ЮНЧЕТО подскача и палува, щом маминият глас дочува - 14

qni4ka, Maya  katya и аз мисля да дойда на лекцията.   Ще се обадя да се запиша тези дни.
natalei, ще очакваме да се включиш с още по-хубави новини.
jj okocha комплекта е страхотен наистина.

И аз се бях засилила за бебефон, още преди да си купя шишетата и помпата, но нашите кумове и много близки приятели казаха, че това си били набелязали за подарък.Та няма да взимам.Днес като си прехвърлях какво ми остава да купя излиза, че ми трябват 2 комплект за кошарата, повивалник (от тези които се слагат в/у кошарата) и 2-3 тънки пелени.Тези дни поръчах малко дрешки, ще видим какво ще дойде, но общо взето съм почти готова.

Здравейте и от мен,

Мария♥ браво на теб!

Аз да се похваля - от понеделник съм си вкъщи. Реших да почивам и да се радвам на бременноста си, да обърна повече внимание на дъщеря ми. Малко ми беше мъчно за колегите, стана 17:00 часа и избягах за да не се разплача, не че в понеделник няма да отида да занеса болничния и да се видим, но сме много спотен колектив и ми е мъчно, мъчно ми е за тях, за бюрото и вещите които ползвах. Завещах ги на колежка на отговорно пазене  

Това от мен, вече ще мога да ви чета по-често.

лелеееееее... има готови мами с покупките....  

аз не съм купила НИЩО още.. не от суеверие... ами много неща ще наследя от една близка приятелка и много хора на опашката има за подаръци, и искат те да си ги купуват... пък ние... леглото и др. неща за стаята няма за какво да ги купваме, защото само ще се набият с прах от рязане, циклене, чистене и др. а и парите сега опиват по рИмонта...

загубих се аз... правех се на домакиня, да видим таткото колко ще е доволен... Е, много е доволен, ама аз каталясах. Днес вече като ме видя колко съм уморена и ме пожали... То така или иначе сега ми предстои сериозна офанзива - от понеделник можете да ми дойдете на гости в МолЪфСофия - ще продавам мартенички май точно срещу М-тел

та таткото още не осъзнава какво ме чака, но ще разбере - 13 часа на крак... защото ще сме там от 9 сутринта, до 10 вечерта. Миналата година успявах и на диско да ходя, ама тази се надявам поне тези 13 да ги издържа.

Освен това, щом са ви липсвали моите дълги постове, да разкажа какво става тези дни

Каката вече според мен е неспасяем случай. За да не й се караме, че се напикава (ама се напикава, докато си седи на компа, защото я мързи да стане и да отиде и пак да се върне) си сваляла дрехите долу при БАБА, да й ги изпере, а някои други дрехи (НАПИКАНИ) си ги пъхала по гардероба, върху чистите. Аз казвам на мъжа  ми, че мирише в стаята й, той ми вика - не бе, не се е отмирисало от предния път...

Е - изненада... Мърлата ще си остане мърла. Тези дни много се забавлявахме, изслушвам я, помагам й, НЕ Я ИЗПИТВАМ, за да не се ядосам... демек изобщо не сме се карали... демек си е мърла пуберска и такава ще е още определено време. Току-що изяде вряло телешко варено и веднага се метна на един сладолед... вчера я учих да пере... за 120948039820958301-ти път! тя не знаела как точно се пере, за това изплаквала напиканото с водичка и го простирала.  
Нищо повече няма да й казвам, няма да викам, обещала съм си отдавна и си го изпълнявам... Само дето вече наистина много ме е гнус от нея... Сега чак вързах защо гащите й СЛЕД ПРАНЕ са каменни... не знам случвало ли ви се е и виждали ли сте такива неща.. аз при тези течения (не нося превръзки от ... ми някак си мисля, че бременността е за без превръзки и имам чувството, че ако си сложа ще потече кръв...) сещате се какво ми е бельото, като излезе от пералнята всичко е мекичко и чистичко... нейните са жълти и твърди... и все не си го обяснявах... ама те ако стаят в гардероба й напикани по един месец... няма как да изглеждат по друг начин.  

Аууу, а мъжлето как се обиди на генератораааа... първо излезе Климент (което си е хубаво име...) после Дъргадън, а на мъжа ми фамилията му е Сапунджиев... и Дъргадън Сапунджиев и му го казвам и той като се развика.. какво смешно имало... никой нямал право да му се присмива нито на името, нито на бебето... викам си кво му стана на този... Коя била тази майка, която коментира, че Д.С. било смешно име... много било смешно, даже нямал сили да се смее... А аз се пуля насреща... после ми стана още по-смешно, но се ядосах... кво ми се развика   и му обяснявам, че никоя мама не знае фамилията му, а една мама е пратила сайта, за да се посмеем, а това е база данни със безумни, но съществуващи имена, които нямат нищо общо с фамилията... Каза, че сега бил по-спокоен...

