Ирак, но от дистанция - безумна дестинация за Вашата ваканция !

Защо не си го очаквала, Криси? Предатели има навсякъде. Нима Левски не висна на бесилото заради българско предателство

Ум Яхя - Ясин е казал същото като теб. Думите на Господ не са токова неясни - тоест ясни са, а оправданието за неяснота идва, когато не ни е изгодно да разберем или поради несъвършенство на знанията си по арабски не можем да разберем. Освен това някои неща трябва да се разберат със сърцето понякога. Това, което понякога хората отричат са по-скоро едно или друго тълкуване, а не самото знамение.

За правителството на Ирак няма какво да се коментира - кражбата е издигната в ранг на държавна политика. За Халед ибн Ал Уалид - безспорно велик пълководец, но все пак не бива да му се отричат победите преди да приеме исляма. Между другото е бил изключително безскрупулен като военен стратег. Това е същият човек довел до загубата на битката при Бадр, защото тогава още не е бил приел исляма. Без да изпадам в подробности ми се иска да спомена два интересни военни факта относно Халед ибн Ал Уалид. При една от битките си - вече като ислямски пълководец, носейки победата казва на Омар ибн Ал Хаттаб (р.а.) - "Спечелихме битката !", а Омар отговаря: "А колко от мюсюлманите загуби Халед ?" - победата му е била от типа "на всяка цена" - нещо, което се променя с течение на времето, заради намаляващата му гордост (може бие това е влиянието на исляма над него).

Освен това Халед ибн Ал Уалид замества Абу Убайда Ал Джарах в една битка (няма да разказвам цялата политическа интрига около тази замяна). Отива при враговете си и се предава, съобщавайки им, че ислямската войска е слаба и няма да може да води битката. Тръгвайки да сключат договора за примирие, биват нападнати от войските на Халед, които били в засада. Счита се, че сред ислямските пълководци няма втори така изкусен в засадата, военната измама като стратегия и упоритостта си. Бил е наистина непреклонен човек и велик военен.


Криси, защо се учудваш ? Предатели винаги е имало и това няма да се промени... нито ние, нито някоя друга държава е предпазена от меркантилни хора, или от такива, които робуват на други идеи и смятат, че подривната дейност е добър начин.

Ето няколко статии за абсурдите на днешния свят:
http://istinski.blogspot.com/2009/08/1973.html
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=391928
http://e-vestnik.bg/8469/prevrat-v-turtsiya-zagovor-izglezhda-e-imalo/

Тази вечер са празнуванията по повод на Рождеството на Мохамед /сааас/. Един от най-хубавите и весели празници за нашето семейство. Този празник на арабски се казва Ал маулед ал набауи, празненствата започват тази вечер, а утре е почивен ден (този път се падна петък, който и без това е почивен, ама нейсе). Тази вечер най-малките от семейството ще изпеят едни от най-красивите ислямски химни в чест на Избрания /сааас/. Страшно ми е мъчно, че няма да съм с тях в Багдад. Не знам как да ви опиша чувството на този празник... май е горе-долу като на Рождество Христово при християните. Ето и от мен няколко красиви ислямски химна:

http://www.youtube.com/watch?v=JhtClG_aj8s
http://www.youtube.com/watch?v=y-4xTT1Zftw&feature=related
http://www.youtube.com/watch?v=7AU-Ysaesu4





PS: да се посмеете: http://www.utre.bg/component/content/article/65-top-novini/5885-ako-biaha-jeni

Деси това не е ли добър повод да ни разкажете на нас, които не знаем какви са обичаите и традициите за айд моуляд алнабауи.

Май ще изпреваря Деси, като кажа какви са традициите при нас, а после и тя ще ви каже как са при тях.

