Росита, ще броим дните до щастливия момент с теб.
Такава снимка за осми март, като на Дедо, имах и аз, но в детската градина, в училище не правеха вече. Винаги много се смея на тази снимка, защото на нея брeтона ми е отрязан малко на криво и това не остава незабелязано.
В час по трудово, сме правили туршия, също сладкиш наречен "Лунички" с вкус на лимон, много вкусен беше. Бродирахме още. Първото каренце беше с паун, бод зад игла се наричаше бода, с който трябваше да го бродираме. Учихме, как да си шием поли. По отношение на плетенето никак ме нямаше, никога не успях да се науча да плета равномерно. Правихме също и нощна лампа от ковано желязо. В къщи реших да я включа и да се порадвам на творението си. За съжаление не бях я закрепила добре и малко след това тя се плъзна и полегна на страни. Тогава реших да я изправя, но тъй като току що си бях мила ръцете и те бяха още влажни, тока ме разтърси и колкото и да се опитвах да се откъсна не ми беше възможно. Уплаших се много, защото имах чувството, че всичките ми вътрешности започват да се разкъсват. Мога да кажа, че вече започвах да казвам последната си молитва, когато тока ме хвърли изведнъж на пода. От тогава не ползвам никога нощни лампи, без значение колко сигурно са изолирани.





И от здраве да не се отърваме.

не съм ходила на ясла и градина, само на предучилищна.