? към младите шофьори(КИ) - 4

Точно,Муци, спирайки по-напред(т.е. навътре),зад колата ми има място за още една.И оня се  лепва.
Ще почна наистина да спирам по-назад,макар че ми малко против личните правила(аз,макар  и невиртуоз на паркирането, гледам  да не преча ,да съм под прав ъгъл,абееее да съм паркирала красиво,така да се каже )
Сега като се замисля много народ спира назад повечко,явно за да не ги  запушват.
Почвам и аз,Муци, мерси,че ме светна  и аз да се тарикатя вече .Ама тогава защо тоя при наличие на празни паркоместа се лепва все,обяснение нямам.А да  не би да не може да паркира .
(Муци, не си и  помислям да  се паркирам зад него,защото така и мъжът ми ще разбере какво ме мъчи и тогава вече   ще стане страшно )
Трейси, звъняла съм на "Паркинги и гаражи", казаха,че  нямат възможност за краен квартал,  не им стигат колите, иначе  бях готова да  платя.

Ами, кажи на мъжът ти, но не му казвай, че си говорила с човека, а просто го помоли да говори със съседа "по мъжки". Вярвам, че могат да се разберат - ако мъжът ти му намекне, че не си много опитен шофьор и може да го удариш при опит да излезеш  може и да го уплаши. Или пък просто неговата молба да е по-авторитетна, нали знаеш, че доста мъже шофьори се отнасят пренебрежително към жените....

Лара, мерси за съвета, ще предам на половинката.
А мъжете масово се отнасят пренебрежително към жени зад волана.Нали я знаете класиката:"Еее,гле'й,гле'й,само жена кара,виж к'во прави"

А тази реплика и аз често я използвам  и винаги съм на 100% права ,че жена кара. Просто ние правим едн грешки,а мъжете -друг и винаги може да се разбере мъж или жена кара 'добре' 
Дано се оправи проблема със съседа   

като че жените рядко правим жестове да дадем предимство напр.
а и по-рискови маневри не съм виждала жена да прави, не сме като мъжете - само и само да не спират, да са в движение (пак случка от днес  - пред Партийния дом един камион на Пътна помощ ми препречи пътя към ул.Дондуков, заставам търпеливо зад него. Поне 5 коли или джипове ми минаха отдясно, качвайки се на тротоара и успяха да завият. Могли са, направиха го. ок)

днес ми идваше да разцелувам един шофьор на бус, който ми даде предимство - опитвах се да се включа на ул. Оборище и направо беше Мисия невъзможна. Добре че ме пусна момчето в това задръстване. 

дано не съм ви досадила с моите премеждия 

Мини маус, успех и дано нямате разправии, че да не вземе някоя мръсотия да ви направи! А, пък може и човека да не може да паркира и затова да му е по-лесно така ..насред другите коли.
Кво` като е мъж...и той е човек....

Пред нашия блок имаме навик, ако спрем пред някой просто защото няма къде и не знаем чия е колата или кога тръгва, да си оставяме на листче на предното стъкло номера на мобилния, та да звънне да преместя. 

Муци, това са културните  методи-бележки с данни.Аз така съм оставяла като ходех след операцията на очите във Вижън и навън все някой искаше да влезе,слагах си бележка с номера и  нещата се развиваха културно.
А на тоя какви съм  ги слагала :"Много Ви моля, престанете да ме запушвате!","Моля,паркирайте другаде,не  зад мен",...МИнах на  по-долно ниво -"Престанете вече!" и т.н.
Казах на  мъжа ми,той се разпени и каза,че ще вземе мерки при следващо запушване.

