Събирам забравени жестове (леко носталгична) IV

За войниците... не се опитвай го разбереш - в армията всичко е лишено от логика.
Там подлагат  служещите на  всякакви екстремни условивия.
Целта? И до сега нея знам, но които са ходили в казарма , ще го подтвърдят!
Но е голяма  разликата между човек бил в казармата и тези , които не знаят за какво иде реч . Не визирам само мъже.

Но някои с хубави чувства си спомнят , а там се създават приятелства за цял живот.

ПП Трябваше да пиша в минало време  

Сега можем да дадем думата на мъжете в темата 
Знам, че както ние жените обичаме да си говорим за раждания на деца, така те-спомени от казармата.
Брат ми беше подложен на доста унижения и безумия там, за което с труд сподели няколко години по-късно..

Аз ще върна темата към... 8-ми март.
Помните ли как се празнуваше в нашето детство?
Да, това си беше празникът на мама.
И понеже татко все забравяше да купува цветя, аз и сестра ми задължително взимахме букетче и за него.
Той щателно си го скриваше и после го подаряваше на мама.
Това си беше нашата тайна.
Беше времето на карамфилите. 

 Ще взема отношение по темата с казармата- все пак близо 3 години бях офицерска съпруга.Е няма по-досадно нещо от гладенето на униформените дрехи! Беше ми писнало да свалям и слагам пагони- сигурно съм свалила и поставила повече от всеки, раздаващ звания
 А празникът на мама в момента асоциирам с едни снимки, които ни правеха в детската градина- картонен шаблон, на осмицата горната дупка изрязана и там се кипри ухилената ти физиономийка.Отстрани- неизменният надпис "Честит празник, мила мамо!"...Кичозно и грозно, и в същото време така мило...

Venetta - да ти кажа честно сега не ти трябват връзки. С пари всичко става, те заместиха връзките. Имам един приятел - софийски тарикат. Е няма задача, която да съм му поставил и на третия ден да не е дал решение. Решението е: Това струва толкова лв. и за еди колко си  време си готов. ами щом до шефа на ДНСК стигна преди време и до един зам-министър /чак жената ми се обажда по телефона  / прави си извода какви са връзките сега!
Оооо, моля ви дами, не така с казармата. Ако открехнете темата, само аз мога да изпиша 50 страници. Всички са ни унижавали, Ели, мен особено до клетвата. С всички е така, а ЦЕЛТА НА ВСЯКО ЗАНЯТИЕ Е: ПОВИШАВАНЕ БОЙНАТА, ФИЗИЧЕСКАТА И ПСИХОЛОГИЧЕСКА НАТРЕНИРАНОСТ НА ЛИЧНИЯ СЪСТАВ!" /ние му казвахме - номера е да се преебе войника по всички параграфи  /  Като влезнах в казармата, НИ ВОДИХА на баня на 10-я ден! Просто нямаше време от сбръч преди това да се доберем до банята. А чаршафите наистина ги сменяхме един път седмично и старшината като ни стореше викаше: Днес ще сменяме чаршафи - 1-ва рота дава чаршафите на втора, 2-ра на 3-та! 
olimpiia - от казармата ми остана един навик - на никой не давам да ми глади дрехите и никой не ми лъска обувките. Просто защото никой не може да го прави като мен. Чувала ли си лафа - Как можеш да познаеш колко любовници има един мъж? Като видиш колко ръба има на ръкава на ризата! Щото всяка глади по свой си начин 
Анче - това винаги съм го казвал: като се запознавам с един мъж на времето и до 5 минута можех да кажа дали е ходил в казармата или не. Първата ми жена имаше едно гадже дето не беше ходил и много я бъзиках, щото му личеше от километър. А за логиката там писах нещо по-горе с големи букви - това е логиката, но наистина съм само с хубави спомени от там. Момчето което беше командир на моето отделение беше виден созополски гларус - ходих му два пъти на гости на море и спахме у тях.  Уфффф, стига, че....

Нотар, моля се тогава, да не става и в Австрия, като в БГ. Тук все още може да се направи нещо с връзки, имам предвид без пари. Така започнах работа в една много голяма фирма, точно с връзки, но там и не вземаха някой, който няма връзки с  някого от фирмата. Явно такава им е практиката, само приятели и роднини могат да започнат работа във въпросната фирма. Също чрез познати правих тук всяка година контролните прегледи на майка ми, без да плащам и един цент. Неща от този род имах предвид като казах връзки. Ако си получа глоба за превишена скорост гледам да си платя още на полицая, иначе плащам и за обработка на документи. Иначе ако е за нещо извън закона или ако се нарушава реда, едва ли ще помогнат връзки или пари. Колкото до подкупи, не ми е минавало и през ум да го направя, няма и да се получи сигурно.

