За любовта

Любовта е случване...

Е, това е само миг, не може да е на самотек после.

Тонимар, да романтично ми звучат повечето обяснения.   

Аз говоря за любовта, а тя или я има или не... когато я има е случване... тя е най-несигурното нещо... ако говорим а привързаност и т.н. е друго...

... и характер, и изразяване, и обгрижване, и зачитане, и обич без претенция и уважение, и приемане, и..... така мисля, затова уточнявам, че не може да е на самотек и не се случва просто ей така, и не се спуска отнейде, и има нужда от вложения.  

Да, но ако ти можеш да обичаш и го правиш по най-естествения и красив начин това е случване... ако можеш да даваш и да приемаш любов ти просто го правиш... така, че за мен тя е случване... 

Мисля, че е случване, което после си иска поддръжка. Лесно е случването. По-трудно е да го продължиш - да ти се случва още и още, докато за двете страни е желано.

Първоначалното случване - влюбването - е на самотек. То се случва, сякаш пада от небето. После, за да продължи любовта, си иска вложенията. (Иска се примерно да приемеш човека такъв, какъвто ти се разкрива (защото в самото случване-влюбване все още не се е разкрил напълно, не е имало време за това). Така мисля.  )

Това малко не го разбирам - да приемеш човека такъв какъвто е.... Добре приемаш го, обичаш го, ама трябва ли да приемеш и недостатъците му или придобитите лоши навици - пиянстване, лъжене, агресия, простотия и т.н. Аз пък с това не мога да се примиря и да се съглася... Може много да обичам, но ако видя, че нещо е против моите разбирания за добро и красиво.... просто се пречупва нещо в мен и любовта отлита....  Това ли е истинската любов???? А в същото време всички знаем, че няма хора без отрицателни качества и слабости? Къде да го търся този идеал за мъж, че и да се влюбим взаимно???
Боже, пак започнах с моето недоверие и въпроси ЗАЩО, защо????

Ако някой може да обикне такъв човек, значи го е приел. Аз за себе си знам, че не мога да обичам човек с такива "екстри".
Естествено, че няма съвършени хора! Ми обичам човека до себе си, въпреки, че не можа да сготви нищо, освен пържени яйца. Въпреки че в малката кофичка с подвижно капаче до мивката пъха найлоновата опаковка на цялото парче луканка, а тя е за дребни боклучета; въпреки, че хърка; въпреки, че никога на знае кое къде му е; въпреки, че понякога ползва парфюма си вместо афтършейв; въпреки, че спира душа от врътките, без да превключи да тече от чешмата и аз като го пусна ме залива студена вода; въпреки, че като яде супа у дома си дроби хлебче в нея; въпреки, че като си купи топъл ръчен хляб, го издълбава, смачква средината и така я яде;  въпреки всичките тези неща! Но, ако ти изредя моите кусури, просто ще се чудиш защо този човек ме обича и е с мен 22 години!


Това "случване" не го разбирам като процес!. Т.е. думичката ми е измислена и не я разбирам.

Отзад напред:



  Бижу, това редовно ми се случва, ако забравя да проверя, по-точно не да проверя, а да превключа преди да пусна водата.


"Случване"-то като процес по повод влюбването: Виждаш, харесваш, започваш да изпитваш чувства и желания. Изпълва те любов. Любовта се случва. (както писах по-горе, за мен случването става при влюбването. Любовта по-нататък си иска торене)



lunna pateka, да, всеки от нас си има недостатъци. И за всеки е възможно да приеме някои, а не всички недостатъци - в зависимост от ценностната му система. Уф, има жени, които от криворазбрана обич приемат и побоя над себе си като недостатък, с който се примиряват! Или пък мъже, които приемат домашен тормоз от съпругите си... Но това вече, поне за мен, не е любов.

Истинската любов е, когато няма какво да се пречупи в теб, за да отлитнат чувствата ти.

Да приемеш човека такъв, какъвто е, означава недостатъците му да не прекрачват границата на това, което за теб е приемливо поносимо. Например не понасяш лъжата. Но ако любимият ти послъгва за забавление, за момента; или използва тактична лъжа, или казва дребнави лъжи на хора, които познава бегло - може такъв тип лъжи да не те дразнят. Ако изцяло отписваш лъжата, то ще приемеш любовта на напълно честен човек, но с други недостатъци. Такива, които няма да са пречка да го обичаш.

Да приемеш човека такъв, какъвто е, означава след като приемеш малките недостатъци, които не нарушават чувството ти за ценност, - да не се опитваш да промениш любимия си по своите стандарти.  Той си е такъв. Позволяваш му да бъде такъв, както той ти позволява ти да имаш своите малки недостатъци.

Нали си чувала приказката за мъжа, който търсел идеалната жена. Но когато я срещнал... разбрал, че тя търси идеалния мъж
Какво значи идеал? Всеки има различни идеали. Някои жени харесват романтици, други домошари, трети лоши момчета. Според мен голямата любов се случва, когато намериш идеалния ЗА ТЕБ човек.
Познавам и хора, които пък търсят човек, който в по-голяма степен ще се хареса на обкръжението им - приятели, родители, роднини и т.н. отколкото на тях самите. Но понякога човешката глупост не познава граници

  Прекалена зависимост от хорското мнение. Този любим/а като гербова марка ли си го носят после? 

Затова трябва човек да обича себе си. Когато любовта, ценностите и ежедневието се определят от чуждо мнение - нито ще срещне любовта, нито себе си. Ще е разпръснат някъде из думите и епитетите на хората. Ще си ляга и ще се събужда с тях. Само когато го похвалят ще е щастлив. А дали хвалбата ще е от сърце - няма значение, важно е ушите да чуят. Или очите да видят завистта на останалите. "Живот ли бе - да го опишеш"...

Разбира се, от там се започва! Ако не се случи в точното време, между точните хора, на точното място, то няма да се случи нищо съществено.  
Сигурно всеки си е задавал въпроса: "Защо не го/я срещнах преди 10 години?..." Ами нямаше да е същото, на "онова време"с "онзи акъл".  

Любовта е нещо, за което трябва да се мисли всеки ден, да се усеща. Тя е навсякъде около нас и има различни измерения.

Мне, влюбването се случва, не любовта. Не е задължително едно влюбване да премине в любов. Правите ли разлика между двете?

Да, правя, точно затова не считам, че любовта се изчерпва само с влюбването, привличането и секса.  Някак ми звучи странно да се говори за любов и да се има предвид отношения само между мъж и жена /в най-преобладаващия случай/.