Но наистина, много неусетно минава времето. Докато се обърна и бебето Момчил вече ходеше, опитваше се да говори и не беше никакво бебе!Вече е момченце!

Виж целия пост

bubchenceto

# 18 18 фев. 2010, 12:36 ч.

И аз често се замислям по този въпрос. Моят син още си го възприемам като бебе, но няма как да не забележа, че от ден на ден все повече заприличва на момче Heart Eyes

Виж целия пост

terry78

# 19 18 фев. 2010, 12:44 ч.

Аз престанах да го усещам като бебе в момента, в който започна да протяга ръчички, за да го взема; да ме гледа за реакцията ми, когато някой го закача; осъзнато да търси вниманието ми Simple Smile

Виж целия пост

ral4e!

# 20 18 фев. 2010, 12:45 ч.

Хубава тема,
Виждам как дъщеря ми пораства с всеки изминал ден, все повече започва да разбира и все повече започва да се превръща от бебе в детенце...но на мен сякаш не ми се иска все още да идва това време, някак си имам чувството, че много бързо излетя една година от както безпомощното пъшкулче спеше на тази страна, на която е сложено....даже точно вчера като я бутах в количката си мислех как скоро може би почти няма да има нужда от ня, а аз толкова съм свикнала да излизам така, че някак си ще ми е странно да излизам с нея, но без количката.
И все още вечер след банята като я гушна, за мен си е онова малко беззащитно бебе, което от миналата година озарява дома ни Heart Eyes

Виж целия пост

J_M_M

Ентусиаст

# 21 18 фев. 2010, 12:58 ч.

ами до годинката си беше бебе,а и малко след това(1,4 м),защото вечно си търсеше биберона,но след като се раздели с него вече беше един малък мъж.

Виж целия пост

Мамзел Нитуш

# 22 18 фев. 2010, 13:12 ч.

Когато дъщеричката ми беше съвсем мъничка, все ми се искаше по-бързо да порасне, да каже "мама", да проходи, да разбира какво и казвам. Grinning

Сега ми се струва,че съм пропуснала ценни "бебешки" мигове Tired

.Момиченцето ми расте,превръща се в малка госпожица,но аз може би още дълго ще си я възприемам, като единственото безценно бебенце на мама Heart Eyes

Виж целия пост

kakadaka

Регистриран

# 23 18 фев. 2010, 13:32 ч.

За мен, моето си беше бебе, докато не проговори, преди 3 месеца. Сега когато мога да си говоря с нея, вече не ми изглежда толкова като бебе /макар че понякога все още я наричам така/. Като вървим двете хванати за ръка и като пресичаме улицата, тя ми вика:"Бъйзо, бъйзо, мачка ата", т.е. бързо, бързо, че ще ни смачка колата Laughing

. Бебето не може да прави така, значи тя вече не е бебе Mr. Green

Виж целия пост

niki97

# 24 18 фев. 2010, 14:10 ч.

Почти от раждането си се бореше за място под Слънцето. И тогава изглеждаше като човече в бебешко тяло. Имах чувстото, че и на тази крехка възраст има ясна идея какво иска и как да го направи. На около 6 месеца вече стоеше права и отказваше да бъде носена на ръце. Тогава и разбрах, че това са й първите стъпки към независимостта и порастването. Оставям я да се развива без да се бъркам прекалено.

Виж целия пост

polin_a

# 25 18 фев. 2010, 14:20 ч.

Точно сега съм в такъв период на чуденка - бебе ли имам, пораснало ли е бебето вече Rolling Eyes

. Искам да е бебе и го чувствам така, но за околните вече е пораснало момченце. Искам бебешкият му период да продължи максимално дълго. После цял живот - голям ooooh!

Виж целия пост

Марти

Регистриран

# 26 18 фев. 2010, 14:30 ч.

Синът ми спрях да го чувствам бебе, когато се роди дъщеря ми, а нея все още си я чувствам като бебче и вероятно още дълго ще е така

Виж целия пост

nana77

# 27 18 фев. 2010, 14:40 ч.

Амиииииии много е относително. За мен престана да бъде бебе на около 2 годишна възраст.

Виж целия пост

desi manova

# 28 18 фев. 2010, 14:42 ч.

Да кажа и аz, хубава тема, Франческа. И е интересно да се видят гледните точки, точно zащото е много относително и zависи, не става ей така, в един определен ден zа всички.Точно напоследък често мисля zа това. Мъжът ми още си нарича дребната бебе, а аz някак не мога да й кажа така, но в същност още така я чувствам... Peace

Цитат на: J_M_M в чт, 18 фев 2010, 12:58

Уж тоzи момент чакам, махането на бибата (ориентировъчно, или поне така си мисля сега).. Защото прави маймунджелъци, тича, бърбори някои неща, но щом легне да спи и я видя с нея Heart Eyes

става моето си бебе... Но и не е само това със сигурност...

Синът ми някак.. не zнам zащо, сигурно повече по моя вина, много бърzо порасна и стана момченце.. Тогава все исках да е голям, да е голям Rolling Eyes

.. да се чуди човек zащо, сега направо ме е яд.. Какво има да се бърzа с това???
Но определено с малката отлагам порастването умишлено. Особено при идеята, че може да нямам друго бебе... А и на фона на голям батко.., направо си иzглежда бебе тя Flutter