Подсъзнанието може всичко 21 /Линкове за всички техники има на първа стр./

Това клипче пък е за българите - забавлявайте се   
Bulgaria vs Europe 
http://www.youtube.com/watch?v=uZ_u4QuiZxA

За много години!
Много здраве и щастие да ви съпътсват!

Изгубила съм хубавите теми и идвам да чета.

Дани е абсолютно права. Моята история с лепката продължи няколко години - достатъчно време, за да осъзная няколко неща.
1) Че каквото и да правя, няма да променя този човек и да го накарам да се държи другояче за дълго време (повечето неща, за които се сетих, ги опитах, въпреки, че на теория знаех, че горното е вярно - резултат - никакъв или по-скоро лош).
2) Човекът е дразнещ, защото АЗ се дразня. Вероятно защото АЗ се дразня, той избира да е около мен, тъй като го снабдявам с необходимата му енергия, като му обръщам внимание, макар че се старая да не го показвам.
3) Осъзнах, че му давам прекалено много време от ежедневието си - когато съм раздразнена от него, когато разказвам на приятелите си, когато... Толкова много време и енергия, които бих могла да употребя за други, приятни за мен неща.
4) Когато започваш да се измъкваш от ноктите на подобен вид "енергиен вампир", той не се дава без борба. Добре е да се назовават нещата с истинските им имена тогава.

Както преди не отдавах значение на глупостите му, започнах да разказвам на колежки за тях, защото усещах, че ще стане по-лошо и ще се опита да ми навреди.
4) При първия случай на по-дребен опит да ми навреди, го разказах на шефката. Когато се стигна до голяма случка, за която нещата бяха моята дума срещу неговата - нямаше нужда да се обяснявам и защитавам - вече всички знаеха кой е нормалният в случая.

И отново - ако това се прави с чувство на яд, с желание да се преборим - обикновено не се случва. При мен стана, когато на мен ми беше кристално ясно, че напускам това работно място след месец/и и този човек няма никога да ми бъде в обкръжението повече.

Nightwish, усещането за финансова притесненост, за бедност, за недостатъчност е УСЕЩАНЕ - много хубаво си го казала. То е в тебе. Ти си източникът му. Действителността около тебе е резултат на това усещане. При мен вече се появявя много за кратко, но аз много ясно знам, че това е моята небалансираност. ЗНАМ, че аз съм човек, който винаги има пари за нещата, които са му необходими. Когато се почувствам така, правя това, което ме балансира, което ме връща към правилната мисъл, че във Вселената има достатъчно от всичко за всички и че причината за бедността на някои от хората е, че не са се научили да създават благоденствието около себе си - по-точно да го допускат до себе си.

Допускането е липса на съпротива. Липса на мисли от рода на "финансово ми е притеснено". Вместо тях - мисли (утвърждения) като
- цялото изобилие на Вселената е достъпно.
-Аз съм щастлива, защото знам, че парите идват към мен и ще се справя прекрасно.
-Усещам потока на благоденствието да тече към мен.
-Имам всичко, което ми е необходимо и още идва към мен.
-Отворена съм да приема всичко, което се е насочило към мен по най-добрия за мен начин.
-Имам достатъчно пари за всичко,което ми е нужно
-Колкото повече пари давам,толкова повече се връщат при мен
-Във Вселената има изобилие.
Има безбрай пътища,по които парите идват при мен.
И така нататък. Порови в нет-а, има много от този род.

В миналото черпех някого. Или купувах книга, за която все нямах пари, когато се притеснявах за сметката за тока. Сега не се налага да правя това. Знам, че пари ще дойдат точно тогава, когато имам нужда от тях.

Дани, Мила, благодаря ви, че ми напомнихте, че всъщност докато се боря срещу този човек, няма да постигна нищо, аз всъщност привличам още повече от това отношение към себе си. Най-лошото е, че  той ме кара да се чувствам виновна и аз от съжаление пак склонявам да общувам с него. Стига се дотам, че тази ситуация се превръща в една от основните прични да искам нова работа, но не и единствена обаче.

Хубаво е, че искаш нова работа и то не само по тази причина.  Със сигурност ще я получиш, когато й дойде времето.

Обаче той ли те кара да се чувстваш виновна? Винаги, когато кажа - еди-кой си или кое-си ме карат да се чувствам така, си припомням, че чувствата всъщност си ги избирам аз сама, в резултат на оценките, които давам на хората и събитията. Т.е.  не е някой виновен, че аз така се чувствам - мога да избера да не се чувствам виновна. Всъщност, вината е едно изключително непродуктивно чувство и е добре да се научим да не го изпитваме изобщо. 

Мили приятели, как стъпвате на крака след смъртта на близък човек?

Първо се замислям откъде мога най-бързо да намеря необходимите ми пари, ако наистина съм притисната от спешно плащане. Но ако се наложи да взема в заем (т.е. няма как да ги заработя и никой не ми дължи, за да поискам от него), първите пари, които минат през ръцете ми в бъдеще отиват, за да си върна заема. Никога не бавя издължаването ми, защото ако не си коректен с хората, ще спрат да ти помагат. Откакто напуснах работа и се посветих на собствен бизнес, винаги е било достатъчно да изляза от къщи и да си уредя няколко срещи по телефона - все отнякъде някой поръчва нещо и ми дава пари. Не е било нито един ден да изляза и да не се върна с пари и поръчка. Даже бях инструктирала съдружника ми (докато все още имах такъв), ако ме види депресирана, просто да ме изкара от къщи. После нещата сами се оправяха.

