кога започнахте да четете приказки за приспиване

baibibi,

Чета приказки от няколко месеца и разглеждаме книжки от бебешка възраст,но никога за приспиване!

Четем приказки от 2 г и 6 м някъде. Преди това имаше книжки с предмети и названията им (т.е. съвсем бебешки), които разглеждахме преди лягане заедно. Четем основно за приспиване през седмицата, това си ни е ритуал - вечеря, къпане, четене. През уикенда четем, когато поиска, понякога сама си ги разглежда и си бърбори нещо. Винаги, когато купя нова книга, й се радва като на играчка - носим я навсякъде. Все още не й внушавам страхопочитание към книгите. Важното е да ги счита за предмети от ежедневието си, с които може да се забавлява, а не за предмети, които трябва да бъдат пазени чисти и неизмачкани.
Аз откакто се помня чета преди лягане. Това си беше необходимост, тъй като имам филологическо образование и в натоварените моменти нормативът ми беше измерван в страници - по 250 дневно. Напоследък телевизорът измества четенето, защото първо заспивам на втората страница и второ мъжът ми гледа тв като зомбиран и не мога да се съсредоточа върху книгата.

Аз пък я уча да ги пази много!

Чета отдавна ,но

Че то има цял поджанр, ако мога така да го нарека, а и много известни автори са писали "Приказки за лека нощ". Не става въпрос за нещо адски сериозно, дето да успи веднага детето, а напротив, да го задържи на едно място и да бъде плавен преход към приспиване, а защо не и хубави сънища. Докосване до литературата... - такъв пиетет е малко излишен, казвам го като човек, дето книгите са му професия. Давайте на децата от бебета книжки, нека ги разглеждат, обръщат, играят с тях като с играчки, не чакайте да станат толкова осъзнати, че става късно. По темата- от едногодишна четяхме всяка вечер по една "Небивалица" на Доналд Бисет, идеални са за целта. Сега вече е на четири и четем на части Маугли, или приказки на Киплинг.

Не виждам какъв е проблемът детето да заспива с приказка. И въобще четенето преди сън не пречи на четенето и в по-активно състояние. Синът ми заспива винаги с приказка, но и по цял ден разнася книги и ме подканя да чу чета, сам си разглежда или си измисля истории, уж чете  
Слуша от много рано, даже бях намерила начин да успокоявам коликите така - разнасям го с кенгуруто и чета "Мечо Пух" с една определена ритмика на гласа. Оказва се, че помни части от книгата, четени на съвсем невръстна възраст.  Заспива от едногодишен с книга.
По темата изцяло подкрепям Sedada и iris06 . Колкото по-рано, толкова по-добре.

Отново искам да напиша, че никаква гавра с книгата няма тука, да не мислите, че  ще се изхаби, що ли. Ако щете и някоя многотомна енциклопедия да четете на бебето пак няма да му навреди - ще слуша човешка реч и така по-лесно и правилно проговарят, има изследвания, правени с учещи майки, чели на глас пред бебетата си учебниците по различни дисциплини, хем жената си учи за изпит, хем и то слуша произнасяне на думи. А пък приказките са задължителни, абсолютно лишение е за детето да чакате да дорасне, та да им направи пълен анализ. Книгата е забавление и необходимост, а не произведение на висшето изкуство, до което се докосваш само при възвишено състояние на духа и по възможност с ръкавици. До авторката - непременно почвай да четеш приказки, време е, даже си закъсняла. Много съм запалена по темата, тъй като и в момента работя по една програма за насърчаване на четенето и с неудоволствие виждам, че все още се срещат схващания за книгата като нещо изключително и непривично.

