За любовта

Има много и различни видове любов.Във всичките си разновидности любовта е движеща сила която предизвиква действие.Светът го има защото преди това я е имало любовта.
tonimar,хубав цитат,хареса ми,благодаря!

 

 

А за мен автора говори за усещането, за хармонията... Усещайки сърцето, аз чувствам човека... Дори и да не говори... Дори познат до болка човек, когато е в дисбаланс аз усещам разликата... За мен красноречието не се постига с думи...
Намасте!
 

Човек,и аз смятам така...но има и още нещо ,което ми убягва Което ме умисля,а именно съчетанието на опониращите се думи ,,сърце,, и ,,красноречие''.Ако любовта наистина ни е самодостатъчна ,както твърди tonimar ,ЗАЩО изгребваме и остатъците за да я получим....Би трябвало да ни задоволява ,вярвайки и чувствайки а всъщност ни обрича на тайфунен галоп...Поне моята любов е такава ,покосена от стремлението и попита от обичта.
 И все пак..за любовта..,,, Да обичате не значи да гледате един в друг, а да гледате заедно в една посока. /А. Сент-Егзюпери/'' -тогава къде е красноречието?

Ами ЧОВЕК, при мен така и стана - не можах да кажа нищо, затова пък усещах и то много. Едва няколко дни по-късно казах Обичам те! (и още нещо, което не  е за ефир  )
Всъщност при двойките се получава така, че често единият е активен, а другият - пасивен. Единият говори (и то красноречиво - с изпълнено сърце), другият попива - също в щастие.
Има моменти, когато и двамата мълчат, защото думите са недостатъчни да изразят което и да е от напиращите чувства.
Има моменти, когато и двамата искат да кажат много неща едновременно, обладани от усещането, че най-сетне са намерили човека, пред който да кажат това, което искат да кажат и искат някой да чуе.
Многопластова любов - многопластови прояви.

Мари, това, което в снощния пост не изказах е, че не всяка мисъл на която и да е известна личност, е вярна или правдива за всички. Аз бях покосена с красноречие, което ми откри съществени черти от характера, но не бях красноречива. При други - били са грабнати от жест, от външност или проявена черта. Мога да съдя само от личния си опит, а той не е толкова богат; все пак не съм се скъсвала от влюбвания през живота ми 
Не съм напълно съгласна нито с мисълта за красноречието, нито с тази на Екзюпери. За мен е грешно всичко и винаги да се поставя под един и същ знаменател.
Защо да не трябва да гледаме един в друг, а да гледаме заедно напред? Нима бъдещето е по-важно от настоящето? Ако не гледаме в очите си - как да видим едно бъдеще? С чии очи 

Същото е и със самодостатъчността на любовта. Какво означава да е самодостатъчна? Нали с нещо трябва да се подхранва, да се запълва?

Ако двама влюбени се затворят в една стая - колко време ще им е добре така - двамата, изолирани от света? Колко време ще има какво да си кажат? Ще си изкажат чувствата; ще си разкажат миналото; ще си поговорят за мечтите и бъдещето; ще правят секс до полуда; ще изпразнят хладилника, ще източат водата... И ще се изчерпят.  Един ден няма да имат какво да си кажат, няма да има "красноречие", няма да има дори красноречиво мълчание; няма да има вода, няма да има храна, а липса, празнота, вакуум...

Същото е и в другата крайност: Само чрез усещане и хармония (без красноречие) - не става. Любовта има нужда от общуване. Ако липсва общуване, ако нещата не се казват (не дай Боже се премълчават) - любовта започва да бъде ограбена, изчерпана, предадена!


ПП Някои определят тайфунния галоп като следствие на хормони. Аз съм от тия, които не искат да го определят, а да го изживеят. 

А според мен  всеки гледа в своята посока и върви напред, развива се, променя се с годините но чувства ,гърба'' на човека до себе си и знае , че може да рачита на него
В очите се гледат влюбените, но при една по-дълга връзка, леко изпълнна с битовизми и др. проблеми..................................

"Ако си влюбен в себе си, значи си открил съвършената любов"    ( Из "Идеалният мъж" )

И с това съм съгласна; стига посоките на двамата не са в двете крайности. Тогава човек спира да чувства гърба на другия според мен 



И аз това все го чета, ама още го мисля. Защото има една яма. Когато успееш да се обичаш достатъчно - трябва да се види дали тази обич ще остане най-егоистично само в теб и най-най-близките ти - децата, които са част от теб; или ще се прескочи ямата и ще обхване по-голям хоризонт 

В цитата, който пуснах преди ден, се казва, че обхваща всичко.  Но познавам хора, които са самовлюбени единствено в себе си, та питанките ми продължават.  Има нещо, което куца в това да си влюбен в себе си и съвършената любов.

А някой, който не обича себе си дали би могъл да обича истински другите... И когато обичаш някого, не става ли той част от теб самия.....  

  И затова съм се питала. Въпросът е, че всеки обича себе си, зависи в какво процентно отношение обаче. И въпросчето ми е, процентите сто ли трябва да бъдат, за да може човек да обича друг? Мисля че не.

На много хора са внушавани комплекси, постоянно чувство на вина и тем подобни неща, които пречат човек да се обича на сто процента, да обича всичко в аз-а си. Но според мен да знам, че имам някои отрицателни страни, които искам или не искам да променя - не пречи да обичам с цялото си сърце любимия. Все едно една майка да не обича напълно детето си, защото не харесва всичко в характера си. Същото е и между двама партньори.

Аз пък си мисля, че в любовта няма проценти. Всмисъл, че ... може човек да обича себе си 100% (не да обича само носа, само косата, само интелекта си ... , а всичко свое!), т. е. да няма какво да мрази в себе си, да се е приел такъв какъвто е и въпреки всичко да се обича, но това не значи, че не може да обича и някого друг на 100% - независимо какъв е другият и независимо от "лошите му качества". Човек пак може да обича всичко в другия ...

В една серия на детско филмче ("Шантави рисунки" - с Бъкс Бъни, Тас, Лола, Туити и т. н. като бебета) Силвестър (мисля, че беше той) ревнуваше, че вече не е най-малък и другите обичат новото "човече". Тогава Баба му обясни, че Любовта не е като курабийките - да свършва, щом от чинията се вземе и последната, че от любовта има за всички. И щом обичат и друг, това не означава, че него го обичат по-малко. В сърцето има място за всички!!! ...  

П. С. Това ако изказването ти, Тони, е, че човек не трябва да обича 100% себе си, за да има проценти и за другите. Иначе ако казваш, че човек може да обича себе си примерно 70% и въпреки това може да обича други    (май това казваш, първо не те разбрах) - да, абсолютно съм съгласна с теб!!!  

 

Да, pudding , това поне се опитах да кажа  Според мен, а виждам и според теб, - не е нужно човек да обича всяка клетка от тялото и характера си, за да може напълно да обича друг! 

  Хареса ми детското филмче!

Ако не обичаш себе си,не можеш да се отдадеш на другия,според мен.В един момент комплексите и несигурността застава между вглеждащите се
Натрупаната несигурност поражда и негативизъм.

 

Обичането включва и приемане на собствените и респективно чуждите недостатъци...За мен няма проценти...-или обичаш, или не...
Любовта е преди всичко любов към същността на личността, всичко останало са аксесоари към същността на човека...

За да изпитваш любов, трябва да можеш да я даряваш, а за да можеш да даряваш естествено трябва да я имаш в себе си..., не можеш да даряваш нещо, ако ти самият си нищо... ( това само като допълнение на Мари я  )