Какво е новото при мен 13 /нефатална :-)/

Благодаря ви от сърце! Благодаря, че ви има и ме подкрепяхте през годините! Особено през последния месец и половина!  За съжаление сме вече на антибиотик, дано помогне!!!

първо честито, после - за антибиотика - не се шашкай, няма да го убие детето антибиотика. Успокой се, що антибиотици ще изпиете, особено ако сте като нас. Успех и ако имаш проблеми, пиши, ние ще ти отговаряме (и тайно ще се радваме, че за нас вече са отминали - това е шега)

   
     Честито  и бързо оздравяване

Пета,Елито  .Много,много радости.Така растат децата.Моите вчера докато ги изпусна от очи и като взели по една пръчка и като се налагат /че наближава времето за социалните/
Теди,за говора не се притеснявай.Мецанката .Сега я взехме на 3,6 г. Дори "да "и "не"не искаше да каже с думи.После започнах само аз да и разбирам.Изговаряше само последните срички на думите.Много от звуците не казваше.Сега не можем да и "затворим " устата.  Винаги повтаряме думичките докато започне да ги казва правилно или пък докато и омръзне/че и това го има/Ние сме с характер Но пък децата искат всичко да попиват и да се учат.И....дано по-бързо се приберете в къщи

След няколко дни синът ми навършва седем години. Пиша просто така, за тези, на които им предстои осиновяване и се вълнуват, колебаят, страхуват. И аз се страхувам, но вече от друго…

Когато го срещах бе малко кльощаво човече на годинка и нещо -  врътливо, усмихващо се, любопитно. Цигане с бяла прозрачна някак кожа…

Когато го срещнах още не можех да си представя, че ще яде като ламя, защото ТАМ ако се задавиш и не отвориш уста навреме, никой няма да се занимава да те дохранва -хранят ги по 3-4 наведнъж - лъжицата преминава към следващия…
Не знаех за горчивия плач от мокрото дупе (памперсите не достигат), от сърбежът на немитото гръбчето (те така сигурно започват да се люшкат), не знаех за чукането с пръчка по вратата – да не викат и да не плачат… (тук трябва да залегнеш и да притихнеш - така е по-сигурно, нищо, че коремчето боли)…

Тогава не знаех това, после си го представях и се досещах за много неща с интуицията на една мама, която се появяваше постепенно. Не съм мислила за гени и подобни драми, но не знаех и досега не знам как се е родил, боледувал ли е, как е живяла майка му. Тогава това все пак ме вълнуваше… Сега не. Сега си мисля, че колкото се може по-бързо за децата трябва да се търси мама или някой специално за тях, защото ТАМ е мъка, там е застой, там е най-страшната самота

В дома той е бил сам, защото никой не е бил специално за него… Имало една лелка, която упрекваха, че го глезела и взимала понякога нощем на ръце. Бог да я благослови и пази! Била е една, на дежурства и само с две ръце, а деца много… Синът ми нямаше навика да го гушкат.

Минаха почти шест години откак сме заедно. Сега ме е страх от друго – от първи клас и как ще му е там, защото сме все така усмихнати и любопитни, но и все така безумно врътливи, енергични и палави… Страх ме е, ще ми стигнат ли силите, защото съм една средностатистическа обикновена мама, която отглежда детето си сама – с много работа, с болни (но мили и родни!) възрастна мама и сестра и чудно момче, на което ще му трябвам още не малко време… Понякога се уморявам и ме налягат страховете, че няма да се справя, че това или онова ще му се случи, че съм го разглезила и не поставям тъй нужните граници – такива, обичайни работи…

Но засега при нас всичко е наред. Моето цигане (което всички бъркат  с русначе, че е заприличал на мен), вероятно носи гените на някоя гениална ромка, защото в много отношения е по-развит умствено и двигателно от повечето децата в групата си, не краде, а раздава играчки, обича да подарява на приятели, обича реда (повече от мен). Е, понякога го домързява да мие зъбите всяка сутрин (особено ако ги е измил вечерта : ))…
Често ме изумява със точния си израз и завидна логика (особено когато нещо се караме и спорим )..

Но като погледна тези слънчеви очи с дълги извити миглички, сияйнана вече беззъба усмивка, източените, тъй пораснали през тази година крачета… Ох, голяма любов и щастие! Чувствам го безумно роден! Ние сме в периода на още по-силна привързаност и любов към мама – та аз, остарялата, надебелялата, скапалата се през тези 6 години,  ходя със стоплено сърце и вирната глава след всяко „ах, мама, колко те обичам!”, „каква си мекичка!”, „а-у-у колко си хубава днес!…”

Не се бойте, всичко ще е наред и при вас – полека-полека ще изчезнат дефицитите и с много-много ТЪРПЕНИЕ и вслушване в детето, с цялата любов, която носите и която ще расте, и при вас всичко ще е наред …

Ох, пиша рядко, но като се отплесна
За извинение обещавам след рождения ден да кача снимки, да ни видите колко сме пораснали.

       
няма какво да кажа, лично мен ме разплака от щастие

Kакво топличко писание!
И първи клас ще мине. Леле като се сетя, как миналата есен ми рукнаха сълзите, та се чудех де да гледам, докато моето момиче стоеше строено сред първолаците...
Но не можех да кажа, че ми се доплака, не заради първият клас, ами като я гледах - най-висока от всички... И като се сетя, че преди едва 3 години беше като зайче, изглеждаща като детенце на две и половина... Сестра й преди да навърши 3 години, взе да й подносва дрешките, които тя носеше на 5... Висока, красива, умна... стои си примерно там, а погледа й все в мен. Сякаш този поглед й дава цялата опора на света. Ще плача не, ами...

Та така, мамо Ира, ще дойде и този вълнуващ момент, ще замине, ще дойдат други... Дечицата ни, ей, много ме ядосват на моменти но по-хубаво нещо от тях не знам!

mama-Ira,   
Толкова любов струи от писанието ти 
Радвам се за вас, че сте се открили и направили взаимно щастливи. А за страховете на кандидат-мамите, искам да ги "успокоя"- страховете никога не свършват, само се променят с времето. Но пък е толкова хубаво, че всичко си заслужава, за да видиш едно усмихнато човече.
Хубав уикенд, мами!

mama Ira,    Невероятни думи! Точни и с толкова много любов! Моето фъстъче е от 9 дни при нас и вчера за първи път плака, но много и с едни огромни сълзи...Не знаехме какво да правим, дали я боли нещо, дали е жадна или гладна, какво ставаше в малката и душица. Бяхме готови да изтърчим при педиатъра, когато се сетихме,че може да е от нослето/още е запушено, нали я взехме болна/ и и капнахме от нашите капки, защото детските изобщо не действаха. Млъкна човечето и заспа, но притесненията си останаха защото още не и минава, защото капките бяха за големи хора и т.н. Когато го запишеш в училище проучи предварително учителките,  запиши го при най-търпеливата и съм сигурна, че ще се оправите! 

Ира,

за мама-Ира и порастналото й момче - 
и аз сега седя и подсмърчам над хубавите ти думи,   

мама Ира върха си -благодаря ти          

Мама Ира си е майстор по разсополяването ни. За нея и прекрасното й момченце!  

  Еднакви са притесненията ни в момента - как ще накараме малките си шилца да седят мирно в училище по 2 - 3 часа на ден. Но като знам колко сме постигнали през тези години... И че мога да вляза тук, да прочета подобни изповеди и аз на свой ред да споделя с хора които ще ме разберат на 100 %, ми става някак топло на душата и се добавя още капчица енергия към крилата, с които се окичих след появата на децата в живота ми.

Благодаря, че ви има, момичета!  

Върнахте ме в 1 клас   .......
Ех, хубави времена .....

Мама Ира,