Добро утро и от мен 
Честит рожден ден на всички празнуващи днес мъничета, да сте живи и здрави и да имате много хубав, безгрижен доколкото е възможно и спокоен и емоционален в същото време живот!!!
Ками, знам какво ти е, нали дядо почина преди 2 седмици някъде, аз съм живяла у баба и дядо от 11 месечна възраст до 1ви клас, а после всяко лято бях при тях и другата ми баба, те са в един град и ми беше много мъчно докато се опитвах да го приема, че скоро няма да го има, имаше от известно време такива индикации, беше и на 87 и лекарите нищо не правеха, той е получавал малки инсулти и с всеки следващ ставаше все по-зле и по-зле, както татко каза, първо ме помоли да го обръсна, че не можеше сам и го обръснах прав, после го бръснес седнал, накрая легнал, а сега - така...накрая не беше вече моят дядо, но това не направи загубата по-лека, но го приехме някак си преди да си замине и след това не беше такъв шок, боли, тежко е, но се подготви колкото и да не искаш да се случва, стискам палци все пак дядо ти да поживее още и да ви се радва още много години, но това си е божа работа
И сега новината...в четвъртък късно вечерта към 23 както ви казах дойдоха вкъщи двама приятели, които запознахме малко преди Коледа и вярвахме, че ще си допаднат, аз май ви казах, че се събраха и бяхме много щастливи с мъжа ми, че сме направили едно добро дело...тя ми приятелка, колежка от първата ми работа, той е колега в бизнеса на мъжа ми...тя ми се обади към 22 часа и каза, че искат да дойдат до вкъщи, но Митко има работа и ще го изчакат и ще дойдат заедно, аз веднага предположих, че ще искат да има ставаме кумове, но тя каза, че е спешно и доста се почудих върху това. Като дойдоха ни предложиха да сме им кумове, ние и двамата с Митко бяхме подготвени, бях наредила масата с каквото имаше вкъщи, че бях сама със спящия Стани и нямаше как да се излиза и съответно попитах за датата, приятелката ми каза: "14ти февруари" и да знаете само как ми увисна ченето, а мъжът ми дори не зацепи кога е 14ти февруари...Първо искаха да сме само ние 4мата, да подпишат в гражданското, да отидем на заведение и после да е истинската сватба след няколко месеца с църква и ресторант, между другото те живееха заедно от 2 седмици и нито нейните родители го познаваха, нито техните - нея, а по между си да не говорим, мислеха да се запознаята с тях понеделник-вторник и да им кажат, че са се оженили, моят Митко реагира малко остро, каза, че ще ги обидят и аз така мислех, ама реших по-тактично да подметна нещо, тя малко се засегна, но на другия ден размислили и решили и на тях да кажат, да ги запознаят в събота и той да й поиска ръката от техните и в неделя на сватба вече с родителите и сестра й, брат му е в чужбина и нямаше как и той да дойде...в петък отишли в гражданското, по принцип трябва да мине един месец, ама в закона гледахме има вратички та вярвах, че ще стане от петък за неделя...и стана...после тя искаше някаква обикновена рокля, ама не било сезона и по магазините нямало в бяло или дори в светло нещо по-така, в петък почти нищо не свършиха, а в събота купиха и рокля и халки и всичко, което си трябва за една сватба, аз реших да направя пита и тъкмо съм се заровила в брашно към 18 в събота и тя звъни...ами ние преди 10 минути бяхме в Света Неделя, тя затваря в 18 между другото, и питахме за час и те казаха, че преди 20 минути една двойка са се отказали от сватба в неделя в 17 часа, а гражданското беше на 5 минути от там от 16:20 и са имали страшен късмет, та и църковен брак ще има, да си търсим кръщелните...