Събирам забравени жестове (леко носталгична) IV

                   Може и червено винце - нали било антиоксидант   

  Жълта лимУнада в шише с порцеланова капачка (никога не съм виждала такова, но ми хареса по описанията), може и "Бреза" на морето 
Ееееех, размечтах се.

     Eй, момиче случи на половина, ти намери лимУнадата, от мене шишето, случайно съм си запазила едно такова от времето на баба/правихме  мелени домати едно време в тях/

Вие я отупахте земетръсната тема, ама аз да кажа:
1977 съм била на година и нещо и категорично нямам спомени. Страшно земетресение е било, жалко за всичките хора, които изгинаха в Свищов...
От по- късните обаче- уха-а-а. Живеехме /а и сега живея/ на петия етаж, та като се залюлее земята,  на петия етаж добър откат дава 
Помня едно обедно земетресение, дето бях сама в къщи и си пържех мекици. Залюля земята, съседите хукнаха по етажите, и леля Райна /колкото висока, толкова и широка  / що не се търкаля по стълбите /иначе много я болят краката, почти не излиза от къщи/. Търчах по стъпалата и се кикотех, а тя ми вика "Недей да плачеш, мойто момиче " 
Кой знае какви поражения нямаше, освен прегорелите ми мекици и поопадалите неща от горните шкафчета на секцията. Дано и на няма такива земетресения, че както се оказа мъжът ми е страшна паника по темата. Достътъчно е само да му прошепна "земетресение" и дори и да спи като пън, на секундата се изстрелва като тапа към входната врата.

И аз да си спомня..'77 бях 10 годишно лапе, но паниката на баба ми не съм я забравила..
Но мисля '90 беше, когато сина ми беше бебе, а аз сама с него у дома, грабнах го и изскочих на улицата. Само мернах с края на очите си как 100 литровия аквариум се люшка като кораб в бурно море. Повторния нощен трус не успяхме да излезем извън дома..само взехме децата в ръце и застанахме под вратата, помня, че там уж било най-здраво..

dunavska baba, съжалявам за преживения ужас и за загубата на близки хора...  

Колкото и невероятно да ви звучи, аз нищо не разбрах от земетресението на 03. март. 77. Шест месеца откакто бях омъжена, но с бившия ми мъж имахме проблеми още от самото начало, така че аз излязох и го оставих в къщи да си беснее. И тъй като не исках да се оплаквам на която и да е приятелка, че току що омъжила се имам проблеми, а и не исках да влизам някъде на кафе сама, така че тръгнах да се разхождам. По едно време гледам пред един блок стоят  много хора, говорят доста възбудено, а аз с моите си проблеми, мисля си за тях и само бегло ми мина през ума и тук нещо е станало и си продължих. Пред другия блок същото и пред къщите след тези блокове хора навън, а аз продължавам да си мисля, какво ли е станало, не вече в този блок, а в този квартал. По едно време минавайки покрай група хора, един човек ме пита: "Как е? Усетихте ли земетресението?" Аз го гледам учудена и питам: "Какво земетресение? Земетресение ли е имало?" А той на свой ред учуден: "Ама, вие наистина ли нищо не сте усетили, ами чe то блоковете щяха да ни паднат на главите, вие да не сте усетили?" Ами не усетих какво да направя. По едно време малко преплетох краката, но си помислих, че пак кръвното  ми съвсем е паднало и затова ми се вие свят, но това беше, а откровено казано имам бегъл спомен, за едно от следващите земетресения, но то трябва да е било след 1979, защото не бяхме повече в къщата, а в апартаментите вече и на петия етаж се усети доста добре, но други спомени нямам, дори и да е имало, било е нещо незначително, така че в момента не си го спомням.

Малко стар черен хумор, нема да се плаште, нали знаете войниците какво ги съветват  в такива случаи, като гръмне бомбата ? Намятат бял чаршаф, държат автомата далеч  от тялото си да не капе и бавно тръгват към гробищата.

По обедно време носталгично ме налазиха спомени за разни манджи, даже ги бях описал, ама ги изтрих, заради момичетата дето чакат бебета, че все вкусни неща бяха. Оставям само тоя деликатес:

Един комшия беше страстен любител на трънския таратор: тоя таратор е без краставици, защото е и без мляко  - вода, оцет, орехи и чесън. Е, споменът за аромата не ми е носталгичен .

