Радостта ни е голяма, ЮНСКО бебе казва МА-МА - (тема 102)

Фантазия,все едно,че си писала за моето Гризунделче.Днес майка ми трябваше да и смени памперса ...Взе да вика за помощ Даже в преден пост щях да питам как се справяте с предизвикателството"смяна на памперс на въртящо се пумпалче",но реших,че вече може да сте обсъждали въпроса.
Разбирам,че сме много "наборките".И аз съм на 32г.Искам второ дете,че е и трето,но и ако може и по-добра работа,която бях на път да намеря(поканиха ме на интервю,след като ми  чели сивито),но само при мисълта,че трябва да оставя мъничкото си бебече ми се  сви сърцето.Май,ще трябва да взема наистина трудно рещение.Звучи банално дилемата "Семейство или кариера",ама наистина си е проблем...
Geraldine и моята бебка си е драскала лицето 3-4пъти.
Имам въпроскъм мамите,чиито деца не пълзят.Придвижват ли се някак или изобщо не могат?Маринчето се върти наляво-надясно и с много пъшкане стига до заветната цел и май няма стимул да пропълзи "като хората".

Ди,при първото четене не видях въпроса ти. Ние смъжа ми все още не правим опити за второ.

hrista, и Алекс е така....влачи се по корем...ама не му се пълзи, ама аз нямам намерение да го насилвам! Ако иска да си пълзи(всъщност е добре да изчака поне още 5 дена поне, докато съм на лекции) ако не иска, ами както иска.
За второ бебе (и трето): преди аз не исках, ама като стана тая бела така да ми се иска, ама не може...сега обмисляме варианта за сурогатно майчинство, ако не се навие сестрами има вариант и в Гърция (само не зная колко парички ще е). Ако и това не стане ще си осиновяваме! Ще почнем с едно, ще видим колко ще са накрая! Явно забранениоя плод е най-вкусен (приемете това доста абстрактно в моя случай)!
А за работа: аз на лято (май месец) почвам. Не ми е приятно, но повече вкъщи не мога да издържа! Колкото и гадно да звучи, сега на лекциите ми беше много хубаво, чак забрвях за Алекс!
За косата: на Алкс му порастна вече нормална коса, гъстичка е и доста се издължи (както все го оприличават на момиченце има да го бъркат  ) Нямам намерение да я бръсна, аз също като Франчи съм на мнение, че това са генетично заложени неща и човек няма влияние върху тях.
Това е от мен, хайде усмихнат и приятен ден от мен!Аз отивам на лекции!

Ох, и аз искам три деца, но то не опира само до искането. И аз съм на 32год, доста се забави Кати, но ако имаме възможност и ако ни е писано, ще имаме и второ, и трето дете. А и като ни мине от първото, ще започнем и работата по второто   То при нас си беше работа де, направо къртовски труд  
Откакто Кати спи по цяла нощ непробудно, направо съм друг човек! Тя също: има си вече нещо като режим, яде по повече, спи спокойно, а и аз съм по-спокойна, и най-вече наспала се.
Сега чакам 7-мото зъбче, почти е избило. Я избило е, а и друго долно зъбче ще се появи скоро. Лелее, с тези темпове до първи клас и мъдреци ще има.
Иначе Кати се изправя по мебелите и пада като талпа понякога  . Не я изпускам вече от поглед. По цял ден дърдори, но нищо свързано. Единственото, което ме навежда на мисълта, че има вече някоя друга гънка в мозъка е, че когато е акала идва при мен и започва да ме дърпа за крачола.

И да се похваля: вчера свекърът ми е сключил предварителен договор за апартамента и сега само шумоизолации са ми в главата.

Анито, благодаря ти за съвета 

Да чукам на дърво, ама вече втори ден не плаче като я осатвям. Даже снощи ми обясняваше колко хубаво било в градината.

Близнашките мами - имате ли в родата си близнаци (нали било наследствено) или това са първите?

hrista, и ние сме така. Петър се придвижва като макара - търкаля се наляво, надясно, кривва малко и така достига целта. Един път го оставих на пода и си натресе тиквата веднагически. За сега висим на спалнята, но там опора за коленете няма и се клати кучешката. Не ще да седи в кошарата, но много се кефи да го придържам и да прави крачки или да се държи за мебелите. През останалото време търчи в проходилката.

viper, благородно завиждам за това, което ви предстои. Представям си какво вълнение е.

Mindi, Sv, Fantasia, the1, vanny, благодаря за пожеланията!



Една почерпка за деветата ни месечинка:

  За добро утро да черпя по едно кафенце,че бях "нощна смяна"  

  Вчера толкова се зарадвах,че Йоана хапваше с апетит през целия ден  ,но през нощта я болеше коремчето и падна маршировка из спалнята  
  Разбира се  и аз мечтая за още деца Понякога по навик си галя корема и ми става едно такова минорно.Няма по-голямо щастие от това да носиш новия живот  
Много не ми се иска дъщеря ми да е сама.От страната на мъжа ми е единствена(за сега) внучка и голямо глезене пада.Брат ми живее в друг град и майка и татко компенсират върху Йоана,за това че не могат често да виждат другото внуче.С две думи в момента е едно дете на четири къщи .Все още е малка ,но после...Много ще ми е тъжно ако стане "закоравял егоист".Спомням си как се борехме "до кръв" с брат ми за един шоколад   От нищо не са ни лишавали нашите,но всеки сантиметър територия в къщи и всеки бонбон в кутията се делеше свирепо От рано знаех,че не всичко е само за мен  
  Мамите с по две и повече деца да кажат подрастващото поколение как се справя с вътрешната конкуренция между децата в къщи Много ще ми е любопитно  
   От другата страна е моята тежка патология на бременността,но си спомням че много момичета лежаха по болници и имат  други,не много големи деца.Много е тежко за момента,но явно се преживява. Браво на всички,които минаха през това
  Имам едно въпросче:
Какво правите,когато децата отказват да ядат или го правят с видимо нежелание?  
Давате ли кърма/АМ,предлагате ли друга храна,оставяте ли го да огладнее до следващо хранене и т.н.?Идея нямам как да се справя.Слава богу при нас е инцидент отказа от храна,но явно много на вътре си го слагам и си пиля нервите за седмица напред:2angry1: Моля ви за джокери  
  Спокоен и много позитивен ден от мен  

