http://www.stephanierobin.ca/blog/?cat=6
Аз предпочитам на първия рожден ден на Ачо да се чупим някъде на природа, защото ми омръзна от организиране на роднини. Големи хора са, а досега все не се сещат какво и къде, всеки с различен стил и аз крещя като генерал по мобилния кой къде да ходи и какво да купи. Повече- мерси.
За кръщене съм казала- ако толкова държат, да си го организират. Аз смятам, че децата нямат религия- не могат да имат. Религията и вярата са съзнателна практика. Да, хубаво е да има семеен празник, но поради гореизброените причини няма аз да го инициирам.
За памперсите- колкото повече държа Ачо без памперс, толкова по-неприятни ми стават. Не мога да го понасям да ходи с надут и напикан памперс, дори и малко да е пишнал- мирише ми. Не мога и да сменям по 20 памперса на ден- жал ме е за природата, а и за парите. Затова имам не болни, а здравословни амбиции да не позволя на детето да използва памперса като успокоение. Не ми харесват истории, в които четиригодишни истерясват, ако нямат памперс на задника си ей така за подсигуряване. Сега пера повечко, но през останалото време е с гащички и не се спарва, а това е важно за момченцата.
Въпреки това не го насилвам за нищо- гледам той да си покаже. Не смятам, че ако се следи за знаци, дори да не се прави ЕБХ, детето да се травмира. Затова наистина не бих натискала дребоса на гърнето, ако не иска, но все пак бих упорствала с предлагането. Колкото по-малко "код кафяво" в пелените, толкова по-добре.
!
),мислех че е след рожденния ден на Ани.Така че предполагам ще имаме зелена светлина.
.Много ме разчувстваха последните ти думи...За жалост в забързаното ежедневие сякаш често пропускаме толкова дребни,но красиви моменти.И сякаш твърде рядко казваме ''обичам те''....Наскоро четох една мисъл:"Живей пълноценно днес,защото вчера вече е минало,а утре може никога да не дойде".Малко крайно сякаш звучи,но е истина,все мислим за утре,вдругиден,след година...а сега???


)) Да са ми живи и здрави! 



И гледам да пооправя къщата,
Но сте в мислите ми. 


