Събирам забравени жестове (леко носталгична) IV

летяла съм!   от площадката пред тавана на лятната кухня до пясъка долу. баба плачеше и казваше, че ще ми паднат бъбреците   Милата.
и със самолет съм летяла. не е кефче   гадно е като каца.
яздила съм   магаре, че само такова имаше налично на излаза. после около месец трябваше да пиша с лявата ръка  
 Веселче 
ето това хоро не мога да играя  плаче ми се като го чуя  .

Гуди
Страшна е Александрийката!
Трябва да го научим до есента, нали?

Привет и от мен в новата темичка и благодарности, че сте я пуснали и повели по правилния път  
Като (умерено) младичка да ви помоля за прошка и аз! Давам ви и моята, макар че не се сещам нещо да сте съгрешили (поне пред мен)  
Освен това пожелавам на всички много любов - да я намирате навсякъде, и разбира се - достатъчно червено вино - за да ви се услажда любовта  

И аз помня химикалите, които бяха като тръбичка и с капаче на винт. От тези химикали (срязани посредата) и с прикрепен биберон ставаха идеални пръскателни устройства - само беше нужда градска чешмичка - забучваш частта от химикал и гледаш как биберонът се разтяга и пълни с вода, после слагаш пръст на дупката, за да не изтече водата и като наближиш врага - насочваш устройствоот към него и го пръскаш. Много беше забавно, но чешмичките бяха кът, а и бибероните не растяха по дърветата  

Ели, мен не си ме объркала в описанието си   Аз само те допълних   (Ние имаме лозе от другата страна на Фанагория - над пътя, но не съм ходила там от 2004  )

За летенето - снощи с брат ми си спомняхме моята червена шейна - за мен беше нова, но докато дойде ред той да я ползва беше вече доста амортизирана. Та се сетих за един полет с шейната и аз и братовчед ми в нея - прелетяхме през две ливади и се стоварихме на околовръстния път (наричан гръмко "магистралата") - добре, че още не беше в експлоатация. Така си ударих опашката, че видях звездички посред белия сняг, но пък и беше смешно и така сълзите бяха  хем от смях, хем от болка   После една седмица не можех да седна  

Аз знам Еленино хоро и едно дунавско хоро, което играехме в междучасията, на другите ще ме учите Виждам, разлепили са обявления за Народни танци за възрастни, зачудих се колко възрастна трябва да съм

Аз мога да играя само право хоро. 
И до днес имам желание да се запиша в местната танцува трупа.
Има група за възрастни.
Аз пък ви поздравявам с нещо много скъпо за мен, макар и не от нашето детство:
http://vbox7.com/play:b9c73719

Умирам за тази песен, носи ми прекрасни спомени от сватбата и ме връща в толкова щастливи за мен мигове!
Простете!

Ljuboznatelna - Ту-то е точно, в смисъл че има такъв модел, но повечето в БГА бяха 154. Не знам с какво си летяла ти, освен ако нямаш спомен колко "тръби" имаше около опашката - 2 или 3. Аз съм летял с Ан от Горна Оряховица до Сф. А сега да ви видя кой знае, че в Горна е имало летище?    Бяхме на сватбата на един колега /това като студенти, пардон курсанти/ Да ти кажа че друса, не беше баш така, освен точно като задрямах и тръсна колкото да ме събуди, но шумът си бише като наврян в двигателя на трактор. Божеее, какъв спомен - сега не мога да се сетя кой се женеше... Ужас, почвам да звъня!

Calathea, на Бяла роза ме научи да тропам дъщеря ми, това им е упражнението по физическо

notar, къде ти гледат девойчетата тръби Но сега като го написа - да, 154 беше  Седях най-отзад и стюардесата раздаде кафетата до мен и ме забрави. Аз си я викнах с бутона и работата толкова се проточи, че не успях да си изпия кафето до София летенето не го усетих изобщо, затова ми се искаше някакво по-екстремно Билетите ги купувах със социалната си стипендия , която за отличен успех беше 60лв за месец! /баровка /

Да се намьрдам и аз в новата тема,защото тук е толкова готино и уютно.
Calathea, Бяла роза и мен ме врьща в деня на сватбата ми,преди 8г.Какви мечти имах тогава,но си останах само с мечтите.

Преди девет години се засилих да посетя къщата музей на Лилил Иванова. Съборили я отдавна.
Сега гледам, от къщата на Дико Илиев в Орехово останала част от стена и черчеве от врата, с изглед към Дунав.

notar, замислих се дали да не пиша , какво е усещането да летиш на АН. Когато Гуди запита.
Да ,бръмчи ужасно , но не ти остава време да си мислиш,  че ще падне.
Докато се издигне и каца на летище Горна оряховица полетът траеше около 40 мин.,  та няма време и за паника.
То май само тая "дестинация" бяха АН- ове.

"Табсо" - едно спокойствие , ще кажеш,  че не си в България, а на летище София - вътрешни линии, имаше тераса , където можеше да си махаш за посрещане и изпращане
Не помня билета 10 или 12 лв беше...

Oхо, Анна и аз започнах да "хващам" твоята възраст.
За Табсо разказвах в първата тема. Пловдив-направление Варна, Ан24. Страшен спомен имам...
И за козирките-рекламни/TABSO/ и топките, които един хеликоптер пускаше над варненския плаж

Аз ще те науча...

Обичам ви! но няма да го играя 
знам кога и защо го е написал  . има си своите Александрийки

Боже... аз пък помислих, че...Прощаваш ли ми?

Прощавайте и простено да ви е.

То пълнители и сега продават(май около 10ст. са) , ама никога не пасват

Помня "прописах" с писалка. Водеха ги обикновени и автоматични. Аз помня автоматичните.Отзад имаше резервоарче, което се натискаше с пружиниране(почти като химикал )И се пълнеше периодично. Май ползвахме и попивателна хартия за петната.
Леле....кой знае какви антики им изглеждаме на младите ( и хубавите ) тук.