Може и да не е случайно, просто да са се извикали около една и съща дата , но с разлика в годините. Но пък неозначава нищо лошо за тебе!
Виж целия пост
Сънувате ли починали ваши близки? - 2
- Публикувана: 3 фев. 2010, 14:12 ч.
- Последно мнение: 10 авг. 2012, 10:51 ч.
# 15
3 фев. 2010, 22:39 ч.
# 16
3 фев. 2010, 23:20 ч.
Благодаря на авторката за новата тема!
Записвам се да следя, защото ми е много, много интересно.
Виж целия пост
Записвам се да следя, защото ми е много, много интересно.
# 17
3 фев. 2010, 23:39 ч.
Здравейте! Съболезнования на всички, които са загубили близки и приятели!
Брат ми почина преди 7 месеца..... на 37 години..... в съня си, легна и не се събуди......внезапно спиране на сърцето!
МНОГО ми липсва, сънувам го много често. И майка ми,баща ми, и съпругата му, и дъщеря му, моят съпруг( с който бяха приятели) го сънуват също!
В сънищата ни е "жив" и много засмян ( както и беше в живота), понякога не говори, а само се смее!
Понякога обаче аз го сънувам и като починал и той си знае, че го няма на земята вече......... идва, прегръща ме силно, целува ме и си тръгва с усмивка безмълвен. А понякога говорим много, но много рядко чувам какво си говорим. Когато си говорим и не чувам какво, сякаш се гледам отстрани. Много е странно.....
Сега не мога да пиша вече- плача и не мога......
Виж целия пост
Брат ми почина преди 7 месеца..... на 37 години..... в съня си, легна и не се събуди......внезапно спиране на сърцето!
МНОГО ми липсва, сънувам го много често. И майка ми,баща ми, и съпругата му, и дъщеря му, моят съпруг( с който бяха приятели) го сънуват също!
В сънищата ни е "жив" и много засмян ( както и беше в живота), понякога не говори, а само се смее!
Понякога обаче аз го сънувам и като починал и той си знае, че го няма на земята вече......... идва, прегръща ме силно, целува ме и си тръгва с усмивка безмълвен. А понякога говорим много, но много рядко чувам какво си говорим. Когато си говорим и не чувам какво, сякаш се гледам отстрани. Много е странно.....
Сега не мога да пиша вече- плача и не мога......
# 18
4 фев. 2010, 07:44 ч.
caramellche моите съболезнования за загубата на брат ти ! Сигурно е много тежко! Според мене, той идва в сънищата ви за да ви покаже, че макар и там далече от вас е добре и да спрете да плачете...защото нашите сълзи , многото черно навсякъде из домовете ни ги задържат и им пречи.
Виж целия пост
# 19
4 фев. 2010, 08:53 ч.
Карамелче, сигурна съм, че брат ти е до вас и само по този начин успява да ви го покаже! Бъди силна и знай, че пак ще бъдете заедно 
Виж целия пост
# 20
4 фев. 2010, 10:14 ч.
Казват, че като починат внезапно и млади, духовете доста време са объркани. Обаче дали е така 
.
Виж целия пост
.
# 21
4 фев. 2010, 10:29 ч.
Карамелче, много тъжно наистина. Съчувствам ти!
Ето, снощи пак ги сънувах. Семейството на баща ми - ведно живи и умрели. Около някакви трапези се въртяхме. Може да е толкова многозначително и в същото време нищо не значещо. Писах през деня точно за тези баба и дядо. През ума ми предишния ден премина мисъл за семейството на сестрата на баща ми. А предната вечер правих баница /каквато присъстваше на снощната сънувана трапеза/. Всичко може да е просто игра на подсъзнанието.
Виж целия пост
Ето, снощи пак ги сънувах. Семейството на баща ми - ведно живи и умрели. Около някакви трапези се въртяхме. Може да е толкова многозначително и в същото време нищо не значещо. Писах през деня точно за тези баба и дядо. През ума ми предишния ден премина мисъл за семейството на сестрата на баща ми. А предната вечер правих баница /каквато присъстваше на снощната сънувана трапеза/. Всичко може да е просто игра на подсъзнанието.
# 22
4 фев. 2010, 11:41 ч.
caramellche Знам че е трудно, знам че боли,но живота продължава така или иначе.Диди ти е казала за сълзите и траура .Аз съм на същото мнение.Мисля че от сълзите и черното което носим ,на мъртвите душите им се лутат и не могат да намерят покой.Едно че "виждат" как страдаме и за заради това не могат да идат там където им е отредено да са.
Lyusil защо не вземеш да раздадеш баничка за всичките си починали хора.Явно това искат да ти кажат.
Виж целия пост
Lyusil защо не вземеш да раздадеш баничка за всичките си починали хора.Явно това искат да ти кажат.
# 23
4 фев. 2010, 11:49 ч.
Хубава идея. 
Може да направя и в събота да занеса и на гробищата. Аз принципно като ги сънувам, нося на работа неща, които съответните починали са обичали да хапват приживе. Обаче като ме питат "По какъв повод черпиш пак?" ... Вече ми е неудобно.
Виж целия пост
Може да направя и в събота да занеса и на гробищата. Аз принципно като ги сънувам, нося на работа неща, които съответните починали са обичали да хапват приживе. Обаче като ме питат "По какъв повод черпиш пак?" ... Вече ми е неудобно.
# 24
4 фев. 2010, 11:59 ч.
Ти можеш да раздадеш на комшийите и когато им го даваш да казваш и назоваваш името на човека покойник ,иначе от раздаването няма файда защото не отива до дошите това което си подала.
За колегите просто казваш че раздаваш за бог да прости /името на човека/ Няма какво да ти е неудобно.
Виж целия пост
За колегите просто казваш че раздаваш за бог да прости /името на човека/ Няма какво да ти е неудобно.
# 25
4 фев. 2010, 12:08 ч.
Благодаря ви за съчувствието, момичета!
Носих черно до 40тия ден, нямах търпение да махна тези дрехи и шалчето, а и брат ми не беше човек, който би се впечатлил от това колко дни или месеци ще носим черно. Само майка ни носи все още. Гледам да не плача много, плача често, но по малко и се стягам и се усмихвам. Всеки носи болката си различно..... аз мисля за него всяка минута- буквално всяка минута.... знам, че живота продължава и нищо не можеш да направиш, никоя сила на тази земя не може да го върне....научих се да ценя моменти, които съм приемала за даденост, усмихвам се и го прегръщам мислено. Все още съзнанието, ума, цялото ми същество не го приема и ми е страшно нереално... Трудно е! Много, много е трудно....
Виж целия пост
Носих черно до 40тия ден, нямах търпение да махна тези дрехи и шалчето, а и брат ми не беше човек, който би се впечатлил от това колко дни или месеци ще носим черно. Само майка ни носи все още. Гледам да не плача много, плача често, но по малко и се стягам и се усмихвам. Всеки носи болката си различно..... аз мисля за него всяка минута- буквално всяка минута.... знам, че живота продължава и нищо не можеш да направиш, никоя сила на тази земя не може да го върне....научих се да ценя моменти, които съм приемала за даденост, усмихвам се и го прегръщам мислено. Все още съзнанието, ума, цялото ми същество не го приема и ми е страшно нереално... Трудно е! Много, много е трудно....
# 26
4 фев. 2010, 13:16 ч.
Карамелче, моите съболезнования!Аз загубих баба си преди 20 дни и не минава минута без да мисля за нея. А преставям си какво е като загубиш брат... Нормално е да ти е толкова тъжно. Имаш моята силна прегръдка
Виж целия пост
# 28
7 фев. 2010, 09:21 ч.
Благодаря за съчувствието и прегръдките. Знам, че са на по- добро и хубаво място!
Виж целия пост
# 29
7 фев. 2010, 20:47 ч.
Карамелче, все едно описваш моите чувства и състояние.
И аз загубих брат си преди малко повече от година. Отиде си на 33 - левкемия. Докато уточнят диагнозата и вече го нямаше. Често го сънувам и винаги жив. Странното съвпадение, за което се замислих в последствие е, че е роден на 22.04, почина на 22.10 в 22 часа.
Виж целия пост
И аз загубих брат си преди малко повече от година. Отиде си на 33 - левкемия. Докато уточнят диагнозата и вече го нямаше. Често го сънувам и винаги жив. Странното съвпадение, за което се замислих в последствие е, че е роден на 22.04, почина на 22.10 в 22 часа.
Препоръчани теми