Дядо Коледа ела и подаръци на ЮНЧЕТАТА им дари!

Момичета, почерпете се за мое здраве - днес навършвам Христовата възраст /малко страшничко звучи/:




Гале, честито и на теб на голяма патерица! Пожелавам ти много уют и топлина, щастие, късмет и послушни деца! Да си жива и здрава още дълги години!


Знам, че рядко се включвам, но за това пък редовно ви чета. Ние сме добре - малката расте и хубавее, баткото все по малко слуша - тоест всичко е в реда на нещата. Алекс беше за 10 дни на море при кака си във Варна - голямо чудене беше дали да го пускаме сам, но в крайна сметка са изкарали добре и общо взето са се слушали. Та и ние със с мъжа малко от малко отморихме докато го нямаше.
Една хубава новина покрай нас е, че осъществихме една отавнашна наша мечта - направихме си книжарница и сме много горди от факта.
Ми това е общо взето покрай нас. Тия дни ще гледам  да пусна линк към някоя и друга снимка.

Чао и усмихнат ден на всички!

Жени, честит рожден ден! Бъди много щастлива!

Аз да се оплача, имам проблем с малкия и с градината. Откак се върнахме от отпуск, вече 1 седмица, не иска да ходи, голям рев пада, от вечерта почва с пазарлъците. Отначало си мислех, че е свикнал с нас и не иска да се разделяме. Но положението става все по-зле с всеки ден. Тази сутрин се скъса от рев. Опитвах няколко пъти да говоря с него, да разбера притеснява ли го нещо там, с тия сборни групи все ги местят и е с различни деца, но той нищо не казва. Тази вечер като го вземем ще говорим с госпожата дали не е забелязала да има конфликт с някое дете, вече се чудя какво да правя... Сърцето ми се къса. Почнах да обмислям дали да не го спрем до септември, когато ще е с неговата си група и неговите госпожи.

ЧЕстит рожден ден, Жени!
 Да си здрава, усмихната, весела и много щастлива с любимите ти хора!



Момичета, благодаря ви за поздравите (с лекинко закъснение от моя страна)!

Жени, честит рожден ден! Да си здрава и щастлива! 
Това с книжарницата е страхотно! И аз имам подобна мечта междудругото  Давай подробности къде е и ще си пазарувам от там книги, като съм в София
Светли, явно е период, Емата и тя не е много въодушевена, но аз го отдавах на това, че вече й е скучно в яслата (макар че имат занимания и разходки, днес бяха цял ден в зоопарка). Няма търпение да тръгне в "истинската градина при големите деца" Вече 3пъти ходи в градината за по половин ден и явно й е харесало

Жени, честит рожден ден, мила  ! Бъди много здрава, все така обичана, щастлива и много усмихната. Страхотно е, че сте зачеркнали още една мечта от списъка  .
Светли, не знам какво да те посъветвам... Знам, че е много трудно да гледаш дребчо да тъжи, но може би наистина е период. И той си има своите чувства и мисли.
Трапезица, личи си, че сте изкарали страхотно  .

Жени ,да си жива и здрава! Лъвичке , и ти също от здраве да не се отървете и да сте много щастливи!!! Ние снощи се прибрахме от моренцетооо супер си беше. Диди беше много по-смела от миналата година . По късно или утре ще гледам да кача и снимки .

Женииииииии, честит рожден ден! Да сте много здрави ти и цялото семейство! Бъди много щастлива и все така обичана!

Трапезица, снимките са страхотни. Момчетата много са пораснали, а на люлката са много готини. Радвам се, че сте изкарали добре и не е имало проблеми.

Светли, наистина е много кофти. Всичко оказва влияние, скорошната почивка (по цял ден с мама и тате), сборната група и може би още нещо ....... Дано скоро се успокои.


Ха, сега и аз да споделя. От около три седмици Ели проявява протест към мен (аз така мисля). Като й прещрака става страшно - питам я нещо не ми отговаря, като й кажа да направи нещо отказва, изведнъж за дреболии изпада в истерии, като ни приема - ни предава, не дава да я успокоя, хем ме годи, хем ме вика. В къщи сме се хванали за главите. Признавам си, (нали сте ми дружки) аз съм по-изнервена, карам се повечко и най-вероятно заради това се държи така, а също и че не прекарваме много време през седмицата заедно. Но нейното държание не ми помага да съм по-спокойна. Днес преди лягане пак изпадна в истерия, защото не иска да си облече пижамата и искаше да си обуе обувките, с които е ходила на вън в леглото. След час и половина баламосване и обяснения от моя страна се преоблече и заспа. Направо съм учудена от търпението си.

Малкото ми поолекна като ви споделих. Момичета, дайте мнения моля. Дали се налага да ходим на психолог или с повече търпение ще го преодолеем?

Гери ,бих ти казала да се въоражиш с биволско търпение ,вярно трудно е ,но децата ни растат ,проявяват характер и се осъзнават сега са на ръба да порастна ли или да се държа като бебе. Най -вероятно си чувала от Ели за дадено нещо да каже вече съм голяма ,а за друго малка съм така е в момента.Ние като ,че ли попреминахме тези периоди с истериите и повярвай ми сега ми се вижда приказка ,защото се случва все по рядко ,а определено вече има и разговор по между ни, преди все едно беше с тапи в ушите и кепенци на очите ,но премина (и друг път съм го споменавала ,но моето търпение си е в повечко ,но на моменти се улавях че повишавам тон).Това което ме дразни все още е ,че когато Диди не се справя с нещо опищява света ,говоря и много спокойно и винаги и обяснявам ,че е достатъчно да ме помоли и ще и помогна ,а не да крещи.Сигурно от една година го дъвчем това чак се чудих нормално ли е да се повтарям до безкрай ,но започна да свиква и от време на време "включва" ,че по добре да се справим двете като ми каже от колкото да пищи(като пример не може да затвори цип и вместо да ми каже се сърди и пищи" немога, немога" и като я питам  искаш ли да ти помогна се замисля и така,но в никакъв случай не викам  и не скачам срещу изблиците и каквито и да са те). Но всяко дете си е супер различно и уникално и просто трябва да опиташ варианти ,забелязала съм ,че ако повиша тон или тръгна към нея бясно тя озверява ,ако реагирам спокойно с по нисък глас дори по-тихо от  обикновено и и кажа успокой се и ела при мен си поревава малко ,но няма и 2-3 минути и идва при мен хлипаща но вече без викове и се гушка в мен. Но пак ти казвам така реагира Диди ,баща и обикновено не и търпи лиготиите и като викне по-сериозно ми се е напикавала (после не пред нея разбира се му тегля едно конско ,той няма моето търпение ,а и не разбира ,че Диди е чувствителна и доста бързо пали за всичко,понякога е способна да се разреве от едно по твърдо негово неееее и в неговите очи аз  прекалено е глезя ,но това е друг въпрос)Важното е ,че пред детето винаги сме на едно мнение . Малииииииииии улях се  на моренцето бяхме без комп и имам да наваксвам   

Луси, благодаря ти!  Знам, че ми трябва конско търпение ама не успявам. Много е странно през деня аз съм спокойна, Елена също - обаче като се съберем и става страшно. Явно взаимно се изнервяме.  Сутринта баща й я пита защо е плакала снощи и тя е казала, че не си спомня (защото така не се обяснява). Като я оставих в яслата влезе с рев и като минах покрай двора още се чуваше.    Не се беше случвало от много време.

Да ви питам пили ли сте мента, глог и валериан? Чудя се дали ако пробвам ще има успокоителен ефект.

Здравейте и от нас! Честито на рожденниците на патерица! да сте живи и здрави и мноооого щастливи!!! 

Ние прекарахме най- ужасното си море. Иво се разболя и ни вкараха в бургаската болница с диагноза пневмония. За ден и половина от ларингит стана пневмония...Не знам дали наистина беше това, защото като се прибрахме и го заведох при нашата педи, тя каза, че може и да се преувеличили диагнозата заради парите от касата и че детето е много добре.  За съжаление не ни дадоха никакви документи от болницата, нито снимката, за да може да чуя и друго мнение...Но по- важното е, че вече сме добре 

Гери, разбирам как се чувстваш, ние също минахем през подобен "период". Сега тези състояния на Иво са по-скоро епизодични, но още ги проявява от време на време. Луси е права, майката му е търпението, но от къде да го вземем в това напрегнато ежедневие... Явно това е етап от процеса на осъзнаване и естествената реакция на детето, протестът му. Мама винаги е била опората, а сега ми се кара. Нищо чудно да копира поведение и на някое друго дете, нещо което вижда в яслата като протест срещу лелите  Ако ти имаш вътрешното усещане, че нещата са за психолог, няма нищо лошо да потърсиш съвет, но като гледам мъниците около мен всички много си приличат.
За глог, мента и валериан ще ти помогне само ако си внушиш, че има ефект  Според мен няма никакъв. Една почивка, едно откъсване от всичко ще има по- добър ефект, доколкото ти е възможно, разбира се...
Аз пък съм страшно притеснена как ще тръгнем на градина. Иво упорито казва, че няма да ходи на градина, а баба му и дядо му ще го гледат Познавайки си човечето ще има доста сълзи и тръшкане...Ама да видим...
Лек ден и целувки на малчовците!

Blues, много съжалявам, че малкия се е разболял и е трябвало да влезете в болница. Аз от миналата година имам лош спомен от бургаската болница. След дълго чакане и без дори доктор да я погледне казаха, че трябва да й се направи снимка. С мъжа ми категорично отказахме и отидохме в една частна болница където я прегледаха и предписаха лечение. Снимка въобще не беше необходима. ДРугата седмица ще пътуваме към Бургас и се надявам да не се стига до болници.
Дано на малкия градината му хареса и попадне да готини учителки и ходи с желание. Със сигурност в началото ще е трудно, но дано бързо отмине.

Ето малко от обещаните снимки  http://www.facebook.com/album.php?aid=2055395&id=1240165707&l=3318bb9966

Лусиа, много ти е порастнало момичето! И как смело се пуска във водата... направо ви завиждам! Нали вече се оплаках от моя Страхопъзльо, не смее краката да си намокри.

Блус, това лято май пневмониите са модерни  , нали и майка ми я изкараха с такава по снимката, пък всички останали изследвания бяха отлични...

Гери, при нас има подобен момент - ако е сам с мен или с баща си всичко е ок, но съберем ли се повече се чувства явно център на внимание и почват номерата... Иначе тръшкания няма, само оглушава чувствително  и си прави каквото си знае.

По нашите градински неволи снощи говорихме много с едната госпожа, която е в смесените групи от началото на лятото и вече доста добре го познава. Тя е много учудена от промяната, не е забелязала да има проблем с някое дете. Според нея през деня там е спокоен, храни се, спи, снощи беше толкова щастлив, подскачаше около пясъчника, посрещна ни спокойно и радостно. И елате гледайте тази сутрин - събужда се и почва хлипане "Мамо не искам на градината", като го вкара баща му там - пак рев. Същата госпожа от снощи се изумила. Обеща ни да го наблюдава по-изкъсо в следващите дни... Дано мине вече този период, че много се тормозя 

Честито на jennik
Жива,здрава,щастлива и много екскурзий из екзотични държави ти пожелавам 
Аз не намирам много време,но да си кажа.Сутрин спортувам,после на работа,детето от градина и после на плажа да плуваме и те така минава денят ни,поне докато е лято и е топло 
В градината засега нямаме забележки
Светли ще свикне  все пак до скоро бяхте в отпуска и така е посвикнал с вас.
Лекинка от мен,че дятито иска да играе на игрички 

Гери, стига бре, чак пък психолог.   Това е едно супер нормално поведение на дете във възрастта на ''ужасните две ''. Струва ми се, че леко привлича вниманието ти, явно й липсваш през деня. Опитай се да се успокоиш и да се радвате на моментите заедно, иначе се получава един порочен кръг= ти се изнервяш, а тя има нужда от теб и иска да си изпробва границите.
Щък, много динамичен ден, какво спортуваш?