Вечерта се събира семейството и както казах в началото химните се пеят от най-малките. Казва се една специална молитва, в която се включват някои от знаменията в Корана, отнасящи се до Пророка /сааас/. Ние считаме, че раждането му е благословия за човечеството. Задължително разказваме историята за рождението на Мохамед /ас/, макар че е известна на всички. Като деца винаги ни е било интересно като ни я разказваха, с течение на годините ролята се смени и вече и аз съм сред разказващите, макар това да е задължение на най-възрастните.

Навремето дядо ми, а и другите глави на по-големи семейства са събирали на този празник, дори чужди хора, които се е случило да останат в града. Винаги ми е било странно, още повече за човек като мен, когато изричайки словата на химните, неволно очите ти се изпълват със сълзи. Човек има нужда да благодари за всяко едно нещо в живота си, дори за тежките моменти, които бавно изграждат личността му. отплеснах се....

На този празник ние правим ашуре (прясно мляко, жито, захар, канела, орехи), баклава, сусамена тахан халва, хариса (жито с месо), плодове според сезона. Празнува се почти като на празника в края на Рамадан. Цяла нощ оставаме будни, за да отбележим раждането на Ал Мустафа /сааас/. През деня се ходи на гробищата, но при нас не се оставя храна на гроба. Храната се раздава на бедните и нуждаещи се хора, а ако не познаваме такива носим храната в джамията. Ако няма наоколо джамия има и други начини да се раздаде на този празник.

На този ден в джамиите има проповед подобно на петъчната, в която задължително се набляга на значението на подкрепата за сираците. Това е едно от основните задължения на мюсюлманите. Счита се, че е редно на този празник да се наблегне на това, защото Пророкът /сааас/ е бил вече полу-сирак като се е родил, а е осиротял напълно в ранна възраст. Затова на преди празника купуваме нови дрехи на сираците, но ги даваме, така че никой да не разбере какво и кому си дал. Майка ми казва, че навремето дядо ми и другите възрастни хора, са ходели призори или на смрачаване да оставят пред домовете на по-бедните хора, вързопите с дрехи, храна и подаръци, така че никой да не ги види.

Днес ние малко модифицираме традициите, но винаги ги спазваме.

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Сура Калемът (Ал-Калам): знамение четвърто - "Ти наистина имаш велик нрав."

Аз да допълня въпроса си.
Това подвижен празник ли е или е на постоянна дата.
Впрочем май при вас всичките ви празници са подвижни, но явно имате някаква отправна точка от която ги изчислявате.
Сложен ли е между другото мюсюлманския календар.

Хадил, какво представлява специалната молитва? Има ли специфични аяти, които се рецитират, колко раката е? Мога ли да я изпълня вкъщи, или само в конгрегация в джамия се изпълнява.
Цитатът от сура Ал Калам ме трогна. Благодаря ти, че го напомни.
Дядо Хаджия, датите са подвижни, защото се следва лунния календар. Инак мюсюлманския календар е не по-сложен от грегорианския. Просто света е свикнал да използва втория.

извинявай Ум Яхя, като казах молитва имах предвид "дуа", а не "салат" (задължително се прави салат ал гайеб - за починалите). А в "дуа" на маулид ал набауи се включват знамения "аят", които са директно насочени за Пророка /сааас/ - не е конкретно определено кои. Аз дадох пример с едно от най-често цитираните знамения.

Да обясня "салат" е класическата молитва в исляма (петкратна с различна продължителност в зависимост от времето), докато "дуа" е всяка една молитва, която казваш, без задължително да е свързана с канонични изисквания за продължителност, съдържание. Иначе и сред тези молитви има много известни, които заради красотата на съдържанието си са станали като традиционни за един или друг повод. По-лесно казано "салат" е самият ритуал на молитвата, а "дуа" е всяка една молба отправена към Всевишния.

обяснявам за хора, които са извън исляма, на останалите им е ясно, да не реши някой, че го поучавам.