Отдавна ви следя темата, много нахъсващо ми действате. Имам книжка от две години и половина, от една година - и лична кола (преди оправданието да не карам е, че на баща ми Пасата ми е голям като габарити, а на гаджето Форда е бензинов...). Развила съм някакъв страх от каране обаче. Карам изключително рядко, почти насила, особено сред София. Някак преодолях страха от каране по безлюдни улици нощем и по магистрали извън София. Но в центъра на София през деня така и не смея... Измислям си разни оправдания от сорта, че не бързам, за да успея да стигна с градския, че покрай Софийския няма къде да паркирам, че и на други места не ми се дават пари за Синя зона, че е кално и ще нацапам колата, че тъкмо съм си извадила карта за градския и т.н и т.н. Чувствам се виновно и пред себе си и пред баща си, дето ми е купил кола, само и само да карам, но... изключително трудно ми е. Принципно не създавам опасности като излизам да карам, дори познати са ми казвали, че добре се справям, просто съм доста вдървена в началото, имам някакви начални реакции да спра рязко ако се наложи и се научих да гледам повечко в огледалата, но постоянно имам чувство, че преча на тези зад мен, на тези, които ме изпреварват, на колите зад мен на светофарите, изобщо на всички в моята посока... Факт е обаче че клаксон по мой адрес съм чула максимум 2 пъти и то като паркирам примерно. Като започнах да чета темата се престраших да карам нощем, когато не е натоварено и извънградско. Престраших се да карам и сама и с учудване разбирам, че така съм значително по-концентрирана, по-спокойна и ако допусна някаква грешка, не я повтарям (докато ако някой до мен крещи при грешка, не стига, че не възприемам, ами започвам още повече да гафя). Та сега съм си задала като задача да хвана колата и да се закарам на лекции до Плиска (само в Петък са там, иначе ректората е без места за паркиране). Имаме удобен паркинг и множество колеги ходят с автомобили. Проблемът ми е обаче кръговото но 4-ти, където трябва да обърна (влизам от Плиска и излизам към Плиска). Знам, че там стават доста ПТП-та, трудно е да намериш пролука в самото кръгово и т.н. Чудя се дали да хвана някой да бъде с мен за първия ми опит там, или самичка да се престраша. Дори съм обмисляла варианта да платя за допълнителни часове на инструктор и да минем по няколко такива маршрута, дето ме притесняват... А и другото, на което всички ми се смеят е че преди да тръгна нанякъде, си минавам наум целият път, с всички кръстовища, престроявания, предимства и ако нещо не ми е ясно питам спътника или бащата още докато колата не е изкарана от гаража. Знам, че има знаци и маркировки, но се паникьосвам при мисълта, че ще ми се наложи да се престроя в последния момент, примерно. Извинявайте, че поста стана дългичък, но исках да си излея душата пред вас.

blackrose1989, от описаното от теб оставам с впечатление, че се справяш наистина добре и пристъпваш разумно и отговорно към шофирането. Аз не съм никакъв експерт, сега се уча да карам, но вярвам, че си на прав път.

Подкрепям с две ръце стратегията. Много е важно психически да си подготвена и да знаеш къде какво да очакваш. Аз лично винаги, когато ще минавам по непознат маршрут, си го съставям в bg-maps и внимателно го разглеждам, като "минавам" през кръстовищата наум. Едно, за да не пропусна отбивка за мястото, където отивам, друго, че понякога си избирам маршрут, който ще ми е по-удобен, макар и не най-кратък.
Примерно, за да отида някъде на Ботевградско (живея в Слатина), предпочитам да стигна по ул. Боян Магесник почти до Подуяне, отколкото да мина по-напряко през циганския квартал. Или обратно, онзи ден карах до Горубляне, най-краткият ми път беше по Цариградско (като мина именно през кръговото на Четвърти км, влизам от страната на ЦСКА, кофти място е), но си минах през Дружба и по Самоковско.
А като каза Четвърти километър - аз почти в началото покарах и с инструктора на съпруга си и на Площада на авиацията добих смелост да карам именно с негова помощ. Един ден просто седнахме в колата и само влизахме и излизахме от/на Цариградско през различни локални и през това кръгово. Е, минах по 1-2 пъти през всеки вход и изход на това кръгово и... така се реши проблема   И сега ме е шубе и го отбягвам, но не е като преди.
За това кръгово не забравяй да даваш своевременно мигачи, включаш се от дясната лента и се движиш по най-дясната само ако ще излизаш през първия изход вдясно. Иначе влизаш там от лявата лента с ляв мигач, като гледаш не само за колите от кръга, но и за пешеходци, както и за коли, които може изненадващо да те изпреварят отдясно и да застанат пред теб. Т.е. не потегляй с поглед наляво, без да погледнеш и напред. После караш в средната или във вътрешната лента (според случая) и преди излизане десен мигач.

Остава ти само да се престрашиш и да караш по-често :–) То в задръстванията "карането" е по-скоро виснене в опашки, не е страшно, стига да не се поддаваш на нервните реакции на смотани шофьори. На кръстовищата гледай да си по-чевръста, за да не бавиш движението.

Трябва да ставам, после ще разказвам какво търсех в Горубляне и какво ново има в шофьорски ми опит  

Та, да си допълня. В събота вечерта гордо паркирах в паркинга на търговския център до х-л Хемус и закачих един джип   Паркирах перпендикулярно в лявата редица, уж гледах огледалата, но дали беше тъмно (наблизо нямаше лампа), или аз не видях нещо - не съм сигурна, но не прецених добре и се спрях в джипа. Чу се хрушане от строшен стоп и лек удар, околните шофьори се вторачиха в мен   направих още една маневра и паркирах, слязох и огледах пораженията. Единият стоп (пред мигача, лампата е цяла) на Пенчо строшен, ламарината на едно място огъната, останките се търкалят по земята. На джипа (абе не беше точно Jeep, де, но не погледнах марката)... нищо му няма. Брониран беше, някакъв тъмен, с едни стърчащи железа - бях ударила в тези железа и в ръба, по животното имаше стъкълца от стопа, но самия джип без драскотина   Докато напазарувам, онзи си беше заминал по живо, по здраво. Вие впрочем как процедирате в такива ситуации? Ако имаше щети по чуждата кола, щях да оставя бележка с тел. си номер. На този обаче категорично нищо му нямаше и не съм оставяла обяснения - вярвам, че щеше да ме чака, ако имаше някакви претенции, то се виждаха останки от стопа ми пред джипа.
После звъних телефони, едва си издирих на кого да звънна (на телефоните на застрахователите, записали ми на брошурата, никой не ми вдигаше), след доста труд се свързах с едни, с други, с трети, затова ходих и до Горубляне, да оправям документите.
Това е новото при мен - първата ми злополука, за щастие без жертви и с леки щети само за мен. Дано нямам други!

Лошото е, че мъжът ми взе книжка. Вчера се качи на колата, да покара из квартала и да "усети" колата - не бях брала такъв страх досега в кола   Може и да съм пристрастна, но аз не бях толкова зле в началото, а той все пак прясно изкара курса, аз дори се качих да карам 3 години, след като бях изкарала книжката. Посъветвах го да се разбере с инструктора, да покара с него. Иначе няма да му дам скоро да вози детето  

Много дълго стана, извинявам се, но не бях писала цяла седмица в темата, затова 

Здравейте и от мен. )
Темата се е повъзродила, та да взема да се разпиша и аз. )))
Ходя си с колата на работа, ама маршрута ми е толкова познат и втръснал, че мога и на сън да го мина. От време на време стават задръствания, та вися по 10-15мин (за Софиянци сигурно това е нормален трафик). 

