За любовта

Благодаря ви момичета, Тони, Арт Мама, Лунна пътека!!!
Искам да споделя, че от вчера събирам себе си, за да отговоря на твърденията, че съм щастлив и да напиша за болката си.
Да, аз съм щастлив в любовта. Обичам и съм обичан. Но как да разбера и да твърдя, че съм щастлив, ако не знам какво е болка?
Знам за каква болка говорите. Боляло ме е до полуда, до мисъл за самоубийство... Незнам дали е защитна реакция или не, но аз избрах пътя на любовта и приех болката. Не я отричам - просто за мен тя не е свързана с любовта. Болката си е в мен, а любовта е съвместна, споделена. Болката според мен я има за да ни научи да обичаме. За да сигнализира когато нещо не е наред във взаимоотношенията между влюбените. За да се продолее в тези отношения. Любовта според мен също е част от тези взаимоотношения. Това според мен е връзката - да, може да те боли от човека, когото обичаш. Но това е именно болка, а не любов. За мен е недопустимо да смесвам понятията любов и болка, като не отричам връзката между тях. Мога да направя за пример следната връзка - когато любовта се разболее или си отиде - тогава при мен се появява болката. Когато не съм здрав физически също се появява болка. Когато не съм здрав психически, болката ми е много по-силна от физическата...
Надявам се да съм бил ясен. Очаквам вашите коментари.

Искам да попитам за вашето мнение в следния аспект. Любовта към себе си и болката. Не можеш да напуснеш себе си или да се разведеш със себе си или да изневериш на себе си. Тогава може ли любовта към себе си да ти донесе болка?

За "очакването", като очакване не виждам какво да коментирам. Бях дал пример със сладолед, но не помня в коя тема и не ми се търси. Накратко аз се радвам на настоящето, дори то да е различно от очакванията ми. Не отричам очакванията, а смятам че е мъдро да ги превъзмогнеш, когато резултата не те удоволетворява. Ето го примера.

Искам да ям ЯГОДОВ сладолед. - Това е очакване
Няма. - Това е релност
Изборът ми е да си купя ШОКОЛАДОВ и да му се насладя - Това е мъдрост
Пусувам и страдам - Това е обратното на мъдростта, нихилизъм може би.

УТРЕ, АКО ПАК НЯМА ЯГОДОВ, ЩЕ СЕ НАСЛАДЯ НА МАЛИНОВ СЛАДОЛЕД И ПАК ЩЕ СЕ РАДВАМ НА ЖИВОТА!!! - това е начин на живот.

Ето така уча моите дъщери да превъзмогнат очакванията си. Разбира се, примерът е като от учебник. Изчистен. Все пак най-ясно илюстрира моето мнение за очакванията.

И накрая за възпитанието в любовта. Възпитанието за мен е модел на поведение, което "калъпира". Надявам се сте гледали клипа на "Тухла в стената".... http://vbox7.com/play:7ed1c672

Модела с който е дала пример Тони е също много удачен. Насажда се у децата, че мъжкия пол доминира над женския. Проповядва се сексизъм, който в реалния живот се подкрепя пряко или косвено от повечето хора. Просто защото са свикнали с този модел. Защото така са възпитани.

Е АЗ ВИ ПИТАМ АКО ВЪЗПИТАВАМЕ ДЕЦАТА СИ, ЧЕ ЛЮБОВТА БОЛИ, КАКВО МОЖЕМ ДА "ОЧАКВАМЕ"???

Можеш да нараниш себе си. И това идва точно от това, че не можеш да се приемеш такъв какъвто си, че искаш да бъдеш друг или ти се налага отвън да бъдеш друг. Когато си такъв какъвто искат другите, това не е ли "изневяра", "развод", "напускане" на истинската ни същност? 

А Любовта никога не боли, ако се съобразяваме със свободната воля на другия, както и другия с нашата. Притежаваме Божествена частица (Дух), Живот и Свободна воля. Ограбването на което и да е от тези неща от когото и да е, ни кара да се чувстваме нещастни и не в собствената ни кожа. Много често води до огромна агресия. (Тони, това е мое лично мнение изградено от опита ми след онези стресиращи събития миналата година, не съм го чела в никоя книга. Едва когато човек го осети на собствения си гръб го разбира и осъзнава.    )

Пасифлора, съгласен съм с теб.
Именно мой е избора да бъда щастлив или нещастен....
Изживял съм го и го споделям от собствен опит....

