дете от семеен мъж

  • 28 924
  • 731
# 60
Беше ми казал нещо неясно от рода-ако останем в такива отношения,в каквито сме сега,един ден ще искам детето да носи моето име.

Що ли не ми звучи много добре това... Напомня ми на БНД, който се дърли на дело за издръжка, защото "отношенията ми с майката са лоши" и "ако майката си промени отношението към мен, ще подпиша за паспорта". Туй второто на делото за паспорта...
Виж целия пост
# 61
по закон я записаха на името на бившия ми.
            А бившият знае ли,че детето е записано на неговите имена?И ако знае, как реагира?
          Питам ,защото след време /ако сега няма претенции/ може да започне да ти създава проблеми.
          Още повече , ако създаде друго сем-во и си направи деца / дори и вие да имате общо/.
          Не се знае новата съпруга на бившия,как ще реагира,относно бъдещо наследство.
          Кой ще го наследи, и претенции,че чуждо дете може да се облагодетелства.
          Трябва и затова да помислите.
          Имах познати със сходен проблем,детето се водеше на името на бившия.След години
          родителите,решиха да запишат детето на истинският баща.Но се оказа ,че са изпуснали срока,
          т.к по закон това трябва да стане до първата годинка на детето.
          След това процедурата беше ,че трябва да минат през съд , и истинският баща да осинови
          собственното си дете.Те естествено се отказаха, но детето от първият брак на майката ,
         започна да създава проблеми.Не искаше за в бъдеще да дели наследството си с природената
         си сестра.
Виж целия пост
# 62
Знае,да.Интересното е,че изобщо не беше разбрал,че съм бременна и съм родила.Хем живеем в един град.Звъннах му когато бебето се роди и му съобщих.Както и факта,че е записана на негово име.Както и че трябва до 1 година да оспорим в съда бащинството.От тогава минаха вече 3 месеца и бившия си мълчи.Предполагам не иска да поема инициативата за да не плаща нищо.Засега не съм започнала делото,защото в това отношение завися финансово от бащата на бебето.Няма как да минем без днк-експертиза,а тя е доста скъпичка.Но трябва да го направим,защото иначе ще зависим от бившия във много отношения и ще имам неприятности.
Виж целия пост
# 63
                        Тогава ще ти стискам палци, и ще се моля от сърце  Praynig
             проблемите ти да се разрешат в положителна страна за вас. Hug
             И дано в бащата на детенцето ти затрептят и заговорят ИСТИНСКИТЕ бащини чувства. Praynig  bouquet
Виж целия пост
# 64
Eliema, поздрави и от мен.
Наистина ме порази разговора, който водите тук. Просто от десет дни обмислям дали да не причиня на себе си нещо много подобно - 18 годишна връзка, Той е семеен от 16 години, с две деца. Аз така и не създадох семейство и дете, захванах се с кариера. Но сега, вече почти на 39, започвам да осъзнавам, че искам дете. А такова нещо не се иска от първия срещнат. След един скорошен разговор, нещата се развиват може би в тази посока. Но непрекъснато мисля, имам ли право да причиня това на едно дете. Няма да е случайно, ще бъде решение и на двамата, но ... последвалата ситуация най-вероятно ще се окаже като при теб. И мисля, че ще я приема. Просто исках да споделя, защото наистина се изненадах, а и да си призная, се зарадвах че не съм единствена ... Зная, че винаги е различно, но помага, когато "срещнеш" някой като теб ... Благодаря много! Пожелавам ви здраве, късмет и усмивки.
Виж целия пост
