Майкъл Джаксън - BLACK OR WHITE- отворена тема

Здравейте на всички! Предоставям на вашето внимание интервю, което проведох с Галина Костадинова, galiushana! Галя, благодаря ти много за това, което сподели, за времето, което отдели, за всичко! Относно авторството на интервюто - всеки, който желае да публикува в сайт, форум и пр., нека се свърже за съгласие с Галя и MJ. Въпросите са зададени от MJ към Галя. Приятно четене! Галя, благодаря отново! 




Може ли да се представите с няколко думи?

Казвам се Галина Костадинова, на 34 години съм, работя като секретарка и имам дъщеричка на 3 годинки, която осмисля и радва живота ми.

1.Преди всичко бихме искали да Ви попитаме какво е да си фен на Майкъл Джаксън, който е имал възможност да присъства на негови концерти и да срещне погледа му?

Какво е да си фен на М.Д.- предполагам, че е като да си фен на който и да е друг изпълнител или артист, на всяка известна личност.Не мисля, че фенството може да се разделя и разграничава. Аз лично като фен, обожавам, боготворя, изпълнителя и човека Майкъл. Поглъщах всяка негова дума, жест, всичките му борби са били и мои борби, болките му и моя болка. Дълго време през тийнейджърските си години дори си мислех, че не е обикновен човек, че няма начин този толкова съвършен образ от снимките и екрана да е човек от плът и кръв.Е, за щастие с годините тези мисли се разсеяха и осъзнах истината, че е човек, че страда, че плаче, че обича силно всички фенове, че има надежди за света и стремежи да го направи по-добро място. Тогава любовта ми към него стана по-силна, защото сякаш така с действията си, той разкриваше душата си и този нов за мен свят ме омагьосваше още повече, а това беше просто личността на Майкъл, нищо повече. Това осъзнаване е несъмнено и благодарение на късмета ми да го видя на живо, да бъда на метри от него и да видя с очите си че ходи, говори, пее, танцува, че е наистина от плът и кръв J За всеки истински фен е благословия да види идола си на живо, в това изобщо не се съмнявайте, няма по-вълнуващо нещо от това и по-запомнящи и оставащи в съзнанието ти образи и спомени.



2.Кога се запознахте с творчеството на Краля на попа?

Първата поява на Майкъл в живота ми беше от големия екран.Приятели говореха за филма „Лунен пътешественик” и аз от любопитство отидох да го гледам, това беше достатъчно, за да се промени живота ми завинаги. Излизайки от салона, сърцето ми, душата ми вече бяха пленени от образа, от таланта, от усмивката и очите на Майкъл. Нямаше връщане обратно! Тогава започнах да събирам всичко за него, помня с подробности как се редих на опашка за вестник, в който имаше голяма статия с много негови снимки  и той свърши преди мен.Помня паниката, че няма да го имам и няма да прочета повече за него, а толкова много имах нужда от информация, защото освен името му, друго не знаех. Обикалях като луда да намеря вестника и докато не го намерих,  не се прибрах и помня много добре, че това ми навлече доста неприятности вкъщи, защото се беше стъмнило вече, а бях на 12 години все пак. Започнах да бягам от училище, за да ходя със съученички да си купуваме от едно далечно стрелбище картички с него, а до този момент бях най-примерната ученичка, така че можех да си позволя някое неизвинено отсъствие..   Събирах всичко което ми попадаше, тогава масово се интересуваха от него и само някой да кажеше, че има някъде нещо-  отиваше се там. Джобните ми отиваха за плакати и снимки. Стаята ми започна да се облепва с плакати, изрестките от вестници да се трупат и купчината да става все по-голяма. Това доведе и до непрестанни молби, от моя страна, да ми купят двукасетъчен касетофон, за да си записвам песните му от други приятелки. Така започна и да  нараства колекцията ми от неговата музиката, следях оскъдното тогава радио и се записваше всичко. Разбрах, че има и фен клуб, в който много скоро станах член и започнах да посещавам-там пеехме, танцувахме или просто си обменяхме снимки и информация, която беше наистина оскъдна и доста ценна. Завистта беше голяма ако някой покажеше нещо от списание Браво, ако страницата е лъскава и снимката не е виждана досега, или поне не и цветна. Тези емоции не могат да се забравят и пресъздадат. Така се запознах и с прекрасни хора, имах много приятели с които дълго време бяхме неразделни.

