Февруарските бонбони броят подаръци милиони!

Най-накрая се сетих какво все забравям

Честита Баба Марта и от мен. Да тсе много здрави, весели и засмени

За срещата , каквото решите, аз не мога да се налагам при положение, че за днес не мога да се включа.

Ламтурниче, точно този стремеж щеше да ме вкара в лудницата с Мими. Аз, която винаги знаех какво искам и какво правя, която никога не съм проявявала нерешителност, която винаги съм била с главата напред, че и други хора все повличах..., изведнъж стоях, хапейки устни и се чудех какво да избера. Кое е по - добре за това мъничко съвършенство в ръцете ми. За каквото и да се сетиш - да излезем ли в това време или не, да я заведа ли там, или ще я стресирам, да я гледам ли до абитуриентския бал, или да наема 12 бавачки (не, че имах тази възможност), как да я храня, какво да й кажа - ами, ако това й остане в съзнанието, и я комплексира за цял живот..., ами, ако не го кажа и тя стане лош човек... И т.н. и т.н., за каквото се сетиш... Исках да бъда перфектната майка. Винаги съм искала да имам дете. Никога не съм имала други по - истински и ценни мечти. Образованието, работата, това да се оженя някога и за някого, са били само средства за достигането на основната и най - важна цел в живота ми. Като бях на 9 ме ухапа куче, слагаха ми противобясна ваксина в корема -ужасно беше. Но по - ужасното бе, че майка ми нещо си шептеше с лекаря, който ми ги поставяше и аз не чух какво. Три дни не спах и накрая й звъннах да я питам дали тези инжекции ще ми пречат да имам дете - това ли са си говорили с доктора? На 9 години!!! Все още нямам никакво обяснение от къде ми е дошло всичко това...
И когато слава Богу се случи това чудо, се оказа, че аз нищо не знам, не мога, не разбирам и изпитвам панически ужас, че ей това съвършено нещо в ръцете ми мога само да го разваля и повредя. Нищо хубаво не мога да му дам. Затрупах се с литература, исках да записвам магистратура по психология. Наех бавачка, която завършваше именно детска психология, за да ми казва къде бъркам и къде не... И колкото повече се стараех, толкова повече се невротизирах и нищо не ставаше.
Накрая един мъдър човек ми каза - Няма добри майки. Има поносими. Това ти е целта. И от раменете ми паднаха Белоградчишките скали...
Затова го казвам. Защото всичко, което предприемем днес в името на детето, в бъдеще може да се окаже грешка. Или когато то порасне и стане голям, мислещ човек ще се обърне и ще ни обвини най - вероятно за решението, в което сме вярвали, че е било най - блестящо...
И аз до преди време смятах, че съм истински ангел изпълнен с мъдрост, разум и невъобразима любов към детето си, затова че се отдавам толкова време изцяло на него, че отлагам второто си дете, за да може то - първото, да не е ощетено, да не ме дели с никого, и да има, да има, да има... Докато не прочетох мнение на една многодетна мама, която казваше - е, хубаво първото дете е ок, ами на второто - как ще му осигуриш 7-те години център на внимание?
Сега, особено засрамена и смирена го разбирам това, като мъкна Бобчо под мишница, докато проверявам домашни, или редя пъзели... И единствената приказка, която успявам да му прочета е всъщност общата с кака му вечер, преди тя да заспи... А, Мими едно време я занимавах по цял ден. Измислях игри, майсторях играчки, правих куклени театри и какво ли, какво ли не...
Така, че това с добрата майка го оставяме на страна. Гледаме да сме нормални, спретнати, трезви, без излишъци, без крайности и без излишни надежди, че някой ще ни гледа на старини...

Извинете за логореята.

Десика, в градината изискването за пантофките бе да се обуват лесно, защото децата сами се справяха. Но за яслата не знам - нали все още трябва крачетата да са им обути в по - стабилни обувчици...

