Отминава ли кризата при вас или тъкмо напротив?

Аз пък искам да уточня, че не пиша празни приказки. Аз също не се водех безработна. Понеже съм самоусигоряваща се,  мъжът ми плащаше осигуровките. Според статистиката - работех. Сама реших и излязох от дупката.

Браво, perunika   
А можеш ли да обясниш как?

Мисля, че по-горе маркирах вече - щом не си сакат, неизлечимо болен и беден като църковна мишка, винаги има начин. Не съм икономист, но мисля, че в икономическите специалности се учат много подобни теории. Има закономерности, на които се подчинява цялата природа, барабар с наша милост. Всяка монета има 2 страни. Оптимистът вижда цял живот хубавата страна. Има и друго, аз много обичах да се самосъжалявам и оплаквам. Незнам, но първо се взема вътрешното решение и нещата виждаш как още на другия ден започват по малко да се променят. Аз, специално, си открих офис. Стартирах с наем, осигуровки, сметки - 500лв. Които нямах. Не вярвах, че някой ще се спъне и ще влезе при мен. Че кой ме познава?!?! Искам да отбележа, че абсолютно никой не ме подкрепи за моето наичнание. Съпругът ми постоянно повтаряше - правиш глупости. Родителите ми -естествено предпочитаха сигурната държавна работа, която също нямах, но чаках с години да се появи. Е, казах си, веднъж съм на 33 /имаше нещо символично и в това за мен, поне си го внуших/. Бях в разцвета на силите си - кога ако не сега ? Кога???? Нямах друг шанс. Трябва да си ударил дъното, за да се изтласкаш. Явно преди този момент още имах падане надолу. Но го направих. Не мога да кажа, че и сега нямам месеци, в които се чудя как ще си платя разходите. Но щом се отърся от негативизма, нещо винаги се случва. Ако щете, вече имам усещането, че ако в една сграда има 3 еднакви офиса, клиентите по някакъв невидим начин надушват позитивно настроения. Това не са бабиби деветини, а ми се случва реално. Явно човек е така устроен. Всичко си има причина и следствие.

Кризата при нас удари дъното и копае ли, копае надолу 

Тази криза е навсякъде и така като гледам става все по-зле.аз уча в Англия,нямам работа-просто няма,дори за англичаните -за чистач кандидатстват по 30 човека,пък какво остава за българите.В България майка ми е мениджър на ресторант,нов,модерен,ноо няма много клиенти и се притеснява,баща ми има строителна фирма,но кой ти строи по това време.Радвам се ,че успя да ми плати годината в Англия,но както са тръгнали нещата,може би  ще се върна да уча в България,просто вече ми се вижда безмислено да стоя тук,да си купувам най-евтините боклуци и през седмица да съм с хранително отравяне,да не мога да спя от нерви,защото не знам какво да правя и така нататък,само и само да уча в Англия,след няколко години дай боже ще мисля за магистратура тук.За да се оправят нещата в България смятам,че първо трябва по-големите държави  да я преодолеят и тогава ще я преодолеем и ние.За сега обаче картинката хич не е розова,добре,че и двамата ми родители работят да са ми живи и здрави,не знам какво бих правила без тях .

  и аз така 

Аз съм в това положение - и нямам майка....живея сама с детето. И не се оплаквам, и не лишавам детето си от нищо.
Просто стискам и пестя. Готвя да има манджа за нея и разнообразна закуска, а аз мога и цяла седмица да ям хляб с  кисело мляко, или супа....с малко повечко водичка......!!!!! Повярвай те - справям се. Как беше поговорката - "Дупе знае и две и двеста"

smehulka много късмет ти желая  ,героиня си 
perunika браво и на теб и аз съм винаги оптимистка .

Оххх, като чета....някой наистина си мислят, че всичко е прекрасно....и хората, които нямат пари и са без работа за нищо не стават...

perunika, не всичко е "хоп и хайде", и не всеки може и става да започне някакъв бизнес. Това че ти си направила нещо, не означава, че всеки може и ще има някакъв доход от това.

Аз работя в сфера, която на пръв поглед не би трябвало да е засегната от кризата, но.....е много, много зле. Защото нашата работа зависи от ЕС и от държавата ни. А нашата държава не прави НИЩО. И защо? Защото хората, от които зависи предпочитат да връщат пари на ЕС, отколкото да се усвоят и хората като нас да имат работа.
Е, аз какво да кажа? Каква е причината от 5месеца да нямам работа и да се чудя и да се моля в следващите 3месеца нещата най-накрая да тръгнат???

