viliko, какво пререкание?! Педиатъра на сина ми го избрах след като я "интервюирах" по основните въпроси, които ме интересуваха. Каза ми, че отрича забелването и аз бях спокойна. При всяка консултация казвах, че не забелвам.
Докато на 6 месец тръгна да го събува. Повторих,че всичко му е наред и не забелвам, а в следващия момент детето ми пищеше от болка, аз бутах ръцете й и трябваше да й кресна, за да спре. Тя ми се смееше подигравателно и заяви, че на 6 месец вече трябва да се забелват и това идело от 25 годишната й практика.
Тия неща стават за милисекунди, колкото и да си говорил и преговарял и да си мислел, че няма да го допуснеш.
И, с огромното ми уважение към професионалисти като доц. д-р Бранков, не мога да разбера как за всяка професия се иска непрекъснато усъвършенстване и информиране за новостите в професията, а някой, с такава отговорна работа, да ми се хили насреща и да ми размахва диплома от преди 25 години и ни една прочетена страница след това! Аз не искам дори да третира всички деца така, но поне да се съобразява с моят ИНФОРМИРАН избор (който съм направила след като съм изчела това, което е било нейна работа).
А ето и статия за това как да се грижим за незабелените деца, преводът пак е мой: http://pippilotamentolka.wordpress.com/2011/01/18/basic_care_intact/