Събирам забравени жестове (леко носталгична) IV

Ма аз съм злопаметен - да знайш! 

Кой като нас - и въздушен транспорт осигурихме  Даже избор имаме 
Добре дошла, РОНГО  И преразказаните от приятели спомени са спомени-така че давай смело.
Кръгче със самолет не са ни организирали, но с кораб, руски-да. Кръгчетата незнайно защо бяха във варненското езеро 
Беше ни забранено само да се пъхаме в машинното и айде познайте от първия път къде беше част от класа след час 

notar , ще каже човек си нотариус
Нема лошо , но момичето още не дошло - кръгче със самолта , ся?
А мен ще ли ме консултираш за едно завещание без кръгчета , само защото имота е в Антоновско?

И аз съм злопаметна , адаш

Ронго, привет


Пиейки си кафето се загледах в една картина на стената. И  си спомних в детството ми имаше гоблени на една стена, един  до друг нацвъкани.
Така като са много , губят от красотата си. Иначе и сега са скъпи и си търпение и изкуство.
Но тогава у баба си мислех "Е@ати кича"

Ох,Анн@,като каза гоблени и се сетих ,когато бяхме малки имаше при баба една много стара кьща.Такава от кал, ако се сещаш.Вьтре имаше една битова стаичка.Малки ,дьрвени столчета и масичка,които сега сьбират прах на тавана.Малки чашки за греяна ракия.Бродирани покривки и вьзглавнички.Стари шарени черги и ухаеше така приятно .Мечтая си сега ,да бьда някьде в планината в такава стаичка и да гледам как трупа сняг навьн.

Анна,
много възрастна изглеждаш с тез приказки за гоблени
Кич са си. И Буревестников така каза

Ето аз какво чух, пиейки кафето - другата събота и неделя, по канал 1, ще гледам по една серия от Синьо лято:
http://www.youtube.com/watch?v=epgyu_2QieE

Шефче,
стига сняг, бре! Къщичката ти е екстра, но отвън минзухари, иглика, теменужки

Дедо,кьде ги видя тези теменужки и иглики 
Аз кьдето и да погледна само боклуци и кал виждам .Може да мерна някое кокиче в дворчетата на кьщите и това е.

Дедо  
Смея  се глас! Тази къща , дека е върху водата, ще е много влажна вътре?

...Както е казал незабравимия Франк Лойд Райд

Ти ме разкопирира, че съм от службите! Па да не съм млада, ама се държим
Чета някой теми , в който пишат момичета на годините на сина ми и се питам к'во прая у форума?
Но заради тази тема и такива като теб съм тук.
И тук сме роднина.... Ох търсех нещо за теб , сега се връщам.
Шефчето, тези карета и масички , дето ги описваш са си ценност.
А , ги извади от прахта , имам идея за бизнес.

Анна
Значи Цветана Манева теб е изиграла във филма?
Аз си мислех, че си поне от първо или второ главно...
Не само рода, ами и колеги излезохме
Дай, какво си ми приготвила?

Анн@,кажи какви идеи имаш за бизнес? Верно са ценност тези неща.Преди време исках да ги взема детето да си играе с масичката и столчетата,но баба ми се запьна като магаре на мост.И едно малко котле медно има ,но не ни огря .

Ти пък, Дедо! Анчето е девойка още, че да я играе Манева...
 Ей, като я споменахте, та се сетих как я видях наживо за първи път на площада в нашия град(нимаха по това време "Мера според мера"). Вървеше изправена- същинска кралица!Невероятно излъчване...Запомнила съм шлифера и- в цвят "каки", един такъв широк, разкроен от раменете надолу, като рокля за бременни- някой помни ли ги тез прословути пелерини?
  Значи, разкривате се един по един кой е от службите, м?

