ФЕВРУАРИ месец е студен, нищо - всички ще празнуват с мен!

Mish, лека бременност и от мен . Здраво и прекрасно бебче ти пожелавам.
Аха, това и аз го прилагам
joya, за насоката в развитието и аз мисля, че детето само си показва. Просто трябва да му се предлагат много възможности и идеи и от всичко то се спира на нещо, което го влече най-много. Опитвам се да предизвиквам интерес, без да притискам. Алекс непрекъснато пее и то доста вярно. Доскоро я водех на "бебешка" музика, която обожаваше. Сега съм решила да пробваме в център "Смехурко". Там е за деца над 3г. Ако искаш, може да ги заведем заедно, да видим какво е.
Преди време повече "рисуваше". Напоследък не иска. Криво-ляво прави коте  И дотам.
Непрекъснато ме кара да и чета къде какво пише, както и книжки. Познава всички букви и пише повечето от тях.
Sky, каква е тази поредица?
Алекс за момента по английски знае доста песнички и около 100 думи.
Разиграваме някои от историите в книжката по английски с играчките и. Много и е любимо и толкова пъти ги повтаряхме, че вече си ги играе сама, като говори с различна интонация от името на различните герои

Да питам - някой ще ходи ли на концерта на Елтън Джон? На мен ми се иска, но не намирам съмишленици нещо
Софи, пробвала съм Линола Фет и Нахткерцен на Д-р Тайс. Действат добре на суха кожа и алергични обриви. Но все пак нека специалист да каже дали са подходящи. Бързо оправяне на Валето!
Мяу, защо си изтри предния пост? Беше много смислен и ми стана мило, като го прочетох. Мислех да пиша по темата и докато се наканя...

Миш, честита бременност! Лека и без проблеми!   

Ох, не знам и аз. Хормона ме тресе яко . Даже не помня какво бях писала. Ти можеш да коментираш, разбира се... Както и всеки, който е прочел и желае

Нашия се беше втурнал за китарата на баща си. Тейко му бил мноого дОбър по китара, тайно му открих две-три дипломки за награди за второ място на някакви конкурси. Обаче майка му, дзвер и двеста не била доволна, първо място искала и той и забил китарата в главата - буквално. От тогава професионалната страхотна наистина, китара виси на стената като музеен експонат. Малкия, обаче прояви отявлен интерес и настоя да му я дадем, бабата не си даваше трофея, ма не я и питах. Смъкнах аз китарата, дадох я на малкия, таткото и той се подведе от ентусиазма на царчето и за първи път от н.. години хвана китара, и засвириха дружно, беше си направо умилително за гледане. Е дзверо скри китарата, сега вече я няма. Та сега сме се навили да си му купим детска китара. Тук има специална музикална школа, но приемът започва от 4 години. Тъй го ориентираме, каквото му харесва и колкото му харесва, без насилие, но и без подтискане/занемаряване.
Ние като го оставяме му казваме точно къде ще ходим. Резултата е, че като отиваме при баба му, даже и само на гости, постоянно ни пита, а вие къде ще ходите. Милото вече свикнало, че при баба се отива само по принуда.
В тая връзка веднъж бяхме ужасно смешни. Бяхме го оставили при баба му с идеята да ходим на концерт. Върнахме се в къщи уж да се приготвим, обаче така ни размързя, че на края си останахме с чашка червено вино и хубав филм в къщи. Тогава някак си се почувствахме малко възрастни, щом ни домързя да излезем.
За мазането, на нас ни дават някакво правено кремче, лекарката ни дава рецепта и в аптеката го правят, за атопичен дерматит, обаче и на мен ми помогна за алергията, така че съжалявам, не мога да помогна щото и на опаковката не пише какво е.
Anim, на всички лекции, на които сме били повтарят, че нямало значение какво правят бабите, децата много добре различавали и знаели къде и какво минава, така че показваш своите граници и толкова. За напишкването, явно е период, понеже и други мами тук се пожалваха, че имат рецидив на мокрите чаршафи. Ние пък сме психически подготвени за яко пране поне 6 месеца, та приятно се изненадваме ако е сух сутрин. За памперса, просто и го взехме, нека си купи ако и стиска  .
joya, психиатърката ме успокои, каза че прекалено много изисквам от детето си, че то даже било над средното ниво и било много умно. Така че съм съвсем спокойна, бе хубаво си е така да ти ударят една контрола, да знаеш, че с детето всичко е в ред. А в България, явно малко акселерантчета сте, щото тука изобщо и не помислят за такова нещо, даже се смята, че детето може съзнателно да брои и различава само до 3, и е вярно, че малкия безпогрешно познава нещата до 3, даже баща му си направи експеримент с три бонбона. После му взе един и го пита колко са и той ги преброи, и така взе да го учи на елементарна математика, демек като ти взема един колко ти остават. Малкия категорично се забавляваше. Ма то от малък си дава знаци на техничен тип мислене, така че моите езици и литература, явно ще поизостанат.
Край на фермана, че къщата е на долу с главата. Лек ден ви желая и хубави разходки.

