За любовта

  Ами то всичко си е хормони. доколкото хормоните са някаква субстанция - си е химия.
Но както винаги, някой регулира всичко. Кой е той? Регулатора, който избира твоето допълнение до цялостта.
   В пубертета въздишах по русокоси и синеоки здравеняци. Той моя пубертет май продължи по дългичко. Аз самата съм по източен тип и си ме привличаше противоположното.
  След това дойде увлечението към високите с очила. За високите ясно, аз съм 1.58, ама защо пък с очила Уж се водя за умна     За токова се и омъжих.
   Сега търся в мъжа да е силен и търпелив. Ама чак пък да се влюбя. Недай боже

   

Никога не казвай "никога"! 
Хормоните са си хормони, Amber, но нуждата да сме обичани и да обичаме е по-силна и трайна от хормоните мисля. 
Не знам дали има регулатор, който избира допълнението до цялостта. То - допълнението - си пасва точно на място като при пъзел. Аз вече не вярвах, че ще си открия допълнението, но това стана. Съвсем внезапно и с толкова силно чувство за цялост и изпълване, че надух главите на приятелки! 

  Някои стереотипи или разбирания от детската ни възраст, се запазват години напред, може и за цял живот. Май като дете си смятала, че мъжете с очила са задължително умни, интелигентни и са стабилна опора. Аз се омъжих доста късничко, та моя външно не наподобяваше на нито един от идеалите ми. Но по него време аз вече търсех вътрешната красота.

Лошото при взаимоотношенията между хората е, че си нямат достатъчно доверие. Обикновено липсата на доверие се гради на отминали разочарования и предателства. Но при липса на доверие - възможна ли е любовта?


Една весела история за настроение:

Сестра ми имаше осемгодишна връзка. Доста проблемна, стигаше се и до намесата на полиция. Години по-късно тя срещна човека, в който се влюби, но желанието и да не сгреши отново, я караше да е внимателна и мнителна. Една вечер отишли на италиански ресторант и тя решила да се убеди, че за него тя е по-важна от парите. За нея това е било важно, имайки предвид силата на финикийските знаци в днешно време.... И си поръчала най-скъпото ястие от менюто. Цената наистина е била доста висока; лошото е, че не знаела какво точно си поръчва. Единственото, което я интересувало - била неговата реакция. Той с усмивка я попитал на два пъти дали е сигурна, че иска точно това. Поднесли и ястието - сурови миди.  И човекът продължил да се усмихва, докато сестра ми се опитвала да сдъвче мидата, премятайки я из устата си дълго време... 

  Тони, поздравления за чувствата, остави се на крилата на най вдъхновяващото чувство и нека те отведе в мечтите ти 

  Когато се появи ТЯ,ЛЮБОВТА доверието просто я следва като послушно кученце.  Вярваш винаги в това, в което много ти се иска да вярваш. Поне при мен винаги е било така.

Много вярно, но не щеш ли, ако се окаже, че е било само мимолетно влюбване и любовта си отиде, доверието изведнъж изчезва яко дим.
Дори и без друга причина. 

Любовта, дори и мимолетна си остава съкровище и дар. Винаги съм се раздавала и съм затъвала до уши и никога не съм съжалявала. Да, имала съм разочарования, разбити илюзии и несбъднати мечти, но си остават вълшебните моменти, които никога няма да забравя - лунен танц на плажа, потъване до безкрай в очите на другия, безпаметно удоволствия. А болката, отдавна съм забравила. Виж, имам случаи, когато аз съм наранявала и предавала чувствата. За това ме боли още.
  Сещам се за една приказка.
Дошло времето на една принцеса да се задоми и дошли принцове от различни краища
Един и обещал съкровища и злато, друг безкрйна любов, и да слави красотата и. Последния просто и казал  " Ще ти помогна да вярваш в себе си" Познайте кого е избрала   

Май така е в повечето случаи. А когато доверието изчезне, няма и никакво разбиране на ответната страна. Не само доверието изчезва, но и уважението. Amber е късметлийка, че успява да съхрани приятните изживявания въпреки разочарованията! 

Има неща в любовните отношения, които не се осъзнават и това води до конфликти и обвинения. Едно от тях е нуждата на човек да остане сам за малко, колкото и да обича партньора си, децата си. Ето нещо по въпроса:


Как да се държим по-интелигентно с любимите си?