аз  ви 4еститя празника ,за вси4ки които празнуват днес! ние сме утре!      
много ми беше интересно за последните няколко обяснения на ясин  и хадил, за което благодарско! дребните детайли са ми винаги много интересни ,традиционните и строго религиозните!  за хадисите и молитвите :peace !
 от колко годишни ви обясняваха  отделните сури от корана ,както и хадисите, които явно са примери за поведение от битието на профета, ако правилно разбрах! в у4илище, освен корана, тези хадиси под каква форма се предлагат на у4ениците? книги, брошури, у4ебни издания или по усмотрение на у4ителя?
питам, единствено с цел, да  не пропусна нещо по отношение на дребосъ4ка! защото ,онзи ден са говорили за дявола, майките и послушанието! беше ми интересно как то4но са ги обяснили нещата! има ли си някакво ръководство при религиозното обу4ение ,за да не се  полу4и, децата да останат със съвсем други идеи и да се  объркат!а вие самите горе-долу на колко години запо4нахте да 4етете корана с разбиране ,тоест  както и вие сте  полиглот4ета, да можете да намерите или усетите зна4ението на думите и да откриете смисъла на казаното? дано станах ясна!

ето нашето традиционно десерт4е! да ви е сладко, наистина е  много интересен вкусът  му, а украсата е  пове4е от щедра в нашето семейство и се набляга много на ядки!
 

Марси, много е красиво

На мен също ми бяха много интересни разказите 

Чудя се дали да ви занимавам с отвлечени теми, но така се получава, че си нямам с кого да споделя, затова ще си излея мъката. Дано не ми се разсърдите .
Преди време ви бях споменавала за проблема, че Илия не е приет в ясла, шансът му за тази година също е минимален, а аз след 2 месеца оставам без майчинство. Системата е такава, че имам право на 6 месеца неплатен отпуск, след които единственият вариант е напускане на работа. А след като напусна работа, шансовете за градина стават равни на нула. Тоест омагьосан кръг. Затова реших да си търся работа в ДЗ, за да ползвам допълнителните точки и така хем той да бъде приет, хем аз да имам някаква работа. Днес говорих с една директорка, която търси персонал. След разговора се чувствам меко казано смазана . Тя търси хора, но не ме иска, защото имам твърде високо образование за свободната длъжност. На мен не ми пречи това, защото си мисля, че срамна работа няма и че е по-срамно да си седя вкъщи без никакви доходи, отколкото да работя нещо, което не ми е по специалността. Но начина по който се дивеше на желанието ми, изумлението й от решението ми, съмнението й, че искам да започна само колкото да взема точките и после да напусна - всичко това ме разби и в момента дори не съм наясно какво ми е. Ох, извинявайте още веднъж, че пак отнасям темата в различна посока и ви занимавам с лични проблеми. Объркана съм и не съм наясно какво да предприема, а незнайно защо се чувствам и унижена по някакъв начин. Много ми е сложно 

Астарта, само ако знаеш, колко добре те разбирам... но това, което имам да кажа за системата на образованието и униженията, които трябва да преглъщаш ежедневно... е, не сме в порно-сайт, така че ще си сдържа езика. Пък въпросната директорка може и да размисли, като види, че няма опашка от кандидати за работа

Виждам, че разговорът се е завъртял на тема религия, така че ще попитам нещо, което ме яде отдавна. Как се съчетава практикуването на исляма със съвременния живот? Имам предвид практическата страна - ако една вярваща живее в БГ например, ходи на работа и всичко останало - как изобщо успява да вмести миене, молитви и др. изисквания в ежедневието си. Веднъж попитах една позната американка -  обясни ми, че като приела исляма, помолила шефа си да я пусне да се моли на стълбищната площадка... представих си физиономията на моя шеф, ако му тръсна нещо подобно Как да стане тогава?

Делфина, един познат, който спазва петте молитви и ходи на работа си ги "наваксва" след работа. Не знам доколко това е позволено обаче, някой запознат трябва да каже . Той се моли веднъж сутрин преди работа, а като се прибере си извършва останалите 4 молитви.

