Чакаме ритничета от Юлските момчета и момичета

Като ви слушам за мъжете все едно гледам себе си преди 2 месеца. В началото такива хормони ме тормозеха, че няколко  пъти си събирах багажа да се изнасям и исках развод за пълни глупости... Мъжа ми крив го правех ,затова че не чете за бебето, че се цупи като му връча прахосмукачката...ей за такива дреболии що сълзи излях...сега ми е смешно 
Установих че на мъжа определено му трябва време....сега милото е изчел всички налични списания за бебета в къщи, помага ми за всичко и въобще много се обичаме... Скоро ми сподели че появата на бебето му е помогнала да осъзнае на какви грижи, любов и привързаност е способен да изпита към мен 
Затова мамчета не се тровете напразно, а дайте време на мъжете си 

Хексе, мъжът ми пуши главно на терасата,но понякога,когато му е много студено пи та за разрешение и пуши вкъщи.Аз нали съм добра душа как да откажа.Но при появата на бебо няма никакъв шанс да се пуши вкъщи,нито той,нито гости,никой.Ако трябва до бой ще се стига 
teddie007,аз не се тормозя особено много ,ама ми е криво,че дори не се опитва да ме разбере.Не казвам в никакъв случаи,че не ме обича,ама странно показва любовта си. Но по никакъв начин не искам да обременявам с мойте хормонални глупости.
Айде лек ден на всички мами и само положителни емоции.         

Ами не,че толкова ме ядосва  с това че не се информира-даже не го и карам,но моя мъж си е такъв,просто на моменти се държи като дете-цялото внимание трябва да е за него,като се прибере и почва да ме мачка,гушка..."Виж ми сега лицето,веждите,гръбчето..."Забравих да кажа-той е бивш борец и гушкането му понякога е доста грубичко...

  като говорите з амъже,аз с моя се развеждам от 3 години,от как сме заедно,то всъщност ние се оженихме пред 8 месеца ,ам все сме на развод   при мен определено не е от хормоните аз съм крив характер и преди и сега само го тормозя,а той е една блага душа,само ми казва,че съм най-злата жена на света,но ме обичал   И търпи всякакви мои прояви на идиотизъм и агресия   абе голям купон  

Привет и благодаря на някои от вас за хубавите думи!
Човек в "нужда" и на това е много благодарен.

Светле    сама виждаш, че и нищо лошо да не кажеш - пак на някой ще си неудобен въпреки, че по думите им това е "форум" и всеки има право на мнение. Излиза, че твоето мнение не е достойно за тази тема.
Явно добрия тон тук не е приоритет с който трябва да се съобразяваме.


Няма да се върнат миличка, защото никой от обидилите ги не си е тръгнал.
Аз лоша дума от Бобинка и Веси  не съм прочела, и не заслужиха обидата с нищо - Те като по-интелигентни жени се отдръпнаха, защото спора си стана точно Селски тип.


Най-интересното е, че "виновните" се гушат като мишки и замазват на хората очите с философски термини, които даже не знаят какво означават! 

Това е моето мнение и не се чувствам длъжна да се извинявам за думите си, аз заставам зад тях на 100% .  Тук беше много спокойно и ведро настроението, ама като пуснеш Търтей в кошера и нещата не вървят!

Относно четенето и информирането на моят мъж, ами по-добре да не го прави Работата е там, че е голям параноик и веднага ще ми постави някаква страшна диагноза Шегата настрана, но наистина предпочитам, аз да се информирам и в последствие да му казвам важните неща. В началото, когато все още ми ставаше лошо, той седнал и намерил информация, че това било от хормоните и че е защото съм бременна че чак ми се обади по телефона да ме успокои, не знам в онзи момент каква параноя го е гонила

acid и моя е станал много търпелив откакто съм бременна, а аз явно прекалявам с хормоналните прояви и затова също понякога отнасям обида че съм зла жена  
Иначе всички мъже са като деца. Не че съм някакъв експерт , но по общи наблюдения ... На мен това тяхно поведение ми е забавно /преди не ми беше   /  и често го бъзикам че ме  подготвя психически за отглеждането на дете  

 
Направо ме разсмя каква самокритика си удари.

Е Пума, понеже камъните бяха в моята градина само да кажа, че не ми е неудобна Светла, както се изрази, но тя зачекна спора от миналата тема и се опасявам да не се поднови старата песен. Аз в предите глупости не съм участвала и бъдещи такива също смятам да пропусна.

И аз не го обременявам моя - не държа да е много информиран и да ми съчувства, ама пък незаинтересоваността ме влудява. А колко време ще му трябва не знам - то половината бременност мина

Иначе като заговорихте за развод, ако знаете колко крива бях след първото раждане - егати и депресията, егати и чудото. Е тогава верно си бях стегнала багажа. Ама той се укопити навреме, че да ме спре. Иначе и аз съм крайна на думи, винаги е или-или. Няма средно положение.