3.На колко негови концерти присъствахте?Разкажете. 
Била съм на 5 концерта от две турнета - от Dangerous tour в Истанбул на 23.09.93 г. и после от следващото му турне History в четири града - Прага, Виена, Будапеща и Букурещ, като това бяха първите концерти от турнето му. Всичко това се осъществи благодарение на една туристическа агенция и нейната собственичка, която се нагърби с нелеката задача да ни осигури всичко и да пътува сама с толкова много деца, а много от нас нямаха 18 години. За всичко това съм благодарна на майка си, че не ме спря, че ме пусна да осъществя мечтата си.
Въпреки че първия ми опит да го видя се провали и то часове преди началото на шоуто. Бяхме в Истанбул, наредени на опашка да влизаме в стадиона и съобщиха по високоговорителите нещо на турски.Хората взеха да говорят, да коментират, ние нищо не разбирахме естествено. Започнахме да ги питаме на английски какво казват, какво става, докато някой ни отговори, че Майкъл не се чувствал добре и е заминал и няма да има концерт…. Всичко се срина в този момент, защото от клуба се разделихме на две групички-едните отидоха в Букурещ, а другите в Истанбул.Нашите приятели вече бяха гледали концерта, а ние явно нямаше да можем. Ръководителката ни се чудеше къде да ни заведе да ни разсее, предложи лунапарк, разходка с корабче, но ние се прибрахме в хотела и гледахме по новините как Майкъл се качва на самолета и ни оставя с разбити надежди и мечти. Е, прибрахме се в България като по пътя в рейса беше тишина, всеки беше умислен и разочарован. Слава богу, точно година по-късно той осъществи този концерт и ние бяхме там на първите редове, още по-жадни да го видим, чуем, усетим, а и вече всички бяхме заедно.


4.Какво беше усещането преди да започне концерта? Какво беше усещането на първият концерт?
Първият концерт 23.09.93 г. – завърнахме се година след разочарованието пак на същото място и сърцето ми беше още по-свито, за да не се повтори случката с отлагането на концерта. Бяхме пред стадиона рано-рано, чакахме часове докато отворят вратите, знаехме концерта наизуст от видеокасетите, но очакването е неописуемо. Влезнахме най-сетне и тичахме като луди напред към сцената колкото се може по-напред и напред.Започна голямото чакане, тълпата се сгъстяваше, жегата ставаше непоносима, започнаха да се правят някакви вълни от движения наляво и надясно, изпитвах ужас от това, не съм и мислела, че може така тълпата да се лъкатуши  - ту на една страна, ту на друга..Ако паднех щяха да ме смачкат със сигурност, никой не може да контролира тласъка. Бях в шок, трудно удържахме позициите си. Започна да се смрачава, и все повече жени започнаха да ги изваждат от тълпата.Жегата, натиска -  всичко ме изпълваше с ужас. Бях само с една приятелка,  с която от страх да не ни разделят си бяхме оплели коланите на дънките. Страхът беше голям.
Най-сетне от сцената зазвуча познатата музика от Кармина Бурана , екранът светна с познатото филмче и знаех, че свърши ли то, Майкъл ще изскочи в центъра на сцената. Прилив на неочаквани за мен сили ме изпълниха и задърпах приятелката си напред, знаех, че имам 2 минути, не повече. Щом филмът свърши и той ще е вече там, а аз толкова назад в тълпата толкова далеч….не можех да го допусна, не помня изобщо как от задните редици съм се добрала до първите. Тогава MJ изскочи на сцената, без музика, само огрян от светлина…Aз поглеждам и пред мен една рошава глава. НЕ ВИЖДАМ МАЙКЪЛ! Никога няма да забравя как  с една ръка отместих главата на мъжа пред мен настрани, как той се опитваше да се отскубне, но не успяваше, a аз само крещях “Маааайкъъъъъъл”! Тогава той започна да сваля очилата си, ех тези очи….музиката зазвуча и шоуто започна! А аз оставих главата на човека на мира!
Имахме късмет, че мъжете, между които бяхме, пожелаха да ни вдигнат на раменете си.Kогато дойде моя ред, сърцето ми биеше лудо. Майкъл беше точно срещу мен, толкова близо и пееше толкова нежна песен, само за мен в този един миг, в който аз се издигнах сред тълпата и срещнах уплашения му поглед. Най-вероятно очакваше да хвърля нещо срещу него, защото определено в погледа му се четеше страх, но аз просто го гледах, поглъщах движенията му. По средата на концерта вече не издържахме с моята приятелка в тълпата, заради натиска и помолихме да ни изнесат. Хората ни понесоха над главите си към сцената, където ни пое охраната.Минавайки пред сцената,  гледах нагоре и отново видях тези очи, потта стичаща се по кичура коса на  Майкъл…дадоха ни вода и догледахме края на огромните екрани, развявайки знамето на България на което пишеше „Bulgaria loves you”.Това беше началото за едно вманиачаване да го виждам отново и отново, да изпитвам това, независимо от всичко.