У бабини на стените нямаше гоблени, но пък имаше два големи кавьора.
От онези времена идела приказката "Тази вечер ще гледаш кавьора", когато мъжът 'сгази лука'.  
Още в една таванска стаичка пазим  прашял стан.
Отдавна не съм ходила на село, защото баба и дядо отдавна ги няма.
Но сега, на пролет, се гласим да прекараме ваканцията в родния ми край и непременно ще отида.
Задължително с фотоапарат в ръка и после ще показвам.

Прегръдки за Ронго!

"Ще захвърля , обувки...
боса по плажа ще ходя" това си припявам , и не мога да намеря едно нещо.
Но с това ще ви развеселя, поне:
http://www.vbox7.com/play:f0bb088d

Меду другото Камен Донев от Пловдивския театър , в момента има нвероятна премиера.
Които сте от там , отивайте!
А на Дедо и момичето му , ще купя билети за тук - София, като дойде!
Спиарам със спама, очаквайте включване , че ми загоря манджата, ейййй

Oлимпия,
права си. Предизвиквам го Анито, да разкаже някой спомен за Ястребовски и колегите.
А тя - Камен Донев?

Анче - и правилно ще кажете. Такъв съм. А в няколко теми са ме питали разни неща, винаги съм казвал че за съфорумки акъл давам безплатно.  А като стана дума за Антоновско - да не се окажем и роднини - баща ми е от Девино???
olimpiia - аз почти бях Флюбен в Манева на млади години, обаче като бях полицай, и откраднаха чантата от хотелската стая. Без да ходя, знаех кой е, но трябваше време за да се появи - едно момче умствено изостанало, това му беше като да си миеш зъбите всяка сутрин. И като се почна еднаааа - толкова помия изля тази манева върху мен, че едва ли не деля парите с него, че го покривам, а нея можело да я изнасилят едва ли не в стаята. А ние бяхме се видели в чудо, защото нищо не може да му се направи и си продължаваше да краде - на година поне 20 кражби от него. Най-куриозното беше, че като го хванем, даже казваше кое къде е било и никога не лъжеше колко пари е взел, щото някой път пострадалите си ги наслагваха. Та Манева даже се разрева не за парите, а за портмонето - било от леля и в Канада скъп подарък. Чак в единия от Труд-овете ме писаха, че съм едва ли не корумпиран, без изобщо да бяха разговаряли с мен. А завършека на случката е пълна комедия - яви се Николайчо /така се казваше крадеца - на 16-17г., учеше в помощното училище/ и си разказа всичко - как и занесъл багажа в сатята все едно е пиколо в хотела, как след половин час се върнал нашия и взел портмонето и духнал, а тя била в банята да се къпе - той пари ей така оставени не вземаше - само портмонета !!!! и даже показа къде е захвърлил портмонето, та чак го намерихме и върнахме на Манева. А тя като го видя нашия герой, като ревна - ма какъв си слабичък, леля, как може да не се грижат за теб, ква е тая държава да не се грижи за децата си, та и пари му даде, оставаше само да го осинови... дори едно благодаря не каза или извинете за помията. ....Еййй, къв спомен ми върнахте....
Ето и на Дедо нещо за колегите 

Еех, Нотаре..разби ми детските мечти..И аз харесвах Манева, без да съм Флюбена в нея. Да знаете-героите трябва да си останах далечни и неизвестни герои, защото често ни спохождат разочарования при близка среща.
Тодор Колев е обаче същата скица  Като ученичка на бригада ни заведоха на концерт и с негово участие. Намерих го след представлението в един фургон и му се представих. Майка ми и вуйчо ми са били с него приятели по игри. Та му припомних една тяхна страховита "игра". Решили да пресъздадат обесването на Васил Левски. Вуйчо ми като русоляв и синеок-в ролята на Левски, Т. Колев-като заптие. Надянали примката, ритнали табуретката и естествено-вуйчо ми заритал задушаващ се. Шашнали се децата, изплашили се и повечето търтили да бягат-филма взел да става съвсем истински..Минаващия наблизо чичо видял сцената, хванал вуйчо ми за краката, освободил го..