Ошо казва, че по това се различаваме от дърветата и пеперудите. По това, че имаме правото да избираме....

А Иисус казва, че каквото поискаме - това ще получим. Според вярата ни ще ни бъде....

Аз избрах да вярвам в любовта

Направо ми се наби в очите! 

Човек, споделям отговора на Passi!

На въпроса ти


отговарям така:
Най-доброто възпитание е истината, Човек, а не вдъхването на вяра и оптимизъм. Ако учиш децата си да вярват само в доброто развитие на нещата, те ще бъдат частични инвалиди. Защото животът ще ги завари неподготвени за лошото (в това число болката), което ще им сервира в един или друг момент....
Както на теб се е наложило да приемеш болката - така един ден ще се наложи и на тях, нека знаят, че има и болка в живота. По-скоро ги учи как да се справят с нея, отколкото че любовта не боли.

В твоята ситуация разсъждаваш само от един аспект. Имало е болка, ти си я приел и си избрал пътя на любовта. Това е чудесно. Но в любовта са двама души. Ще рече, че ти продължаваш да не си сам, ти не си изоставен, ти не си изоставил. Лунна пътека говореше за болката при край. Когато единият се оттегля от другия. Ти си избрал любовта, но и твоята половинка е избрала да е с теб. Какво би станало, ако тя или ти бяхте прекратили връзката? Би боляло или не?
Какво ще стане, ако утре децата ни са зарязани от своите партньори? Колкото и да избират да обичат - отсрещната страна поставя край на връзката. Насила никой не може да бъде накаран да остане с друг. И тогава няма начин да не боли.  

Не трябва да възпитаваме децата  си, че любовта боли, а че любовта може И да боли.
Нека са готови затова! Нека бъдат подготвени за всичко - и хубаво, и лошо, което животът може да им предложи. Както бях писала в друга тема, цитирах тогава Мадлен Алгафари, ролята на родителя е да даде крила и корени на децата си, не само крила, както на теб ти се иска от обич към децата ти.

 

Tonimar, много правилно го каза на ЧОВЕК. За съжаление в живота любовта върви понякога и с тъга или душевна болка. Не винаги разбира се, но и това се случва.. не трябва да си затваряме очите в този случай... И аз като изпадна в това положевие искам да си наложа да гледам оптимистично, да забравя, моля се и искам ЛЮБОВТА, но ще ми се случи ли някога???? При мен нещата винаги са наполовина, писах някъде, че или аз повече обичам, но не получавам "отговор" или обратно... Винаги се питам защо и докога Това някакво изпитание ли е за мен, за да стана може би по-добра и по-търпелива, за да оценя една бъдеща любов... Ако е така го приемам, но и живота си минава неусетно покрай мен с някакви епизодични и случайни връзки..

Понеже по-горе споменах, че явно не съм намерила голямата си любов, вижте какво прочетох преди малко за СРОДНАТА ДУША:

http://www.gadatel.org/2008/03/blog-post_7337.html

Е, сега ако я срещна няма как да не я позная.. А вие срещнали ли сте я?

Защо любовта да боли?
То от определена гледна точка всичко боли.
По-скоро можем да научим децата си да намират удачната за тях гледна точка и правилните за тях избори.

Лунна пътека, да, аз си намерих сродната душа. Преди имах като теб - нецялостни, непълни отношения. Остана си приятелството и добрите чувства за тях.
Според този линк всеки среща сродната си душа. (медитацията е приятна  )
Може би имаш нужда от нови запознанства? 


Арт мама, не е задължително любовта да боли, но често това се случва. Да, и от други неща боли. Много си права за това да научим децата да правят правилните избори, да вярват в себе си и пр. Мисълта ми в предния постинг беше, че не трябва само криле да им даваме. Не трябва да създаваме в тях илюзии само за хубави неща, а да се опитаме да ги подготвим повече за реалността, защото те ще се сблъскат с нея! И когато това стане, те трябва да вярват вече достатъчно в себе си, да могат да правят избор и да поемат отговорност за него. Ако децата са израстнали с мисълта, че всичко в живота (и в любовта) е хубаво и се яде - ще бъдат неподготвени наивници.

Съгласен съм на 100% с горното и ви разбирам чудесно. Сега да видим дали вие ще ме разберете мен. ..
Няма любов в училището и в детската градина, където ходят децата ми. Едва ли има смисъл да давам примери. До сега аз лично не съм я откривал, въпреки че я търся с повишено внимание. За съжаление любовта от дома не се изнася навън, но се внасят крясъци и егоизъм и т.н.
Ето защо аз избирам да им покажа, че все пак има любов. Аз им помагам без да искам нещо в замяна.... Аз ги обичам, не защото са идеални и не правят бели, а защото са моите деца... Но да се върнем на любовта.
(Простете, но ми се струва безмислено да описвам жестокостта и пошлостта, с която съм заобиколен?)

