Събирам забравени жестове (леко носталгична) IV

  • 33 658
  • 766
# 240
Да, същите буйки купих тогава на брат ми, но червени - нямаха по-мъжки цвят в магазина.
Сега проходилките ги отричат, така че не всеки си купува.
Ели, това първото е колело, не проходилка  Naughty
Вес, аз носех колан и тиранти, защото бях кльощава  Joy
Florentina, горе главата! Когато една врата се затваря, друга се отваря  Peace
Виж целия пост
# 241
....
Куркума,ти виждал ли си едни домати,дето ги увесват с корените нагоре да растят? Crazy



Веселчето, ти комай на подбив ме вземаш, ама ако е някаква свръхавангардна технология това с корените нагоре, да знаеш, ни йъ знам.

Инак по оранжериите садяха тиквичките върху стиропор. Голяма офанзива беше да станем страна производител на оранжерийна продукция. Баща ми се хвана да прави оранжерии в Александрово Ловешко чак, и добри пари им даваха, скъта ги и си плати Вартбурга комби (двутактов с долни скорости). Към 7600 беше.
Виж целия пост
# 242
Веселчето, Честит Рожден Ден!
Да си здрава и щастлива!  bouquet
Не мога да те нарисувам, но ако го направя, ще си една цветна, цветна, цветна.... Grinning
Виж целия пост
# 243
аистенок, права си. Напрежението леекинко се покачва  Rolling Eyes ....

И на мен ми тежи вързопчето вече, докато летя Hug stork-boy stork-girl

Сещам се за едно филмче, с което започваше "лека нощ, деца" Щъркелът носеше във вързоп телевизор на щъркелчетата си. А в мойто ранно детство Сънчо летеше със самолет ли беше newsm78, а и нещо с дърво  хралупа си спомням. Дайте най-ранните Сънчовци за които се сетите Praynig (ако ги има в нета, разбира се)
Виж целия пост
# 244
Флорентина, минавай, тук сме си Hug

Да ви разкажа за болницата, Вес
Сестрите са без касинки, но в едни впити тимнозелени панталони и неприлично млади и отзивчиви:crazy:
Аз съм докторски син, често съм тичал из болници. Но само веднъж, за толкоз годин, съм се заседявал.
Тогава за подобна операцийка се лежеше минимум 40 дни, сега 4.
И сестрите бяха нек'ви каки, които доктора щипеше, докато ми прави пункция. Гротеска Sick
Тогава беха намръщени в болничните стаи и весели в сестринската.
Сега са с една уважителна усмивка, но някак не за мен.
В интерес на истината вчерашната болницата бе по-добра от много хотели, храната също.

Спомням си болниците/а и сега повечето са така/ с изтъркана мозайка и миризма на хлор.
С веещи прозорци и неработещи чугунени радиатори.
Железни легла и дървени столове и маси , боядисвани безкрай в блажно.
Телевизор, черно-бял, в столовата, затворен в шкаф Sick
Хирурзите бяха джаста-праста/то и сега са същите циници/, но професионалисти.

Олди, това за теб се не отнася. Ти ще бъдеш в кат' моите условия, че и по-добри, нали?

Отивам да търся Сънчо. Моят бе черно-бял.
Виж целия пост
# 245
 Tired Болница ли , не ми я хвали  Tired

лека нощ http://vbox7.com/play:165b35bc&al=1&vid=
Виж целия пост
# 246
Дедо,добре си дошъл и бързо възстановяване!
Флорентина, след дъжда, изгрява слънце  Peace
Търлъчки се ползват и сега,тя модата си е мода,ама на бебетата крачетата трябва да са топлички.
Пък сега има много хубави прежди и цветове.Та и визията на търлъчките е по-модерна  Laughing
 аистенок , ето ти филмчетата за Сънчо.
Редовно ги гледаме с внучката,много ги обича.
 

http://www.vbox7.com/play:165b35bc&al=1&vid=90098

Goody ,заедно сме писали  Hug
Виж целия пост
# 247
Благодаря, Мери!

Първият Сънчо е моят - с Мечо и Катеричката Wink
Жалко, че не е цялото филмче.
Имехме Опера-класика. Първият цветен тв в квартала бе на чичо Виктор.
Голям образ бе чичото. Жена му мрънкаше: "Айде бе, Викторе, никога не ме водиш на курорт"
А той каза "Обявявам нашия град за курортен град", така реши проблема си завинаги Laughing
Та у тях ходехме да гледаме цветно: - имаше цветни предавания от някакво фигурно пързаляне-Олимпиада ли, световно ли newsm78трябва да е било 1970...
Също кат'сега Grinning
Виж целия пост
# 248
Дедо и от мен добре си се завърнал и дано се възстановиш много бързо и да те видим и на игрището скоро Simple Smile.

