За любовта

Добре заварила, A m b e r 

Има връзка, да  Когато си влюбена - ти порастват криле и те ти дават увереност, че можеш да летиш без да паднеш. Имаш чувство, че всичко можеш, дори да промениш света (и съвсем нормално в този момент за теб светът е съвсем друг - променен). Това си е малко като болестно състояние със завишени количества адреналин 
По време на любовта като цяло, не само влюбването, човек също е по-уверен, по-сигурен, по-плътен. За израстването обаче зависи...

Имаш предвид чистата конкретна любов от човек към човек предполагам... Тази любов вкарва човек в неговата хармония. Той споделя чувства и мисли с любимия, приема и предава обич (а енергията на любовта е толкова силна). Хармонията и щастието му го извисяват в смисъл, че той започва да ги излъчва вън от себе си - към всичко наоколо. ...Един нещастно-самотен човек може би е по-раздразнителен, по-агресивен, дребнав. Как да се извиси в нещастието си, в самотата си? Само тия, които вече са на друго ниво на извисяването, са независими от нормалната човешка обич. монаси, будисти...

Мисля, че нарцисизмът е напълно реален. Преди часове писах във ФБ един цитат, ще го копна и тук:

"Чувал съм да се казва, че ако правиш това, което е правилно за теб, е егоистично; но знам, че ако не правиш правилното за теб, ставаш деструктивен"

К. Джоул

Любовта и доверието се сливат. Ако човек не обича себе си и няма доверие в себе си - му е трудно да ги прояви към друг. Но не и невъзможно! Защото често липсата на доверие и любов към себе си е в следствие от възпитание и отношение дете-родител. При такива хора е по-лесно да обичат друг отколкото себе си. При такива хора точно обичта на друг може да ги накара да започнат да се обичат; да започнат да си вярват.

Не споделям мнението, че който не може да обича себе си - не може да обича друг. По принцип всеки се обича по някакъв начин - храни се, спи, живее и действа според своите мисли и чувства...  Липсата на любов към себе си, на себеуважение, - е нещо, донесено отвън.

Lady_of_the_roses   

Да допуснеш любовта на другия към теб - да, допускаш нещо отвън. Но любовта е навсякъде - и вътре, и вън. Благодаря ти за поста! Мисля си обаче, че любовта от преди да е обхванала цялата Вселена - пак е осъществяване.  Точно защото няма граници  Можеш да обичаш един човек, можеш да обичаш стотици хора, а може и просто едно цвете - любовта е любов във всеки един случай; не трябва задължително да достига цялата Вселена, нито да се поставят цели - да бъде толкова широкообхватна.

tonimar, така виждам любовта така съм я описала...

Здравейте отново в любимата ми тема за любовта, ето един поздрав към всички влюбени:

ЛЮБОВТА...
това не са гръмки декларации,
~ а малките и спонтанни неща, които от сърце и с искрена радост правиш за другия...
ЛЮБОВТА... това е да попиташ:
~ искаш ли кафе?
~ изморен ли си?
~ мога ли да направя нещо за теб?
ЛЮБОВТА... това е:
~ дълъг разговор по телефона;
~ неочаквано писмо;
~ малка приятна изненада;
~ сърдечна покана;
~ разходка заедно навън...
ЛЮБОВТА... това е:
~ да направиш нещо за другия, без да търсиш изгода;
~ да го приемаш такъв, какъвто е;
~ да го слушаш със сърцето си и да не избързваш в заключенията си...

и още:

ЛЮБОВТА... това е:
~ да гледаш другия с очите на сърцето и душата си, защото думите могат да излъжат, но очите винаги казват истината...
ДА ОБИЧАШ... значи
~ винаги да присъстваш в живота на другия. Но не само тялом, а с цялата си душа!
ДА ОБИЧАШ... това е
~ да казваш "Обичам те!"
Защо трябва да чакаш да загубиш някого, за да му кажеш, колко го обичаш?
ДА ОБИЧАШ... това
~ не е да съдиш, да заклеймяваш или да критикуваш.
А всякак да подкрепяш и да насърчаваш този, който е до теб...
ДА ОБИЧАШ... това е,
да можеш да кажеш:
~ Ако бях на твое място, не бих се справил по-добре! ~
И да признаеш:
~ Прекрасно е това, което правиш! ~
ДА ОБИЧАШ... това е
толкова просто и никак не е трудно.
Но ако Любовта не живее в Теб, тогава всичко друго губи своя смисъл...

ИЗВОД: Когато имаш привилегията да обичаш и да бъдеш обичан, животът наистина е прекрасен! Тази топлина и мека светлина, която се излъчва от душата и очите...
Това е смисълът на Живота:
Обичай и винаги бъди обичан от тези, които обичаш!

Lady_of_the_roses, разбира се!  Специално за любовта няма нищо задължително - всеки я разбира по различен начин, важно е да я изживее така, както му харесва  душата не пита как, а дали Изказах мисленето си не във връзка с разбирането ти 


lunna pateka,  прошката част от любовта ли е? И ако да - на кого да простим - на човека до нас задето не е отговорил на това, което ни е нужно, или на себе си - задето очакваме от любимия да бъде това, което ни се иска да е? С кое от двете да се примирим?

