Събирам забравени жестове (леко носталгична) IV

Публикувана: 13 фев. 2010, 21:15 ч.
Последно мнение: 7 март 2010, 11:59 ч.

33 659
766

elica676 - Потребител

elica676

Потребител

# 360 26 фев. 2010, 10:21 ч.

Вита баница и друсан кебап..
Офф, май трябва да се прехвърлим в кулинарния, ако продължаваме така Laughing

Печените чушки-с олио, оцет, сол рязан на филийки чесън и малко магданоз.

Виж целия пост

Куркума

Пристрастен

# 361 26 фев. 2010, 10:29 ч.

Неее, Ели

, за тука сме си, щото е носталгично - на ламарина чушките ще печем, а девойките ще белят с престилки запасани.

Виж целия пост

Ani_ann

# 362 26 фев. 2010, 10:33 ч.

Куркума , имам прдложение - да метнем и патладжани на тенекията. И да забъркаме кьопоулу за ракията от Нотар.

Дано Олди и Росита не четат Blush

Виж целия пост

Куркума

Пристрастен

# 363 26 фев. 2010, 10:45 ч.

Под тенекията Aнн@ , в жарта. По ароматни стават там патладжаните.

Преди години когато някой съсед вареше компоти или друго, постепенно прииждаха разни баби трънски, и спестовно: всяка носи по няколко чушки да ги тури в жарта, докато догаря, да не иде зян, пък и така някак, на аванта да ги опекат. Беше си норма. Докато ги печаха чушките, поразгледат казана, какво има, колко са бурканите, по колко плод слагат "они", нови ли са капачките. ЦРУ.

Виж целия пост

Calathea

# 364 26 фев. 2010, 10:58 ч.

Пък аз, както обещах, ще нося слънчогледи.
И да готвя умея добре, ама гледам много сте се наредили.

Виж целия пост

Дедо

# 365 26 фев. 2010, 15:23 ч.

Ей, много напред тичате!
В бъдещето, в нечий двор, наесен?
Има време за това.
Аз, както съм си болничен и бездеен, снимайки си старите снимки се сещам пак за гарите.
Варненската я споменахме. А имате ли други забравени гари. Такива едноетажни, с големи стари дървета отпред, чешма за странниците и баничарница-павилион. С униформен, но леко раздърпан жепеец, вдигащ усмихнат зелената палка с дупките.
Що ли бяха тез две дупки? Да го не духне вятъра и извади от дрямката?
Над големия часовник името на гарата и на латиница написано.
Неизменния семкаджия, спечелил "конкурса" срещу конкурентите от маалата, кой да продава на минаващите. Вързал си кърпа на главата, да не лепне праха от павираното площадче отпред. А там двамата файтонджии стоят на каприте важни, докато конете са си допрели главите, все едно ги одумват. Будали, не отидат отсреща в кръчмата Бяло море, ами се надяват в жегата някой да ги наеме за никъде. И така до следващия влак.

Виж целия пост

elica676

Потребител

# 366 26 фев. 2010, 15:53 ч.

Малките гари с набит жълт прахоляк по тях..дори дърветата с пожълтели, прашни листа. И се молехме да не спира влака, а да тича до крайната ни заветна цел Laughing

От семкаджийство се печеше добре, Дедо, тъй че и конкурс може да са провеждали Laughing

На футболен мач се съгласявах да ходя с мъжа си, бивш вратар, само заради невероятните семки, които продаваше чичката пред стадиона "Черно море". Българска забава-чоплиш, плюеш хем шлюпките, хем съдията наказал някой от твоя отбор Wink

Тогава нямаше мексикански вълни, ама като се надигне тоя ти народ на някоя инфарктна ситуация пред вратата...