5. Закъсняваше ли за концертите?Един и същ ли му бе репертоара?Как реагираше публиката?А той на вашата реакция?

За закъснения точно нямам спомени или не съм им отдавала значение, защото в тълпата се опитваш да оцелееш. За репертоара, да, шоуто си беше едно и също, но си спомням нещо много интересно. Както вече казах, на турнето History бяхме на първия концерт, естествено нямахме никаква представа какво ще се случи, очакването беше невероятно.
Началото беше в Прага.Още с първото метро в 5 часа всички бяхме пред стадиона (е то не беше точно стадион, а парк, ограден и обособен за целта), до вечерта седяхме там и не отстъпихме позициите си. Отново имаше от нашата група хора на първия ред, всичко на сцената беше съвсем ново за нас и щом се прибрахме в хотела, започнахме да подреждаме песните по последователност, спорехме коя след коя беше и т.н. Отпътувахме към втората спирка на турнето му в Будапеща.Бяхме се наговорили в рейса между песните да крещим името на следващата песен така, както сме пръснати из тълпата. А  имайте предвид, че бяха два автобуса с почитатели от България. И в Будапеща след първата песен, светлините угаснаха, появи се гримьорката на Майкъл, която му подаде кърпа да попие потта си.На сцената беше пълна тишина, ние започнахме да крещим с цяло гърло името на следващата песен и явно думите ни са се откроили от всеобщия писък, защото никога няма да забравя как той се усмихна и поклати глава в съгласие все едно ни казваше: „Да, това е следващата песен” .Вярвам, че това му направи впечатление, защото беше едва вторият концерт от турнето, а ние вече знаехме поредността на песните. Та, това беше реакцията му – една огромна незабравима за мен усмивка.

6. Гласът му по-различен ли бе?
За гласът му не мога да кажа много, съзнавам, че част от песните са на плейбек, особено тези, в които има много хореография, но баладите ги пееше.Това тогава не беше важно за мен. Но на последния ми концерт във Виена, вече знаех шоуто наизуст, защото беше излезнало на касети и имах невероятен късмет да взема от антуража на Майкъл ленти за първия сектор.Тогава не се бутах в хората да съм най-напред, а целта ми беше да слушам, евентуално ако мога да гледам.Това е концерта, който изпълни душата ми, който помня най-ярко като музика, осветление, глас, всичко което до момента пропусках, заради това, че просто исках да оцелея в блъсканицата, а тогава успях да съм част от Майкъл.

7. Успяваше ли да пренесе енергията си върху вас чрез песните?

Текстовете на песните му са много силни и знаейки всяка дума ефекта е двоен. Heal the World е с невероятно сценично изпълнение, с всички тези деца на сцената, с танка, който излиза на края, текст и картина се сливаха много ярко и много силно. Мога да кажа, че тази песен се помни дълго.
Друго, което правеше между песните е да ни казва I love you too,  защото ние използвахме всяка тишина, за да крещиме WE LOVE YOU и той винаги ни отвръщаше. Осъществяваше контакт с публиката си всеки път, дори и с това да пее ХИ-ХИ и да дава микрофона на нас.Това са ми любимите моменти, прави те част от всичко случващо се, от сценарий, дори от спомените на Майкъл…

8. Много хора казват, че Майкъл предизвиква в тях силни чувства при жив контакт. Започват да треперят, да плачат, а някои припадат. Имала ли си подобно преживяване при среща с него? На какво го дължиш? Опиши как изглежда Майкъл извън сцената.

