ФЕВРУАРИ месец е студен, нищо - всички ще празнуват с мен!

И аз на това се надявам - като не яде манджи вкъщи, поне в детската да яде. Иначе като я взимам, не е гладна май..само винаги задава дежурния въпрос - Има ли бонбони?
Сега се сещам да питам, ваште дребосъци инатят ли се или след третата година са по-разбрани? Защото Яна кара втори бебешки пубертет, вместо като порасна да стане по-сговорчива и лесна, точно обратното се получи. Пак всяка втора дума й е неискам, няма и не. Имам чувството, че се чувства длъжна да ми се опъва за всеки случай. Вчера  такъв рев настана в съблекалнята на детската градина, защото неискаше да си преобува панталона, че учителката се показа да види какво става. Прави си каквото иска и изобщо не зачита моите молби, подканяния, забележки. Почти всеки ден стои наказана вкъщи. Интереното, че така се държи не само с мен, но и с баща си и баба си. Даже майка ми намекна, че сме щели да го изпуснем това дете. Страх ме е общуването ни да не се превърне в някаква борба за надмощие. В този ред на мисли, някой може ли да препоръча книга за възпитанието на по-големи деца?

Некой ден обещавам да ви преведа лекциите от училището  , нормално е да се опъват, нормално е да са инатлии. Туй ни учеха на училището за родители, ако детето не протестира значи нещо не е наред или родителите са тооолкова гадни, че са го пречупили или е болно. Ние имаме постоянни борби, да се облече/съблече измие, ръцете, да седне нормално на масата без да се сука, пада от стола и преди всичко да не си играе с храната. Тази борба е задължителна и трябва да се води, от това зависи какво ще израсне. Не става въпрос за бой, дори не за наказания, просто натякваш до припадък, изнудваш подло и долно (ако в градината не иска да се облича и ми бяга по коридора си тръгвам, при нас помага). Граници трябва да има и те трябва да са ясни и непроменими. В смисъл като си казал измий ръцете не отстъпваш до дупка. Методите при нас зависят от моето психофизично състояние, ако съм нервна съм груба и гадна (и много ми е жал после), ако съм спокойна си играем и намирам начин да го излъжа. Песнички, приказки, картинки. По съвет на един от лекторите сме накичили рисунки на различни места с указание какво се прави. На пример над столчето за храна е картинка с лъжичка, виличка и чинийка, в коридора е нарисуван ботуш, в банята са ръчички и схема за миене на зъбките (ако дадете адрес мога да ви я изпратя). Мога да ви пусна разни линкове за възпитание, но за съжаление са на словенски. Последния път бяхме на едно предаване в което ни разясниха ултра интересен модел на развитие с начините за възпитание на страницата им има и тест какви родители сте, само мъничко да се организирам с времето и ще го преведа да го пусна.
За яденето и при нас е същото, у дома нищо конкретно не яде, в градината и за допълнително ходел. Повечето деца са така, просто примера ги привлича. Освен това в градината спазват режим (нещо което аз не правя) дават им ядене през 2 часа, а в останалото време нищо, така че изгладняват достатъчно та да ядът. На курса ни казаха и още един номер, да им сипваме малко, ама много малко примерно по 5-10 супени лъжици, това било номера да ядът, психологическо било да ги измами щото организма се плаши, че няма вече и поглъща. За салатите съвета беше да не слагаме оцет и нищо кисело. Рецепторите за кисело се намират в началото на езика и децата преди да са опитали вече знаят, че е кисело и отказват. Рецепторите за сладко са чак на края на езика и затова поемат всичко, което е сладко, понеже докато установят вкуса вече е в устата. Затова трябва да замаскираме всичко кисело.
И да се похваля, вчера бяхме на психо-тестове, психоложката каза, че е много добре развит и даже е над средното ниво, отговорил успешно на тестовете за 3,5 г. и само един въпрос от тестовете за 4г. не решил. Толкова съм доволна, че детенцето ми е здраво, даже каза че изобщо не бил прекалено жив, че това било съвсем нормално и детето се развивало чудесно. Така че де не се оплаквате от скокливците с които трябва да се разговаря на пинг-понг.
Какъв пост стана 
Приятен ден и слънчеви разходки.

