ФЕВРУАРИ месец е студен, нищо - всички ще празнуват с мен!

Томас е живо и много активно дете в игрите, трудно се задържа на едно място - „като работна мравка е".

Той е напред в речевото и езиковото развитие и за възрастта си говори отлично.

Когато е развълнуван (което често се случва при него), леко се запъва в речта си. Повтаря цели думи и фрази, обикновено в началото на изреченията. Той прави това от около шест месеца, но тези говорни смущения се появяват и отшумяват периодично - специално около Коледа и рождения му ден.

Томас не обръща внимание на това изобщо и никога не се ядосва или пък става тъжен. И не само че не се отказва, но продължава да говори, докато не каже това, което иска. Никой от приятелите не му се присмива и не го дразни.

Това са нормални речеви колебания и не е заекване

Напомня ли Ви Томас за Вашето дете?
Вие може би получавате усещането, че деца като Томас мислят по-бързо, отколкото са в състояние да говорят. Да, те стартират забързано, повтарят думи и фрази, но не заекват.

Просто както всяко друго развитие, речта се развива стъпка по стъпка, на етапи. Понякога децата научават прекалено много за кратък период, понякога това надраства нивото им.

Негладката реч и повтарянията идват обикновено при вълнения и отшумяват. Те могат да изчезнат за кратко време, да се върнат и да изчезнат отново. Това е напълно нормално в предучилищна възраст.

Има няколко възможни обяснения за този феномен, който наистина не е заекване, въпреки че понякога е наричано ранно детско заекване или развиващо се заекване.

Това може да се счита все пак от някои за заекване, защото детето няма много богат речник, но има голяма нужда или желание да говори. Или пък другия случай - богато словесно натрупване, но говорният апарат не е достатъчно укрепнал. Може би детето е открило, че запъвайки се на някои думи, по този начин ще „акцентува" върху себе си и в неговия разговор ще вземат участие по-големите му братя и сестри. А може би детето е свикнало майка му и баща му да не му обръщат достатъчно внимание отначало и то трябва по някакъв начин да се опита да ги привлече към себе си, докато започнат да го слушат като „комуникативен човек".

Но каквато и да е причината за подобен говор в предучилищните години, това е напълно нормално. Децата се учат да лазят преди да проходят. Речта също изисква подготвителен период, преди да стане гладка. При почти всички деца този тип негладка реч се появява в развитието им. Те после я израстват.

Какво да правим?

Първо, когато Вашето дете започне да „блокира" на отделни звукове, срички или думи, опитвайте се да не му изтъквате това и да не го наричате „заекване". Тази дума може лесно да създаде допълнително безпокойство за Вас и детето Ви. Опитайте се да погледнете на това като етап при нормалното речево развитие.

Просто Вашето дете не заеква, няма го истинския проблем и изобщо никакви говорни проблеми. Ако нещо все пак Ви тревожи, то проблемът съществува във Вашите уши, а не в детската уста.

Напомняйте си все пак, че най-важното нещо е КАКВО казва Вашето дете, а не КАК го казва. От друга страна е нормална реакция да станете нетърпеливи и раздразнителни, ако детето започне да прави прекалено много повторения и блокирания и примерно Вие сте изнервени, че заради минута-две ще изпуснете автобуса. Това не трябва да Ви прави лош родител, не се опитвайте да търсите вина в нищо!

„Успокояващи" съвети

към детето, изразявани по различен начин, по принцип не са препоръчителни. Примерно: „Не се вълнувай, когато искаш да кажеш нещо!", „Кажи го отново, но този път по-бавно"! или „Поеми си дълбоко въздух, това ще ти помогне!" Повечето родители във Вашата ситуация постъпват понякога като Вас, просто защото са забелязали, че това помага. И то наистина помага за момента, но аз мисля, че тези прийоми не дават положителни резултати в края на краищата. Защо? Защото това прави детето много по-чувствително при блоковете и се увеличава риска от свръхнапрегнатост в желанието да говори по-добре, отколкото моментната зрялост му позволява. Говоренето може да се превърне във вид дресиране. И ако детето Ви наистина последва Вашите съвети, много е възможно говора му да се влоши.

С бе-то спрях да се боря  . Повтаря го и това е .
Ела,бе
Мамо, бе
Тате, бе
Всички сме "бе"   

"Мамооо, дядо ми ще дойде утре, ще дойде утре дядо ми, мамоо!" След което "Мамо бе, моят дядо ще дойде утре, утре ще дойде дядо ми..." И така до безкрай. Това също е зацикляне, ама на цяла фраза.[/color]