Това е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Бяхме в Прага, пристигнахме сутринта и се настанихме веднага.Разбрахме в кой хотел е отседнал, с карта се озовахме там, а пред хотела имаше ограждения и много хора, които чакаха. Е, и ние така, въоръжени с фотоапарати, снимка за автограф, който каквото се е сетил да носи и се пръснахме из чакащите. Чакахме дълго, но си струваше. Започна раздвижване във фоайето, дойде колата му, бодигардовете и всички други придружаващи го лица, които познавахме по име дори. Майкъл излезе от хотела и ни махаше, а тълпата крещеше.Беше неописуемо, никога не ми се беше случвало такова нещо, никога и в най-смелите си мечти не бях мислела за това.
Той започна да идва към огражденията, към хората…О боже, той идва все по-близо.Започна да обикаля и да докосва  протегнатите към него ръце, вземаше снимки и разписваше. Приближаваше към мен, избутах момичетата, за да съм по-близо щом стигне,  като снимах непрестанно, превъртах и пак щраках. Дойде пред мен, взе от съседно момиче книга за автограф , от друго  картина за него и различни неща, които му харесваха, давайки ги на хората си. Няма да забравя погледа му, за съжаление тогава през цялото това турне носеше хирургическа черна маска, не знам защо, и погледа му стигаше да загубиш представа за времето и мястото,  за всичко около теб. Той отмина и продължи да подава ръка на хората, след което се качи в колата си и пое на някъде. На следващия ден от пресата разбрахме, че е посещавал болници и деца сираци. Това, което остави след себе си и до ден днешен е необяснимо за мен. Треперех, но не като от студ, а по един странен начин и напълно неконтролируемо. Събрахме се нашата групичка и установих, че повечето трепереха точно по същия начин и се смеехме един на друг, но не можехме нищо да направим, за да го спрем или да го контролираме. Беше невероятно! Така че, да, Майкъл предизвиква всякакви емоции, за радост не ми се е случвало да припадам. Извън сцената Майкъл изглежда крехък, плах, не знам как точно да го опиша минаваше близо до тълпата, но все пак на безопасно разстояние.Магията е в очите му, големи, тъмни, незабравими – за наше най-голямо съжаление през цялото това турне той носеше маска и нямах възможност да видя на тези ни „срещи” усмивката му, затова я дебнех от сцената.

9. Познаваш ли хора, които са имали частен разговор с него?

Да, познавам мой много близък приятел, който имаше тази възможност, но той сподели историята си в пресата и не искам да я преразказвам, след като не съм го изживяла. Впечатленията му от Майкъл са едно магично, уникално присъствие, напълно достъпен, защото са били сами в стаята, с децата му, които са играели наоколо без бодигардове дори.Това е нещото, което ме изненада и ми направи приятно впечатление,а именно, че не се страхува от нас, знае, че го обичаме, че няма да го нараним никога с нищо.Знае, че феновете искаме да му покажем само любовта си нищо повече, е, и да имаме снимка с него и автограф, разбира се, това толкова малко нещо ще осмисли живота ни и ще сбъдне мечтите ни.

10.Ако имаше възможност да разговаряш с него за 15 минути, какво би го попитала?

Ако имам време за мислене сигурно много неща, но ако просто дойде пред мен изневиделица, сигурно бих го прегръщала през тези 15 минути без да кажа и дума.

11.Кой е любимия ти албум?

О това е въпрос, на които един истински фен няма как да отговори, или поне аз нямам отговор, няма такъв, който да не ми е любим.

12.Коя песен най-много ти напомня за него ,с коя го идентифицираш?Защо?

Всяка песен има своето послание, идентифицирам го в тези в които говори за личните си болки от пресата, от обвиненията към него, но разбира се и в тези, в които е загрижен за света, за природата, за отношенията между расите и хората като цяло.

13. Да се върнем отново на концертите – усещала ли си неговата любов и преданост на сцената към неговите фенове? Кой е най-яркия ти спомен от концерт?Нещо особено, което се е случило и си го спомняш най-ярко.Имало ли е реч между песните по време на концертите?