Наистина се старая да дам криле и на всички тук във форума защото ми се струва, че потънали гемии има навсякъде и едва ли се нуждаем да описваме как именно са потънали. Спомнете си ЙОРДАН ЙОВКОВ - ПО ЖИЦАТА (БЯЛАТА ЛЯСТОВИЧКА).

Ето че аз имам нужда от балансиране, ето че аз имам нужда от любов и избирам да вярвам в нея. Ако не вярвам, че я има... Дали ще мога да я открия?

Кой от вас ще упрекне Дон Кихот? Как възприемате неговия идеал? Нямаме ли нужда от неговите криле?

Аз лично имам. Достатъчно корени ме дърпат надолу....

Обичам ви!!!
 

Аз ще продължа да уча децата си да обичат безусловно.
Не мога да ги уча с думите "Обичай, но внимавай!"
Казвам им "Обичайте с цялото си същество и по всякакъв начин! Обичайте!"

ами зависи какво обичат
при хората е хубаво да се правят и някои преценки преди някои важни моменти...

ПС корените се дават с подкрепа, крилете също.

Човек, с любов и от мен следващите редове: 


Жалко!  Аз бях в детската градина, когато имах първото си гадже! И бях твърдо убедена, че той ще е моят съпруг и ще имам две деца от него!  Любовта ни се състоеше да играем заедно и да се хванем от време на време за ръцете. Беше си истинска любов - за годините! 

Човек, сега ще ти кажа за кое не те разбирам: Не разбирам защо искаш да си толкова краен, защо задължително за да признаеш едно - трябва да отречеш друго? Ти не приемаш, че има различни цветове едновременно - и бяло, и черно. Не приемаш, че едновременно има и положително, и отрицателно. Аз пиша, че съм лудо влюбена и щастлива, намерих своята половинка в живота си, а по-хубаво от любовта на този свят - няма! Но тъй като от любовта все пак съм изпитвала болка по друго време, с други хора, (както и самият ти) - аз не отричам, че любовта може и да боли. Но нещо в теб не иска да направи тази разлика, нещо в теб отрича категорично отрицателното, дори да си го изживял.

Аз не казвам, че любовта задължително е болка, а че любовта може И да боли. Не е задължително да боли, не е сигурно, че ще боли, но се случва, възможно е - защото се е случвало на почти всички от нас.

Аз не казвам: "Хей, пазете се от любовта, може да ви заболи!"... Напротив, казвам също като теб: "Обичайте се! Това е най-голямото чудо в човек и между хората, най-голямото чудо в живота, за което си струва той да бъде изживян!" Но едновременно с това аз се съгласявам с тия, които пишат, че любовта и боли - когато не попаднеш на точния човек за теб, на сродната ти душа - може и да боли. Ала това, че може да се случи нещо неприятно, поне за мен, не означава да се пазим от любовта, напротив! Който се страхува от мечки - да не ходи в гората, нали! 

Но само затова, че си пишем за евентуалното наличие на болка - ти твърдо защитаваш другата крайност, отричайки всичко останало.  Разбира се всеки решава за себе си и прави своите избори. 
Прав си, че потънали гемии има навсякъде, но това означава ли, че не трябва да бъдем себе си и когато някой го боли - да не си изкаже болката? Нищо лошо няма в това; както вече се писа - любовта има много лица...



 
Напълно съм съгласна с това! Чудесно е! Това, с което не ми се иска да израстват децата е мисълта, че първият човек, пред който открият своите чувства, задължително ще е този, с който ще споделят живота си! Не ми се иска да мислят така, защото в такъв случай, с тази им вяра, ще ги заболи много, когато или ако срещнат разочарование. Например може да им се каже, че те със сигурност ще открият човека, с който ще бъдат щастливи. Може да не е първият, който им хареса в пубертета, но ще открият своя двойник. Трябва да вярват в това и да го искат дори ако преживеят първото си разочарование.

Дон Кихот е опасен, Човек!  Опасно е да живееш само в несъществуващи илюзии и сънища! Пагубно е!

Разбира се, че имам нужда от криле! Но криле, които да идват от мен, а не от илюзиите ми!