Моля за съвет

"Това за изтичането на срока в календарната година сега го чувам за първи път Twisted Evil Правят каквото си искат."


На мен това ми го каза адвокат в далечната 2006г. защото имах глупостта да се изнеса от БНД и от бързане да забравя документите си, между които и безсрочно пълномощно с международен паспорт на детето. Като ми светна че може да го изведе от страната хукнах да се съветвам с адвокати. Обясниха ми че безсрочно пълномощно няма. И за миг не се усъмних, защото за мен това беше голямо успокоение. А дали е истина или не и до днес не знам.
Хубавото е че скоро децата ще могат да пътуват свободно, но проблема с ваденето на паспорти и пребиваването им за по дълъг период в чужбина си остава.

yacichopar , дъщеря ти не е малка и е в много специална възраст, няма никак да й хареса ако баща й не се съгласи тя да пътува; със сигурност ще му е ядосана...мисля, че той след разговор с нея би бил склонен да си промени мнението, а все пак досега си е давал съгласието макар и със зор. На тази възраст децата вече възприемат лично нещата, тя е ходила вече извън България, щом е и стояла 3 месеца сама /предполагам при приятели или роднини/... на тази възраст вече и си споделят помежду си кой къде ходил, какво видял, искат да отидат насам натам. Миналото лято бяха нагости при нас три приятелки на дъщеря ми и бяха големи емоции и вълнения. Това лято ще дойде на гости моя много добра приятелка със сина си почти на 14г. Тя ми сподели, че синът й слуша от неговите приятели връстници кой къде ходил и какво видял и той също иска да отиде на екскурзия извън България, нормално е.
Говори и ти пак с бащата, кажи му, че на дъщеря му няма да й хареса това да не може да пътува извън България. От личен опит ти казвам, че ако той я спира неоснователно и против нейните желания, вероятността да я отчужди от себе си е много голяма и отделно това много негативно се отразява на психиката на детето. Кажи му, че ни си струва да рискува добрата си връзка с дъщеря му.

Благодаря на всички за отговорите и за помощта. Май ще трябва пак да откажа и да чакам още 1 година докато влезем в Шенгена.Тогава най вероятно ще ми бъде по лесно с детето. Въпроса е веднъж да изляза извън нашата граница.А до тогава освен с разрешително няма друг начин.
Не мога да му оставя детето , защото веднага ще повдигне дело за смяна на родителските права, същевременно той знае че няма да го направя. от друга страна не се грижи за нея, прекъснал е всякакви контакти. Единствената му грижа по нея е изплащането на издръжка.
И аз вече не мога да го разбера - хем под "мой контрол", хем не се грижи за нея, хем не ни пуска да заминем.

"На мен това ми го каза адвокат в далечната 2006г. защото имах глупостта да се изнеса от БНД и от бързане да забравя документите си, между които и безсрочно пълномощно с международен паспорт на детето. Като ми светна че може да го изведе от страната хукнах да се съветвам с адвокати. Обясниха ми че безсрочно пълномощно няма. И за миг не се усъмних, защото за мен това беше голямо успокоение. А дали е истина или не и до днес не знам."

"безсрочно пълномощно" - за какво е това пълномощно? да извадиш паспорт ли? или имаш предвид "декларация-съгласие за пътувания извън страната" ?
Доколкото успях да разбера това с пълномощните за издаване на паспорт са го премахнали, ставало само лично или по изключение напр. ако единия родител е в чужбина и тогава може да отиде в съответното бг посолство и да даде такова пълномощно да бъде издаден и взет паспорт на детето му. Това го разбрах от една мама, която беше се обадила в Централното управление в София /на бул. Мария Луиза/ и й бяха дали това инфо; после беше си извадила и такова пълномощно от съответното посолство.

Ако става въпрос за декларация-съгласие - може би адвокатът ти е имал предвид, че ти можеш да оттеглиш тази декларация-съгласие за пътувания, която вече си дала (и/или пълномощно за издаване на паспорт).

"Хубавото е че скоро децата ще могат да пътуват свободно, но проблема с ваденето на паспорти и пребиваването им за по дълъг период в чужбина си остава."

Когато се присъедим към Шенген ще въведат и идентификационен документ за пътувания на лица под 14г. /на летищата все пак трябва да покажеш някакъв документ на детето/. Те и сега не им пречи да въведат такъв документ - "лична карта за деца"-за пътувания в рамките на ЕС и няма да има проблеми, а международния паспорт така или иначе е необходим за пътуване извън ЕС и Шенген.

Лошото е, че делата, свързани с децата се гледат в брачна колегия заедно с другите дела и нямат приоритет при разглеждането им. В много страни има отделен "младежки съд", който е компетентен по въпросите, свързани с деца /до 18г./ и едно дело за изваждане на паспорт е наистина бързо, едно дело за промяна на местоживеенето на дете извън страната на първа инстанция е 3 месеца, ако има обжалване, на втора инстанция 6 месеца и решението се изпълнява /дори и да се стигне до касация, което е много рядко, изпълнението не се спира/. Явно много път трябва да се извърви докато се постигне това в България  то и в другите страни е трябвало време преди да стигнат до това.

simon9 , в твоя случай няма за какво да чакаш една година, на теб не ти трябва краткосрочно да водиш детето си извън България, а за дълъг период - детето ти да живее с теб в чужбина. И с Шенген и без него все тая. Ако наистина не можеш да постигнеш съгласие с бащата и имаш добри оферти за работа, те съветвам да подадеш иск до съда за заместване на неговото съгласие.
Ако искаш пиши ми на лични и ми дай твой е-мейл ще ти пратя инфо и моите съд.решения. Има много родители, които са получили съд.решения, заместващи съгласието на другия родител, из нета има даже публикувани такива. Познавам една майка, която в момента води такова дело, тя и детето са в България, представила е предложения за работа от работодатели от чужбина /детето й е малко, а тя така или иначе няма на кого да го остави в България, няма роднини, а бащата никакъв го няма, то като го е имало за кратко само юмруци и ритници е раздавал/.
Това, че бащата би поискал промяна на упражняването на родителските права съвсем не означава, че съдът ще уважи иска му.
Можеш да прочетеш в хисторито ми, първия ми пост, там съм описала накратко историята с моята дъщеря.

"безсрочно пълномощно" - за какво е това пълномощно? да извадиш паспорт ли? или имаш предвид "декларация-съгласие за пътувания извън страната" ?



Декларация - съгласие имам предвид, но на моето пишеше пълномощно та за това така му викам. Паспорта преди време го вадихме двамата с БНД, сега съда ми разреши да го вадя сама. Малко не по темата, но има нещо което ме смущава в моето седебно решение. Съда ми даде родителските права, разреши ми да вадя паспорт, и детето да живее постоянно в чужбина, но .......... бащата има право на свиждане всяка първа и трета седмица от месеца и един месец през лятото. Е, питам аз ако БНД реши един ден да се прави на баща и да упражнява правата си дадени му от съда какво правим? Това някаква недомислица ли е или ..... ? Съдийката ми обясни че по закон трябва да е така, но аз мога ли да разчитам, че този човек няма да реши да ми прави проблеми един ден? Вярно е, че се скри и изобщо не се поинтересува какво е това дело което водя, че му се назначи служебен адвокат който платих аз и от 3 години не сме го виждали, но ако реши че при нас парите растат по дърветата и започне да ме изнудва какво правим. Иначе издръжка не плаща и ангажименти не поема никакви.



п.п И моето решение беше публикувано в интернет, дори преди да разбера че е излязло от адвокатката ми го прочетох в сайта на ПРС

Ние сме как да кажа в малко сложни отношения хем подържаме привидно добри отношеня хем ако може да ми направи мръсно и виначи чрез детето ей така да не губи трениг просто. Ще се разправям с него когато му дойде времето в смисъл ако реши дъщерями че иска да изезе в чужбина тогава засега просто няма смисъл. А и тя общо взето хич не му обръща внимание на приказките просто не и пука - както казва тя изтърпявам приказките и след това си правя каквото искам и не ме интересува какво иска той. Затова и засега гледам да не си образувам излишни нерви с него и да не му обръщам внимание на приказките оставям ги без коментар. А колкото до съдемните интанции 5 години сме се съдили за какво ли не и то най вече от негова страна чисто и просто да ме подлага на тормоз със заплахи и какво ли не още. Но поне детето тогава беше много малка и не го усети много. А иначе той подържа контакт с нея редовно по телефона се чуват всекидневно и всяка събота или неделя се виждат, не винаги с желание даже му и отказва когато е и се излиза но  какво да се прави поне има интерес от негова страна което е добре.

Да, съдът винаги определя режим на лични отношения на детето с другия родител, дори той/тя никога да не се вясвал при детето. Изхожда се от позицията, че детето има право на контакт. Чела съм в нета едно съд.решение, за заместване съгласието на бащата децата да могат да пътуват и живеят извън България, бащата въобще не се беше появявал от години, вкл. и на съд.заседания но имаше определен режим за виждане с децата в случай, че се появи.

Не виждам от какво се притесняваш. Практиката показва, че щом толкова време не се е появил едва ли нещо скоро ще го накара да го направи. А и да се появи какво? Детето живее в чужбина, нищо не му пречи да ходи да го вижда там. Ако му пречи да се обърне към компетентния съд по местоживеенто на детето в чужбина и да поиска преразглеждане на режима на контакти, напр. 2-ти в годината за едиколко си дни през ваканциите. Доколкото знам детето ти не е малко и ако иска да се вижда с баща си и ако баща му има също това желание, няма какво да ги спира, и бащата може да пътува и детето ти също може да ходи в България за ваканциите. Ако детето ти не иска да контактува с него, не може да бъде задължено, тъй като е вече на определена възраст и при един разговор с психолог от социалните с детето става ясно защо детето не иска.

Защо не си извадиш изпълнителен лист и заведеш дело при съдебен изпълнител за да получаваш издръжката? Аз така съм направила. Дала съм пълномощно на баща ми.

Детето няма определена от съда издръжка и точно по тази причина не съм завела иск за такава. А за идването тук при нас малко му е далече 4 000 км., а и няма да го пуснат  . Опасенията са ми да не поиска аз да му го водя, защото е невъзможно да стане в определения режим, а това не значи ли че го спъвам и ограничавам контакта. Не че се е засилил, изобщо даже, но съпружието му е такова че може ли да ме турмози а и да изкара някой лев от нищо няма да го спре ( стига да се сети и да е възможно ) А детето е големичко, другия месец навършва 11 и не иска да има нищо общо със създателя си и семейството му ( поне така казва ). Вярно е че на страха очите са големи, но след всички мизерии които ми направи, дълги дела и изхабени нерви хич не ми се иска да този ... да има какъвто и да е достъп до нас. ( За съжаление познавам такива бащи които сума ти време не са се сещали че имат деца и в един момент нахлуват в живота им с гръм и трясък, а децата вече пораснали умират от щастие че са получили това дългоочаквано внимание ). Та това ми е притеснението, дано да е неоснователно.

п.п. Зон благодаря ти за компетентните постове и за това че разсейваш опасенията ми.