Има проучвания, да, и съм чела някои от тях. Затова ти казвам - повечето хора, независимо от националността си си приличат и изпитват сходни неща. Няма по-добри и по-лоши събирателни образи за националност. Има културни различия, които накрая се оказват не толкова големи, колкото на много хора им се иска. По-скоро разделението е на социален принцип. Много повече си приличат богатите помежду си, също както си приличат и бедните помежду си. Може и на професионален принцип да е сходството. Това си проличава като събереш много хора от различни националности на едно място, но със сходно образованиее и социално положение - англичанинът няма да се различава кой знае колко от белгиеца или турчина, защото споделят сходни ценности.
Примерът с хаитяните не е пример за национално поведение, а за поведение по време на критична ситуация, когато паниката и инстинктите се задействат на биологично ниво. Когато мина ураганът Катрина, май беше, и се наводни южната част на САЩ, пак имаше бой, мародерства и др.
Виж целия пост
Примерът с хаитяните не е пример за национално поведение, а за поведение по време на критична ситуация, когато паниката и инстинктите се задействат на биологично ниво. Когато мина ураганът Катрина, май беше, и се наводни южната част на САЩ, пак имаше бой, мародерства и др.
Само че не знам кое е първопричината и кое следствието- дали съм лоша, защото съм българка или съм българка, защото съм лоша 
.Когато ми е криво, виновен е целия свят. Когато съм ядосана, си го изкарвам на който ми попадне на мушката. Когато някой ме настъпи по мазола, го ритам в кокалчето 