после в 12 без 5 успели да вземат неговите родители от тях където тя се запознала с тях и отишли в булката където нейните родители се запознали с младоженеца и неговите родители и той й подарил годежен пръстен)), а аз на другия ден организирах световно търсене на кръщелни, моето се откри за 5 минути, но на мъжа ми го няма и няма, в къщи не беше със сигурност, в баба му в Плевен беше най-вероятно да е, той беше тъкмо там за уикенда, но и там го нямаше, тя го дала на баща му преди 10 години, при майка му също го нямаше, пру софийската му баба също, а беше вече 12 и нещо и тогава се включва мама Зари...чудих се какво да правя и дали без кръщелно може мъжът ми да стане кум (предполагах, че няма как) и се обадих да я питам, тя каза, че по принцип не може, пита в коя църква и се оказа, че мъжът й ще бъде там и...абе направихме една сложна организация да гарантира, че мъжът ми е кръстен и да минем без кръщелно...обаче в 14:30 някъде май беше кръщелното се намери между някакви договори отпреди 10 години на баща му и той дойде да ни го донесе, отидохме в ритуалната зала където всичко беше прекрасно, а жената, която говореше беше много добра, докато нашата например доста фъфлеше, но това е друга тема, после тръгнахме за църквата в 17 без 2, а свещеникът е казал да не закъсняваме в 18 е литургията за сирни заговезни, стигнахме с подтичване, свещеникът се оказа много готин (дали е уместно да използвам тази дума не знам), но през цялото време се шегуваше, изобщо не ни поиска кръщелните, каза, че ако не сме били кръстени, нямало да сме там, което си е и така де, не знам дали знаеше вече за нашата история с кръщелното, ама като му казах, че сме го намерили в последния момент, каза, че важното е, че сме си направили труда да го търсим толкова време, после всичко мина прекрасно, имахме и публика, че нали в 18 започваше литургията, после бяхме във Варщайнер, така ли се пишеше и там разчупиха моята прословута пита, която правя за 1ви път и която правих по рецепта с 2 кг брашно, тежеше като камък, но се оказа вкусна и всички много я похвалиха...накрая дойде тортата, но разрязана и булката се обиди, оказа се че я е поръчала в понеделник когато хал хабер си е нямала, че ще се омъжва в неделя и е била за св. Валентин, пишело е: "Ще се ожениш ли за мен?", обаче младоженецът я е изпреварил в четвъртък и тортата дойде като сватбена, шегуваха се, че ако той не й е предложил в чътвъртък, щели да се оженят в сряда и да си взимат родителите отпуска ))) Ами това бше, благодаря за вниманието, на който е прочел до тук, снимков материал, като получа от младото семейство, да видите как се обличат кумове за 1 ден ))), за булката ясно...благодаря ти Зари и тук за помощта, която предложи, много оценявам това, та ние дори не сме се виждали на живо, дано скоро поправим тази грешка 
И понеже вчера нямах време на пиша, прощавайте, ако има нещо!
А, още нещо, въпреки че църквата и гражданското си минаха по реда, младоженците искат да си направят и сватбено тържество с всички роднини и приятели с нова булчинска рокля и всичко както си трябва, а и вчера беше както си трябва де, та тържеството ще бъде на 05 юни, а ние ще кумуваме на една двойка два пъти, много готино)))
Виж целия пост
Честит рожден ден на всички празнуващи днес мъничета, да сте живи и здрави и да имате много хубав, безгрижен доколкото е възможно и спокоен и емоционален в същото време живот!!!
