дете от семеен мъж

Това имах и аз в предвид 

Ами тогава приеми извиненията ми, с разумния си тон до сега абсолютно си ги заслужила.
Ако съм те засегнала не е било нарочно или с цел да те обидя, наистина   

Аз лично приех нападките на estrador78 много навътре, защото ни най-малко не съм съгласна да бъда наричана с такива грозни епитети, и да бъде стоварвана отгоре ми цялата вина на несполучливия брак.Съгласна съм да я разделя по-равно с другите двама в триъгълника, или дори само с мъжа, ама да ми се казва, че ако не бях аз тази съпруга щеше да е щастлива, и детето й евентуално не би плакало заради раздялата на двамата, ооооо не, не съм навита.В какво съм се набъркала ми е ясно, и мисля, че съм изплакала достатъчно сълзи и съм си изстрадала решението.Сега бъдещето ми е свързано с малката ми рожба (сина ми е голям и вероятно скоро ще излезе на квартира-прави се на самостоятелен ).Какво ще се случи оттук нататък с въпросното семейство не зависи от мен.Той ще си реши,тя ще си реши може ли да изтърпи това.От позицията на любовницата , колкото и шокиращо да прозвучи за съпругите, аз я щадя напълно-нито съм я светнала за положението й, нито ще го направя.Дори след среща с мен му напомням да си огледа лицето-да няма някое блясъче от червило примерно.Докогато може, ще бъде предпазена.Това е, което зависи от мен.
Така че, estrador78 , ако не ме разбираш, поне не хвърляй кал отгоре ми.В ситуацията, в която съм , съм меко казано толерантна.Одеве ти го казаха-видяла съм доста повече от теб в живота-била съм и уж "щастливо омъжена"(така си мислех, дори когато ми посегна за първи път ) и доста дълго омъжена, и любовница, и разведена любовница.Но "боклук" не съм била и не съм създала дете след едно питие.Както и другите тук.Децата ни не са станали по погрешка и не са грешка.

Eliema Както ти си приела моите думи навътре така и аз твоите нападки.
Ти също доста ме обиди при това целенасочено!
Аз също съм видяла доста и преживяла не малко, все пак съм само със седен години по-малка от теб, и опита, който имам блъскайки си главата с живота не е малък, но всеки прави избора си сам как да живee и какво би могъл или не да приеме и изтърпи, и сам носи последиците си от това (все пак границата ни на търпимост е различна)!
В нито един мой пост не написах, Eliema, ти си такава или еди си каква, нарекох боклук жената разбила брака ми и това е мое право, това обаче не визира теб или останалите жени тук родили дете от семeeн мъж, лични нападки и обиди поименно не съм си позволила освен накрая, защото и моето търпение бе на привършване, заради личните такива визирали конкретно мен, а не в разговор по принцип!
Не искам да споря с теб, решила си да носиш тежък кръст ок, но това, което исках да кажа и го направих най-вероятно в афект с неправилните думи е, че не постъпваш честно хулейки чуждата съпруга.
Нищо повече не е имало, дори в мислите ми насочено срещу теб, надявам се да не приемеш и този пост като нападка, защото не е така.
Не съм нарекла детето ти грешка, ако е така цитирай ме, ако съм ползвала думата грешка е било моето мнение, че връзка със семeeн мъж или омъжена жена е грешка, а не децата родени от такава.
Децата са най-хубавата част от живота на една жена и, ако погледнеш първия ми пост ще видиш, че съм казала " Разбирам желанието на авторката да има дете на тези години" и думата грешка не присъства!
Надявам се след тежкия живот, който си имала нещата за теб да се обърнат към добро, а какво ни чака утре никой не знае, от нас зависи да вземем правилните решения (правилни за всеки според разбиранията)!

И за пореден път стигаме до същото място-съпруги и любовници ще се избият помежду си,а тъпите,изневеряващи копелета си разиграват коня,необезпокоени от никого...Прекрасно,нали?Започвам да се убеждавам,че мъжката половина наистина е доста по-умна или по скоро по-практична от нашата .Едва ли те имат такива теми из форума....

Да, хубаво е, че омекоти малко тона.Наистина влезе във форума много остро и с крайни изказвания и съвсем закономерно предизвика същото отношение.Стига вече с тия приказки за моето отношение към съпругата.И аз като теб съобщих един факт и ,разбира се, казах, че не разбирам такива хора без никакви амбиции в живота и без желание да работят.Все пак сме в България, живота е труден и да нямаш желание да помагаш и ти за финансите в семейството...ами да, не го разбирам.Собствените си разходи да поемем като жени си е все от полза.В моята среда и в моето обкръжение няма такива хора.Жените около мен освен че работят, след работа продължават с домакинските задължения.Не само около мен-по-голямата част от жените в България.Истината е, че е много лесно да се грижиш само за домакинството-виждам го сега, макар че се грижа за 6 месечно бебе.Буквално мързелувам и се шляя по улиците и през целия си живот не съм спала толкова много .
За да не излезе ,че си противореча (дано не чете някой мой колега) от деня на изписването ни от болницата, с адски болки в гърба от несполучлив опит за епидурална упойка, започнах да изследвам проби от диви прасета.На частно, в къщи.Не можех да си позволя да загубя клиенти, и имах нужда от пари.Така беше до края на ловния сезон.А сега-пълен мързел.

Те дори не се замислят кое е морално и кое-не, кого нараняват , и кого-не.Просто си гледат кефа и удобството.

Ама и ние жените сме много виновни.Стоим си из разни форуми,плещим си глупостите,опитваме се да се надприказваме,а през това време те си правят каквото си искат.Вместо да си скубем косите би трябвало да се замислим как да излезем от тези многоъгълници,независимо катет ли сме,хипотенуза ли или каквото и да е.

Аз разбирам какво иска да каже Деси. Когато твоите ценности не позволяват подобна връзка и въпреки това не успееш да се удържиш, е най-болезнено. Да, обичаш истински. Но от друга страна дълбоко в себе си осъзнаваш, че не е редно и така се бориш със себе си, че се самоизяждаш. Никак не е леко, никак. Губиш мира за много дълго време, печелиш любов, мигове щастие. И везните натежават ту на едната страна, ту на другата. Доброто в случая е, че това не може да продължи вечно.

Това за мен ли е ?

Ми... май е за теб, макар че е за всички нас

Напълно съм съгласна.Радвам се че моята връзка приключи.Макар миговете прекарани с него,откраднати или не бяха хубави и незабравими.Сега имам най голямото богатство-дъщеря си,за която да мисля и да обичам повече и от себе си.
И естрадор78 -МИР.Нека не се обиждаме,не ми харесва да нападам,както и обратното да бъда нападана.

А аз просто нямам сили да го направя, макар че искам.И съм пробвала неведнъж...

То насила няма да стане. А от само себе си, когато му дойде времето, и не изведнъж.
Макар че....де да знам, 15 години са адски дълго време

Елиема,понякога се питам дали не се крием зад това "не мога".На мен все ми се струва,че по-скоро е "не искам"За себе си-вече знам,че искам и мога.СТИГА!