Петя честита месечинка на Марти  
Честито и на всичко останали месечковци  
Гого не си дава много зор с двигателните упражнения върти се само като дават реклами за да може да ги гледа или за дистанциооното или телефона и се подпира на крака си за да не е по корем, не може да пълзи дори не прави опити като тръгва да се изправя вдига и краката и не му се получава иначе като го държа за ръцете се зиправя и сяда и му е много забавно, но пък интеликтоално си е добре казва някой думички без да срича вече баба, мама иначе казва още дя-дя, айде, не и по цял ден бърбори когато прави белички и му викам НЕ той се обръща поглежда ме усмихва ми се ехидно и пак там, боц прави от 6-я месец още, "ела-ела" от 7-я , браво от началото на 7-я сега го уча на здравей, чай и да дава здрасти с ръката но целувките нещо не ни се получавам не ми дава да му контролирам ръката
Стига съм писала че стана много вече, приятен ден на всички

Момичета, благодаря за отговорите    Страхотни сте.

Знам, че всяко дете се развива с различни темпове, но тоя мой син хич не си дава зор да научи това което му се показва. Прави си само негови номера. Явно няма да ме слуша, ще си прави каквото си иска    
Не се изправя сам. Като застане на крака и започва да се друса. Не ще да направи крачка и да ходи. Дори му местим краката да му покажем. правя една две крачки и пак започва с друсането. В проходилката ходи като се бута едновременно с двата крака. Не ще да пълзи защото не понася да е обърнат по корем. Може да се обръща сам но не иска и не го прави. Много е жилав, но просто прави това което той си иска.

Не е хубаво човек да се зарича, но много се съмнявам, че ще имам три деца. Мисля че тези са ми достатъчни, да са ми живи и здрави.

Добро утро,
сега се връщаме от консултация. Симона е качила 1 кг. и е пораснала с два см.  Докторът ми изнесе лекция, че това качване в тази възраст не било нормално.
Лейла, ние такова нещо като неядене нямаме 
Относно отношенията между децата- зависи как родителите подхождат към тях. Те са тези, които дават начало на отношенията между децата си.
А иначе като двигателни умения- пълзи, изправя се сама, хваната за неподвижна опора, сяда, държейки се за нещо, сяда като от пълзене се подпира на едната си страна, прави крачки в кошарата.
Комуникативни умения- "казва" здравей/чао, браво, "пее" с ръце песничката за "мием ръчички, мием очички...", с ръце прави "ела".
Говорни "умения"- бръмчи с уста, казва да-да, де-де, ба-ба, ка-ка, адееее, та-та. Като види шишето или купичката и лъжичката от два дни се научила да казва па-па.
Весел ден.

Добро утро!
Франческа, браво на Симона, това си е нейна работа колко ще качва на килограми 
И Мо прави нещата описани от теб, без крачките в кошарата, но тя там има по-важна работа..да ходи и да дава боц с глава на картинките по страниците 
Аз не мога да не кажа, че съм много впечатлена от едно наше юнче, което свири на китара т.е. имитира, че свири на китара като му кажат до го прави. Моята Моника днеска е на репетиции по китара  Баща и не може да преживее, че тя още не е усвоила това умение, щом разбра, че е възможно на тази възраст 
Ние започнахме антибиотичните капки. Не мога да я гледам повече да се мъчи... и това изтезание с аспиратора...

Честити месечинки на всички 

Аз също мечтая за още деца,1,2-ако са наведнъж още по добре
Но искам да минат няколко години,за сега имаме време.Баща ми и чичо ми са еднояйчни близнаци и се надявам да ме озари късмета

За пълзенето-Емка се предвижва с влачене,приплъзване и други методи,но истински само назад може за сега.Иначе днес за пръв път се изправи изцяло на решетките в креватчето си,май е време да го смъкнем вече...

За косичката-според мен тя е ген,няма как да се промени.

Лейла,когато детето ми не иска да яде,предлагам нещо друго,все някъде захапва

Как се справяте с бебешкия тероризъм? Постоянното преследване и истеричен рев,когато ме изпусне от поглед,присъщо ли е за възрастта или е до детето И как се процедира в подобна ситуация?
Вече незнам да откликвам на всяко мрънкане ли,да се правя известно време че не чувам или да игнорирам номерцата?

Честита месечинка на Марти и отново комплименти за майсторлъка на Петя! Днес пораснаха още: Вики на Marietta_M, Рали на vili diankova, Теодор на Gittanna, Дария на Lili_sf и Елена на azvas.
Браво на Симонка, расте като гъбка!
Джералдин, стига я подстригва Мони, щом ще свири на китара, остави и коса, нали трябва да мята перчеми!  
Подхванали сте много хубави теми - за уменията на юнчетата ни, за второ/трето дете, възрастта, отношенията ... С удоволствие ще се включа по-късно.
Райче, да - присъщо е - след шестия месец децата навлизат в период, наречен страх от отделяне.

raia, това са периоди и изчакваш търпеливо да отмине   При някои деца са по-обострени, при други не, но няма да е само сега, след годинка има още.
Аморе, анелия нещо ми се губи, всичко наред ли е?

Благодаря за честитките!