Сънувате ли починали ваши близки? - 2

По-добре да нямат. Тук не е хубаво.

Съжалявам за загубата ти! Някой ден ще бъдем с тях, знам го

Благодаря ти, September! Много си мила!

 
В тази тема трябва да бъдем мили. Тя е една от малкото, които изкарват истинската човещинка у нас.

Здравейте и от мен!Моя дядо почина преди 6 години,но не съм го сънувала до сега.Сънувала съм пра-баба си,неговата майка.Не бяхме близки,и когато тя почина,просто знаех,макар и на километри разстояние.Сънувах я в двора на нейната къща и ми правеше някакви знаци,да не минавам край лозето/тя все се караше,че не трябва да ходим до оградата,че комшията и се сърдел/.Нищо лошо не се е случвало обаче.

raliko,и по-добре,че не се случва нищо лошо  .. хора нзм,обаче май колкото повече се надявам да го сънувам,толкова по рядко става от последния път,когато ме отблъскваше не съм го сънувала редовно ходя на гроба му и тайничко го моля да идва при мен,когато е възможно,но не е идвал наскоро случи се нещо,обаче не съм мн сиг какво точно..след като си отиде аз написах за него стихотворение и го оставих на гроба му,само леко го поръсих със земя,но след това измислих по-хубаво и реших да взема старото и да му оставя новото .. ноооо след това отлагах,отлагах.. все ми беше трудно да ходя,че се натъжавах много и не отидох..после разбрах,че не етрябвало да го взимам,но беше вече късно.. писмото седя при мен около 2 седмици ..и една нощ реших да си го сложа под възглавницата,за да го сънувам заспах с тази мисъл и не спирах д се надявам,че наистина ще дойде.. обаче спах толкова неспокойно .. постоянно кашлях,сякаш ме давеше нещо и постоянно се задушавах.. и аз спеейки само си казвах,че той е дошъл и не ме оставя да спя .. цяла нощ се въртях беше ми толкова неспокойно .. а по едно време исках да се завия,но ми нямаше одеялото.. след време пак да се завия и гледам бях завита .. нзм може би спеейки не усещам какво правя и нзм има ли нещо общо с него,но беше мн нереално.. имах чувството,че през цялото време не съм спала .. може би подсъзнателно в желанието си да го сънувам съм си внушила,че е бил при мен и за това не съм могла да спя .. ако някой може да каже какво мисли дали наистина е възможно да е бил при мен или просто е плод на моето въображение   
 

impossible това, че си взела нещо от гроба, ами пак е измислено от хората. Така си го чувствувала, така си го направила. Не го мисли.
А за това дали е бил там, няма как да знаем ние.

Скъпа impossible, не зная дали си религиозна, но може да потърсиш отговора на въпросите си от всеки свещеник или на http://forum.logos-bg.net/.

На опелото на моята близка свещенника ми даде свещ, която каза, че до 40тия ден се пали всеки ден по малко. Почти всеки път, когато я палех пламъкът трептеше много бързо, имах чувството, че духът й иска да ми каже нещо. По-късно прочетох, че според християнството от третия до четиредесетия ден душата трепери от страх заради изправянето й пред Страшния съд.

Някъде пък прочетох статия от свещеник, който разказваше, че много енориаши са му споделяли, че по някакъв начин са получили знак дали молитвите им за прошка и милостив съд над близките им са били чути.  Стори ми се налудничаво. Точно на 40тия ден от смъртта на моята близка ми се случи подобна на твоята случка - не я сънувах, но се събудих през нощта и избутах завивката до леглото, беше ми топло. Унесох се и когато се събудих отново бях завита. Обзе ме чувство на спокойствие - усещах, че молитвите ми са били чути и душата на покойната ми дава знак.

Съболезнования на всички загубили близък човек.Аз загубих майка си преди 2 години.Всъщност стават две след седмица и се надявам да я сънувам.Точно преди да си иде я сънувах и ми каза,че това ще се случи на другия ден.Сутринта знаех какво ме чака.Сънувам я рядко,но винаги ми казва нещо,което има значение за мен.Например какво да подам,да ми каже че много ме обича,да ми каже,че за всичко ми е простила и да не се тревожа излишно...Понякога да ви кажа си мисля,че не съм съвсем наред,защото си говоря с майка ми. Паля си свещичка вечер като съм сама и разказвам какво ми се е случило.Все едно тя стои до мен на дивана. Е,да речем веднъж месечно..Когато я загубих бях година и половина в дълбока депресия-пиех успокоителни и сякаш нямаше за какво да се боря...Голяма грешка-мама би се радвала, ако съм щастлива и аз спрях да плача.Сега говоря за нея с усмивка.Щастлива съм,че точно тя ми е майка.Дори не говоря за нея в минало време.Надявам се да не ми се смеете.Така намерих сили да продължа.

"Обичкам те много,майче! Пак ще се прегърнем след време-Това ме крепи.Обичам те!"

нзм вече и аз религиозна ли съм  малко съм изгубила вяра след случилото се,но въпреки това редовно ходя на църква и паля свещичка душата на скъпия ми приятел да намери покой и греховете му да бъдат опростени  ... но ще прочета в този сайт,може би ще открия някой отговори     за завивката и при мен беше същото,избутах я до леглото,а после не помнех да съм се завивала,но бях .. но за разлика от теб аз бях неспокойна и нещо ме тормозеше..ами ако това значи,че душата му не е намерила покой  и това,че 1вият път го сънувах,че не може да ходи дали не значи,че там,където е не е добре  много се тревожа да не е на гадно място и да се измъчва 

Zdraveto,недей да тъжиш..това,че не можеш да я усетиш,не значи,че не идва при теб  .. чувала съм,че те не винаги успяват или могат да ни покажат,че са при нас .. вярвам,че твоята майчица те посещава редовно,въпреки,че не ти го показва някак си      

Като  дете сънувах майката на баща ми,която е починала на 31 януари 92г във все един и същ кошмар. Тя е работела в детска градина. И аз там я сънувах,че ме гони,че ме бие със странни лица я виждах отвратителен сън постоянно плачех и се напикавах. След като една баба ми хвърля брашно и ми даде някаква вода да пия не съм я сънувала.
 Другата ми баба(която беше много болна),на мама майка и,сънувах я 20 дни преди да почине. Тя самата ми каза,че ще умре ден след другата ми баба,т.е на 1 февруари 03г. Казах единствено на татко. В деня в който тя почина час преди смъртта й аз излязох от вкъщи знаейки,че тя ще умре. Седнах на едно кафе и чаках някой да ми звънне така и стана. Същата вечер към 3 сутринта чух вик,все едно някой си взима последен дъх. На сутринта разказах на мама и тя ми каза,че тя също е чула нещо такова. На 9 ден сънувах баба в нашият хол(тя там почина) отварям врата и целият под на хола е като матрак огромно легло с мн възглавници,баба беше легнала и ме викаше "Ела баба,ела не се страхувай ела при нас тук е много хубаво,ела моля. Аз и отговорих: "Не бабо,тук на вратата ми е добре." Тогава тя ме помоли да кажа на мама да не плаче,да не тъжи за нея,тя е със съпруга си,чакала е дълго този миг! И пак ме подканваше да отида при нея,не посмях. Така свърши сънят ми.
 На 40 ден пак я сънувах. Пак ме викаше,молеше ме да отида при нея,постоянно се смееше и повтаряше колко е щастлива с дядо и колко много ни обича. За последно ми каза: " Ние ви чакаме в най-скоро време ще се видим пак."

Понякога я сънувам и си говоря с нея за нещата които ми се случват,тя ми дава съвети. Странно е,но след такива сънища поне 3-4 дена съм доста тъжна и плача или весела и се смея.  Нямам обяснение.

От няколко дни сънувам подобен сън с едни и същи участници , а именно починалите ми баби и дядовци , всички заедно, ту си говорим, ту се караме , ту се прегръщаме... Даже прабаба ми и пра дядо ми и те присъстват. Всички се събираме заедно, присъствам аз и майка и татко и , които сме живи и починалите им родители и прародители..
Какво ли означава това ?? 

като малка прадядо ми съм сънувало,повече не ми се е случвало

  Моят такто почина миналото лято. Месец - два преди това сънувах, че седим на маса - починалите ми баба и дядо ( неговите родители)   и аз , майка и татко . Баба и дядо се наядоха и тръгнаха да си ходят , а татко започна да им се кара да не тръгват и да не бързат. Сутринта си спомнях много ясно съня и ми беше много гадно. Впоследствие го забравих.
   Спомних си за него след загубата на татко . Е,така изведнъж ми изплува в съзнанието.
   Сънувах татко няколко пъти след това . Чувствам се добре след това ,защото в съня ми е бил до мен ,говорил е с мен. 
   В единият от сънищата ми каза " Слушай си музика, щом ти се слуша" И оттогава започнах да пускам по-малко музика .( Той много обичаше да слуша музика) В друг сън искаше да му запишем диск с песни и занесохме един на гроба му.
     Много ми липсва и го обичам и все още не вярвам , че го няма.