# 65
seiva , мен ако питаш, не се замисляй въобще. Знам, че мнозина тук ще ме упрекнат, но в един ден от живота си ще се обърнеш, и ще си кажеш - сама, ни дете, ни куче. Човекът си уредил живота и едва ли мисли за това. А това какво причиняваш на детето - нищо не причиняваш. Защото има хиляди семейства, женили се с голяма любов, а после детето пак остава без баща. Така че... не го мисли. Успех!
Виж целия пост
# 66
Tinitina, благодаря за думите!
Точно за тези неща се замислих напоследък. Не че искам дете, за да не съм сама или да има кой да се грижи за мен, просто май чак сега започвам да осъзнавам, че искам да остава нещо повече (от тонове изписана хартия, например). Надявам се да имам сили да направя това.
Виж целия пост
# 67
seiva, и аз бих те подкрепила в подобно начинание. Също като Тинчето мисля, че нищо лошо няма да причиниш на детето. Поразгледай темите и ще видиш, че почти никоя от нас не е родила с мисълта сама да си гледа детето, всяка е вярвала, че ще е с бащата за дълги години и т.н. и т.н. Все си мисля, че при твоята ситуация нещата ще са по-малко травмиращи и лесни понеже картите са сложени на масата и всеки знае предварително кое от къде, на къде и до къде. Няма да имаш разбити мечти, опити за нагаждане към нова и много сложна ситуация когато БНД те изостави сам сама с бебе на ръце ... Много е по-лесно когато знаеш какво точно правиш и защо го правиш, останалото е Божа работа.
Пожелавам ти успех в начинанието  Wink
Виж целия пост
# 68
seiva, изобщо не се колебай, а действай, защото времето лети и може след няколко години вече да е късно, гаранция в този живот няма за нищо, вече толкова жени гледат сами децата си, че даже това ми изглежда по-нормалния вариант, ако много го мислиш, все ще се намери причина да отлагаш, а нямаш представа какъв смисъл на живота ти ще даде едно детенце, с баща или без баща можеш да се справиш
Виж целия пост
# 69
Замислих се за жените на тези мъже , с които поддържате връзка от 15-18 години, те как реагират в тази ситуация, участват ли и те когато вземате важното решение да имате дете.  newsm78
Аз не бих издържала да деля мъжа си с още една жена , опитвам се да се поставя и в двете ситуации и като съпруга и като любовница, ми не мога ако искам някой го искам само за себе си  Laughing
Не ви упреквам, просто се замислям за другата страна, за жената и за децата ..................
и се чудя на акъла на тези мъже, ако толкова много ви обичат по 15-20 години, защо не са с вас а поддържат брака си.
Виж целия пост
# 70
lasi , не това е темата в случая - защо поддържат брака и участва ли съпругата. Естествено, че не участва. Да, много от тях знаят - все пак това са години. Но предпочитат да си траят и да търпят мъжът им да има връзка настрани, но те да са осигурени финансово. Затова те също не се развеждат, макар че е унизително да знаеш, че мъжът ти има друга, па ти да се правиш, че всичко е наред...
Защо мъжът не си прекратява брака не мога да кажа - но най-вероятно, защото така му е удобно. Факт е, че колкото са с едната, толкова са и с другата.
Честно казано и аз им се чудя на акъла, но вероятно само с чуденката ще си остана. Неизмеримо нещо е туй мъжкият акъл Laughing
Може да е егоистично, да, но в случая авторката няма намерение нито да го развежда, нито да му поставя ултиматуми с детето... Тя просто мисли за себе си.
Виж целия пост
# 71
... дали да не причиня на себе си нещо много подобно - 18 годишна връзка, Той е семеен от 16 години, с две деца....