И защо често се случва така, че когато любимият е до нас - имаме някакви очаквания и изисквания към него, а когато сме на път да го загубим - всички те (или почти всички) отпадат?

С любов 

http://dancingstars.btv.bg/videos/album/3-intervuta/117-madlen-a … -si-den/#selected


http://vbox7.com/play:ab41e87a

Бях чела преди време, че любовта е когато те обичат "въпреки" , а не "защото".
И ми хареса....
Да те обичат въпреки несъвършенствата ти, които всъщност те правят несъвършено съвършен...за някого.

Ето така:

http://www.vbox7.com/play:fa74f239?r=google

Да, въпреки, а не защото, Маргало  Когато е защото - не е любов, а някаква връзка по интереси и нужди. Нуждата да не си сама, да имаш опора, ........ Но за някои хора и това е любов. А всеки избира вяра и кредо; всеки избира живота си, както и любовта си 

Мисля, че дори да е защото - пак е по-добре хората да се обичат, вместо да се мразят 
Да си подават ръка, вместо пепел и жупел...
И да помнят, че никой не е съвършен 

Права си, съгласна съм. 
Но за себе си не искам такава любов.
Не заради нужда, интереси, заради самота или опора, не искам такава.

И аз не искам за себе си такава, Маргало. Това му е хубавото на живота - всеки има право на избор, на желание. Какво става, ако не осъществи желанието си? Ще му е достатъчно ли да знае, че е живял в мечти? 

Повечето хора са семейни или живеят с партньор. Колко от тях са щастливи от любовта? Може би не много. Да речем - половината от всички. И въпреки че не точно тази любов е била тяхното желание, те се опитват да я поддържат (или изтърпят в по-тежките случаи). И понякога знаят защо правят този избор, понякога - не.

Ако любовта към скъпоценности и бижута определя и любовта към този, който ги доставя, значи мацката в своите възприятия за любов и щастие е щастлива. И обичана. А и обича. Всичко това определя нейното щастие. Сто души да и кажат, че греши, тя няма да им повярва. По същия начин, както ако на теб или мен кажат, че да обичаш просто, за да ти е пълно сърцето е глупост - няма да се съгласим.

В крайна сметка обаче всяка от двете страни е намерила и щастието, и любовта си така, както ги разбира. Ако живеем в един свят, в който всички хора са щастливи и обичани? Но така, както всеки разбира за себе си любовта и щастието. Някой - в дом и семейство, деца. Друг - в чиста, извисена любов. Трети - в скъпа кола, ресторанти и дискотеки....

Точно това става в живота ни. Всеки търси любовта и щастието си по начина, по който ги разбира. Само дето не всеки успява да намери каквото и да означават за него "любов" и "щастие".


 

Привет!
Скоро проумях, че продължавам да ползвам понятия, модели и т.н.
Сега мисля и усещам, че няма нещо, което да е постоянно в душата ми. /освен това, че всичко е непостоянно /
Чудя се защо осъществявайки своя избор не мога да живея своя живот?
Дали следва да стана пълен егоист спрямо хората? /само дето не ми идва отвътре /
Любовта е също твърде променлива величина у мен.
Относително постоянна е само към природата, най вече към непостоянния вятър
Усещам неразбиране, борба на енергиите с хората, с които общувам. Уви, това важи дори за отношенията с децата ми
Хармонията и баланса са твърде крехки в моите отношения с околните...
Уморих се да се боря, досадно ми стана да търся, усещам се изчерпан...
А за капак - осъзнавам много добре какво се случва с мен...

Спри да се бориш! Тогава идва и хармонията!!! 

Това ти "казвах", ЧОВЕК, - че си в моделите: Хайде да бъдем такива като в книгите, да обичаме всичко и всички, всичко е едно цяло и ние сме част от него и т.н......
Истината за мен подължава да е по средата.
Не знам доколко си наясно със себе си. От моята страна погледнато - искаше да се вкараш в чужда рамка, но ти си знаеш. Присъединявам се към поста на pudding и добавям:
Задай си точните въпроси, за да достигнеш отговорите, които са ти нужни.
Не се насилвай за нищо, но и не се оставяй на течението.
Бъди себе си и остави останалите да изберат дали те харесват и дали искат да са до теб. Едни ще си отидат, други ще бъдат привлечени от аз-а ти.


Нещата често са прости; ние си ги усложняваме. В това число и при любовта.


Имам една виртуална приятелка, която тия дни писа:
Любовта е толкова хубаво и лично чувство, че никой нито може да ти го отнеме, нито може да ти го даде!
И още нещо от нея, което от вчера ми е в главата:
След близо 20 години търсене, тази вечер за пръв път намерих четирилистна детелина. И не я откъснах

Изпращам много любов на въпросната дама   

pudding