! По настояване на близките се срешнах само с един лекар , само веднъж, известен с това ,че е по толерантен към естествено раждане.Ей така ,да си имам резервен план. А болницата е на 5 минути от къщи. Дойде време за визитата на Клер Лопринци – традиционна акушерка с многогодишен стаж. За моя изненада половинката се нави да дойде с мен на един целодневен семинар  воден от нея. И благодарение на този семинар и срещата с хората там, партньорът ми промени отношението си.Пое някаква информация и стана склонен на домашно раждане ( за ужас на майка ми). Тя бе имала две тежки, индуцирани раждания, с много нежелани екстри и грубости от болничния екип, и за нея притесненията и страховете бяха големи.
Разбрах я, но в същото време вече бях убедена ,че съм на верния път и знаех какво е най- доброто за мен и моето дете.Вярвах в себе си, в тялото си, в мъдроста му. Е, с някаква частица от съзнанието си допусках,че може нещо да се обърка и да тичам в болницата.Опитвах се да не се фиксирам над идеята, за да не страдам после, ако не протекат нещата както искам.До последния миг и през ум не ми мина да стягам багаж за болницата. Само на най близките си хора казвах за намеренията си.Едно ,че масата не  би ме разбрала и би ме заклеймила като луда, и второ от малко суеверие.Казвах си,че като мине всичко, ще си казвам, пък кой каквото иска да си мисли.
В къщи течаха ремонти, сглобяваха се мебели.Беше ми притеснено ,че не сме готови.Но като изпрах нещата на бебето , се успокоих- и без мебели ще посрещна моето съкровище. Шегувахме се в къщи, че ще си чака бебока термина. Майка ми бе на гости в деветия месец да помага с чистене , подреждане и прочие.Отиде си в провинция при баща ми седмица преди раждането, спокойна ,че до термин  има почти 20 дни.И се накани да се връща в неделя на 31 ви. Да но наш бейб реши да ни изненада.И на 30 –ти  срещу 31 ви , в 1.30 ч. през нощта тапата започна да пада. Някак си все ми се искаше да родя без майка ми да е наоколо.Исках да й спестя стреса и тревогите, както и да не предаде такива на мен в момента на раждането.И така и стана.
Същия ден имах внезапен апетит за сладко и изпратих половинката за кутия донъти.Също вечерях два пъти, имах завиден апетит. В 1.30 реших да лягам, но с полягването усетих по силна и различна контракция от подготвителните, които последния месец бяха доста чести. Станах, разходих се , пак легнах и пак така.Отидох два пъти до тоалетната по голяма нужда.И ми светна лампичка.Бях чела за силен очистителен процес преди раждане. После видях нещ розово когато пишках.Нямаше съмнение, падаше тапата.Изпаднах в лека еуфория.Въпреки,че не бях сигурна дали ще имам бебе скоро. Пак от други разкази знаех за случаи , в които се точи няколко дни, започва, затихва и т.н. И все пак бях превъзбудена и не можех да заспя .Пуснах Скайп и на линия бе само Ескориал. Повечето ми познати в България отдавна спяха, както и момичетата от форума. Започнах да споделям с Ескориал какво се случва и усещам.
В началото контракциите бяха леки, поносими и не ми пречеха на писането в Скайп. Присъствието на вече раждала у дома жена , макар и виртуално присъствие, бе подкрепа за мен. А половинката още не исках да будя.По добре бе да поспи и да има сили за после, а и в момента не ми бе нужен. Да , но към 3 и нещо ме усети ,че  топуркам из апартамента и банята. Често пишках и проверявах какво изтича – по млако бистра течност и розови и бели жилки и слуз ( тапата). Той се зае да топли вода за компреси, наду ми родилната топка, разчист масата и наоколо. Върху килима на пода постла непромокаеми подложки. Приготви ми вода, мед и лимон за пиене.Не ми се ядеше вече. Но пиивах често по глътка две през цялото раждане. Около края на процеса много ми пресъхваше устата и бях адски жадна.
Контракциите зачестиха и станаха регулярни на 8 -10 мин. После се сгъстиха още-  на 5 мин, на 4, на 3.Но все още не бяха много болезнени. А Ескориал отсече – скоро ще имате бебе. От там на сетне часовете ми се губят – кога какво се е случвало, колко е продължило.Контракциите станаха по болезнени и спрях да пиша. Още известно време половинката писа в Скайп.Но по- късно и той престана.Беше ми нужен.
Постоянно му напомнях да гаси повечето лампи ,за да ми е приглушена светлината – това улеснява процеса. Но като се разсъмна вече нямаше как, карахме я на дневна светлина. Мъжът ми бе привидно спокоен, за което съм му благодарна.Не предаваше никакви протеснения и стрес на мен. Но вътрешно е бил леко неспокоен.
Контракциите по едно време станаха болезнени. Опитвах различни пози.Французойката не ми се получи. Права също, наведена   не се търпеше. Оказа се ,че единствената по приемлива поза бе вариант на клекнала, пръсти на краката на пода, пети въвъ въздуха (под дупето), колена на пода.Тялото изправено и се подпирах на ръце. Почти цялото раждане прекарах в тази поза и останах без крака.Измориха се, изтръпваха, коленцата се подбиха...идеше ми в един момент да легна и да заспя от умора.Но естествено нямаше как.Процеса си вървеше  и мен никой не ме питаше.
Повърнах 4 пъти, при най-силни контракции. Но не спрях да пия течности.Приемах и Арника , както и Рескю ремеди.
Като стана по прилично време сутринта , решихме да се обадим на Меги.Мисля ,че аз й звъннах, но ме връхлетя контракция и прехвърлих телефона на половинката. Той й обясни какво се случва и в прав текст я помоли да дойде, че ще е по спокоен. Меги се отзова веднага.Час и нещо по късно ( около 10 ч.) долетя с едно такси. И се включи – пое компресите. Нямах болки в  кръста и в началото слагах горещия компрес отпред ниско долу на корема– само там си ме боля. Но в един момент започнаха да ме дразнят компресите.
В началото топлихме с климатика.Знаех ,че родилките се  нуждаят от топлина в този момент.Но аз се оказах опако  същество – когато не ми е добре от топлина ми става по лошо.И въпреки,че бях само по един потник и си беше доста  „ свежо” , ги карах да спират климатика. В контракция ми беше топло.В паузите ми ставаше хладно, треперех и настръхвах. Контракциите бяха доста болезнени и попитах Меги, като дойдат напъните, ще спрат ли  контракциите.Да ама не, Меги каза,че може да спрат, но може и да преливат контракция – напън.И така и стана.До края си имах контракции. В един момент започнаха напъните. Преместих се на  толаетната чиния. Опитвах се да не напъвам съзнателно, за да не се разкъсам.Но не бях сигурна успявам ли.Все пак усещах напъни случващи се  в мен, въпреки мен.Странно беше. През цялото раждане не се бях пртеснила за бебето.Може би съм знаела ,че е добре.Нито сме мерили тонове.А и го усещах ,че мърда между контракциите, както и че участва в процеса.
На тоалетната чиния проверявах с ръка колко съм се отворила и дами се напипва главичка.Искаше ми се да се показва вече.През цялото време Меги бе около и до мен.Подкрепяше ме като се придвижвах, дишаше заедно с мен, окуражаваше ме и успокояваше, че всичко е много добре  и както трябва, че се справям прекрасно.
И половинката бе наоколо и помагаше както и с каквото можеше.Но за разлика от Меги, като раждала жена и преживяла това което се случваше, той нямаше нужния такт и на моменти се впускаше в някакви разговори и ракази на нещо си (дори не помня какво). Това ме разконцентрираше и му махвах с ръка да млъкне.Не зная как е изглеждало и звучало отстрани, но при болезнените контракции и напъни си виках , мучах, стенех на воля.За никакви съседи не ми пукаше.Това което правех бе най – важно в момента.
В даден момент Меги ме посъветва да се махна от тоалетната, че ще са ми много силни напъните в тази поза.И се преместихме пак на пода в хола.Доста подложки и кърпи употребихме.Аз си кървях по малко през цялото време.Мисля и води изтичаха така по малко.Бяха бистри. С ръка напипвах нещо...Меги каза ,че е главичката.Аз казах ,че май е в мехур или нещо....а тя каза ,че това е косицата му.Съвсем на края се опрях с лакти на седалката на дивана, а с коленете на пода.Меги и мъжът ми бяха зад мен.Меги сменяше компреси на перинеума  и го придържаше.Не зная колко дълго продължи това, но на края имах чувството , че ще се разкъсам.Толкова бе силно паренето и разтягането.Но не се разкъсах.Първо излезе главата и веднага изпитах облекчение.Мисля тогава изкоментираха как изглежда или нещо такова.При следващ напън се показа до кръста.Не изплака, а само се размрънка, пърпореше  и имаше още нещо из нослето и устата.На трети напън излезе и останалото. Имал е някак увита пъпна връв, но Меги да разкаже, някои неща аз не ги видях.Чувах възклицания на Меги колко е хубав.Половинката го пое и по молба на Меги му осмука устата и нослето.Някак се обърнах и ми го подадоха- малък, омазан и прекрасен.И как няма, моето дете!Моят Калоян !Не знаех как да го държа, толкова бе нежен и крехък.Аз си бях омацана с кръв по краката, той ме доукраси и нагоре.Чудна гледка ще да съм била.Но това нямаше значение, той бе в ръцете ми.Здрав и съвършен!Нямаше измъчен вид, бе с хубав цвят.Така се улисахме по него, че не погледнахме точния час.Но приехме ,че се е родил в 13 ч . на обед.
