Малък Сечко вън се мръщи, тича вече Януарчето из къщи

Ох, мила, за съжаление като тръгнеш на работа задълженията стават мнооого повече. Прибираш се скапан, а трябва да переш, да готвиш, да чистиш. И докато ги свършиш - часовникът звъни да ставаш за работа. За мен най-хубавото време е майчинството, а работа ще има цял живот щеш или не, поне в БГ, защото почти никое семейство не може да живее с една заплата. Децата ни са малки само сега и времето ужасно бързо лети и не се връща назад.
Елена, потресе ме случката! Дано бързо се оправя човечето. Най-гадното е, че сигурно ужасно го е боляло!
Дони, знам аз какво е инат и мързел! Имам го вкъщи от 12 години. Та да ти разкажа нещо... Точно на възрастта на твоя беше, когато взимайки го от детската градина, учителките ми правят забележка, че не се обличал и обувал сам. Върнахме се вкъщи и аз му казах:"Сега сядаш ей тука в коридора, и докато не се събуеш - няма да ставаш!". И знаеш ли какво? Седя човекът на пода, докато аз не се предадох. Ей с това изказване на Радостчо съм много съгласна:


Ей до този извод стигнах и аз. Със синчето ни пералня, ни миална,  - всичко сама и никога нямаща никакво свободно време. Много по-лесно и бързо ми се струваше аз да го съблека примерно, отколкото да го чакам 2 часа да се съблече сам.
Относно "бавноразвиващия се" - любим етикет на някои лекари и т. н. Настоявам на своето, че всеки човек е индивидуалист и на един му трябва по-малко време и внимание, а на друг - повече. Явно на Хриси му трябва повече внимание.
По въпроса за бабите имам различно мнение. Да, те могат да бъдат много добри помощници, но и пак повтарям - много вредни фигури във възпитанието на децата, не и по маниера, по който ние искаме да бъдат възпитавани.
Друго, което искам да ти кажа е щом проявява Хриси интерес към заниманията на брат си, какво по-лвсно от това!? Щом четеш приказка или показваш картинки на майонезения близнак, да привикаш и Тиян да "играете".

Тая снимка с майонезата, ако я изпратя на "Краси-Пловдив" дали ще го вземат за рекламно лице...белким изкара някой лев и той
Ягодке, и в нас той е по-големият инат. Веднъж пробвах - и с бой не става...В момента има страх, ако мога да го нарека, единствено от вуйчо си, но той е Стара Загора. Той като му кажа яж сам и да видиш как слуша. Аз и да си говоря - не му преча. Една вечер дори проведе следният разговор с брат си (аз подслушвам по бейбифона) Бебиии, аспивай инага, че баждам се а Уйчо на телефона  
Ели,   бързо зарастване на ръчичката на Марти
Любопитке, спорна работа и на теб В неонатологията ли почваш или? На моите шефове им е "голям зор" за мен...та ще си стоя още една година вкъщи. Още повече, че сега ще трябва да водя и Хриси по занимания и ако съм на работа съвсем не знам как бихме се оправяли - откъм времето де...

Здравейте,
Вчера има кошмарно пътуване заради снега от Видин Tired, разтоянието, по принцип го вземаме за по-малко от 3 часа, сега пътувахме повече от 5 часа, колата се хлъзга, много лош вятър и стъклото замръзва, детето се изнерви ooooh!...добре, че накрая се прибрахме живи и здрави Praynig
Дони- прегръдки за Тиян и теб, и аз мисля, че всяко дете си носи своята индивидуалност и това няма как да не се прояви Прекрасни снимки
Любопитка- и от мен успех в работата
Елена- мила, бързо зарастване на ръчичката на дечко, нацелувай го от нас с ЙоЙо
Киша - снимките от Тайланд са прекрасни, размечтах се и аз за една такава екскурзия
Еспа- Сами е истински бонбон
Ягодка- съгласна съм с теб, и аз така гледам да разсъждавам за работата, за да си казвам, че съм взела правилното решение, че останах да гледам ЙоЙо и втората година
По въпроса с бабите- нали сега живеем с нашата, ами да, има значение за малко отмяна и помош, но честно казано предпочитам когато, те са на село и ние сме сами, да, тогава, всичко си е на мен, но пък ги няма други ситуации, които сега ги има и те ми костват много нерви

Там , там , при бебетата 
За ината - ама всички деца са склонни да проявяват инат . Това е нормално и не съм убедена , че състезание кой е по-по-най е най-доброто . Защото ето Ягодке , предала си се - и какво следва? В неговите очи той е победителят . Децата се мислят за всемогъщи . Опитвам се да не се вкарвам в подобна ситуация , от която изходът е несигурен . Така че всичко е говорене , говорене , обясняване , повтаряне на едни и същи неща по хиляди пъти .
Иначе за работата - и аз съм напълно съгласна с Ягодка , нямах и намерение да почвам . Но сега се обадиха , след година може и да не им трябва човек , та ще се пробвам .

  Говори, говори! "Като си пееш Пенке ле, кой ли ми те слуша?". Като латерна съм вече 12 години... Моите наблюдения са, че момчетата са по-трудни. Трудни са като малки, ама стават още по-трудни като тийнейджъри, да знаеш! Дано да успееш само с говорене!  

Нормално е да са по-трудни , имат си в повече тестостерон . С инат със сигурност не става .

Дони   ,  ако мога и аз да те успокоя- Хриси е все още малък и дори да има проблем, не е изпуснато времето за реагиране. 
Любопитке, поне започваш работа , която ти е на сърце. Аз , както писах и преди, предпочитам да не започвам работа, но ще се наложи. Бях се зарекла с второто дете са си стоя възможно най- дълго, но като останах без работа, се промениха нещата.
Елена, много неприятно е случилото се с Марти. Бързо да се оправя милото.
Моята принцеса се събуди; днес ще гледам пак да се включа.

Любопитка, напротив - колкото по-пораства, толкова моят инат повече помага. Пример: "Няма да излизаш, докато не си напишеш домашното!". Защото вече осъзнава просто, че няма да излезе, докато не си напише домашното. Онова с обувките беше малко по-различно, защото той беше на 3,5години. Тогава едва ли е осъзнавал какви ще са последствията.  Естествено където може с добро и с говорене - може, но и да не иска човек, все в някакъв момент попада в "конфликт на желания, интереси и намерения" със собствените си деца.

yagodka то вярно, че като тръгнеш на работа задълженията стават мнооого повече, но пък си между хора. Аз по цял ден вкъщи, макар и много щастлива да седа с Крис, полудявам. На мен няма кой да ми го гледа, иначе бих тръгнала от утре.То си е и до човек, но аз лично не издържам да не работя и да си седя вкъщи.

Здравейте отново  

нямах много време да ви чета, но с малкият вече е невъзможно да се седи на комп. по 1-2 часа. Вечер пък съм гроги....и така.
Дони...аватара ти е страхотен
И аз искам да те призова да гледаш по- спокойно на нещата. Та ти най- добре си познаваш детето. Не може , човек, който го е виждал 2 пъти да му слага някакви "етикети". И моят съвет е - потърси още мнения- на лекари, психолози, педагози, хора с опит и след това ще решиш какво да избереш- сърцето ще ти подскаже.

Искам да подкрепя Ягодка с изказването за мързела...за съжаление от година на година нещата ще стават все по- зле. Нашият батко тъка го мързи, че......, просто не искам да разказвам случки. А иначе е мн. добро и възпитано дете- ако е за приятелче ще му свърши услуга, но помоля ли го да направи нещо( да си почисти стаята, да подреди учебниците)....отговорът винаги е- после  или след малко    
А от малък е свикнал да си подрежда дрехите и др. неща, но просто последната година , мързелът се задълбочава Подкрепям с ДВЕ ръце  
......хайде да не се отклонявам  и аз от темата, то това моето е за другият форум "Тресе ли ви пубертета"  


Любопитка....сигурна съм че бебетата ( и майките) че се чувстват мн. добре с теб

But tomorrow never comes! 

А това колко ми е познато....  Брат ми е на 21 г., скоро ще стане на 22.... И никога, ама никога не е станал да свърши нещото веднага.. Дори в 99% от случаите хич и не го върши, но винаги е - ей сега, след малко, после... 

Дони, гледай да не се психясваш (ама кой ти го казва  ), но си мисля, че ако има проблем, е хубаво, че взимате нещата във ваши ръце. По-добре малко повече усилия сега, отколкото големи проблеми после. Та, споко, дори и да има нещо, ще се оправи! 

Аз имам питанка - от два дни Кало се опитва да се храни сам. Някак ще преглътна мръсотията, която оставя след себе си, но се чудя друго - как да подхождам? Той сега не се храни реално, а само се мъчи. Нищо не вкарва в устата си, или ако успява, то са трохички някакви. Та мисълта ми е - дали да го оставям да се опитва сам или да му показвам при всеки опит как точно да загребе с лъжицата? Иначе засега процедирам така - давам му резервна лъжичка и го храня отделно с друга. С неговата си той се опитва да се храни. Дори си мисля сега дали да не го оставя изцяло да се опитва с неговата си и да не му давам аз или...?  То така храненето 2 часа ще продължи сигурно и не знам да се въоръжавам ли с търпение 

Ами мъж ми е на 28 и той е така. Особено ако е на компютъра, а аз го карам да свърши нещо. 
Дони, аз не съм компетентна по въпроса, само мога да ти пожелая проблемът да се разреши благоприятно за вас. А Гогичът е симпатяга - готов е за рекламно лице. 
Елена, много неприятно това с малчо. Сега са в доста опасна възраст. Дано скоро му мине.
Киша, и аз си помечтах за по-топло място като ти гледах снимките. Изглеждаш чудесно по бански. 
В петък нали ви писах, че бях на кръчма с колежките по случай женския празник. Венци каза, че Кари много слушала. Ами да я гледа по-често тогава, а аз да хойкам. 
Хайде, приятна вечер на всички, че трябва да проверя вечерята.

Ако ти кажа, че и мен ме мъчи същата дилема Ама май ще остава самостоятелното хранене за по-натам. Нямам толкова търпение или не съм много толерантна майка
Да се похваля и аз Както си гледахме ТВ и Преслав беше до нас, подавахме му от масата, като на кученце разни неща за хапване и в един момент го гледаме-една, две, три......... крачки до телевирора:) Ей, направо ми се доплака от радост:) Много приятно усещане, че малкото ти дете, вече е станало голямо
Много хубава вечер на всички 

Здравейте момичета и аз нямам много много време да се включвам ама се опитвам да съчетавам нещата. Имам едно питане към вас Габинка от няколко вечери се буди с рев ама не с рев ами с писъци, не са зъби защото вече знам много добре как плаче като и расте зъбче ,та се чудя и ми влизат някакви мисли в главата дали не е урочасана.
Незнам какво да я правя вече, няма успокояване през ноща, буди се по 10 пъти и плаче ужасно много, не е гладна защото си изяжда всичко на вечеря, не е жадна