Ярки спомени по време на концерт вече ги споделих - за първата среща на погледа му на първия ми концерт, когато мъж от тълпата ме вдигна на раменете си и няма да забравя този уплашен поглед. Друго, което си спомням е, че на два от концертите на които съм била ,  по време на една балада той качва момиче от публиката да танцува с него, докато той пее.И два пъти това е било момиче от нашата група - българка, която после беше подложена на обстоен разпит, какво е усетила и преживяла на сцената с Майкъл.Това също е нещо, което е уникално като изживяване и за щастие много момичета по света са го имали.
Речи поне не си спомням да е имало, само казваше I love you too, в отговор на крясъците от публиката, която ревеше We love yоu. Toва е неповторимо като усещане, как има комуникация между него и толкова много хора,  събрали се на едно място за да го видят и чуят.

14. Преследвахте ли го след концерти? От записи съм виждала, че хвърля възглавници и пр.  – при вас случи ли се?

Точно след концерт не помня да сме стояли пред хотела му, умората си казваше своето, но в дни, в които е нямало концерт, доста време сме прекарвали там. Да, наистина хвърляше разни неща от прозорците и наставаше доста опасна ситуация долу в тези моменти, но аз не съм имала такъв шанс, да имам нещо негово.

15.Разкажете нещо за него, като усещане, което не може да се улови с камера.  Отличаваше ли се с нещо по-различно - МД на живо и на снимки?

По повод грима му -  в Будапеща, малко след като бяхме намерили хотела и се бяхме пръснали с приятелите ми на различни места из очакващите го фенове, той излезе, мина отново близо до нас, даваше автографи и тогава видях грима на лицето му и помня много ясно това. Белезите му от витилиго – никога не го забравих това, дори след толкова години . Косата му беше на опашка с пуснати кичури около очите, изглеждаше мека и много черна. Не мога да кажа  нещо конкретно, което да го отличава от Майкъл на снимките и на живо, все така красив и магнетичен изглежда.
Както и да е, нещо интересно стана след това в Будапеща.Той замина с колата си нанякъде и след обзорен разказ между нас, кой как го е видял, колко е снимал, смяна на филми в апаратите ни, снимки пред хотела, решихме с приятелите ми да се разходим наоколо и после пак да го чакаме да се върне.И така, обикаляме си ние, купуваме си вестници със снимки от пристигането му в града, и изведнъж чуваме писъци, хукваме натам, и о, чудо, на пряка от хотела Майкъл пазарува в музикален магазин. Невероятен късмет. Снимахме го през витрината, докато той вътре  разглеждаше дискове. Тълпата пред магазина се увеличаваше, той тръгна да излиза, а колата му беше спряла пред входа на магазина и хората се тълпяха около нея. Охраната удържаше хората,правейки тесен коридор, за да може Майкъл да се качи вътре. Тогава се чу силен трясък и витрината от едната страна на колата се счупи от натиска на хората. Майкъл се качи на стъпалото на колата и взе да вика „Stay back, stay back”. В гласа му се усещаше ужас, защото имаше хора нападали един върху друг и стъкла навсякъде. След като се убеди, че няма пострадали той се качи в колата и потегли. След приключване на суматохата, разбрахме, че едно момиче от нашата група е било случайно в магазина, когато Майкъл просто е влезнал вътре и е успяла да се снима с него. Отново невероятен късмет на българка. Тя разказа, че се е снимала с персонала и е бил много достъпен, че е миришел уникално готино и палтото му е било от много мека материя.

16. Класифицираш ли феновете в няколко групи – кротки, истерични, маниакални? Към кои се причисляваш?

Честно казано, не съм се замисляла да правя такива категории, но сигурно има всякакви – свят широк.

17. В публиката какво беше усещането ти? Как се чувстваше, като част от масата или сама с Майкъл?

В публиката ли?Освен за редките мигове за които разказах, през останалото време всичко е въпрос на оцеляване. На местата на които съм била, хора от цяла Европа съм срещала там, дори от държави, които той ще посети, и желанието на всеки да е по-близо до сцената, наистина е трудно да останеш „сам с Майкъл”.

18. Каква беше комуникацията на концертите между него и всички вас? Флиртуваше ли с публиката?Имаше ли нещо фалшиво и принудено от негова страна?

Не, нищо фалшиво нямаше, той се раздаваше напълно, не се щадеше, танцуваше неуморно, всичко се изпълняваше перфектно, с танцьорите си винаги е бил в синхрон, няма нещо, което да съм забелязала като пропуск или грешка, дори и неволна. За флирт - баладите са песните, които разтуптяваха сърцата на момичетата в публиката, пееше на всяка една в душата й.



19. Онези, които слизаха от сцената как изглеждаха?Преследвахте ли ги , за да разкажат?

И двете българки, имали шанса да танцуват с него, едва ли ще забравят някога това изживяване. Преследвахме ги, разбира се, да разказват и то с подробности- как са я избрали, къде е седяла преди да се качи на сцената,за усещанията си, докато прегръщат Майкъл, дали му е казала нещо, как мирише – всичко, което казваха беше много ценно за нас.

20. Чувствала ли си да е изморен на някои от концертите или да липсва част от „магията Майкъл”?

Не, по никакъв начин не съм забелязвала такова нещо. Майкъл е перфекционист по природа, в много интервюта на хора работили с него съм чела, че той изпипва всичко, че няма начин нещо да му убегне и да не го направи по най- съвършения за него начин. Такъв беше и на сцената, вярвам, че ако е смятал, че няма да може да даде всичко от себе си, просто е нямало да има концерт.

21. Майкъл беше направил дълъг период „пауза”. През това време забрави ли го?Продължи ли да се интересуваш ?

Този период съвпадна с промените в личния ми живот  - станах майка, смених приоритетите си. Загубих връзка с приятелите си от времето на концертите, получавах информацията си за живота му от интернет, пресата не пишеше много и съм следяла новините из различните сайтове. Не така вманиачена като преди, но винаги съм чела каквото се пишеше. Такава любов, спомени, изживявания – не мога да забравя някога.

22. Какво ти е мнението за визията му през годините?

Чела съм много за това и разбирам, че след заболяването му той не е имал друг избор освен да прибегне до пластичната хирургия. Имайки предвид неговия стремеж към съвършенство във всеки един аспект на живота му, не се съмнявам, че това е било най-доброто решение, не на последно място е и невероятния интерес към него. Разбирам го, това е всичко, което мога да кажа.
23. Какво мислиш за всичките процеси срещу него? Защо бе обвинен два пъти в едно и също престъпление?Какво чувстваш към обвинителите?

Това е нещо, което за съжаление остана като емблема за него в съзнанието на много хора по света. Но не съм допускала и за миг, че може да е истина. Всичко това беше за пари, много пари. За най-огромно съжаление истината излезе чак след смъртта му. Едва тогава Чандлър посмя да говори за това. За съжаление това е и период в живота на Майкъл, който аз наричам началото на края му.Това според мен го е тласнало към лекарствата, търсейки помощ да се справи с болката от омразата на хората, които е мислел, че го боготворят, от клеймото, което го преследваше до самия край.

24. Как реагира, когато разбра, че през 2009 ще има негови концерти за последно? Купи ли си билет? Как ще коментираш пресконференцията му?

И за миг даже не съм имала колебания какво трябва да направя. Още в първия ден на продажбите  имах билет, в следващите дни си уредих хотел и самолетен билет, така че още март месец пътуването ми беше организирано напълно. За съжаление, то не се осъществи. Относно пресконференцията - гледах я много пъти и не можех да повярвам колко много се е променил Майкъл  физически, болезнено слаб, с хлътнали бузи…не знам как да го кажа, но вътрешно в себе си гледайки го, четейки в следващите дни увеличаващите се дати на концертите, виждайки че те са само през ден, усещах че няма да видя този концерт. Не за друго, а че той ще е много уморен да ги прави толкова често, че ще отлага дати и най вероятно ще имам проблеми с организацията по моето пътуване. Не съм и мислела, че причината това да не се осъществи ще бъде толкова ужасна и болезнена.

25. Най-тежкият въпрос – как научи за смъртта му и какво почувства?Всичко оттогава до днес.

Сутринта на 25 юни 2009 г. си течеше нормално за мен, когато получих съобщение на телефона си от приятелка, която не е негов фен, гласящо „Е, не можа ли да изчака поне да отидеш да го видиш?!”. В първият момент изобщо не схванах за какво става дума. Бях на работа, а имам само една приятелка от тогава, с която поддържам връзка, а това съобщение не беше от нея. Отворих интернет и новината просто ме връхлетя. Гледах доста време в екрана без да мръдна. Телефонът зазвъня, приятелката ми беше изпаднала в истерия, плачеше, едвам сдържах сълзите си (бях на работа). Говорихме кратко, шока беше голям, неописуем, досега не съм и мислела, че него може да го няма. Мислех за него като за постоянна величина, която е там някъде по света, отглежда децата си, подготвя турнето си, грандиозното му завръщане както пишеше навсякъде и аз спокойно си чаках да дойде този ден, да отида и да го видя. Оттогава започна да ме залива информация отвсякъде, регистрирах се в много форуми, четях всичко случващо се около разследването на смъртта му, трибюта, погребението. Светът гърмеше, издаваше списание след списание, публикуваха се книги, нямам думи да опиша изумлението ми как така изведнъж в интернет пространството се появиха толкова лични записи, аудио и видео от живота му. Гледах, четях всичко, излезна и филма This is it, гледах го още първия ден, нямах търпение. Към днешна дата се надявам света да го запомни с всичко добро, което е направил, с уникалната му музика, великолепни изпълнения във всяка точка на света, с любовта, която раздаваше.

26. Смяташ ли за основателни конспиративните теории, които се въртят около смъртта му, че е убит от негови бизнес партньори? А тези, че може би е жив и в момента живее на закупен от него частен остров?

Иска ми се ако има виновен за смъртта му, да си плати за това, което е отнел от света. А че може да е жив- ще бъда най-щастливия човек ако е така, но не вярвам, че има баща на света, който да може да живее без децата си.Затова се съмнявам, че е жив, там някъде без тях. За мен е факт, че повече няма да бъда на негов концерт, няма да видя как остарява и да чуя какво се случва в живота му.

27.Мислиш ли, че тежката корона му бе дадена от феновете и това бе една от причината за неговите проблеми?

Тежката корона, ако с това визираш таланта му, е даден от БОГ. Не мисля че такъв талант би останал не забелязан от света, дори и баща му Джо да не беше толкова амбициозен и да създаде от децата си музикална група. Нещо дадено от Бог  не може да остане скрито, Майкъл е роден да прави музика и е щял да бъде известен, независимо от всичко,  според мен. Таланът му беше толкова огромен, неизмерим и достигна до всяко кътче на планетата,  че дори може да се нарече  дар към нас. Посланията, които носеше бяха само към добро, но човешката алчност, злоба, безспирното любопитство на пресата към личния му живот, липсата на свободно пространство - това са причините за проблемите му.

28. След толкова години каква е равносметката? Съжаляваш ли за нещо, което не си сторила?Какво би искала да поправиш?

Равносметката за мен е една огромна сбъдната мечта, след това нямах вече за какво да мечтая така силно. Не съжалявам за нищо, съдбата беше достатъчно благосклонна към мен, за да имам възможност да изживея всичко това, не искам повече.


29.Поддържаш ли връзка с други, които са били с теб по време на тези бурни пътешествия?

За съжаление някак си неусетно живота ни раздели, сега след смъртта му на различни събирания срещнах някои от тях и срещите бяха много вълнуващи за мен.

30.Виждала си ЛаТоя в България – какво ти е впечатлението?

Да, това беше толкова отдавна на Златния Орфей в Слънчев бряг.В шоуто си тя се опитваше да имитира Майкъл, дори пя негови песни, и това адски много ни екзалтира, защото само мечтаехме тогава да го видим на живо. Страшно впечатлена бях от нея като визия и хореография на фона на останалите участници там . Беше много добре настроена към публиката, допуснаха ни до сцената и тя се навеждаше да пипа ръцете ни- беше много вълнуващо.

31.Смяташ ли, че 3D концертите биха могли да заменят  усещането от реалните?

Категорично, не. Виковете на публиката, любовта, която се изпраща към Майкъл и реакциите му, начина по които той отвръща на любовта ни- тези неща не могат да се пресъздадат на екран, самото усещане, че си част от нещо велико, от историята, не може да се усети по никакъв друг начин, освен ако не си там неотделима част от всичко случващо се около теб.

32.Искаш ли да кажеш нещо  на феновете му?

На феновете му не, те го познават и обичат безпрекословно, но на останалите, които  говорят негативни неща искам да кажа -  първо да погледнат собствените си дела, преди да съдят някой друг.