То и тази аритметика е малко странна, ама всеки носи глава на раменете си, както и съвест, принципи и прочие.
Може да ме нападнете, но не смятам, че и на децата не се отразяват подобни ситуации - не говоря само за тези, които вече са факт, но и на тези, които се плануват.
Виж целия пост
# 72
Здравейте,отдавна не съм влизала тук....а вие сте писали...

seiva,не се колебай,защото времето минава!Действай и имай предвид,че въпреки сложното положение,в което съм,не съм съжалила и за секунда за решението,което съм взела!Малката ми душичка е най-хубавото нещо в живота ми в момента!

По въпроса за съпругата,съвсем случайно разбрах много неща за нея и за тяхното семейство.Оказа се,че той не ме лъже-действително живеят в студенина,той не я е докосвал от близо 2 години,почти не се прибира в къщи,спят в различни стаи....Шокиращото е,че тя наистина не знае за мен,камо ли за детето.Какво мисли,че прави мъжа й,щом не прави секс с нея newsm78.Обаче така,както не е с нея,така продължава да страни и от мен и детето.Ако не се лъжа,от последното ми писане тук,е видял дъщеря си само веднъж!Вярвате ли ми,че предвид това,което разбрах за брака му,съвсем не разбирам коя е причината толкова да се пази тя да не разбере,и какво му пречи да не признае детето си?

Виж целия пост
# 73
Рано или късно това ще излезе наяве и всички ще разберат, ако не са разбрали вече, най-накрая и тя ще разбере. Вероятно ще мине време, може би и години.
Този мъж с някакво положение в обществото ли е? В какви среди се движи? Има ли влиятелни и заможни роднини? Може би не иска да се разбира за извънбрачното му дете, защото това ще го злепостави. И точно това смятам, че е причината. И по-смело да се изкажа: Вероятно се надява да осъзнаеш, че нищо не можеш да искаш от него, най-вече присъствие и внимание към вас, и се надявява да го забравиш. Ето защо страни от теб и малката и не идва. Дано не е така! Дано! Но ако не е така, каква може да е причината? Ако истински те обича и държи на вас, защо се отдръпва? Защо сега страни от вас, а когато е разбрал преди, че детето е на път, зарадвал ли се е или е останал безразличен? Може би е виждал колко го обичаш и не е искал да ти каже, че извънбрачно дете той не иска? Много грубо звучи, но се опитвам да ти дам насоки за размисъл.
Но най-важното е, че детето е здраво, че му се радваш, много е хубаво да имаш щерка, казвам го от личен опит. Simple Smile
Виж целия пост
# 74
seiva действай мила и хич не се колебай.Няма по хубаво нещо от едно малко съкровище.Това дали ще сте заедно или не,никой не може да каже,но дори и да си семейна и да имаш дете това за брака че до гроб ще сте заедно в добро и лошо,повярвай е пълна глупост.Аз също имам дете от семеен мъж и мога да кажа че не съжалявам за решението си.Тя е най хубавото нещо в живота ми,така че не се притеснявай а действай.Времето си минава,а шансовете намаляват.Както разбирам и годинките ти са малко повече(не се обиждай,но и това дава отражение).Не му мисли-ДЕЙСТВАЙ!
А за това колко ви обичат и колко не си остава загадка.

Замислих се за жените на тези мъже , с които поддържате връзка от 15-18 години, те как реагират в тази ситуация, участват ли и те когато вземате важното решение да имате дете.  newsm78
Аз не бих издържала да деля мъжа си с още една жена , опитвам се да се поставя и в двете ситуации и като съпруга и като любовница, ми не мога ако искам някой го искам само за себе си  Laughing
Не ви упреквам, просто се замислям за другата страна, за жената и за децата ..................
и се чудя на акъла на тези мъже, ако толкова много ви обичат по 15-20 години, защо не са с вас а поддържат брака си.


Ами lasi аз не знам какво е твоето положение дали си семейна или не но повярвай няма мъж който да не ходи.Или ако има ти пожелавам точно той да ти е съпруг.И ако разбереш че мъжа ти ходи един ден ще се разделиш с него ли?Ми то така ще ходиш като пчеличка на всеки цвят(извинявай за израза-нищо лично) и все сама ще си и без дете.Така е.В днешно време мъжете са такива- хоцкари.Или го приемаш или си оставаш сама.Не се заяждам,защото не съм такъв човек,но голям камък хвърли,голяма дума не казвай.И аз така говорех преди 10 години-"Аз със женен-никога"-ама ела да видиш дали не е било никога или точно след година и вече бях с женен.
Сори че се разпрострях,ама така е в реалния живот.Аз живея в реалността а не в измислена от мен приказка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия