ФЕВРУАРИ месец е студен, нищо - всички ще празнуват с мен!

И Алекс така прави
На ден чувам по 100 пъти "Мамо, много те обичам."
Ако не и дам нещо, пита "Защо ме дразниш?"
Скоро остана със свекърва ми и гледала някаква серия на Пинко, в която щъркел се объркал и му оставил яйце с крокодилче. Пинко го върнал на майка му, но се натъжил за крокодилчето.
Алекс плакала.
На другия ден ми разказа подробно серията и обясни "Ами като говоря, че Пинко се натъжава и заплачквам." И пак с насълзени очички
Как ли не опитах да намеря серията, за да я изгледам, ама нещо неуспешно - от VBox.
Натъжавам се и сърдита съм са част от деня ни
За телевизията - Алекс гледа Дисни, Бебе и Бейби. Сутрин свекърва ми и пуска, докато се оправя за работа, а аз се излежавам. Около 30 мин. Мики Маус, Мечо Пух, Майстор Мани и Айнщайчета е репертоарът.
Бебешките са вечр - от Байби научава нови думи по английски, някои пък са такива, които вече е учила. Това е полезно и няма реклами
Като цяло ограничавам, без да съм крайна. Знае, че пускам по две мах, после се спира.
Не гледа, докато яде. Ако не иска, ч оставям, докато огладнее. Като цяло нямам проблеми с ядене, макар че не е от най-лакомите. Подбира си, ако каже, че не обича нещо, не и търся заместител. Яде се, каквото има или не се яде 
За храната - sky, и тя е научена, че не се рови по чужди чинии и ако някой и каже, че ще и изяде яденето, ако тя не го иска, заявява "Не може. Ще стане мръсно."  

Миш, везничка, като моята малка душичка )
Леле Марина колко по-уравновесена и спокойна изглежда, направо понякога се чудя как двете една майка ги е раждала  
Ама то е рано де, ама все пак.
За яденето аз отдавна не го отчитам като проблем, Никол си бърка в хладилника и си яде каквото реши, в магазина отива с неин си списък, гледа че аз пиша, пише и тя, и се почва, това ми е по списъка искам го   И след това си бърка вади и яде, качва се с едно столче, отваря си микровълновата, слага данониното и си го топли, направо с еня грижи нямам вече. Само ината, с който се сблъскваме и командоренето, иначе за самостоятелност, всичко сама си прави, вече да си я похваля и сама си ходи на тоалетна, с едно столче. Само че като пусне водата и се навежда да наднича в тоалетната ))
На мен ми казва, мамо, много ми липсваше, а ако е много на кеф , мамо и МАрина много ми липсваше.
Никол тв рядко гледа, нищо че бръмчи по цял ден, тя си има нейни си филмчета и Вбокс-а, сега на мода е барбароните  и то на френски, много се кефи.
А и да я похваля, пуска лаптопа сама, аз и пускам вбокса, и някое филмче, а тя се е научила да натиска бутончето за пауза, ако иска да щъкне и после за старт, а също така си го пуска и на фул скрийн, самичка, само ми остава да я науча как сама да пуска и вбокса, и да пише името на филмчето което иска, и мога да си ходя, ако се върна след два дена няма да е умряла от глад, нито от скука 

Айде и аз да се изкажа експертно
Нормално е да правят така, човечките се развиват, чакайте като стигнем до пийрсинг и тату, а за моторите и да не говорим. Май е по-добре да се насладим на лукса. Обува се сам, облича се сам, яде сам, като излизаме в парка даже и книжка си нося да си чета докато кара трактора. Е кво по-хубаво от това. Я си спомнете миналата година, не тука, внимавай там. Сега е направо удоволствие.
За дрехите пробва да ми прави няколко пъти номера с не искам, но при нас беше съпроводено с нищо не искам и изобщо не искаше да се облича и такива сцени. Една сутрин просто излязох и го оставих на грижите на баща му, който си се облякъл и тръгнал също да излиза, обещахме му че ще го оставиме сам. Ми от тогава облича каквото има и се оправя бързо сам, щото видя, че сме достатъчно кретени верно да го оставиме. Даже си имах и подготвен план, да отворя домофона та да следя какво се случва и да излезна за около - 5-6 минути да ми повярва. Не се стигна до там. Специалистите съветват да им даваме възможност да избират между две неща, така се учели на отговорност, щото каквото избере това остава. За да проумеели следствието от избора, демек релацията избор-последица - отговорност. За ботуши през лятото или пък къси ръкави през зимата водя на балкона да прецени сам. Зимата беше тръгнал по гащи, ми водих го по гащи на балкона и го питах дали няма да му е студено, ама признавам, че съм толкова шашава, та бях решила по гащи да го водя с резервен панталон в чантата. Некак си така трябва да се оправяме по възможност без нерви. За храната, ние вече го третираме като равноправен член на това семейство, така че седи на масата, получава своя (голяма като нашата) чиния, вилица, нож и лъжица. По някога заявява, че няма да яде и го оставяме, ние започваме да ядем, за него е сипано и подредено, като види как ние ядем почти винаги идва и започва и той. Най-важното условие е поне час преди обяда да не е ял нищо. НЕма начин да е ял бисквити преди половин час и след това да седне да обядва, ми то и ние това не го можем. За телевизия гледа само събота и неделя сутринта, та ние поне да се излежаваме на спокойствие, сам си гаси след около половин час 45м. и идва при нас да се гушка. Иначе никой няма време за телевизия, имаме кабелна заради баскета и хокея на баща му, ма той горкия и до там не стига. Изобщо вие как намирате време за тв., ние като се върнем от градина обядваме, аз оправям след обяда, малкия си играе с баща си, и след това щукваме някъде вън. Вчера се прибрахме в 9 вечерта  , обаче малкия стана свидетел на невероятно събитие. На полето бяха цели три трактора, единия балираше, другия опаковаше балите, а третия ги товареше. Е нЕма такова анимационно филмче, около час висяхме и гледахме, единия от трактористите дойде да го пита дали иска да се повози, ама нашия отказа (това вече не смее).
Ей какъв ферман му ударих, аде бегам да чиста.

Миш, честито! Лека бременност ти пожелавам 

Като ви чета - навсякъде има по нещо  Да са ни живи и здрави дечицата ще преминаваме още през много етапи от развитието им, няма начин, как иначе ще ни побелеят косите 

bzepic, Аз днес го приложих това с оставянето сама в къщи. Яна ми се инатеше и не искаше да се облича и аз и казах - чао тогава, излязох на площадката на етажа и затворих вратата. Естествено слухтях какво се случва вътре - нашта повика известно време "Мамо", накрая с леко плачлив глас и след това настана тишина. След малко влизам и какво да видя - облича се сама, явно е решила да ме догони. И като ме видя само каза - Ти защо излизаш от вкъщи по чехли?  Та не беше хич уплашена, дано поне да го запомни този случай.

Mish Честито... лека и безпроблемна бременност желая!Това дето bzepic казва за обичането и аз съм го прилагала.. зимата не щеше да излиза с яке.. изведох го на терасата и му казах: " виждаш ли колко е студено без яке.. хайде да се облечем да не ни замръзнат дупетата.." веднага се съгласи.. идеята е че така разбира защо настоявам за нещо, а не самоцелно да следва команди.. това с оставянето не го правя от страх да не си помисли, че ще го изоставя.. сутрин като се бави за градина и не ще да става, му казвам че преди малко съм видяла как Илия (приятелчето му) тръгва на градина и вече се наредил за закуска или си носи нов джип и чака Ники да си карат заедно колите.. Винаги действа.. тук идеята е да го накарам да пожелае това което на мен ми е удобно, а не да го плаша с изоставяне... просто исках да споделя един по разичен метод.. убедена съм че не при всички ще подейства, но при нас работи..

А, когато стигнете в градината и той види, че Илия още го няма?
Или не носи нов джип?

Питам, защото Пламен много трудно се разделя с бабите и дядовците си, когато идват у нас или ние ходим на гости. Винаги има рев и тръшкане и "не те пускам/ няма да си тръгна!" ...
Понякога баба му и дядо му му казват нещо от рода на: " Отивам за малко до магазина и след малко ще се върна, ти слагай масата да вечеряме!" или "Ти сега тргвай с мама и тате, а аз ще се кача в нашата кола и идвам след вас, че във вашата кола няма място за мен!" Тогава Пламен тръгва доволен, а след това си търси обещаното. Винаги ми става много мъчно и всеки път казваме да не го лъжат, но за момента е "пей си Пенке ле" ...
Понякога не помни какво са му казали и не ги търси, но това е когато успея да отвлека вниманието му с нещо по-интересно, но рядко мога да предложа заместител на бабите и дядовците. 

И аз се опитвам да избягвам да лъжа
Най-добият вариант е убеждаването. Ако не помогне, казвам, че ще се натъжа или ще се разсърдя. Обикновено действа.

Wish, и при нас е същото. Разочарованието след лъжата е толкова голямо ,че ми се къса сърцето и в такива случаи предпочитам да кажа истината ...

Когато ми се е налагало да оставям Яна при баби, те винаги настояваха да се "измъкнем" докато детето се е заиграло или заспало, за да не плаче. Ами аз никога не правех така, предпочитах да й кажа довиждане, да обясня, че имам работа и ще дойда да я взема еди кога си. Това за мен е много по-добър вариант, отколкото баламосването, защото децата още от много малки се усещат. А номера с оставянето наистина не е приятен, и аз си помислих дали няма да се уплаши и стресира, но ми се искаше да разбере, че когато я моля да се обличаме и да тръгваме не може да ме разиграва и да се мотае колкото си иска. Може би няма да го направя втори път обаче...

А сега кажете аз какво да правя като извеждам на балкона да види колко е студено, и единственото което постигам, е да влезе с кандърми вътре, щото излезем ли трудно я прибирам. Тоест това със студа не важи при Петя....май си имам инатче, както Мяу спомена неподлежащо на манипулации.
Преди няколко вечери бяха децата на гости на баба си, взимам си ги и Петя отново отказа да си облече якето....хубаво, но и казах да си го носи сама. Та така излязохме навън в студа, в едната ръка яке и жилетка, а другата любимият тигър...не промрънка ама хич. Добре че ходихме само 10 мин Циркът беше пълен, аз и Кристина увити в якета, тя търчаща напред защото и така й е студено, а Петя зад нас се носи като народна песен по клин и блуза с къс ръкав

По въпросът с оставянето и аз предпочитам да кажа истината, помрънкват малко, но бързо им минава. Проблем имам обаче с това, че при баба всичко може и на тях много им харесва, и когато се скарам за нещо се почва едно "бабооо, искам си баба"...това ме изкарва от нерви, честно. Едвам минах този период с Криси, сега и Петя го прави...а няма как да се оправя...още 3 години незнам как ще издържа

За  оставянето, не мисля че толкова ще им се нарани психиката, щото трябва да видят къде е границата, в крайна сметка не  става въпрос за постоянно игнориране, а за поставяне на граници. roverandom не ти е минал номера точно щото си излезнала по чехли и си била пред вратата. Аз като излезнах си бях ядосана, на сериозни си тръгнАх дет се вика. При тях винаги минава само ако си искрен, веднага те хващат ако опитваш нЕкви филмчета да им праИш. Не го лъжа, опитвам винаги да му казвам истината и да представям нещата каквито са. И аз мразех номера на баба му да бягам когато се заиграл и като кретен се обувах и обличах пред асансьора. Обаче и тя самата загря, че не е добра идея, щото в един момент се сеща и пак плаче. При нас номера с оставането става безболезнено ако баба му го чака на външната врата, пред блока. Тогава той ми казва чао, и тръгва с баба си без проблем. Не знам защо, обаче ако тя го чака долу не реве, пък ако е топло направо отиват на пързалката или да се возят с трактора (подариха ни супер трактор с педали и ремарке) и тогава няма истерия.
За обличането, на училището ни съветваха и съм го пробвала номера, оставяш да е облечена както иска, като има на разположение дрехи да се облече. Казаха ни, че трябва да ги оставяме да им стане студено за да опознаят тялото си и да различават чувствата студено/топло, глад/жажда. Така че като и стане студено сама ще се облече, пък ни гарантираха, че докато и е топло няма да настине. Аз съм опитвала у дома да го оставя и наистина след известно време сам отива и си взима блузата с дългите ръкави. Малко повече свобода трябва да им даваме за тези неща. Даже ни учеха, че това са дреболии за които е добре да не се нервиме толкова, ами да се концентрираме повече на любовта, уважението, разбирането и такива неща, които ни убягват докато ги гоним с лъжицата. Че е по-важно да си поиграем с тях, отколкото да ги натъпкаме с храна. А за обличането има и още един номер, просто взимаш резервни дрехи и караш детето по пижама в градината. Ставаш, будиш, обясняваш, предупреждаваш, обличаш се без нерви и когато си готова, просто казваш тръгваме и туй-то. Грабваш и по пижама, лекторката твърдеше, че до втория етаж вече ще е бързо облечено и нЕмаш грижи повече. Ма вие мене не ме слушайте нали знаете, че аз съм гадна швабска майка, дето се учи от хитлерюнге  . (поне мама така заяви, че ние с мъжа ми сме нацисти  ).

Ох, склонна съм да се съглася с това да оставя тя да каже кога й е студено...но навън беше 8-10 градуса духаше студен вятър по нашите земи. Аз толкова се притесних, че ще я простудя,че едвам се удържах да не я облека насила. Моят мъж е на твойто мнение "че си има хора, на които просто не им е студено"...а мен толкова ме притеснява това.
Иначе тя си се облича с охота, но това което тя иска, не моите 2,3,5 варианта

Май не нея трябва да пречупвам, а да пречупя себе си...и стоически да издържа на "Гледай тя как се е облякла топло, а детето голо ходи"

С това за обличането и храненето съм съвсем съгласна. Някои родители според мен не схващат, че не е достатъчно за едно дете да е облечено и нахранено, а че има нужда и от друг тип общуване.  Нас малко така са ни гледали - вярно че сме 3 и не е имало време за много внимание и лиготии, но за майка ми винаги е било важно да си добре нахранен и да си облечен според нейните критерии за топло-студено. Въобще е нямало претенции  от сорта на искам-неискам. Каквото ти сложат - това ядеш и то си длъжен да изядеш всичко. В резултат - моя милост беше невероятно злоядо дете, което хранеха с  лъжица до 9 годишна възраст. Сега прилага същото й на Яна, въпреки моите учтиви намеци, които обикновено си ги пуска покрай ушите в стил "Аз три съм отгледала, сега ти ли ще ме учиш." . Може би такива са били разбиранията едно време, сега съм сигурна че повечето от нас гледат децата си по по-различен начин.

Ама аз не лъжа.. Илия живее срещу нас.. винаги тръгва по рано защото майка му и баща му са от по рано на работа и винаги носи нов джип.. чувам ги сутрин като излизат.. просто пример дадох с нещо което обича и го привлича да стане.. и аз не лъжа защото ще загуби доверие в мен..
Онзи ден пътувах до Търново за един изпит и сестра ми трябваше да го гледа.. въпреки съзите му си поговорихме че ще се върна само да си взема изпита и че той ще играе с леля и ще карат кола и до довечера ще съм у дома за вечеря.. и той разбра и спря да плаче.. и в градината като го водех в началото не съм го оставяла и да избягам.. не искам да се чувства изоставен.. обяснявах и той ме разбираше.. никога не съм го лъгала или оставяла, нито са ми го изтръгвали от ръцете..
Ровендам - недей да молиш също.. по добре е да кажеш, че ще трябва да тръгнеш сама защото закъснявате, а на теб никак не ти се иска да излизаш сама..
Това за натъжаване на мама също го не ползвам, защото имам един пример как дете подтиска желанията си за да не плаче мама и после в съзнателна възраст взе да крие разни неща от нея, които по принцип тя трябваше да знае, само за да не се натъжи мама..
Бзепик, долу минава номера точно защото му предагат нещо желано..
Много объркано писах дано сте ме разбрали..