Ками, знам какво ти е, нали дядо почина преди 2 седмици някъде, аз съм живяла у баба и дядо от 11 месечна възраст до 1ви клас, а после всяко лято бях при тях и другата ми баба, те са в един град и ми беше много мъчно докато се опитвах да го приема, че скоро няма да го има, имаше от известно време такива индикации, беше и на 87 и лекарите нищо не правеха, той е получавал малки инсулти и с всеки следващ ставаше все по-зле и по-зле, както татко каза, първо ме помоли да го обръсна, че не можеше сам и го обръснах прав, после го бръснес седнал, накрая легнал, а сега - така...накрая не беше вече моят дядо, но това не направи загубата по-лека, но го приехме някак си преди да си замине и след това не беше такъв шок, боли, тежко е, но се подготви колкото и да не искаш да се случва, стискам палци все пак дядо ти да поживее още и да ви се радва още много години, но това си е божа работа
И сега новината...в четвъртък късно вечерта към 23 както ви казах дойдоха вкъщи двама приятели, които запознахме малко преди Коледа и вярвахме, че ще си допаднат, аз май ви казах, че се събраха и бяхме много щастливи с мъжа ми, че сме направили едно добро дело...тя ми приятелка, колежка от първата ми работа, той е колега в бизнеса на мъжа ми...тя ми се обади към 22 часа и каза, че искат да дойдат до вкъщи, но Митко има работа и ще го изчакат и ще дойдат заедно, аз веднага предположих, че ще искат да има ставаме кумове, но тя каза, че е спешно и доста се почудих върху това. Като дойдоха ни предложиха да сме им кумове, ние и двамата с Митко бяхме подготвени, бях наредила масата с каквото имаше вкъщи, че бях сама със спящия Стани и нямаше как да се излиза и съответно попитах за датата, приятелката ми каза: "14ти февруари" и да знаете само как ми увисна ченето, а мъжът ми дори не зацепи кога е 14ти февруари...Първо искаха да сме само ние 4мата, да подпишат в гражданското, да отидем на заведение и после да е истинската сватба след няколко месеца с църква и ресторант, между другото те живееха заедно от 2 седмици и нито нейните родители го познаваха, нито техните - нея, а по между си да не говорим, мислеха да се запознаята с тях понеделник-вторник и да им кажат, че са се оженили, моят Митко реагира малко остро, каза, че ще ги обидят и аз така мислех, ама реших по-тактично да подметна нещо, тя малко се засегна, но на другия ден размислили и решили и на тях да кажат, да ги запознаят в събота и той да й поиска ръката от техните и в неделя на сватба вече с родителите и сестра й, брат му е в чужбина и нямаше как и той да дойде...в петък отишли в гражданското, по принцип трябва да мине един месец, ама в закона гледахме има вратички та вярвах, че ще стане от петък за неделя...и стана...после тя искаше някаква обикновена рокля, ама не било сезона и по магазините нямало в бяло или дори в светло нещо по-така, в петък почти нищо не свършиха, а в събота купиха и рокля и халки и всичко, което си трябва за една сватба, аз реших да направя пита и тъкмо съм се заровила в брашно към 18 в събота и тя звъни...ами ние преди 10 минути бяхме в Света Неделя, тя затваря в 18 между другото, и питахме за час и те казаха, че преди 20 минути една двойка са се отказали от сватба в неделя в 17 часа, а гражданското беше на 5 минути от там от 16:20 и са имали страшен късмет, та и църковен брак ще има, да си търсим кръщелните...после в 12 без 5 успели да вземат неговите родители от тях където тя се запознала с тях и отишли в булката където нейните родители се запознали с младоженеца и неговите родители и той й подарил годежен пръстен
)), а аз на другия ден организирах световно търсене на кръщелни, моето се откри за 5 минути, но на мъжа ми го няма и няма, в къщи не беше със сигурност, в баба му в Плевен беше най-вероятно да е, той беше тъкмо там за уикенда, но и там го нямаше, тя го дала на баща му преди 10 години, при майка му също го нямаше, пру софийската му баба също, а беше вече 12 и нещо и тогава се включва мама Зари...чудих се какво да правя и дали без кръщелно може мъжът ми да стане кум (предполагах, че няма как) и се обадих да я питам, тя каза, че по принцип не може, пита в коя църква и се оказа, че мъжът й ще бъде там и...абе направихме една сложна организация да гарантира, че мъжът ми е кръстен и да минем без кръщелно...