Добър апетит на тези, които сядат да обядват.

Аз пък Куркума ще те бия, че тук има две бременни булки   Спомените за манджи трябва да ги пишем с най-мъничките буквички и дано ги домързи да ги увеличават и четат  

Попаднах на една статия за селски декор. Вижте колко мило и познато-родопски одеяла, ковьорчета на стените и "важния" бял шкаф  

 


 

А за Анн@, която е тъжна и мълчи, да я накарам да се усмихне-специален поздрав. Ужасно ми е мъчно, че не успях да те прегърна..

Куркума ,много от нещата, които си споменал са ми много познати.
Майка ми е от този край,та затова.
Като се омъжих в съвсем др. район на Б-я и не бяха чували за спържа,та ги научихме и тях.
 dunavska baba , разбира се ,че  това е голяма трагедия /сега и Чили и Хаити/, но смехът ми се отнасяше за колоритното описание на Куркума.
Той има много специфичен начин на изразяване и винаги с удоволствие чета постовете му /както и на мн. други в тази тема/.
За бомбоубежищата и аз като marie_66  страдам ог клаустрофобия.
А  ни водеха на поклонение в мавзолея/деца на по 9-10 год./ и аз си умирах от страх,по тези мраморни коридори и ...тишината.

Скъпи приятели, затова ми е хубаво при вас, защото е топло и уютно, Животът си продължава, него няма как да го спре Човек, и има една голяма истина "Човек е оцелял защото се е смял", това е една от най-великите истини в човешкия живот.
            И наистина Ани, къде си момиче, усмихни се и недей да мълчиш 

Elica676 , права си, съжалявам , ще го изтрия поста след малко, само малко ще оставя за таратора, че хич не е ядивен. Огладнял бях и това ме налази като спомен, хич и не се усетих, много съм загубен, брей.

Не знам защо при нас на тия шарените по стените от твоите снимки им викаха четкарници. И многофункционалния бюфет, който ползвахме, ама не се смейте, едновременно за дрешник (високата част вляво), за "изложба" на чаши, а отдолу за грънци и сухи храни - ориз боб, брашно и подобни.
В едно от чекмеджетата редяхме лекарства.
Още май е на двора таблата от леглото с картинка на нея, я да видя, да снимам

Курkума, този таратор много подстрекаващ  . Като се прибера след 20 дни, ще си направя, да го опитам.

Аз имах такава бяла пола с плоха отпред,Венета. 
От бял шантунг.Трудно се гладеше обаче.Ако пресъхнеше на простора.
Краставици с чесън и орехи съм яла в Кондуфрей.Радомирското село на баба ми.Кръстено на френския рицар Кон дьо Фрей.Баба разправяше,че бил останал там по любов.
След като избягала заради дядо на Дунава я лишили от жълтици и земя.Спасила един радомирски литак и сребърни пафти,които полираше с вълнен парцал.И рецептата на прочутата бяла халва загубихме.
Каква макова вита баница залята със сироп правеше и дебел шопски тутманик.Първа дама в село беше-с копринени рокли и чорапи с ръб.Без забрадка-подстригана лагарсон.
Когато стана земетресението 77 година ме накара да легна на земята.Хем да не ми е лошо,хем да запомня бумтенето като се наместваха пластовете.За да не се страхувам,ако ми се случи отново.По нейна воля отсякохме тополата м/у двете ни къщи след земетресението.Тя се виеше като змия и разруши покривите.
Баба твърдеше,че не стихиите ни унищожават ,а незнанието ни човешко.
И  съм съгласна.

Веселчето,  , съгласна за това, че стихиите не унищожават, а незнанение, може да се каже, че до ден днешен от самото разлюляване на земята нямам страх, изпитвам ужас от това, което мога да видя след това разлюляване. Тука натова се научихме, като си тресне знам, че паниката е излишна, такава ми се появява като спре да люлее/като другото, през 1986, всичко спокойно до момента, в който земята спря да подскача под краката ми, и след това ми ...... дойде ужаса, детето в детската градина, какво става там с него , ей такива ми ти работи...... ама май си я спряхме земетръсната тема,
          Аз чакам Куркума, дали снима табличката на леглото, ........ да не би да е пък с лебедчета, на легло с такава табличка спях при баба.