Младото поколение

  Заставам зад всяка една дума в това мнение 
Наскоро една позната, фенка на въпросните турски сериали, се жалваше на тема "Колко сме се отчуждили, как не си общуваме..." В същото време свекър и  свекърва и живеят в съседния блок, и, естествено, не са особено добре дошли у тях. Като я попитах защо не се събират всяка вечер на една такава хубава патриархална вечеря, ме изгледа все едно казах най-голямата глупост на света.
На мен ако един модел ми харесва, го прилагам, независимо дали е "прието", "трябва" и т.н. Ако на някой му идва отвътре - да става на крака, да целува ръка, да проявява уважение както си пожелае. Не виждам особено мястото на "Обществото" тук. И слава Богу.

Определено се променят. Когато възпитаваш детето си в уважение към възрастните и някой възрастен докара детето ти до рев...Няма да я забравя тази случка - пуснах я сама да пътува с рейс, седнала, имало много места, но дядката решил, че точно там трябва да седне.

Блонди, много добре си го казала. И аз смятам, че целуването на ръка, ставането на крака и т.н. далеч не са критерий за уважение.
Една позната казваше, че се обръща към свекърва си с "Майко", само когато иска нещо от нея.
Аз на моята не казвам "Майко", но я уважавам, наистина. Винаги съм казвала, че е добър човек.
Не знам как е в Турция, но това, което показват по сериалите - особено в т.нар. висше общество, за мен е преекспонирано.

"Младото поколение",за това е младо,за да се учи от опита на останалите и да създаде свои порядки и стандарт на живот.Не приемам целуването на ръка,/никога не съм го правила и не съм възпитавана в подобна традиция/но помня,че в гимназията ставахме на крак при влизане на преподавател и настъпваше тишина,с което сегашните учители не могат да се похвалят.Винаги трябва да има уважение,а как ще се прояви е въпрос на култура и много други показатели.

И аз не твърдя, че учат на уважение към възрастните.
Те показват, че голямото патриархално семейство вече е невъзможно. И се разпада. В резултат на различните морални ценности. Един алчен е достатъчен, да го попилее. В Листопад Ферхундето, в Гераците - един от синована му - няма значение кой.
То е ясно, че е нахално и невъзпитано една снаха, дето стаята си не помита, да има думата изобщо какво да се прави с имот, и т.н. Поне две чаши от чай да бе измила.

Абе спрете с тези турски сериали, гледайте някой стар български филм или прочетете някоя книга от времето преди 100-150 години и ще видите точно този патриархален модел. Възрастните хора са на върха на йерархията, първо мъжете, после жените, накрая децата. Децата и младите жени дори  са се хранели отделно и след като възрастните се наядат, свекървата е била "шефката" на снахите, думата й е била закон, командвала ги е както си иска и т.н.
Виждаме го в турските сериали, защото там е останало непроменено, но е характерно за всички балкански народи, и за сърбите също. Наскоро гледах един филм на Костурица - Зона Замфирска, а и при циганите също го има все още това уважение към възрастния, не случайно мешерето им се състои от възрастни хора, а децата ядат след като се наядат възрастните, ако остане за тях.
Промяната към другата крайност е струва ми се от времето на комунизма, тогава много неща са се променили, знаете - жената редом до мъжа във фабриката, децата - на ясла и детска градина, отглеждани от държавата, пенсионерите по пейките в парка да бистрят клюките и на опашките за хляб, пренебрегване на религията и още много други неща.

ПП Аз и друга асоциация правя - нали сте гледали по Анимал планет как се хранят лъвовете например - първо мъжкия, после женските, накрая малките, без значение кой е уловил плячката, никой не отстъпва реда си на малките, те са най - накрая, та с този патриархален модел май сме се доближавали доста близо до природата, изобщо това поведение е животинско, правото е на по - силния един вид /под сила имам предвид и мъдрост, което отличава опитния от младока/. Реда, който съществува сега е сякаш по - човечен, слабите с предимство - децата, възрастните хора, просто си разсъждавам, и ми е интересно какво мислите и вие, животински ли е този "патриархален модел на поведение" ?

Уважението се заслужава независимо от възрастта на човека. Това, че отстъпвам място в градския транспорт на по-възрастен човек, не е от уважение към него, а защото е възрастен и чисто физически е по-приемливо той да седне, ако няма свободно място. Същото важи за бременна жена или невръстно дете.
И никога не бих станала, ако възрастен човек влезе в стаята - нито от уважение, нито по други причини, освен ако не го посрещам или трябва да се здрависам с него. Между другото, за такава традиция, за такива нрави чувам за първи път.
Вкъщи се опитват да налагат някакъв модел на поведение, изразяващ се в уважение към по-възрастните и в отстъпване на храна на децата, но при мен няма такива положения. Всички сме равни, всички, освен синът ми, сме здрави и работоспособни хора и никой с нищо не превъзхожда другия, за да има повече права. На сина си аз лично давам възможно най-хубавата храна, за да расте добре и да се развива добре, но така не лишавам другите. И непрекъснато повтарям, че той не е нищо повече от всички нас и че всички сме равни, въпреки че някои хора се опитмват да ми противостоят при възпитанието.

Не виждам причина да уважам някой само,защото е по-дърт.Един злобен,глупав и ограничен млад човек,после става злобен и ограничен дъртак.Ама как ги бива да спекулират с ЕГН-то,не е истина.Убедила съм се,че уважението към някого,няма нищо общо с възрастта.Гадините ги има на всякаква възраст,пол,раса.

Стана ми интересно за бутчетата, това не разбрах
Вкъщи ги ядат котките, никой не се докосва до тях, пък камо ли детето

Ово е стандарт.
Думите ви леко ме плашат и предизвикват тревожна безпокойство. Добре, че живея в тоя малък град и 50-100 човека ме поздравяват на ден поименно, или по професия.
И когато ме бе хакнала дисопатията и ходех с бастун, хора ми отстъпваха място в автобуса.
Нещо, което ме свари неподготвен. Никога не бих молил някой да стане, за да седна. Ако някой изисква това от отрочетата ви, не съм аз.

Снаха и Гераците показват как при определени обстоятелства се разпада едно семейство. Снахата ми е по-мътна в спомените, но при Гераците разпадът става, когато умира "стълбът" в семейството - свекървата. И тук ми идва нещо на ум: в ония времена мъжът е бил на върха на пирамидата, но тя се срутва, когато жената си отива...излиза вярна приказвакат, че главата отива там, накъдето я завърти врата. Подобни наблюдения имам и аз - когато едно семейство се разпадна, мъжът се пропи, задружността изчезна безвъзвратно и т.н....след като жената умря.

Когато се омъжвах (бях си направо малка), баща ми ми каза, че семейния уют се създава от жената в дома, тя е тази, която сплотява семейството (и се чудя защо казваме "бащино" огнище   ).

След обстойно изчитане на темата и размисли по въпроса, стигнах до извода, че смесваме послушанието (подчинението) с уважението. Младите, когато са независими от родителите си, се чувстват по-равни с тях, често ги критикуват, че..."на Иван му купиха кола, пък ти една вафла на детето не си дал".  Това не знчи, че не трябва да  ги уважават и почитат само за това, че са им дали живот и са ги отгледали. Други млади - които по някакви причини са зависими от "дъртите" - построили им къща, купили им кола, гледат им децата, снасят им кинти...обикновено са принудени да се съобразяват и да се подчиняват на родителите, особено ако същите са по-властни натури - което в повечето случаи не поажда чувство на благодарност и уважение, а точно обратното - ненавист и отчуждение.

Уажеието и доброто отношение към хората са си до характер и до възпитание. Но при много хора тези неща са на принципа "к'во си ми дал, че да те уважавам".

Аз лично не харесвам типичният патриархален модел на живот. От моите деца изисквам послушание, защото все още аз (и баща им де) нося отговорност за тях. Но в същото време смятам, че колкото и да са малки, те също имат право да бъдат уважавани, да им се зачитат желанията, дори, понякога да са в противоес с родителските - примерно аз не харесвам бъдещата снаха или зет, но детето ми е решило, че ще живее точно с този/ тази. Няма да го накарам да се откаже от любовта си, само защото трябва да се съобрази с желанието на старшите (и няма да му натяквам след това). Или ако свекървата смята, че жената трябва да стане преди всички, да направи кафето и закуската и чак тогава да седне, не е редно да се меси, а ко на снахата кафето и го носят в леглото.

Уважението трябва да се заслужи. Другото е въпрос на възпитамние или липсата на такова. Има обаче и друго - в разказите на Елин Пели и Йовков кмета и бирника са винаги осмивани, но даскалът е бил на почит и уважение. Само заради факта, че е по-образован от другите.

Не знам дали човек трябвяа да  бъде уважаван само заради това, че има повече опит, че е живял повече и е станал по-мъдър...може би до известна степен. Иначе уважението основно се дели на две: между млади и стари и между мъже и жени  
А какво е уважеието: примерно да си голяма жена, самостоятелна отдавна, но да не пушиш пред татко си, защото знаеш, че той не одобрява...нищо, че не той ти купува цигарите (аз пред моя, оабче пуша   ).

  Казва се "бащино огнище",защото бащата се грижи за препитанието и "майчина милувка",защото майката е тази,която създава уюта и топлината.

Може да посочим и Железният светилник - как се бореше Султана да запази реда.

А какви ги наговори на Ния заради желанието й за отделна къща с Лазар!