С четенето започнах от раждането. Не се шегувам Още от първия ден и на двете си деца им казвам къси стихчета с хубави рими, класиката в жанра. Особено много съм запомнила от Асен Разцветников, "Щурчово конче" е много тачена у дома.
Към 10 месец  хлапетата вече са изпозапомнили повечето оборотни стихчета (и песнички) и си имат любими, които искат отново.  Първите си книжки от плат или мека пластмаса получават когато могат да държат нещо  в ръце.    Няма буквички, само картинки, но пък се научават да разлистват.  Към годинката вече притежават 2-3-5 книжки с твърди корици и много картинки, от които четем стихчета, приказки и разказваме по картинка.
В момента син ми си има една прилична лична библиотечка от над 15 книжки. Любимата продължава да е "Щурчово конче", с черно-бели малки илюстрации и изобщо оформена като за големи.  Знае точното място на любимите си приказки и стихчета вътре и ги намира за секунди, като ми сочи : Това! да четем, въобще не ме оставя аз да подбирам какво да му прочета в момента    От седмица фаворит е "Грозното патенце" - панорамна книжка на изд.Фют,  кара ме да я чета от край до край и внимателно разглежда картинките, чопли си ги и им се радва, сочи кой къде е, като го питам.  И всеки ден си имаме 2-3 момента, когато син ми със заповеднически тон казва: "Четем!" , взима някоя от книжките (винаги редува!)  и си пльоска дупето върху краката ми очаквателно    
Мисля следващата седмица да напазарувам нови книжки...   Това е единственото забавление, което успешно конкурира клипчетата в Ютюб и Бебе ТВ в неговите очи  


П.С.  Виждам, че сте се сдъвкали дори на такава (за мен) безспорна тема     Понеже съм професионалист в тази област, да вкарам някоя и друга кофа компетентност 
- За бебето е важно да слуша колкото е може по-разнообразна реч от самото си раждане, желателно от устата на мама и най-близките.  Римуваната реч се възприема по-добре и е по-приятна за ухото на бебето, а казвайки стихчета, възрастните неволно говорят малко по-ясно и по-бавничко, което подобрява също възприятието.
- За да се развива интересът на малкото дете към книгите, те не трябва да са със статут на недокосваема музейна ценност - напротив, то трябва да може да ги пипа, играе с тях, да са му напълно достъпни.   Когато детето възприема книгите кат нещо интересно и хубаво, с порастването си то само ще започне да ги пази.  Много скъпи и ценни книги просто не му се дават и показват докъм 5-6 год.
- Особено добре се възприемат приказките, когато се драматизират - различните герои да се изчитат с различни интонации  и височина (колкото можем, никой не очаква високо актьорско майсторство )

Започна да се заслушва за по-дълго, когато навърши 2 години. Сега е на 2г6м и без приказка не заспива.

Не смятам, че се гавря с приказките, когато ги чета вечер Аз обикновено чета в леглото, а не в тържествен тоалет, с прическа и на ток, за да не унизя високите жанрове. Досега съм се изгаврила с доста книги. Освен това приказките са жанр, който се изговаря устно в непринудена атмосфера и не е особено достоен за салонното четене на някой литературен кръг.
bilkata, подкрапям написаното 

Купих първата му книжка на 10м. от тогава се опитвам да му събудя интереса.. едва на 2г и 4м започна да проявява интерес.. влекат го други неща и все иска да играе.. за заспиване започнах да чета като го отбивах.. трябваше да му създам друг полезен навик на мястото на стария.. на 2г и10м вече осъзна и започна да търси и иска да му чета.. но само ако му се доспи.. бодър ли е - не може да седне на дупето си..

Чак към 3-4 години прие.
Не чета, разказвам. Понякога от известните, понякога измислени от мен, а понякога обсъждаме тема, която я интересува или нещо от деня й. Тя определя какво ще бъде.

На нея, както и на повечето деца им се играе и не искат да лягат, така че приемам този ритуал като приятно настройване за сън, с гласа на мама.

Някъде между 1 и 2 годинки преминахме момента от гледане на картинки към слушане на самата приказка.

Наско беше на 8 месеца, като започнах да му чета приказки. Обаче не му беше интерсто. Сега вече повече се заслушва и дори сам си иска. На 1г и 8месеца е.

Приказки чета само в момент на бодрост.