Преди няколко дни една от курсистките ми ме вози....е такъв страх не бях брала в кола, като се има предвид, че има книжка от година и нещо и не слиза от колата. Направо по едно време ми се искаше да сляза...) И разправям на мъжа ми, че трябва някой ден да го кача при нея да види що е то лошо каране. )

Стики - аз пускам коли много често и правя по-рисковани маневри, минавам на сантиметри от колите, мушкам се, но съм свикнала до безбожие с габаритите, днес паркирах на по педя разстояние отпред и отзад, успоредно, 3 коли не се наеха, ама и аз тамън да се откажа, като се сетих колко съм далече, да видиш... 

julie.k, не ми се е случвало, но бих оставила телефонния си номер, може да няма каско човека. Пък и така е редно.  След като е нямало щети, естествено, че нищо няма да признаваш аххахаха. Застрахователят ти ЛевИнс ли е...че и мен веднъж не ми вдигаха телефона и щях да ги разпилея!


blackrose1989, аз също обичам да съм наясно с маршрута, с моята лична кола нямам джипиес и винаги си поглеждам картата в нета и мислено си начертавам маршрута, също предпочитам отначало да съм в правилна лента. Макар, че не се притеснявам, ако съм в грешна - освен с пуснат мигач, помоли с жест да те пуснат, 99% ще те пуснат  Но, ако толкова те притеснява маршрута закачи си един джипиес

Не, Булстрад. В крайна сметка отворих сайта им, звъннах на един от тел. в офисите им и от тях взех следващите телефони   Изгубих повече от час преди това само в набиране и чакане.
Аз да уточня - на джипа наистина нищо му нямаше, дори драскотина, много внимателно огледах и опипах мястото, в което разбих стопа. Затова не оставих бележка, иначе щях да си дам телефона. А за мен каква е разликата, ако беше пострадала другата кола? Трябваше да се пише протокол и да ми съставят акт от КАТ ли? Имам и гражданска освен каското, разбира се.
Определено ще внимавам мнооого повече. Най-добре да си отделя и време тази събота или неделя и да потренирам малко паркиране, че почти не ми се налага и много съм зазляла.

Mirama, ти инструктор ли си?

Напълно е възможно на другата кола да й няма нищо при счупен стоп на твоята, виждала съм откачане на броня и нито драскотина на отсрещната кола  И след като си сигурна, че е нямало проблем, няма нужда да оставяш телефон...даже хич не е препоръчително. Иначе сигурно щяхте да напишете по един двустранен констативен (ако имате каско и двамата) или да дойде КАТ, за да покрие твоята гражданска неговите щети 

Онзи ден на един супер гаден завой (то е пряка към болница....) бая тясна уличка и една малка Тойота беше паркирала точно на завоя с издадена предница, а от другата страна е стена, едва се завиваше...минах на сантиметър и много бавно, само че някой преди мен не беше минал толкоба бавно, защото й беше откачил цялата броня! Ама тя и толкова куцо беше паркирана, поне още малко назад да беше дръпната, а за разкош, точно преди колата имаше огромен трап, дето ти влиза цялата предница....

julie.k, не, не съм инструктор...)
Лектор съм в курсове по програмата Аз мога, та за това им викам курсистки. ))))

Аз и пускам, и ми дават предимство. Зависи от ситуацията.
В началото се ръчках нон стоп, не давах път ако примерно аз съм права и т.н....но се научих на толератност на пътя и сега много се кефя някой като ми кимне или ми махне за благодарност. )

Blackrose, добре дошла в "отбора"! 
давай по-смело, винаги внимателно и не забравяй мигачите!
Въпросното кръгово може би е в топ 3 на кофти кръстовищата в София и бъди сигурна, че освен за теб, то е кошмар и за доста по-опитни шофьори. Просто бъди внимателна , но не и колеблива, давай ясни сигнали на другите участници какво ще правиш. Единственият начин да се научиш е практиката. Бъди сигурна че всички сме минали през това - изнервени съпрузи/бащи/братя до нас на седалката, крясъци, нервно треперещи ръце, глупави маневри допуснати от паника, а не от незнание, обилни количества студена пот, освирквания, "благословии" и пр.  Ми, не се шашкай. Спазвай правилата, бъди глуха и сляпа за наглите и простаците, давай предимство, спирай на пешеходци, извинявай се ако сбъркаш и не забравяй мигачите... Това е.. шофьорке!