Седнах на пода, опрях си гърба на дивана , и го гушах и разглеждах.През тоа време Меги приспособи капака на кутиятя от донътите  с алуминиево фолио за горенето на пъпната връв.Запалиха свещ и започнахме.Отне доста време , но това е по сигурен начин да се затворят ръвоносните съдове, в сравнение с връзването с конец.
После увиха Калоян .А аз почивах извесно време седнала.Не помня вече кога го гушах, сложих го и да засуче.Малко  ми се губи хронологията.Меги го претегли на един кантар, който ми даде приятелка.Но не бе много точен.Показа 3100 гр.Плацентата не излезе веднага.Не излезе цели  4 часа след това.Опитвах по съвет на Меги да клекна, да се раздвижа, да понапъна, за да излезе.Но не стана.Бях подпухнала отдолу и след преживяното не ми се напъваше изобщо.Аз реанимирах, а те пооправиха малко обстановката, поизхвърлиха това онова, разпределиха кърпи за пране.
През целия предиобед майка ми звъня.Обикновено се чуваме като стана и още няколко пъти на ден.Мъжът ми се чудел какво да й казва.Аз ни приемах ни предавах в процеса на раждане и не можех да дам акъл.Той не искал да я шашка и се впуснал в „ бели” лъжи.Майка ми естествено усетила нещата.И баща ми запалил колата и се юрнали към София.
Исках да родя преди да дойдат и успях.Но с времето се притесних за плацентата.Бавеше се, а не исках да стигам до болница заради това и да се разделям с малкия.Исках да я родя и да взема душ , а не да ме заварват родителите изцапана и насред подложки с кръв.Към 16 ч. Меги си тръгна- все пак бе почивен ден, бе оставила детето си , за да е с мен , и бе прекарала почти целия ден с нас.Към 17 ч. получих отново контракции, доста силни и болезнени, пак започнах да вокализирам.И след известно време плацентата се роди.От самото й излизане не ме боля, все пак в сравнение с бебето, бе доста по малка, а и мека.Огледахме я, бе цяла и изглеждаше точно както трябва.Прибрахме я в кутия във фризера.Вече можех да се поизкъпя.Нямах много сили , но ан две на три се позимих под душа.Сложих бикини и превръзка за родилки.Легнах на дивана, увих се и гушнах Калоян.Като по поръчка едва тогава пристигнаха родителите.Контракциите ми обаче се подновиха.Започваха слаби, засилваха се.Имах усещане ,че ми се пишка.Отивах до тоалетната.Там силна контракция ми свиваше корема и маката,Изкарвах кръв .Хубавото бе ,че контракцията ме изпишкваше  насила.Волево не можех да пишкам.Всичко там долу бе подпухнало и оттекло.После следваше затишие, полягвах на дивана.После всичко се повтаряше.В паузите хапнах кисела и сочна ябълка, а по късно и една крем супа.Пих и много течности, попивах като гъба.Контракциите продължиха  до 22-23 ч.Едва когато си легнах се поуспокоиха нещата.Аз умирах за сън.Майка ми спа до мен и гушаше Калоян.На другия ден започнах редовно да му предлагам гърда .Всеки следващ път той засукваше по бързо и по умело.На третия ден ми слезе млякото.
Половинката в последствие каза, че се притеснявал за мен и ако не била Меги, щял да ме понесе към Тина Киркова в даден момент.
За мен присъствието й бе незаменимо и много ценно.Въпреки,че се бяхме виждали едва няколко пъти, по никакъв начин не ме е притеснила или накарала да се чувствам неудобно.Мисля ,че има дарба за тези неща.Чувствах я много подкрепяща, приемаща, окуражаваща, успокояваща, свежа, като майчина грижа, нежна, любяща.Не ме бива по писането и не мога да облека в думи усещането.Но беше много много хубаво,че бе с нас.
Меги, благодаря ти от сърце! Въпреки болката , имам прекрасен спомен за раждането си.И ти си част от него !Никога няма да забравя този ден. Това трябва да се преживее от всяка жена. Удовлетворението , че си посрещнала детето си по най добрия начин е невероятно.Нужно ми бе време да осмисля всичко, но сега съм горда и много щастлива, че успях. Тялото ми и бебето успяха да си свършат работата прекрасно.
Меги, надявам се да намериш време и вдъхновение да напишеш как ти видя  раждането.Сигурна съм ,че на всички ни ще е интересно да прочетем твоя разказ за моето раждане.
Много съм благодарна и на Ескориал  и Мария, за дистанционната подкрепа и съвети!
Благодарна съм и на мъжът си, че  уважи избора ми и даде най доброто от себе си , за да улесни процеса и посрещне синът си!
Сега гледам Калоян и си мисля, че децата ни наистина са наши учители.Още преди да го заченем, той промени толкова много неща в нас, направи ни по добри.Поведе ни по една чудна и сияйна пътека .Нямам търпение да видя какво има по пътя!

dora7511
чудесен разказ - емоционален, топъл 

Честито ви бебче и само радост да ви носи! 

dora7511, поздравления за раждането и честито бебче!

Виждам тук доста сте против ехографското проследяване през бременността на бебето. Какви са ви доводите? Има бъдещи майки, които на 2 седмици ходят на ехограф.

Ами чела  съм,че за бебето не е много приятно и полезно- чува  и усеща звука като в тунел на метрото.И тъй като нямах проблемна бременост, не съм прекалявала с видеозоните.Два в първите месеци и един в началото на девети.Както и на една фетална съм ходила в 21-ва седмица и всичко бе наред.Поради което втора не съм правила, както и биохимичен скрининг.

Eто една статия от Сара Бъкли за УЗ: http://www.sarahbuckley.com/ultrasound-scans-cause-for-concern

Дора, благодаря за отговора. Ще пия редовно витамин С, в темичката пусната от Зозима (за VBAC) наистина пишеше при пукване на мехур да се пие, но не знаех, че може и профилактично. Много се радвам, че сподели с нас за домашното си раждане. Много вдъхновяващо!

Мама Барба, тук пише за профилактиката: http://www.gentlebirth.org/archives/prom.html#Prevention

Честито бебче, Дора! Страхотен разказ!

  Дора, честито! Браво на теб и Калоян, страхотен разказ 

Дора, страхотно си описала всичко, толкова въздейсващо и истинско-сякаш го преживах, така се отнесох, че чак сега чух, че дребният реве в съседната стая Да сте живи и здрави цялото семейство Голям си герой!!! Поздравявам те и ти се възхищавам за смелостта  И Меги си я бива, прекрасна история-като приказка със щастлив край Желая ти бързо възстановяване, в което изобщо не се съмнявам