Ийит Озшенер: Мелодията на сърцата ни / Yiğit Özşener: сега и в "Ezel" - 56

Здравейте 
аз пък днес се скъсах да рева  да си мисля за сериала..сега си пуснах и онази песничка с Лейла и превода и пак ревнах..този филм ще ми остане в сърцето завинаги 
след малко започвам да превеждам втората част на 8 епизод,а пък за 4-та серия ще изчакам целите субтитри    благодаря иначе   

Много тежък този сериал.
Такива сцени има в 7 серия,че се ядосвах докато ги превеждах,сега като ги пиша на текстов файл пак се ядосвам.
Такава гадина е тази Ейшан,студена е като замразено говеждо
Дженгиз толкова романитчно го раздава.Иска да се промени,обещава и че всичко ще е различно,че ще я обича вечно,а от нея иска само да си имат още едно дете.И тя мастията му отказа-безжалостно и категорично.
Ако моя мъж ми се молеше така,сигурно щяхме да сме натръшкали 5-6 чаавета до сега

Бланче

Виктория... аз винаги си пускам песните от Мелодията и си рева
Никога няма да забравя този сериал
Дори Бих го гледала пак,но на по - късен етап като почна да го позабравям

Ей много рано изполягахте
Или отидохте да гледате Езел

Плами,тая вечер започва "Изгубени години".
И там в главната роля е твоя любимец Буракчо

аз гледах 4-та серия на езел.......и съм разкъртена
е няма такъв филм........
когато Езел влезе в стаята на брат си и помириса въздуха,просто имах чуството че ще умра
и аз винаги правя така,като отида в къщата на баба,но вече не я намирам....как може да направят такова нещо,ся ще рева цяла седмица......
нямам повече думи.......

Да здравейте пак. Финиширах този път без проблеми. Изгледах всичко до последната секундичка. Изясниха ми се много неща от предишното пропускане на сериите. Ще ме прощавате ама да си го рекна.

Кенан- слаб, безволев, егоист. Раснал с омразата към чичо си и Джемил/не без основание/, върнал се да отмъщава. Студен, нарцистичен. Смятащ че щом е страдал сега може да гази като валяк и да взима всичко само за себе си без да го интересува другия срещу него. Ламия беше за него това, което искаше да вижда навсякъде-безрезервно обожаване и прощаване на всичко. В момента, в който тя започна да прави забележки, в момента в който тя реши да се дръпне от него той освирепя не от любов към нея а само защото нещо, което той е смятал за полагащо му се и за негова собственост му се изплъзва от ръцете. Джавидан беше светът в който той от дете е искал да влезе но му е отказвано. При първата възможност да влезе там той се възползва. И не защото обичаше и Джавидан, а защото смяташе че му се полага по право-пак по същите причини защото като дете е страдал. Използваше я безогледно и с цел да отмъсти на Ламия задето си е позволила да го напусне. Е, и тя го манипулираше но това му беше удобно. И най вече изгодно.
На финала уж осъзнал какъв егоист е бил, как осъзнал че обича Ламия много и иска да си я върне... Дрън дрън. Какво направи като видя че е изгубил взе та се гръмна баш на сватбата на жената, която уж обичал, та да и натресе като сватбен подарък угризенията че тя е виновна. И да обяснява на любимата му щерка как "Тати се самоуби защото мама се ожени за друг." Айде де. Така постъпва човек който обича....
Ще ме прощават фенките на Кенан ама не ми е първа тръпка.

