Сънувате ли починали ваши близки? - 2

Минаха вече 7 месеца от смъртта на съпруга ми,но досега нито веднъж не съм го сънувала...

Bee. Пусни го,за да се върне при теб!
Задържаш го,постоянно мислейки и жалейки за него,връщаш го и го бавиш,а той има нужда от свобода.За да преосмисли живота си и да насочи към следваща си реалност...Пази хубавите спомени за него,радвай се на всеки ден и миг.А срещата ви,в сънищата ти -ще дойде,когато най-малко очакваш.Дай му време...

И аз така...За близо 2 месеца сънищата ми се броят на пръстите ...Всичките съм ги описвала тук...все странни,стряскащи ме...Снощи случайно на един канал попаднах на филма "Дух"с П.Суейзи...Изгледах го за пореден път...но сега погледа ми беше друг Така се молех след това да сънувам Васил...но уви...Как да го пусна,като сърцето ми не иска А толкова ми е необходимо да го усетя...поне на сън

 Напълно подкрепям казаното.

Вее ,helen69  пак ще ви го кажа Знам ,че това е най трудното но трябва да го приодолеете. Имате живи близки за които трябва да сте полезни.Това с мъртвите не може да се върне ,поправи,или купи   просто бъдете реалисти и го проумейте ,че е така и така ще бъде.
Заловете се в помощ на децата си на близките си . Според мен не е задължително да го гледате на сън и не е задължително той да ви се сърди например за да не го сънувате.
Желая ви сили да се справите с това.  

Дълго време се чудех дали да пиша въобще в темата, но да ви споделя все пак. Явно сега съм се решила.
Преди 4 месеца почина свекърва ми. Приживе никога не ме е обичала, нито искала и бая тормоз съм изживяла от нея. Подразбира се, че и аз така я бях намразила заради всичко това, че имах ужасна нетърпимост към нея. До последно не можа да ми се пречупи езика да й кажа ,,майко,,, нито да й простя. Дните до преди да изпадне в кома все аз бях до нея и ръката й държах постоянно, а тя само ме гледаше в очите. Не можеше вече да говори. Мислех си, защо загубихме толкова години в омраза и вражда, искаше ми се да й кажа поне още един път ,,майко,,, но не можех, бе хора. Разберете, че не можа езика ми да се обърне. Все нещо ме сграбчваше за гърлото и някаква буца ми засядаше там и като че ми се заключваше устата.
Вече толкова време след погребението й, аз я сънувам почти всяка нощ. Ако някога се пробудя от съня си и след това отново заспя, пак ми се присънва. Сутрин се събуждам изтощена от всичко това. Нито свекър ми, нито сина й, който и е единствено дете я сънуват. Май само по един-два пъти им се е присънвала досега.
Иначе в моите сънища нито се кара с мен, както приживе, нито заръчва нещо, нищо. Само на два пъти се сърдеше, че хората й гледали краката, а тя не искала /беше с гангрена и имаше ужасни рани/. Често я сънувам с моята баба, която е починала преди 7 години. И нея от време на време съм я сънувала, но откакто е починала свекърва ми, много често ги сънувам и двете заедно. Обяснявам си го с факта, че ние живеем в къща, дадена ни от моята баба. А последните 3 години свекъра и свекървата живееха и те там.
А една седмица преди да почине в болницата и дори ноща преди смъртта й, все я сънувах, че я изписваме оздравяла и с изчистени крака. За себе си знаех какво означава този сън, но не го коментирах пред съпруга ми. Аз притежавам някаква много силна интуиция по принцип и близките ми си го знаят. Та в деня на смъртта й трябваше да пътувам. Сутринта казах на мъжа си - да отложим пътуването ми, не е наложително. А той - не, ще пътуваш, що се размисляш. Казах си му направо - ами защото си мисля, че ще тръгна и майка ти ще почине днес. Тази нощ я видях насън на крака, проходила, щастлива и засмяна. Той се изненада, но.....Та както и да е. На половината път бях, когато ми звънна да ми каже, че е починала.
Та всъщност това ми е болката - сънувам я постоянно и се чувствам после изтощена на сутринта. Вече не стърпях и изкоментирах пред мъжа си онзи ден - тормозеше ме наяве, сега и насън.
Ходих в една църква до нас, още нямаше 40 дена. Направиха й някаква молитва за приемане на душата. Раздавала съм вече няколко пъти на близки и съседи разни неща, които тя обичаше, но това е. Не спира да идва в съня ми.

tzarina Прости й и й поискай прошка! Макар и  мислено или на сън - нашите мисли имат свойството да преминават през времево-пространствената бариера.

Мечтание, мислиш ли, че е само заради това? Защото аз вече започнах да се психясвам И тъй като мисля само за това, вече яко ме удрят нервите. Дори започнах да се занимавам с неща, които преди не съм подхващала въобще, само и само вечер да съм скапана, да легна и да заспя и да не сънувам нищо

По принцип е достатъчно,ако все пак имаш въпроси,пиши ми на лични . Най-важното е  прошката да е от все сърце и душа,да  приемеш и разбереш случилото се,да простиш и да поискаш прошка с цялата си любов.

Благодаря ти, мечтание 

Напълно подкрепям! Мисля,че тя не идва да те тормози,а защото не може да намери покой. Нуждае се от прошката ти,както и ти от нейната. Може би е било карма,не знам. Но ако съществува такава,сега е моментът да я изчистите.Сигурно съжалява ужасно много.
Хелън,Бий,знам,че е много рано за вас да ги пуснете. Но това не значи,че те ще си отидат и край. Това означава да видите светлината в живота,за да са спокойни и те.

Ето това е истината и също така ти си гузна и винавна към нея дълбоко в себе си го  знаеш.....   мислиш ,че тя е виновната, а не е!
Тя  е искала прошка на живе когато те е гледала в очите ,а ти  не си я дала ... Ще го търси докато истински съжалиш и простиш от сърце, а не защото трябва.

Аз съм го пуснала моето момче,но не мога да спра да скърбя за него,не мога... Ето сега в момента плача и пиша..Толкова много го обичам...Не става така...Ходя на гробищата,за разлика от много други тук.(В момента при нас има над метър и половина сняг и пътищата,ако да е Финландия,не са в много добро състояние,но ходя 1 път седмично поне,ходя.Парка е в една гора,на 10тина км.от родния му град и на 60 км.от Хелсинки...Само на моето момче е изчистено,всички други гробове тънат в сняг и са затрупани...Какво,да не ходя ли?Но аз ако не ида 3...4 дни,имам чувството,че той се сърди и ме вика.Когато пътувахме на няколко пъти със сина ми и не бяхме тук,бях много гузна...чувствах се виновна...

 Bee.Ако по някаква причина спреш да виждаш сина си-ще спреш ли да го обичаш?Не разбира се.Ето защо мисля,че ходенето на гробищата няма значение,дори напротив,пълно е с отрицателна енергия.
Да го пуснеш,значи да спреш да търсиш контакт,но да мислиш за него с обич.Това е.

Вее никой не ти е казал да не ходиш на гробищата и да го забравиш    Просто приеми факта 
Сияние аз не съм съгласна че гробищата са пълни с отрицателна енергия ... Там всичко е едно .....вече няма беден ,няма богат ,няма зъл ,няма добродушен  Там когато отида винаги ме обзема спокойствие

ЗИЧЕ, знаеш ли, че си много права. Последните й два дни в съзнание, когато само гледаше, така настоятелно ме гледаше в очите, като че искаше да ми каже нещо. Но просто не можеше, вече едва дишаше. И някак интуитивно разбрах, като че иска от мен прошка, всъщност затова я й хванах за ръката и до последно я държах. Но пусто не можах да си отворя устата да кажа каквото и да е било. Или поне да й кажа, не се напрягай, разбирам те прекрасно. Едва смотолевих - утре ще се почувстваш по-добре и като те изпишат повече няма да се караме за глупости. Едва отрони - Да, Царе, добре Царе. Това ни беше и последната комуникация.
Оттам насетне вече беше в кома 28 дни. Аз и досега някак не мога да възприема, че вече я няма. Просто от нея винаги съм била в такъм абсолютен стрес, че някак си не мога да свикна, че я няма, че не чувам гласа й. И тъй като винаги съм била под напрежение да не викне за нещо, да не изкоментира нещо, направо на моменти ми се струва, че все едно си е на Плевен и само временно не е тук.