Моята 'убавица яде всичко, слава богу нищо не задържа  , в яслата нямаха никакви грижи с нея, заспива си без проблем на обед си спи по 2-3 часа. Обаче, не слуша изобщо, прави си каквото иска и в повечето случаи обратното на това което и казвам, аз си викам и никой не ме чува, чак ме хваща срам по улиците, много мрънка и непрекъснато иска нещо. Спокойствие виждам само в анимационните филмчета и то за има няма 15 мин.
Скоро бяхте обсъждали "заекването", по точно засичането в началото на "мисълта", еми и тя го прави, имам чувството, че мисли по пързо от колкото може да го каже и се получава доста комично, защото забелязва, че я чакам да разбера както иска да каже и тя си мънка и почва да се смее сама, че не може да го каже и завършва с "...ох стана много смешно" 
Това книжки, играчки, забрави, никакво вълнение и интерес, дай ни музикален канал за танци и аднимации.

..Имаме вече 3 пломби  на кътниците, различни са и от другите зъби, странно меки, за един месец от точица стана дупка, мием зъбите редовно от как бяха 4, а на 1 год беше вече с 20 зъба, като акула. Не мога да разбера какво е това чудо и страх ме хваща, как ще я караме до 6-тата година 

Вчера нашата Госпож ми каза, че Никол и се е скарала, и то два пъти. Първо, защо госпожата и е отворила сокчето, тя можела сама. И второ защо на другите купувала учебници, а на нея не. Та днес се сдоби и с учебник и сега само ме преследва да учим. Освен това днес ми сподели, че имала приятел, ама не като другите и приятелчета, а по-специален. Той много я обичал и целувал, щяла да си има бебе, като порасне и то ще се казва Мими.  Госпожата каза, че Никол с момичетата почти не контактувала, само с момченцата, и то те я обгрижвали. Един и носел раницата, друг книжката, трети сандвича, даже искали и те да я водят до тоалетна. Отивам да я взема, всичките момчета накуп се въргалят, а Никол и тя отггоре. И ми заяви че е момченце. Опитах се да я убедя в обратното, даже описах най-видимите разлики между двата пола, но тя заяви. Аз също имам пишка, момченце съм.  Та не знам и аз какво да си мисля. От друга страна само рокли иска да носи, не знам нормално ли е това бъркане на половете ?

Joya Никол не бърка половете... харесва и с момчета и счита за нужно и тя да е момче за да се впише.. обясни и че момчетата харесват момичета да е спокойно детето..няма закакво да се тревожиш..
bzepic много ви се кефя на вашите възпитатели... тук всичко си е кой какт реши..
Аз както споделих Ник е много разбрано дете.. има си своите преиоди, често отстоява до край желанията си, никога не съм го пречупвала.. мисля си че е до дете или до родител, но аз наистина смея да твърдя че истериите доста понамаляха след 3г.. сега се сблъсквам с проблеми с неприлични думички.. борим се .. усвоява ги от градината, пробва се дали се ползват.. нормални неща..  тази сутрин го будя а той ми заявява.. остави ме намир, това е моето място глупако... никой не говири така у дома.. градински лафове..

joya, както казва мъжът ми е те това е мома да се ожениш за нея! Направо супер е, да си знаеш и проблеми с нея няма да имате. Аз съм била абсолютно същата и лошо гадже редко да съм хващала, а за мъж да не говоря, такива момиченца се оправят най-добре в живота и са предпочитани от истинските мъже, женчовците си търсят жертвите сред нежните госпоици. Така че бъди спокойна и се радвай на прекрасното си момиченце. За половете е нормално, нашия близо три месеца беше момиченце и говореше за себе си в женски род, понеже през цялото време истерично слушаше "Вила Малина", която е момиченце  , след това спря да я слуша и си стана пак момченце, не е нужно да истерясваме за всичко.
sky*, мръсните думички са част от градината, не можеш да ги избегнеш, при нас много помогна ситуацията когато се изстреля на една друга възпитателка (от съседната група) каза и пърда-смърда, онази много го скастри, аз пък го оставих да се оправя сам и от тогава не смее да каже лоша дума пред възрастни, така сме се разбрали, че с приятелчетата може, но пред възрастните не и си знае човека,  та поне за резил да не ме прави 
Милена*, онзи ден детската психиатърка ми каза, че прекалено много съм се втилясвала, точно заради същото заекване, каза че това изобщо не било проблем правели го да си съберът мисълта и отшумява, при нас почти отшумя, добре е обаче да я чакаш спокойно без опити да я поправяш или да и помагаш, така ще е спокойна че ще я изслушаш и ще се изразява по-бавно.