Мишок, честито и от мен   , малко закъснели поздравления, но от сърце   

Има ли сред нас вещи счетоводители, да споделя една мъка относно моите "бременни" права във фирмата  , в "Майчинството счетоводно" в Майките, нещо нямат отговор за моята особа 

Моята мъка е, че още не сме махнали памперса по време на сън.  От 3 дена не го слагам, снощи 2 пъти го изпишквахме и въпреки това той успя да се напикае 2 пъти. Това нормално ли е?

А защо го изпишкваш нощно време? И с това се свиква, и според мен е по-голям проблем от това да се напишка. Може да е настинал и затова да е пишкал повече през нощта, поне при моите щерки е така

Да.

Теди аз махнах нощния памерс едва когато седмица подред се будеше се сух такъв.. казах му ако има пиш да ме събуди и той започна да ме буди всяка нощ.. най вероятно защото преди да си легне му обяснявах, че трябва да го направи.. спрях да му казвам и сега ме буди само ако му се пиша.. 3-4 пъти в седмицата.. вярвам, че и това ще отмине.. не го буди да пиша, но непосредствено преди сън му кажи че ако му се пиша да те събуди и така.. след седмица две ще схване идеята...

Има резон в това, което sky* пише, но имайте предвид, че обикновено малките се напишкват, само ако, когато и защото са дълбоко заспали, така че не биха могли да ни събудят. Калина сама си изработи стереотипа наскоро, преди месец някъде, да става и да пишка в гърнето, което винаги я чака на едно определено място. Ако го няма там, буди татко си.

Мяу вие направо лукс вече, сама ходи на гърне ехххх мечтиии. Ми и аз избрах варианта, да го махна и точка, просто се подготвих психически да пера и всеки път когато/ако се събуди сух или ме събуди да пишка съм много щастлива  . По-често, разбира се някъде по нощите го/ако напипам, че е пишкан, просто сменям и готово. И аз преди лягане му казвам да ме буди и да се похваля от 4 дни не се е напишквал, един път ме събуди, че му се пишка и така. Разбира се, още очаквам да се напишква, но този път не се нервя. Нормално е да се напишкват, при нас очаквам поне 6 месеца (толкова трая да свикне на будно да казва). Така че, подготви се за голямото пране и не се нерви, ти все пак имаш опит и знаеш, че рано или късно спира да се напишква.

И аз си мислех, че имам опит и с второто нещата са по-лесни Ама всяко дете си е различно, еле пък ако една майка ги е раждала...или само моите са така

bzepic, душа,  да знаеш, че ти дължа едно голямо благодаря за съветите , много положително ми се отразиха, и на Петя даже

Анимски, аз ще се изкажа по тези въпроси след 2-3 години...

Наистина всяко дете си е различно 
При Алекс още преди почти две години махнахме и нощния памперс. И аз пристъпих към това, когато около седмица беше сух. И се подготвих, че ще има пране, но детето не се напишкваше. Сутринта обаче сядането на гърнето и беше първата работа. Естествено, в началото аз я слагах. Сега ми се случва дори да не усетя, че е ставала За периода оттогава до сега се е изпускала около десетина пъти. И е права Мяуче, че спят дълбоко в такъв момент. Не се буди. Веднъж даже я преоблякох и смених чаршафите, без да помръдне.
Я да ви питам, тичат ли стабилно децата ви? В смисъл, без да се спъват... Алекс тича, но не гледа къде и умирам от ужас да не се пребие. Макар че в действителност е падала само броени пъти и после с дни не дава да и се поглежда раничката или да се къпе Уф, не мога да си преодолея страха и само викам "Внимавай!", "Гледай къде ходиш!" Ужас Знам, че не е добре, ама... Поне се опитвам да не и казвам, че ще падне

На Ангел му се е случвало, когато му кажа да си гледа в краката и той наистина започва да си гледа в краката и съответно не гледа напред и понякога пада. Затова не му се бъркам в тичането, но и той много рядко пада, обикновено ако е изморен и превъзбуден, или някой го гони.
При всяко дете е различно. Алина спря сама да пишка вечер като беше на около 2г8м, като  3 месеца преди това й махнах и дневния, научи се за около седмица, а след 2-3 месеца вече нямаше инциденти. На Ангел му махнах дневния на 1г (слагах му понякога, например когато пътуваме), а нощния на 2г. Напишкваше се вечер няколко месеца, но предпочитах да сменям чаршафи и непромокаеми подложки, отколкото да е с памперс.