кво беше това... после се сетих, че аз не съм избухвала отдавна... и сигурно му е много хубаво. Аз имам теория, че когато хората се чувстват МНОГО щастливи започват да търсят нещо лошо или за да е "истина" щастието, или за да станат малко тъжни, за да изживеят щастието отначало и отново. Не знам разбра ли се.

Та тези дни ви четях, но не пишех, щото не мога да се правя на добрата жена и да отделя толкова време да пиша...

както и да е... сега направих страшна питка... облизах си пръстите...

 нещо щях да коментирам по темите виии... и съвсем забравих...

връщат се стари теми постоянно... айде някой да ми каже защо да НЕ си купя Giordani 3X8. Смилянова, тебе чакам, сещай се Май правя, струва, гледам и все тази излиза като най-добра... Ма не ми се дават толкова пари беее... даже се отказах от дървено креватче, а ще вземем сгъваемо за началото, после ще се ъпгрейдваме...

ужас с тази питка... едно кило брашно... май няма да си легна, докато не я изям... или ще си легна, само за да се събудя утре ДА Я ИЗЯМ!

/лорка, какво работиш?

ей, елиска, така ми лишсваше

А дето го разказваш за каката, направо

Ама ми се струва, че това момиче има сериозен психологичен проблем и не е зле да се погледне докато е време, че то с времето ще става по-лошо

има сериозен тийнейджърски проблем... нема се пуашите... поне това вече мога да кажа... хората с псих проблеми не лъжат

просто приемам, че е инвалидизирана от пубертета и се надявам да мога да си възпитам детето да се вслушва във вътрешния си глас.

Аз мисля така - нали като малки децата подръжават на родителите си и на някои по-авторитетни образи. Така. След това идва пубертета, където всичко се прави НАОПЪКИ, за да се отдели съзнанието на детето от това на пътеводителя, за да може бившото дете да разбере по грубия начин кое е правилно и кое грешно. И после като мине пубертета се оформя някакъв по-постоянен характер. Накрая всички разбираме, че приличаме по много неща на родителите си... и така умираме

И сега: според мен ако научиш детето си да се слуша само себе си и ти го слушаш (днеска шетох за маймунското раждане... е ТОЛКОВА ДОБРЕ МИ ЗВУЧИИИИ, че ще взема да си избера екип, да ги изнструктирам, да влезна в болницата с един слинг и това е... Божеее... колко красиво ми изглежда всичко, като чета как раждат хората... ) Там жената казва - няма такова нещо като часове за хранене, будене по часовник - на бебето му се яде - значи ще яде, спи му се, значи ще спи. Единственото, което си помислих е, че ставаш 100% зависим от бебето и трябва да си неотлъчно до него... но реално за това хората ни дават една година да не работим... иначе щяха да ни дават да се прибираме от работа, за да го сменим и нахраним...

та при възпитанието май е много важно това да имаш автортиет пред детето, като кажеш нещо, да го изпълняваш, но да не се опитваш да го вкараш в твоя калъп.... той си е твой...

и за каката - ами не знам точно как са я гледали до сега... но това, което прави казва - "вие хич не ми обръщате внимание... даже не ме виждате, че съществувам... за това ще се държа като малко бебенце, безпомощно същество, барем се грижите за мен повече". Майка й й е била слугиня цял живот. За това сега Василия не може да отреже една филия и да измие една чиния... не защото е с две леви ръце, а защото няма опита... след малко опит идва и желанието да се самоусъвършенстваш... аз на 4 години си мажех сама собственоръчно отрязани филии хляб с мед и масло, като го разбърквах меда, за да не капе. Рабира се, когато бях на гости в баба не можех нито да ям сама, нито да си приготвя нещото, нито дори да се изкъпя сама... просто баба ме хранеше в устата до първи клас и това е. Един ден случайно майка ми влезе да ме взима и видя баба ми с лъжицата в ръка, вкарана в моята уста. Еми... стана й много смешно, подиграваше ми се цял ден... до ден днешен като съм у баба тя ми приготвя така нещата, че ми нарязва и палачинките на хапки... А като отида при майка ми си отварям хладилника и готвя за всички, нищо, че вече съм на гости...