Виж целия пост

veselcheto

# 367 26 фев. 2010, 15:59 ч.

Аз тъкмо да питам за десерта,носните кърпи и водоноската,Куркума..И високи вази за слънчогледите.
Ама Дедо ме приземи.Аз вече съм ви срещнала. Laughing

Най-обичах гарата в Червен Бряг.Лятно време,привечер.
За морски лагер,1-ва смяна заминаваме.В кафявата пътна чанта мама е сложила къси шушлекови панталонки,мъжки плувки,моряшката ми фанелка,сапун за пране,пощенски пликове и списък на дрехите.
Да не плувам на далече,да не се заблейвам във Варна,да не купувам игленик с миди.Да не тъжа-тя ще ми пише през ден.
Стоях на прозореца,кондукторът ни гълчеше да лягаме,нощните светещи градове.И соленият утренен полъх във Варна.
Чайките,измитата гара,коловозът свършваше.
Здравей,лято!
Как съм завиждала на крайморските деца.Ех!

Виж целия пост

st. Dobri

Почетен член

# 368 26 фев. 2010, 17:59 ч.

аз мога ли да предложа влашки лепийки? убава работа са, спестовна Whistling

гостите са се наредили около масата, ракийка салатка, сиренце...
на скарата ламица Гуди мята тънко разтеглено тесто....
хапка прясно опечена питка със сиренце, глътка и все в тоя ред, а след часове някой се сеща, че и кебапчета имало, и кюфтета ...

Виж целия пост

veselcheto

# 369 26 фев. 2010, 18:27 ч.

И емигранти има в темата-не само бременни,Душоооооооооооо моя! Hug

Един забравен жест:
Да ти подаде мъж ръка на автобуса.Като слизате.
Или да стопли дланта ти в джоба на канадката си.
А ти да завиеш шала с две ръце около врата му,да си играеш с дъха му. Embarassed

Виж целия пост

Дедо

# 370 26 фев. 2010, 18:31 ч.

тез дет' си ги изброила не са забравени.
Питай моето момиче Embarassed

За другата зима е измислила да ми плете една двойна ръкавица - за голяма ръка и джобче за малка Heart Eyes

Виж целия пост

elica676

Потребител

# 371 26 фев. 2010, 18:52 ч.

Поддържам Дедо Grinning

Всички важат и до днес, поне за някои Wink

Плюс целувки откраднати на някоя закътана пейка в морската градина.
Вес, нали ще прелетиш за нас? Я колко работи обещаваме-печени чушки, питки, сиренце..май само за дъхавите ягоди ще закъснееш.
Ама някоя златна тиква пък може да опечем с медец.

Уф, за храна и на мен ми е болно да чета hahaha

на диета, докат' издържа.

Виж целия пост

Old Sport

Регистриран

# 372 26 фев. 2010, 19:14 ч.

Анн@, тъкмо влизам и се зачетох в последната страница естествено Laughing

Давайте в тоя дух, да знам какво ще ям, като се съберем.
Вес, и аз си спомням ходенето по лагери - тръгваме от Смолян с автобус до Пловдив. Там в двора на някое училище чакаме да стане време за нощния влак за Варна. При добро стечение на обстоятелствата ни водят на кино, а при още по-добро - ходя на гости на сестрата на баба ми и не вися в двора на училището. Във влака започва веселба и цяла нощ хахо-хихи. На сутринта изморени стигаме Варна. Следва извозване към лагера в Бяла, настаняване и т.н. И в моята кафява чанта имаше подобни артикули на твоите, но нищо не можеше да ме спре да не купувам подаръци на цялото фемили Money

Дедо, освен Варненската гара, помня и Ямболската, разбира се. Не така помпозна, но приятна. В чакалнята имаш поглед към касите, ресторанта, коловозите и автобусната спирка. Има чешма с вкусна вода и павилиончета за закуски. В топло време може да се чака и на открито - под навеса на първи коловоз. Мирисът на масло, деловите БДЖ служители и усещането, че лятото ще е безкрайно, защото ваканцията току-що е започнала ...

Виж целия пост