Ох, Зари, бих искала и аз да изпадна в логорея, ама мозъкът ми не е в най-добра форма след цял ден вкъщи с Ралица. Много насериозно си се взела, че чак към лудницата да поемеш. Аз съм по-голям мързел, повече се пускам по течението, не се опитвам да променям света, въпреки, че мразя и да се нагаждам към него. Децата ми ме направиха по-добър човек, за което съм им благодарна и именно от благодарност се стремя да им бъда достатъчно добра майка. А когато осъзнавам, че не успявам, поне да огранича до минимум щетите.  В една от книгите по детска психология (май на Додсън беше) пишеше, че човек се учи да бъде родител на гърба на първородното си дете, затова именно първородните били най-честите пациенти на психиатрите. Надявам се, да не го докарам чак дотам, но съм далеч от мисълта, че съм безгрешна. Не очаквам да оценят нещо, което правя за тях, защото всичко, което съм направила е било мой избор, мое задължение и мое желание. Моля се само да съм достатъчно силна, за да ги преведа покрай повечето подводни камъни на детството и юношеството, така че да избегнат сериозните катастрофи. Да са живи и здрави, другото са бели кахъри. 
И по възможност да не им лягам на ръцете някой ден, че много мразя като ми кажат:"Нищо, ще има кой да те гледа на стари години." 
А, и още нещо- на 9, 18 и 20 и т.н. години не съм искала изобщо да имам деца. Явно ми е "пораснал мозъка" (според щерката ) по-късно, а за второто- апетитът идвал с яденето. Така че шапка ти свалям за 9-годишната ти зрялост.

Най-сетне успях да се класирам за писане ..... благодаря ви, че ни мислите 

Вчера към 21ч. Плами пак вдигна температура - 39,1 и я заведохме в Токуда да я видят. Там й направиха и кръвни изследвания, оказа се, че няма проблеми, които да налагат АБ. Предполага се, че е късна реакция от васкината. След нурофена свали температурата, до 7ч. тази сутрин когато пак вдигна ок. 38. Вече не я меря дори, на пипане определям, колко градуса е  Пак дадох Нурофен и я свалих. Ходихме и при педката, и тя я прегледа и каза същото - реакция на ваксината съчетано с никнене на 3 кътника. Затова се вдига като по график. От сутринта не е вдигала, но очаквам включване. Ако до 2-3 дни не мине ще правим нови изследвания.
Обаче от сутрина ми разказа играта - като подивяла е и иска да направи всички бели, които не успя вчера заради температурата 

Та логично отпадам от срещата ....

Точно така 

Вержи, и аз съм на мнение като останалите, че трябва да използвате възможността и да заминете - там ще сте по-спокойни и ще гледате децата си в нормална среда. Вярно, че ще ви е мъчно за близките, но при всички случаи ще имате доходи, които ще позволяват да ги виждате редовно. А и в ерата на интернет ... няма невъзможни неща.

пак бързо включ - за софиянки - на сайта на ИСДОГ - Сфия е излязло предварителното класиране за ясли за набор 2009, ясли първа група от септември.
ние по първо желание сме на 15то място от 12 приемани. ще чакаме и стискаме силно палци.

Нямаше да се включвам по темата,ама това ми хареса особено много и както винаги мама Зари го е казала ама много точно и на място
Вие се мислите за лоши майки,защото не можете да обърнете внимание на едното си дете...Ами аз тогава съм най-лошата,защото с близнаци е трудно да раздаваш двойно по-голямо внимание на двамата поотеделно.Така че правя каквото мога,но със сигурност се опитвам ако не получават цялото ми внимание,то поне да е повечето и се опитвам да не игнорирам единия за сметка на другия.В случая Наско,защото той е по-кротък и обикновено си стои кротко в легълцето,докато аз измислям какви ли не глупости,вечно за да забавлявам лигавия Гошко. После ролите се сменят,независимо,че видимо Наско сам се забавлява.Бе с две думи-или забавлявам и двамата,или никой,или един след друг,но задължително и двамата.
Незнам дали ме разбирате,но според мен щом детето е усмихнато,щастливо и спокойно значи получава достатъчно от родителите си.

И сега ме извинете за грубите думи,но гледам новините и тоя баща...де..а неговата мама проста.Как може бее,как може,малко му е,че се е самоубил..как е възможно да убиеш или насилиш собственото си дете...Боже Господи,на къде върви тоя свят?!?