 То при всеки е различно,аз предия пост го писах,защото последния път,точно ставаше въпрос за четене на книга за бебето,дадох му книжката ,една която вие бяхте препоръчали   И му казвам да чете най-важните неща   По едно вреем хвърлям едно око и какво да видя,той чете темата "Как да си ушием слинг"   Тогава проявих агресия,просто изпаднах в шок,не знам от къде бях събрала толкова нерви,щах да го убия   та много съм крива,все съм ядосана и такива неща,които попринцип за за смях и сега като ги пиша виждам,че са смешни,ме ядосват и ме вадят от нерви  

здравейте  

само да споделя за височината на матката, моята я мериха на ЖК миналата седмица беше на 2см над пъпа, последните дни усещам бебето да се бута около пъпа все  , за горната част на коремчето, Хексе е права, че там сега се наместват органите ни за да освободят място за растящата матка, при мен след като съм се наяла доволно горната част е по - изпъкнала от долната, така че си правя извода от какво е  

Аз бях яхнала метлата първите 2-3 месеца , но нали съм по цял ден с детето и то милото го отнасяше, за капак моят хормонален бум съвпадна с нервен период на Филип и картинката беше ..

Умишлено не се включих в края на миналата тема, но си мислех, че напрежението няма да се пренесе и в тази. Ако от сега се заформят подобни спорове то какво ще се случи когато всяка от нас започне да споделя как отглежда и възпитава детето си и тн., нормално е много от методите на останалите да ви изглеждат неправилни и дори безумни, но това не значи , че трябва да се нападаме. Да, има и различна от нашата гледна точка!
  Заровете томахавката  

Мноооогооо отдавна чета форумите и за съжаление това никога не става 
Момичета, това е място където всеки свободно трябва да изказва мнението си и ако то е различно от това на другите, не значи, че трябва да се нападаме и да си дърпаме косите. Трябва да си помагаме и поне да се опитаме да разберем позицията на другите. Не говоря за настоящият спор, защото съм убедена, че няма да е последен, говоря по принцип.

Дано по-скоро отмине тази буря 

Не искам да се натрапвам със съвети. Искам само да съм полезна. При избора на болница, важно е да знаеш, има ли там добре оборудвано неонатологично отделение, кувьози и апаратура за спешни случаи. При първото ми раждане не се замислях за тези неща и избрах частната болница заради хотелските  условия. Сега знам, че не това е най-важното, а сигурността, че не дай си Боже, ако нещо се обърка,на място могат да реагират, а не да бързат да транспортират с линейка до най-близката болница с апаратура. Имайте предвид, че дори в голям град като Пловдив, единствено във ВМИ и Окръжна болница имат нужното и спешните случаи от останалите род.домове в града ги карат там.
Та в твоя случай по-добрия избор ми се струва Варна. Не бих отишла във Ветрен. Подчертавам, че си е мое лично мнение и никого не искам да натоварвам излишно с моите разсъждения. Но точно по тези причини аз все още се лутам и не съм избрала къде и при кого да раждам, вследствие на което ми е адски притеснено, за разлика от първата ми бременност. Още повече, че все повече се навивам да се пробвам да родя VBAC, ако изобщо намеря лекар, който да се наеме да рискува с мен.  

От мен лека вечер на всички! Тази вечер ще се позабавлявам с един пъзел, така че до утре!

 

п.п. и ще видя колко тази вечер ще ме изнерви мъжа ми.

  Абсолютнно подкрепям!
  Същото ми каза и моята лична,когато с нея обсъждахме избора на болница за раждане,преди да се роди първото ми дете.

Ех момичета, в предната тема след оня лют спор много се чудих дали да продължа да пиша тук, но си рекох, че всеки си има лоши моменти и този е бил такъв за някои от мамите очастващи в спора. Та продължих да ви чета с интерес и да пиша от време на време. Но сега се включвам след ужасен работен ден и умряла от студ /климатика в офиса по скоро аз го топля, не той мен/ и гледам, че пак сте се зачекнали. Ясно е, че тук сме повече от 100 жени и всяка луда по свой начин, но трябва ли така да са нападаме. Мислех, че сме се събрали, за да преживеем заедно 9 от най - хубавите месеци в живота си, а и следващите след тях. Според мен всеки има право да си пише и споделя каквото му е на сърце, пък които не иска да не го чете и да не го коментира. Без обиди и караници вече.

Моя мъж по принцип много ме подкрепя, а и след предишната загуба сега е като орлица над мен. Все ми се обажда и ме пита как съм. Вечер ми готви, все той чисти. Но понякога и той се "отпуска" и аз нали съм ходещ хормон веднага се впрягам. Например вчера вечерта отивам да го взема от работа със служебната кола /нашата кола е на ремонт/ и очаквам той да кара, защото тук беше луда виелица, а той човека празнувал Трифон Зарезан с колегите и съответно доволно почерпен и аз такава лекция му дръпнах колко бил безотговорен, че той направо онемя. Не че беше виновен, но на мен все нещо не ми достига. Луд бременен мозък  

Колкото до ходенето в WC аз май нямам проблем. Вечер на ставам, а през деня ходя максимум 3 пъти. То и това май не е много хубаво.

Хайде спирам вече, че тоя пост стана 100 км.