За другото - директорката не ми отказа директно. Каза ми да си занеса молба и CV, но начинът по-който говореше с мен ме кара да мисля, че няма да ме вземе. Но не това, че евентуално няма да ме вземе, ме засегна. По-скоро ме обиди изненадата й от решението ми. Всъщност и аз не знам какво точно ме накара да се почувствам така.

ХАДИЛЧЕ, ЯСКА и Всички които празнувате този празник- ДА ВИ Е ЧЕСТИТ!!!

АСТАРТА
Мила ако знаеш аз какви унижения съм търпяла. Незнам защо хората са такива, че обичат да те унижават и те засягат. Душата ме заболя като те четох, защото се върнах отново към това. И знам какво чувстваш, ако знаеш как знаааам. И не веднъж е било......Дано както каза Делфинка, пък директорката да размисли, дано

МАРСЕЛИНКА
Напиши мила рецептата за това кремче, моля. Благодаря ти предварително, мила

Здравейте пак ! Марси - самата дата си е утре, но при нас празнуването започва от тази вечер ! Така е прието да се празнува при нас.

Делте, слънце ето ти от мен една рецепта за кремче, докато Марси ти даде нейната !

1 пакет пудинг Ванилия на прах
1 пакет пудинг Шоколад на прах (или ягода, малина или друг по избор)
1 л прясно мляко
8-10 с.л. захар
6 листа желатин
2 ванилии
200 г горски плодове по избор

В 2 купички със студена вода се накисват по 3 листа желатин. Сваряват се кремовете по отделно с по 1/2л мляко и 3-4 с.л. захар (както е по указанието). Във ваниловия крем се слага още 1 ванилия. В горещите кремове се слага изстисканият желатин (по 3 на крем) и се разбърква до стапяне. Стъклена купа се изплаква със студена вода и в нея се наливат кремовете, като се редуват. Оставя се да изстине, слага се в хладилник. Плодовете се пюрират и подправят със захар, 1 ванилия. Кремът се обръща в поднос, реже се на порции и се поднася с плодовият сос.

Астарта, направо не знам какво да ти кажа. Безобразието в тази сфера е пълно. Все е било да нямаш достатъчен ценз, ама да си с по-голямо образование от нужното ?! Такива неща има по частните фирми, защото ги е страх да не поискаш повече пари след време, но в държавно заведение... каквото и да ти кажа, няма да реша проблема, но все пак се надявам да успееш някак.

За молитвите - като няма как и къде всички наваксваме у дома вечерта. Проблемът всъщност е, че понякога хората като се приберат късно и претупват молитвите съвсем автоматично. В края на краищата, ако съзнанието ти не е в молитвата, все едно не си я извършил или поне аз така го разбирам. Иначе за отбиване на номера има много начини. Мисля, че на работа може да се намери начин. Аз не се опитвам, защото не знам кога ще дойде пациент, така че навреме са ми май само молитвата при изгрев слънце и вечерната. Иначе през другите дни нямам проблем с времето.

За обучението - аз съм учила арабски у дома, съответно основите на религията също. Я да ви разсмея за зората на моето обучение. Майка ми упорито държеше да ме научи да пиша арабски преди да започна училище, за да не ми се объркат съвсем езиците. Та аз на крехката възраст от 4 години знаех буквите и как се изписват и на 5 години вече трябваше да пиша диктовки. Как мислите, че се упражнявах - като ми даваха по две страници за преписване, докато мама си дойде от работа. Две страници, ама с какво - икономически основи на социалната икономика. Е представете си колко думи разбирах от тези 2 страници. Освен това там няма огласовки (кратки гласни) и аз даже не знаех как точно се четат някои думи.

След като се оплаках няколко пъти мама реши, че явно наистина ми трябват огласовки и започна да ми дава да преписвам Свещения Коран - е тогава ми се разказа играта, там пък има огласовки мноооооого, а непознати думи още повече. Но явно упорството е семейна черта. Преписвам аз и току питам леля си, която шета из къщи за някоя и друга дума. После мама си идва и тя разяснява.