така че ще свикне девойката да се оправя сама... чакам сгоден момент да спра да й правя сандвичи за училище... просто ме дразни като наръфа кашкавала с някой нож и като остави маслото скрито зад ролката кухненска хартия и то стои цяла нощ и се топи там... ама скоро и от това ще спра да се дразня.

само за сега не мога да преодолея дразнението към свекъра, който се качва тук, нито чука, нито нищо, вчера ми изкара акълите, потроши коридора, реших, че някой крадец е дошъл, но понеже ВИНАГИ като се качва към нас ПУШИ... АМА ВИНАГИ, и все нови цигари, току-що запалени и ми одимява и го познах по гадната миризма веднага... Еми много ме дразни това поведение. Все едно нарочно го прави... а знам, че не е, той си е свикнал като си излиза от вилата, да си пали по цигара, та като обиколи двора да си свърши нещото, да си я е изпушил..

тук някак си мисълта ми секна...

по-важното е, че съм в 6-то квадратчееееееее

хем много искам да го видя това бебе и да го гушкам, хем много ще ми липсва да ми хълца в корема!!!

И аз си мисля да ходя на тази лекция ако малката е здрава. Като наближи може да се организираме и да се запознаем. На предната лекция на сп. 9 месеца споменаха, че на 23 февруари  от 10ч. ще има някаква лекция в Младежкия дом, но незапомних за какво става въпрос, само запомних денят, часът и място. 

Супер, ще се съберем бойна група значи.Аз в понеделник ще се обадя да се резервирам.Ама това Дилайт не ми говори много, да не би да е до Луксор онова заведение на двата етажа?

Момичета някойа да помага, не мога да открия темата с изцепките на татковците, когато помагат с отглеждането на бебетата  поспах няколко часа и сега се чудя какво да правя искам малко да се разведря... 
моляяяяя..... 

ето ти разведряване... особено първите 2 страници съм се спукала от смях и кеф... много се надъхах... сега събирам цялата история, за да я прочета, да си извадя въпроси към АГ дали е възможно да ми се случи и на мен нещо подобно... и ако ДА - къде... ако може да не ми отговаря - в ТОКУДА, щото май нямам 2100 лв за раждане и предполагам още някой друг лев за глезотии, като да ме чакат да си почивам и да се гъзя и т.н.

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=42488.0 така де

А от мен това:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=122253.0

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=381074.0

Тази, за която питаш, и аз не мога нещо да я открия. Но като я намеря, ще ти я пусна и нея. Има и още една смешна, ето я:

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=185445.0;topicseen

Няма да скучаеш ми се струва 

благодаря тумбачета, аз се наспинках  и сега ще има да чета... даже вече започнах хахахаха 

добро утро

Добро утро 

Добро утро и от мен!

Добро утро!
dion, започнах да чета темата с изразите казани неволно - щях да почина от смях! Сега съм на работа и от време на време се сещам за някоя изцепка и започвам да се кискам, което с право буди недоумение в сериозната ми колежка 
Сега , като ви четох  и направо се изумих с тези плащания за ехограф , които правите. До сега, вече не знам кой пореден път ходя на женска консултация, а и още преди да се запиша при АГ- то ми , никой не ми е искал пари за ехо. Всеки път, щом отида на преглед, ме гледа на ехограф.
 Аз бях чувала , че само два ехо-прегледа са безплатни по време на цялата бременност, но явно моето АГ има такава практика, а и аз се чувствам по-спокойна , когато видя бебето.
 Да ви се оплача... Вчера бяхме на гости при свекърва ми. Хапнахме, пийнахме и аз ( с моята голяма уста ) взех че се изцепих: ''Ох, Бояне, Бояне - добре си хапнахме, детето ми !" ....и се усетих. Свекърва ми беше, ей така  и пред припадък ( надява се на нея да кръстим малкия, а аз и мъжът ми искаме ново име в рода и най-важното да не кръщаваме на никого ) . Нацупи се, имах чувството , че ще се разплаче. На мен ми стана гадно, не искам да се чувства пренебрегната или не уважена, но това нещо с традициите не го разбирам. А и не смятам, че като използвам само първата буква от името й, ще означава нещо. Тъпо се получи, а мъжът ми се наложи да обере целият негатив като изцяло пое отговорността за името  Не исках да споря с нея. Уважавам я, обичам я като човек, но аз съм майката и имам право да избера име на детето си . Сега зная, че цяла нощ е плакала, а и на мен още ми е криво, но всяко зло за добро. Рано или късно щеше да научи .