Аз чакам мъжлето да донесе картофките и кюфтенцетата, направени собственоръчно от него.
Днес свалихме леглото на Кати на долното ниво, че посягаше да се хваща за решетките.А кога ще се хване и кога ще тупне не се знае, та се презастраховахме.И сега ми е едно странно защото като погледна в първия момент не я виждам.
Аз с месото омотах нещата, не бях прочела че трябвало през разстояние от няколко дни д асе въвеждат различните видове меса, тук таме съм и давала пюре всеки ден То не че яде много то ттях де, не отказва ама и не яде кой знае колко.
Утре ако не е лошо времето ще пътуваме до Пловдив.Ще водим Кати на контролен преглед при ортопеда, пък аз ще видя малко града.То не че ще имам възможност да се поразходим, ще има мрънкащи да с еприбират по - бързо същества с нас, ама карай...
Аз таткото не мога да го ползвам за храненето на малката. Много лесно и се изнерва ако вземе да се оглежда дребосъчка.





После пак ще ви нагледам!

Определено ставаме редовни посетители и поръчващи за вкъщи, много ме радват такива нови начинания в това трудно време, дано собствениците оцелеят, би било добре, ако направят верига.
Поразревахме я малко, но добре огледахме каква е хавата. Едното е пробило и вече се вижда над венеца, а другото всеки миг ще пробие. Вече наистина официално и Моника е сред озъбените юлчета.


.
.
.