Джемил- изцяло негативен в началото. Богатото разглезено синче на пашата, получаващ всичко на тепсия с правото на парите. Израснал без майка със студен и егоистичен баща. Оженен за жена, която не го обича само заради мераците на баща си. Предполагам че се е надявал и Лейла и баща му да го обикнат поне малко. Озлобя още повече когато Лейла, която той обичаше умря с името на Кенан на устни и с поглед устремен към него.  До този момент той беше глезльото, от този момент стана злодея. Не обичаше Ламия в началото използваше я безогледно за своите си цели, както и Нимет-винаги трябваше да прави мизерии на Кенан. Губи ми се момента в който видя в Ламия не жената като сексуален обект, не като визия, а като душа, като човешко същество, което стои наравно с него. От този момент натаък той полека лека видя, че тя е жената, която като се влюби може да обича безрезервно и да вярва безрезервно. Започна да мечтае да бъде обичан така нежно и всеотдайно от някого. После я погледна и с очите на мъж, осъзна, че тя  не е само душа и сърце но е и жена. Започна да я обгражда със стена, но стена не в лошия смисъл на думата-стараеше се да я пази не само от Кенан, от Джавидан, от Матбуле от всичко, което би я наранило. Не я излъга, не я подведе, не я унизи никога. Докато Кенан пропадаше, Джамил се въздигаше. На края дори се отказа от Ламия именно заради нейното щастие-той знаеше че тя обича Кенан и я пусна да върви при него. Е, не уцели момента но както и да е.

Ламия-мили Боже, толкова сиво и безлично ми се видя това момиче в началото. Такава майка Тереза се извъди. На всички помага на всички прощава. Но в момента в който заши шамар на Джавидан ми стана интересна. После пак страдания страдания. Вярно обичаше Кенан безумно и тя му позволи да гледа на нея като на своя собственост, но това е част от характера на всяко неопитно момиче видяло до себе си  мечтания мъж. Честно казано все още ми е бозава и в края на филма, ма щом се обичат ........нека се вземат. Е, взеха се де.

Джавидан-гордата, високомерна, богата и нарцистично влюбена в себе си принцеса. Принцеса ли? Да ама не. Нарцисизма и се сблъска с по голям от нейния -този на Кенан. Кенан нейния дявол и Ламия нейната Голгота. Дали обичаше Кенан? Сигурно в началото е било обич. После вече беше битка да задържи насила нещо, което смята за своя собственост. Страшно много си приличат с Кенан-двете половинки на едно цяло-само че в лошия смисъл. Газеше като валяк всичко около себе си, беше се превърнала в отблъскваща жена просеща любов и опитваща се да унищожи друга жена като и вземе детето. Смяташе че така ще върже Кенан и ще унизи Ламия и физически и в сърцето на Кенан/ това според мен си е мислела Джавидан, не аз/. Провалите не я научиха на нищо. Тя продължи да се изживява като висша класа, а всъщност се оказа по низка дори и от простолюдието, което тя презираше.

Нимет-странна птица но пък колоритен образ. В същност тя беше тази, която превърна грозното пате в красивия лебед.
Мога да разфасовам всичките но ще стане трактат..........
Извинете ме, вие коментирате друг филм, но аз едва сега изгледах всичко от началото до края. Мелодията ще си остане като мил спомен, а музиката ще ми навява приятни емоции.
Благодаря, че го прочетохте.

В 4-та серия има много емоционални моменти.Това,което харесвам в
този сериал,че успяват да съчетаят успешно романтиката,носталгията,напрежението....Да ви призная-тази сутрин се събуждам.Успах се.Скачам от леглото и викам"Како" и търся някой. Кой,като нямам кака,имам по-малка сестра.
Този филм съвсем ми е изпил мозъка
Ааааа,какво ви чака в 5-та.....

Знам ,аз съм гледала от тук от там
Там нещо в началото е много бръдясал ,че накрая се оправи

ами в 8-ма серия сега,нещо Дженгиз не се държа много добре.. май беше под действието на алкохола,ама пак искаше деца де   за малко щяха да направят  

8-ма серия ми е една от любимите

а любимия ти момент да не е двамата на покрива   

MATA KOSMATA чудесен анализ          

а относно новия филм.....кво да кажа,то няма слабо време.....в Мелодията например,като видех Нимет и Енисе на екрана го смятах за пауза и си вършех разни работи(просто ужасно ме дразнеха от началото до края)

тук няма такова нещо,даже превъртам някои сцени назад да ги гледам пак и пак, и пак
значи,ако наистина никоя наша телевизия не го купи,са ебати тъпите парчета........
страшна история,поклон на сценаристите

ДА!И пред "Портата на щастието"

Ще направим,собствена телевизия и пускаме сериала

Нищо не може да ни спре

Те може и да го купят,но ще стане след време,а ние тука ще си ги превеждаме..може след това  да озвучават на преводите ни