Aз попрочетох, вярно пак са прехвърчали искри Няма лошо, все от някъде трябва да ни избият негативните емоции... Аз с вас не се карам, че си пазя силите  

При нас нещата са добре... Нито вчера нито днес ми е било мъчно, Белослава също добре е понесла липсата ми. Единствено ми тежи, че вече 2 нощи не спи и дори биберон не я успокоява - само гръд признава, а аз имам нужда малко да се врърна с гръб към нея. Но не е кой знае какво, ще го преживея.
В офиса за ден и половина засякох бабето 3 пъти, нито тя ми обърна внимание нито аз на нея.. За сега се снишавам, за да трупна още точки пред колегите и да си имам застъпници  
Голям късмет за мен е, че поне до края на другата седмица ще правим полеви тестове... в моя квартал   което значи, че освен че ще се прибирам към 5, както днес, но може би няма да се налага и да ходя сутрин до офиса
Та си мисля, че 2 седмици няма да ми се налага да се видя с бабето Пък и поне 3 часа с Белка печеля.

Нямам време да чета редовно, защото още ме е срам да отварям форума в офиса, но като се поопозная с колегите, ще стана отново редовна  

Уговорете се за среща скоро, плиййз

п.п. и ние ще се наредим на опашката за гости на фоксуна в швейцарско

Гледам "България търси талант" и се разревах за цигането, което пееше хубаво и като го попитаха, защо не се е облякло по-впечтляващо, то отговори,че е търсило носия, но не е намерило, и едва си е купило тези дрехи. Много ме разчувства...неочаквано...

И мен, първо адски много ми хареса това, което изпя. Настръхнах! А след това и обяснението  

Зари, невероятно се изказваш. От думите ти винаги струи толкова много мъдрост и опит. Не те познавам лично, но мисля , че си много стойностен човек и блестяща майка.

Наде, радвам се, че пак се долавя доброто настроение при теб  
И някой ден може да звъннеш да пием по кафе в обедната ти. Но само след като се опознаеш с колегите.

Утре ще се суъбираме в свекито и там да отпразнувваме първата годинка на Мая,та по този повод днес аз се реших и направих тортата за утре това ми е първата торта в живота(изключая тази за 6месечинка,тя беше много неугледна)горда съм със себе си,а ако утре кажат че е и вкусна...
Не си пестете хвалбите знам ,че е прекрасна


Дайте да се организираме за четвъртък,аз съм за Избата,пребройте се и ще направя резервация ако всички сме за там.

Хах, този път съм невиноват! Изпуснах спора...

Аууууууу, сватя!!!!! Ама каква е тази разкошна торта!!! Леле колко е хубава! Отивам да претарашя шкафовете за нещо вкусно! 

Леле, Инче, защо трябваше да ми обръщаш вниманието върху тая торта, аз от утре съм на диета! Мисля да пробвам тази на Ипократис, харесва ми.

Да ви се похваля - отбих звяра! Много безболезнено мина.

Миме, майсторка - готвачка си ти! Аз сега направих ябълков щрудел и не мога да си легна, докато не стане...ама така е..като няма време...
Доре, от любопитство погледнах диетата-звучи ми страшно трудна за изпълнение. Успех Как сте иначе с Йойо? Докато правех щрудела се бях сетила за вас:)

Миме, ш`те викам в Швейцарията да правиш тортата за 2-3 годишнината на малките Няма как да устоя на изкушението...Подозирам,че е с кокосови стърготини и ванилия...или бял шоколад

Между другото и аз съм на диетка.И хич не ми се смейте,щото за 2 месеца качих 3-4 кг и сега ги свалям.Остават още 2,за да се почувствам по-добре.Само дето така и не разбрах как ги качих тия кг при положение,че ям 2 пъти на ден и то основно дояждам яденето на малките Май трябва изобщо да не ям.Сега през пролетта ще ми е по-лесно.Мощно марули,зеле и домати ще хрупам и ще цоцам таратор Това поне мога да го ям денонощно