В любовта, вие навлизате в същността на другия  и губите връзка със самия себе си.  Удавяте се, напивате се от човека, който обичате. Сега отново имате нужда да намерите себе си. Но когато останете сами, отново осъзнавате нуждата от любов. Скоро ще бъдете толкова изпълнени, че ще ви се прииска да споделяте, ще сте така преливащи, че ще имате нужда от някого, когото да залеете, на когото да отдадете себе си. Любовта се поражда от усамотението.
Усамотението ви преизпълва. Любовта ви изпразва така, че отново да можете да се изпълните. Когато сте изпразнени от любовта, имате усамотението, което да ви подхрани, да ви интегрира. И това е един ритъм. Направете партньора си също буден за този ритъм.Хората трябва да се научат, че никой не може да обича по двадесет и четири часа на ден. Нужни са периоди на отдих.  И никой не може да обича по заповед. Любовта е спонтанно явление: когато се случва, тя просто се случва, а когато не се случва - не се случва. Нищо не може да се направи по въпроса. А ако опитате да направите нещо, ще създадете псевдо явление, имитация.

Интелигентните влюбени са наясно с това. Ако жена ви иска да бъде оставена сама за една нощ, вие няма да се чувствате наранени. Няма да кажете, че сте били отхвърлени, че любовта ви не е очаквана и приветствана. Ще уважавате нейното решение да бъде сама за няколко дни. Всъщност ще бъдете щастлив: любовта ви е била толкова много, че съпругата се чувства изпразнена  сега се нуждае от почивка, за да се изпълни отново. Това е интелигентност.

Обикновено си мислите, че сте отхвърлени. Отивате при жена си и ако тя не желае да бъде с вас или не е особено нежна с вас, вие се чувствате отхвърлени. Егото ви е уязвено. Егото не  е кой знае колко интелигентно. Егото е идиотско. Интелигентността няма его. Интелигентността просто наблюдава явлението, опитва се да разбере защо жената не иска да бъде с вас. Не че тя ви отхвърля - знаете колко много ви е обичала тя, колко много и обича - но това е един миг, в който иска да бъде сама. И ако вие я обичате, ще я оставите намира, няма да я измъчвате, няма да я принуждавате да прави любов с вас.
И ако мъжът иска да бъде сам, жената няма да си помисли: "Той вече не се интересува от мен - може би се интересува от друга жена." Една интелигентна жена би оставила мъжа сам, така че той отново да събере същността си, така че отново да има енергия, която да сподели. И този ритъм е като ден и нощ, като лято и зима, той неспирно се променя.

И ако двама души наистина се уважават - а любовта е винаги уважителна, тя е внимателна към другия - тогава малко по малко ще започнете да разбирате все повече. И ще започнете да осъзнавате ритъма на другия и своя ритъм. И скоро ще откриете, че от любов, от уважение, вашите ритми се доближават: когато вие изпитвате нежност и тя изпитва нежност. Всичко улягва от самосебе си, получава се синхронност.

Наблюдавали ли сте това? Ако се натъкнете на двама истински влюбени, ще видите много подобни неща в тях. Истинските влюбени стават така синхронични... Начинът им на изразяване, начинът им на вървене, начинът по който говорят, жестовете им - двамата влюбени си приличат, и въпреки това са толкова различни. Това започва да се случва по естествен начин. Просто затова, че са заедно, те малко по малко започват да се настройват един към друг. Истинските влюбени нямат нужда да си казват нищо един на друг - другият незабавно, интуитивно разбира.

Ако жената е тъжна, тя може и да не каже, че е така, но мъжът разбира. Ако мъжът е тъжен, жената разбира и го оставя намира. Глупавите хора правят точно обратното: те никога не се оставят един друг намира - постоянно са един с друг, никога не оставят и капчица пространство на другия да съществува.

Любовта дава свобода, любовта помага на другия да бъде себе си. От една страна тя ви прави една душа в две тела, а от друга страна ви дарява индивидуалност, уникалност. Помага ви да изоставите малкия си свят, но същевременно ви помага да достигнете висшия си аз.

Същото е и с любовта към децата! Мили майки, не се укорявайте от желанието ви да останете насаме понякога! Не се поставяйте в рамка, че това ви прави лоши майки! наскоро гледах филм, в който се казваше, че всеки от нас се поставя в рамка и това пречи на пълната ни себеизява Ето тук се пресичат любовта към себе си и към близките. Ако винаги елиминирате любовта към себе си - се получава изхабяване, а оттам - изнервяне, избухване.... И вината пак е ваша. 
Само не забравяйте какво пише в Селестинското пророчество - че до едно дете винаги трябва да има един възрастен! Но си давайте почивка в усамотение, когато имате нужда от такава. Само по този начин любовта няма да се обърне срещу вас или срещу тях. 

   Дааа сложно е това със самоопределянето вече. Имам чувството, че като семейство сме една ДНК спирала. Преди си се вихрех, накъдето си искам,  сега завоите ги правим заедно. Сложничко.
Изпитвам противоречиви чувства. Хем искам да са винаги до мен, хем понякога ме ангажират повече от колкото имам сили.
  Днес ще ни идlат гости, както обикновено в края на седмицата. Мъжът ми каза "Ура, няма да ми се караш" 

HЕ ОСТАРЯВАЙ ЛЮБОВ

Hе остарявай, любов във телата ни топли и слети.
Ах, неуверена нежност още в очите ни свети.
И подозрително блясват шпаги от минали страсти -
звън на решителна битка за невъзможното щастие.

Hе остарявай, любов, толкова страшна и дълга.
Опроверганото време ляга унило на хълбок.
Hека все тъй да гризеш на надеждата острия залък.
Късно е вече да спреш, рано е да се прощаваш.

Hе остарявай, любов, чуваш ли, много те моля.
Кой те гримира така в тази изтъркана роля?
Кой в този смешен костюм глупаво те е облякъл?
Всичко е само игра, всичко е само спектакъл.

Hе остарявай, любов, ето, завесата пада.
Кратък поклон - и тръгни - гола, нахална и млада.
С нокти и зъби докрай своята чест отстоявай.
Hе остарявай, любов, моля те, не остарявай!

Автор: Недялко Йорданов

Любов е да обичаш някого, такъв какъвто е  (вкл. и недостатъците /или поне тези, които ние виждаме като такива/)
Трудна работа!   Все имаме очаквания, надежди...   

http://www.youtube.com/watch?v=dbfq05OMQ_o&feature=related         

  А според мен любовта променя. Когато фокусираш толкова енелгия в някого, това му влияе.
Например ,мъжът ми казва, че ме е облагородил и съм се очовечила 
 
  Passi ,хубава песен. Падам си по руската музика

Излъчвам любов и получавам любов. За мен е най-ценното усещане, което стопля сърцето. Както се казва ние сме движени от 2 основни чувства- любов и страх. Нека сме на вълните на любовта   

Desss, благодаря ти за този хубав стих-песен! 




 

Хубаво е, че правите завоите заедно! 



Passiflora, и аз мислех, че е трудна работа... докато не срещнах Човека! Откакто това стана - виждам недостатъците в себе си много повече отколкото в отсрещната страна! А очакванията вече касаят моята промяна, не както е характерно - да бъдат насочени навън 




  Любовта променя винаги към добро!  Когато един човек е обичан и този, който го обича вижда неговите положителни страни, - той го обогатява, зарежда го и го кара да е още по-добър, по-сигурен в себе си, по-напорист да покаже добротата си...




  И за мен е най-ценното, Дани! Колкото повече любов - толкова по-малко страх!

Защо хората не говорят за любов? И изобщо за чувствата си? Имам предвид конкретно българите, - това си е национална черта с малък процент изключение.

Някой днес сигурно си е казал: Ква ти любов - глей ква криза!  
Да, има криза наистина! Но кризата е от двайсет години, а преди нея - имаше друга криза! Знам, че е трудно оцеляването и то измества всичко или почти всичко на заден план. Но когато не обръщаме внимание на любовта, на обичта между хората като цяло - това не намалява по никакъв начин кризата!  

Липсата на разговори за чувствата ни, води до проблеми - и дълбоко лични, и междуличностни.
Онзиден пътувах с влак. На съседната седалка едно девойче на около 15-16 години говори по мобилния с приятеля си и казва: "Аз не знам - дали ми е по-лесно да те забравя, или да ти простя!" Стъписах се! Каква искреност, колко е наясно това момиче с чувствата, които бушуват в него! Девойчето е швейцарче. На каква възраст един българин би казал нещо толкова ясно, директно и честно?

Заради възпитанието си, родителите ни са прикривали изразяването на чувствата си. Ние сме възприели това, не сме видели дори обратната страна, и същото "преподаваме" на децата си (може би с малка разлика). Докога? Не би ли било чудесно едно дете от малко да възприеме за нормална семейна сцена любовта между родителите си?  



Въпрос


Ех, вие, хора недоверчиви,

уморено понесли мрежите.

Има и друг цвят освен сивия

и освен злоба - има и нежност.

Като се връщате у дома гневни

и дърпате децата си за ушите,

не ви ли е хрумвало, че за последно

една нощ ще изгреят звездите...

Ще помръкнат от безразличието ви.

Ще засветят на друга планета.

Ще се раждат страхливи момичета,

за да раждат страхливи момчета.

Зная, плода се бере наесен,

но земята без любовта ви е слаба.

Нося ви един хляб и една песен.

Защо поискахте само хляба...


Камелия Кондова

  За чувствата, никога не пропускам да ги изразя. Не се страхувам, че ще стана уязвима, когато се открия. Всъщност, е доста обеззоражяващо, облекчаващо и изпълващо да показваш чувставата си.
  Сещам се за Пигмалион, на Бърнард Шоу. Могъщо средство е любовта.