Не отричам, че не съм заложила парите в семейния бюджет, на първо число от месеца ги прехвърлям по друга сметка да се събират. Фактът, че аз не разчитам толкова на тези пари /т.е. разчитам, но ги събирам с определена цел и не са ми жизнено необходими на момента/, не означава, че не мога да вляза в положение на тези, които наистина имат нужда от тях днес. Затова и казах, че ще подкрепя искане за фиксирана дата на изплащане на детските надбавки. Но ще подкрепя искане, грамотно и аргументирано написано. Писания от сорта как свекърва ми или съседката пенсионерка могат да ядат само сух хляб, ама аз трябва да купя шоколад на детето няма да подкрепя в никакъв случай. Никой не е написал писмо до медия или институция, никой не е направил петиция от първо лице, единствено число. Всички писма съдържат "ние, майките", "нашите деца" и т.н. Т.е. говори се от името на всички майки. Е, и аз съм майка. Нямам ли право в такъв случай да апелирам за премереност на тона и грамотно поставени искания?! В правото си съм да не искам да бъда поставяна пряко волята си под общ знаменател с жени, които са пропуснали доста от часовете по български език от І до ХІ клас и които от 12-ти са размятали пистолети. Повечето мнения в темата и част от постнатите писма създават доста некрасив /ако трябва да съм тактична/ обобщен образ на майките
Препоръчани теми