обаче в 14:30 някъде май беше кръщелното се намери между някакви договори отпреди 10 години на баща му и той дойде да ни го донесе, отидохме в ритуалната зала където всичко беше прекрасно, а жената, която говореше беше много добра, докато нашата например доста фъфлеше, но това е друга тема, после тръгнахме за църквата в 17 без 2, а свещеникът е казал да не закъсняваме в 18 е литургията за сирни заговезни, стигнахме с подтичване, свещеникът се оказа много готин (дали е уместно да използвам тази дума не знам), но през цялото време се шегуваше, изобщо не ни поиска кръщелните, каза, че ако не сме били кръстени, нямало да сме там, което си е и така де, не знам дали знаеше вече за нашата история с кръщелното, ама като му казах, че сме го намерили в последния момент, каза, че важното е, че сме си направили труда да го търсим толкова време, после всичко мина прекрасно, имахме и публика, че нали в 18 започваше литургията, после бяхме във Варщайнер, така ли се пишеше и там разчупиха моята прословута пита, която правя за 1ви път и която правих по рецепта с 2 кг брашно, тежеше като камък, но се оказа вкусна и всички много я похвалиха...накрая дойде тортата, но разрязана и булката се обиди, оказа се че я е поръчала в понеделник когато хал хабер си е нямала, че ще се омъжва в неделя и е била за св. Валентин, пишело е: "Ще се ожениш ли за мен?", обаче младоженецът я е изпреварил в четвъртък и тортата дойде като сватбена, шегуваха се, че ако той не й е предложил в чътвъртък, щели да се оженят в сряда и да си взимат родителите отпуска ))) Ами това бше, благодаря за вниманието, на който е прочел до тук, снимков материал, като получа от младото семейство, да видите как се обличат кумове за 1 ден ))), за булката ясно...благодаря ти Зари и тук за помощта, която предложи, много оценявам това, та ние дори не сме се виждали на живо, дано скоро поправим тази грешка И понеже вчера нямах време на пиша, прощавайте, ако има нещо!
А, още нещо, въпреки че църквата и гражданското си минаха по реда, младоженците искат да си направят и сватбено тържество с всички роднини и приятели с нова булчинска рокля и всичко както си трябва, а и вчера беше както си трябва де, та тържеството ще бъде на 05 юни, а ние ще кумуваме на една двойка два пъти, много готино
))) 
Ама много хубав, страхотна история 
.И моята баба почина на 10 януари 
.
.А иначе ми цялата история ми напомня начина, по който се ожених и аз 
, има само една съществена разлика - живеехме заедно от една година, но решението да се оженим взехме в понеделник, а в събота подписахме (не сме вдигали сватба, и двамата не си падаме по пищните празненства).
) се виждат болтовете.Нескопосано е изработен...и т.н. и т.н." В общи линии ме убеждава,че не съм преценила правилно и в края на краищата май той взима окончателното решение,защото аз често се колебая...Съгласявам се 'ако не за друго,то поне защото не прави компромиси с качеството.Или ще е максимално добро или ако нямаме възможност за него точно в момента,няма да е нищо.Така както го написах,май няма угодия и при мен.И аз хем искам хубави неща,хем не искам да робуваме на мебелите... 
Та с няколко думи-ако кухнята е хубава,добре изработена и проектирана,то и цветовете ще стоят добре,така че не си образувай нерви излишно. Все пак е искал да те изненада...намеренията му са били добри! 
и 
и 
!
Дано да са така щастливи и на диамантената си сватба! 
. Моят дядо почина преди 12 години и още ми липсва. Утешавам се, че децата ми имат неговите черни очи, та ми напомнят за него всеки път, когато ги погледна.
Подариха му детска библия,но в нея текстовете са от по 1-2 изречения и няма много връзка между отделните страници.Чувствам се много гузно,че му разпалих интереса,а не мога да му го задоволя.Нямам идея откъде да намеря такава литература,защото той е твърде малък за библейски текстове,но пък достатъчно голям и буден за детската библия.Чувствам се много "боса" и неадекватна.Иска ми се да му дам някаква основа,а не съм в състояние,невежа съм много...Направо е грехота,при положение,че детето само ме разпитва! Защо не се организират в църквите срещи на децата със свещеници? Ходим на църкви,палим свещички,правим кръщенета,сватби,освещаване и какво ли още не,а не вникваме в смисъла...