Откакто съм в Италия, тъй като нямам доходи, нямам и разходи и вече не изпитвам никакви емоции по отношение на парите. Дразня се да стоя в къщи без работа, но не и заради пари. Чувствам се богата, може би на фона на всичките бездомни и безработни емигранти по улиците (в България няма толкова много чужденци, колкото тук). В сравнение с техния, моят живот е истински рай.

Ако съм просто притеснена, изнервена, депресирана... абе изобщо се чувствам кофти, без да има някакъв спешен зор за плащане, намирам начин да се отпусна и да не го мисля, докато дойдат следващите пари. Чета книги, слушам музика, пея, танцувам, гледам филми, срещам се с приятели, плета, бродирам, рисувам, правя красиви декорации, ако щеш, дори чистя къщата, защото резултатът после ме кара да се чувствам прекрасно...

Всичко това ме кара да мисля, колко хубав е живота и колко съм благодарна, да съм тази, която съм, да съм заобиколена с точно тези хора, на точно това място, да имам нещата, които ме обграждат, и хубавите спомени за всичко, което ми се случило досега... Благодарността лекува всякакви лоши настроения. Също и музиката. Преди обожавах да танцувам, напоследък ме мързи повечко (май защото напълнях в Италия) и предпочитам само да пея. Дъщеря ми обожава да пеем заедно детски песнички.

lenny_pld, времето лекува всичко. Аз не умея да се справям, просто се оставям да изживея скръбта и мъката по човека. И се успокоявам, че там, където е душата му, сега му е по-добре.

Лени,   
За мен беше шок, когато загубих баща си... Карахме се често и все пак го обичах. Усетих присъствието му в нощта, когато си отиде от този свят - спокойно, тихо присъствие - сякаш беше дошъл да ме види в съня ми. Събудих се отведнъж - и в пълно съзнание - обикновено ми отнема доста време да дойда на себе си. Бях сигурна, че е в стаята и ми беше спокойно. "Говорих" си наум с него, не бях тъжна, но бях сигурна, че се разбираме един друг. И до ден-днешен ми се плаче, като се сетя...  Иначе плаках много и тогава - но не в онзи момент. Повече заради неказаните думи и ненаправените неща. Старах се да не е прекалено много.

Знам, че е избор на близките ни кога да си отидат от тази земя и се старая да го помня, за да не плача, знам, че не биха искали да ни видят разстроени заради техния избор. Зная, че са на място, където няма болка и грижи, проблеми и трудности. Знам, че макар че сега не усещам физическото им присъствие, ще сме заедно отново един ден.

Друго какво да ти кажа - ако питаш заради себе си - прегръщам те много. 

Привет и от мен в новата тема  

а това е вместо запис  

Светът е устроен така, че човек да може да усети и сладостите и горчивините на живота. Нашият създател ни е направил подвластни на мисълта, точно защото "не иска" да сме перфектни. За да си способен да оценяваш най-прекрасните моменти, трябва да се сблъскаш с тъгата, с нещастието, с абсурдите на човешките взаимоотношения. И не винаги да си способен да ги преодолееш, защото в това е рецептата на съвършенството. В противен случай, животът би бил безлично и ненужно идеализиран като в приказките. А приказката, това е изопачена в розово реалност.

*Мисълта е господарят на съществуването ни



Наслука
и хубав ден  

Лени ,    !
Минава доста време ... Отначало толкова много ти липсва, че нищо не може да те утеши. После  се утешаваш, че там където е сега е много по-добре. После този човек идва в сънищата ти, дава ти знаци и посред бял ден, че е до теб, помага ти дори със съвети и ти разбираш,че го има, че не си го загубил безвъзвратно. Но тези контакти са редки и малко- не ти стигат. Минава още време и разбираш или усещаш интуитивно, че единственото спасение е да не мислиш, защото иначе колкото и да си чел, каквото и да знаеш за животът след смъртта, този човек ти липсва . И спираш да мислиш- почваш да работиш, занимаваш се с друго, бягаш от мисълта, дори не ходиш на гроба, защото не можеш, Бог ти праща малко помощ и като, че ли позабравяш ....   До момента във който един ден детето ти казва - Мамо, кога ще видя баба? И кога  ще ме прегърне?  или нещо друго прекъсне съня ти  ... Не плачеш, виеш .... Трезвата ти мисъл, децата ти  и останалите близки те връщат пак към живота , до следващия път .... И така ... минава доста време докато свикнеш да говориш за този човек и да мислиш за него, без да изпитваш неописуемата болка от загубата.

Много помагат близките- хората, които те обичат и обичаш, децата. Но не през първите дни след погребението- тогава  е най-трудно.

Много те прегръщам Лени!     

Лени, прегръдки и от мен

Сякаш аз съм го писала .................................
Лени ,кураж 

Лени Нормално е да се скърби или тъжи в началото- това са човешки емоции, съзададени сме да усещаме и да изживяваме. След време разбираш, усещаш и долаваш, че естествен процес на преливане на едното в другото. Ти знаеш всичко е Тук и Сега, няма смърт, има преминаване в различни състояния...Ще се справиш...

Лени,кураж и силна прегръдка!
Другото останалите съфорумки са го описали много добре...

"Каквото дадем, това ни се връща." Уейн Дайър
А ти, мила Лени ни даваш много светлина,познания и напътствия в борбата,наречена Живот!