И аз се чудя на повечето мисли тук, Мирама...Защото съм заобиколена от квалифицирани и сертифицирани кадри, едни от най-високоплатените за страната, хора-специалисти-единици за страната, които бяха първи освободени още в началото на кризата у нас...именно защото са високоплатени и квалифицирани-от евтини черноработници няма как да пестиш-те ти носят приход, но от консултантски услуги-задължително-те са само разход често.Хора-инвестирали сериозни суми в курсове и изпити/да, изпитите струват пари също/, хора, качвали се по стълбата на професионалния успех и трупали СВ... Хора, които до този момент бяха търсени без да гледат обяви-тях просто от бранша ги познават и ги намират сами-последва пауза от доста месеци, в които за определени позиции въобще нямаше обяви, какво следва за интервюта и започване...Държавата спря, Мирама, да плаща и да има поръчки.Фирми, чийто клиент бе основно министерства и пр-да не казвам какви обороти , какви заплати...въобще-търговете, които преди си разпределяха-секнаха.Към днешна дата не се знае по места кои са хората, които лобират за търговете/и се ослушват са хора с връзки в политиката, които могат да вкарат пак министерства и пр в оборотите/.И още много мога да пиша.И т.н. и т.н.

Jizzlobber, е и аз говоря за нещо подобно. ))))
И в следващият момент хора ми казват, че нищо не ги е засегнало. Ами сигурно е така....но ми е чудно какво толкова работят, че да си получават 4-5цифрените заплати?

Аз го написах, защото приятелката ви не живее самостоятелно: живее при друг и явно си дели сметките с него, т. ч. нейният доход не е показателен. Някой, който живее сам с дете при евентуално съкращение, и като не може да работи каквото и да е, я заради смените, я заради някоя друга причина наистина може да попадне в много лошо положение. Не разбирам защо е толкова чудно.

Аз лично познавам двама човека уволнени заради инфаркти, защото са пропуснали работни дни. Също познавам хора, които са спрели с частния си бизнес заради изнудвания.

Това е много хубаво, че има хора, които нямат нито един познат с проблеми, но не трябва да се мисли, че всичко зависи само от нас и да се слагат етикети на другитe.

И между другото, какво му е на форума, че всеки път като чуе, че някой има нещо на изплащане се изкривява презрително? Ако някой изплаща сам това говори по-положително за него от това да получи всичко наследствено или като подарък.

Имаме два зъболекарски кабинета и едно заведение/малко студентско барче/. Не сме изкихали тотално, но кризата се усеща и при нас. Хората няма да спрат да ходят на зъболекар, но го правят само при спешност в този момент. Този месец особено силно се усети разликата, може би защото дойдоха изравнителните сметки и народа съвсем се изстиска. Заведението уж върви и е пълно, но който преди е пиел кафе и кола сега пие само кола примерно и след като си покрие разходите разликата в печалбата също се усеща. А има кредити, счетоводители, осигуровки, наеми. Главата ме боли вече от сметки. Добре, че са няколко дейностите та в момента се бутат една друга. Доскоро не ми се вярваше, че положението се утежнява, но явно са ми били прекалено розови очилата.
Обаче оптимизъм трябва. Вярвам, че избутаме ли зимата нещата ще изглеждат различно.

Renci, не вярвам след зимата нещата да се оправят.Дано е така  .
НО факт е че продължават лавинообразно да съкращават хора. Живея в провинциален град в северна България.Е,положението е отчайващо. От малкото продължаващи да работят фирми съкращават хора постоянно.Този месец затваря производствен цех и 60 души са на улицата.
Това за град от 30 хил.души е много.Всичките ми съседи /вкл.и аз/ останахме без работа от есента досега. Само един човек от семейството работи.Та това 10% ли е безработица?А скритата безработица?А съседите ми,които от октомври не са получавали заплати?И къде да работя,като няма къде  .
Не съм оптимист,но тази година е много тежка,жестока,идващата зима-още по-вече  .
Smehulka, много късмет ти желая,мила  .
Мирама,Jizlzober, Ели,съгласна съм с вас,това е действителността за съжаление.

Диана, аз съм от Пловдив, но при моите познати положението не е много различно. Тези, които са на държавна работа се що годе добре, но имаме приятели, които работят по разни цехове и почти всички минаха на половин работен ден само и само да не ги съкратят, но сега работят за по 250 лв. На няколко мои приятелки мъжете им са майстори разни/изолации, плочки, ВиК/ и там положението клони към отчайващо, защото поръчките явно драстично намаляха. То кой да прави ремонти в такова време. Обаче ако не е оптимизма какво ни остава? На инат съм оптимист и това е.