Помните ли филма "Седморката на Блейк".Не знам на колко години сме били с децата от квартала,но се бяхме побьркали по този филм.Изигравахме  всеки ден поредния епизод с най- малките подробности.Сьбирахме капачки от бира и на полянката пред блока ги редяхме и така направихме кораб.Обаче така се бяхме престарали,че стана нещо уникално.Всички сьседи слизаха да гледат какво сме направили.Всяко дете си имаше герой ,който играе .Аз бях Кали

Elica676 , внимавай, че ако налазим темичката с казармени спомени, ойде работата . Съгласен с notar, че мъж с казарма и мъж без казарма едно време се различаваха коренно.За сега вече не знам, не мисля. Все едно.

Аз само ще спомена разни неща, с които се срещам и до днес: Кафявите шаячни панталони, дето още ги носят по селата, лафове като:разкладка, наладка, прогонка, гонка, КСП, чанч, скатавам. Военните зилове, урали, праги, паркирани из селата, дето има дърводобив. На писмата на войниците не се лепяха марки, пишеш ВП и готово, разнасят го безплатно.

Ох, сърби ме клавиатурата за някой готварско-армейски пиниз, ама...няма да е баш носталгичен. Как например нахраних 30 човека с кило и малко месо, че и кюфтета бяха ...


Харесвах една мацка, Джена ли беше, не помня.

Аз исках като порасна да стана като мълчаливия "мозък",с трапчинката...Пак му забравих името.И какъв с почти "холивудски" акцент-"Телепорт!"Така бързо и развълнувано,като трябваше да спасявам моя кораб.И Името на кораба забравих.Срам.
Щото се сетих за връзките и казармата.
То сега и специална профисия си има-лобист.Добре платена.
На момчетата ходили в казармата им бяха загорели вратовете и косата беше твърда,четинеста.На врата особенно.И дълго време имаха една особенна походка-изправено-стегната.
В Ленинград ги гледах-РЕДОВНО си перяха чорапите и миеха пода със сапунка.
Днес е 23 Февруари-Денят на Червената Армия.
Куркума-на глог ли се ашладисваше мушмул?

На Съветската армия и ВМФлот!  
Един от наште не си беше сгънал "по устав" точно тия кафявите униформи - викахме им въшкарници и цялата рота правихме маршировка с нощните шкафчета до плаца и обратно в 22.30 ч. вечерта. Който е от Плевен, знае разстоянието от входа /там ми беше спалното/ до плаца - към 500 м.   Ама бяха емоции после. А по повод връзките - ичахче едно момче, завалията, от кюстендил - баща му беше зам-шеф на Гранични войски тогава. Нещо не беше добре, много често се напикаваше вечер, ама докато схванем и го бяха сложили да спи на втория етаж... че като стигна до тоя под него - беше двуметров българин от Пазарджишко - картечар естествено. Малко черен хумор стана, ама всичко съм видял в казармата, и смърт, и рани, и раздели - лафа беше: "Получи ли 2 лв. с писмото?"  
Венетката, завиждам ти благородно за там където си!  

Вила?
 

Ето тук открих нещо за героите от седморката.
http://www.starlighter.info/br_5_2006/kino2.html

Гледал съм едни се пробваха на шипка. Няколко години, ама нищо не стана.

Шефчето
Ейвън ,беше моят...
Олимпи-а ти каква гадина държиш с 4 пръста на рисунката на Ели,че не виждам?
Знойна си такава,сластно гледаш.
И боза си пила, и зелевата саладка си си изяждала,и къси чорапки в сутиена не си мушкала.
Куркум-кокоша тор с топла вода само за разсад на пипер ли се слагаше?
Защо събирахме миризливия бръмбар"испанска муха" летос по пионерско поръчение.Друсахме го от дърветата,после за сушен го предавахме.Там-поне искаха САМО 1 кг?
Калатейка-първите купешки цветя за празника на мама бяха фрезии.Такъв мириз и цвят не бях виждала.Тайно от майките по трудово шиехме каренца с мотивче.Шиеш-разшиваш,ако изпуснеш квадратче.С оплезен език от напрежение.И момчета се уядаха.На моето каре капвах парфюм "Белие сирень".Мама ме гушкаше-без дъх оставах после.

Аааа, питай Елица- тя така ме е "видяла"
 Според мен съм гепнала самият тазманийски дявол...и не с 4, а с два пръста( "марш оттук, гад такава!")