Както си и знаех закъснялата реакция при нас дойде . Вики плаче всяка сутрин като го водя на градина. Иска да седя с него .. Днес беше просто ужасно . Оставих го плачещ, той тръгна след мен да ме гони, хване ме за крака и не ме пуска да тръгна ... бях на ръба на го прибера едвам се овладях ... Госпожите поне казват , че през деня е спокоен ... така оплака се , сега да поработя ...

Radostche, това е заради смяна на мястото, учителките и децата, нали? Да не го притеснява нещо друго? При нас се получава така, че ако прекъснеме ходенето на градина за 1 седмица, после има няколко дни, в които ходи с мъка. Е, не реве чак, но изглежда доста кисела, недоволна, прави сцени и непрекъснато повтаря, че неиска на ДГ, а иска баба.
Сега се опитвам да я преместя в друга ДГ, по-близо до нас, но ако вземат да я приемат ще изпадна в чуденка. Сега си е свикнала в тази градина, и ако тръгне на ново място дали няма да има пак драми, незнам.

Да , заради смяната ... И лошото е ,че ни предстои още една . И аз искам да го преместя в друга градинка , която е по-близо до нас. Още повече ,че той сега е с набор 2006 и септември няма да мине във втора група, а пак ще е първа , дори да остане в тази градина . Мястото ще е същото само , но учителите и децата ще са други .

Горкичкия Вики, това е такава тъпотия с отделните ясли, после и нова градина, пък и групата се сменя, че и учителките. Ако плаче и се стиска за крака ти повече от седмица аз бих ти препоръчала да намериш начин да изтръгнеш от него какво го мъчи. Периода на адаптация е до две седмици, след това би трябвало да ти помаха и да си влезе без проблем. Ако до две седмици не се случи, значи нещо е сериозно и трябва да вземеш мерки. Казва ти го патило, дето миналата година си шашардисах детето. Сега едвам чака да го съблека и тича вътре. Така че учителката е решаващ фактор при детето.

Радостче, дано бързо да се адаптирате. Милото дете. Нас се надявам да ни предстои. Въпреки всички негативи. Сега сме в треска за кандидатстване. Зарекла съм се ако не я приемат в държавна я записвам във френската, поне като плащам да знам защо. Писна ми от тази нашата община 
bzepic, дано си правя, защото имам чувство, че в градините, а после и в училище е голяма джунгла. А Никол е дребничка, нищо че първа скача и е много отворена.
Момичета, има ли някое детско филмче в което няма насилие  Да няма вълчо или лошата вещица, или мащеха или снежна кралица, или квото и да било подобно ?

Ноди, туй го гледаме всеки ден задължително, полярен експрес няма насилие, в ледена епоха има, но не е толкова страшно, пожарната команда също няма, ако си намериш на бг. Пожарникарят Сам също няма насилие, мечето клепоушко също няма, къртичето няма, трактор том (не знам дали го има на бг.), мечето пух, това са в общи линии гледаните у дома, всичките са без насилие и не са тъпоумни, и Франклин (ако ви хареса, за нашите разбирания е прекалено лигав).
За градината всичко зависи от учителката, в нашата група имаше само едно агресивно момченце, но тази възпитателка го укроти, така че сега изобщо няма насилие, може да се ударят, но леко и винаги следват санкции, винаги ги вижда и не разрешава да се бият, не ги оставя да се оправят сами. Направо съм възхитена от тази възпитателка, но не си мислете, че всички са така, миналата година имахме толкова лоша.

Интересното е ,че с баща си не го прави ... Да нацупва се леко на вратата , но няма истерии ...

"намерил е, че прави " казваше баба ми.
Сигурна съм , че е период и ще свикне. Защо не гопращаш с баща му, след като с него е спокоен. Може и да усеща твоите притеснения и затова 

За плодовете - брат ми като малък бягаше от тях (и от зеленчуците). Никой не можеше да го накара. Едно лято баба ми някак си го беше убедила да започне с 1 череша. На следващия ден - 2 и т.н. Но и до днес не яде охота. Сам не пожелава. По-скоро ако му се даде специално. А е на 29 Може би показването и провличането на интереса са разковниче...
Лекарства не ми се е налагало да давам, освен хомеопатия. Алекс по Великден повръщаше 2 дни и сама си поиска. Като видя, че и става по-добре, настояваше за още. А след подобрение не се дават, та обяснявах, че лекарката не дава
sky, sofy, мерси за честитките Мъжът ми ме води до Венеция по случая , та не успях да "почерпя" и благодаря със закъснение
И похвал - днес Алекс не цока, защото амчетата са горчиви Хем се радвам, хем ми е мъчно, като гледам как се натъжава. Но го приема леко, засега.