Реално, обаче четене на Коран с разбиране и способност за различаване на смисъла постигнах едва около 14 годишна. На 15 г. започнах целенасочено да се занимавам с изучаване на религия  (в най-голям процент ислям, но и други) и така досега си влача това постоянно ровене и учене и разбиране. Не смятам, че някой в наше време може да каже, че разбира напълно Свещения Коран. Няма как да ви го обясня, ако не знаете арабски. Величието на това писание дори и само като шедьовър на арабския език е неизразимо. Като добавите и религиозната му стойност, наистина е трудно да се опише.

Иначе в училищата има учебници за всички класове, в които се разясняват и знаменията и притчите и свързаните с тях ахадис. Най-важното, което моето семейство е целяло, а и аз по-късно с по-младото поколение се опитах да спазя, беше никога да не се плаши с наказанието Господне. Милостта на Всевишния е безкрайна и велика, както може да бъде велик и гневът Му, но страхът не е добра основа за вярата. Казват: "Повярвах в теб Господи, не страхувайки се от Твоя Ад, нито ламтейки за Твоя Рай, а защото видях, че Ти Единствен заслужаваш да бъдеш Бог."

Най-хубаво е, който не е в арабска страна, а иска да научи децата си, да използва образователните програми по сателитните телевизии или да прави като нас - избираме им ясни и кратки текстове, свързани с майката, семейството, лъжата, кражбата, милостта на Бог и така малко по малко да се обяснява. Религиозните химни винаги са били хубав начин да се научат децата.

Ето с подобен на този химн например сме учили имената на Всевишния. http://www.youtube.com/watch?v=Ix0Gc7zqrDM&feature=related  /с известни забележки към произношението на изпълнителя, позволил си е родният му диалект да повлияе на книжовния арабски, който трябва да бъде използван, но не е толкова страшно/

ХАДИЛЧЕЕЕЕ
То това не е крем бе Душата, то направо крем - торта Благодарскоуууууу
И ясно що толкова много знаеш. Голямо учене ти е дръпнала майка ти, ама голямо. Ама и ти не си се скатавала

Хадил, както винаги разказваш много увлекателно   Много хубави е, че пазите традициите в семейството    Може и да не си с голямото семейство в Багдад телом, но си с тях духом, пък с разказите, които сподели, цялата форумна тайфа също е на гости у вас  

Астарта, много неприятно с детските градини. Стискам палци да получите място в градина  
А за ядосването, нормално е така да реагираш, когато много силно желаеш нещо, а отсреща полуичиш такава глупава реакция – преквалифицирана си била  

Като сте почнали темата за пропуснати или по–късно изпълнени молитви, се сетих за една история, разказана от Хадил преди време. когато още пишеше в арабската. Ще се позволя да ви я припомня като я цитирам  

Веднъж Пророкът (асс) видял един човек, който непрестанно бил в молитвения храм - от изгрев слънце до среднощ. Всички хора се възхищавали на "вярата" му. Пророкът (асс) попитал как изхранва семейството си, а хората казали, че те живеят от "садака". В същото време влязъл човек, който бързал да изпълни молитвеното си задължение и се извинил на Мохамед (саас), че винаги идвал в последната минута, но работел от сутрин до вечер, за да изхранва семейството си, а даже понякога се налагало да изпълнява ритуалната молитва, по-късно. Пророкът (асс) казал, че този, който се молел от сутрин до вечер едва ли ще му бъде призната молитвата, докато на другия човек Аллах ще му удвои добрините. Е - това е ислямът - разум и справедливост.  

Аз между другото имам колега от Сирия, който се моли в офиса – дели стая с един немец, таке че в началото го бе попитал дали има нещо против, той естествено отговорил, че няма. И така, като стане време за молитва, постеля килимчето и се моли до бюрото.