Виж целия пост
# 249
Дедо, много добре ги описа болниците едно време..особено с телевизора в шкафа  Crazy Надявам се, че и моят престой ще е успешен  и най-вече, че персоналът ще е мил...че хич няма да имам нужда да ме стресират допълнително  Naughty
Аист, тежи не ами тежи...

Сънчовците и аз ги обичам и се радвам, че по Канал 1 все още ги дават. Grinning
Виж целия пост
# 250
Добър вечер на всички от кръжеца!
Много приятна темичка! Стопли ми сърцето!
И във връзка с това се сетих за няколко неща:
помните ли тези градски и извънградски автобуси, на които двигателя и разни други джаджи бяха поместени в нещо като голям похлупак с формата на паралелепипед в предната част на автобуса, между първите 2-3 единични седалки на автобуса. Върху тази подутина бяха разположени графика на шофьора, пакет Арда и кибрит, вестник, който да зяпаш докато се друсаш към дадена дестинация и други разнообразни неща.
Освен това се сетих и за обичая да се черпят гостите с лъжица сладко (съдържащо половин кайсия примерно), поставена в мъничко метално тасче от алпака. И така няколко разположеми на метално подносче, покрито с бяла покривчица, плетена на една кука. Така ни черпеше една леля на майка ми в Хасково в началото на 80-те.
И друго се сетих - имах си едно бяло маншонче като дете. Много го обичах. И досега като ми е студено си пъхам ръцете в ръкавите на якето. Днес май никой не носи маншони.
Виж целия пост
# 251
Eeeх, къде ме върнахте с тези сънчовци..Благодаря за прекрасните мигове в позабравеното ми детство. Само няколко от тях не помня.
Аз като послушно дете след Сънчо си миех зъбките и лягах да спя. А вие?  Wink
Болницата, в която лежа сина ми в началото на годината беше от онези..в спомените. Плюс изнервен, изморен персонал, на който не са превеждали заплата от два месеца, липса на лекарства, а кухнята на болницата сина ми опита само веднъж. Редувахме се цялата фамилия като социален страж. За телезизия в стаята да си погледаш-пускаш левче. Легла има и от новите, но още се срещат ръждясали антики и протрити чаршафи с печат. Колкото до добри специалисти-намират се още по някой друг навсякъде- и в частни и в държавни. Номера е да изкараш късмет да ги срещнеш в подходящия момент.
Росита , помняяя-миналата година се друсах на това паралепипедче, покрито с вишнав губер и в предната му част имаше вазичка с изкуствени рози  Laughing
Виж целия пост
# 252
Е,де.
Ще мине и ще замине.И пак ще искаш.Заради този миг.
И ние сме с теб-ще дишаме и напъваме.
"You can push your baby out ,Old Sport!"...
Куркума-не те взимам на подбив.Яд ме е.Че замъчихме и доматите.
Тa кажи за тиквичките на стериопор.Нашите бяха до кладенеца.Пийнеш от кофата-ливнеш останалото в тях.И като краставици ги вдигахме с колци нагоре.Яворови. Laughing
А белите тикви в бостана.Да видиш какви любеници ставаха на разливната земя на Дунава.
ПС.И аз помя Сънчо-три меченца.Едното стана снежен човек.И чичко Филипов. Laughing

Виж целия пост
# 253
Росита-карирано палтенце с изкуственна кожа за яка.И маншонче в същия цвят.Като руска княгиня бях.
Пиши-давай! Hug
Любознателна-да изkoпаем с Вълка едно блато в твойта градина за пиявици?Така просто за лек,а?  Laughing
Виж целия пост
# 254
За маншоните помня "Маншон, Полуобувка и Мъхеста брада" на един естонски писател. А инак се сетих за безутешно безуспешното търсене на маншон за тръбата на казанчето към тоалетната чиния. Баща ми се беше отчаял.

Сега се намират, и даже е скъсан нашия, тия дни ще сменям.

Вес, аз затова се и захванах с двора, че много измислени станаха зарзаватите. Това за стиропора  - вярно е, стиропора е просто място, където корените седят, а всичкото плава в хранителен разтвор. Няма почва, няма гявол.

Гледам из страната, хората повече в почва гледат - под найлон, или под стъкло, отопляемо, но в почва, не разни измишльотини. Дай боже и по-добре да става.

Олди, дано да ти се случи на хубаво място, дано.
 По културните страни жените си стоят в къщи, идва акушерка, касата плаща, всичко е точно.  Твоето легло, твоята баня...

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия