Толкова отдавна не съм писала, че я някой си спомня за нас, я не. Но ... времето не стига за нищо. От една година имам чувството, че времето не само лети, а направо е като комета. За нищо не ми стига, все по - изморена и капнала се чувствам.
И Катрин тръгна на детска, след година и половина чакане. За момента всичко е повече от леко като приемане. Първата седмица беше на интерес, втората - нежелание за ходене и от третата просто всичко си тръгна по вода. Вече дори забравя да си вземе задължителната играчка и да ме гушне преди да влезе. Все едно всичко си е дошло на мястото. Татко ми най - сетне си почива по малко. Пак разчитаме на него да я взима, но все пак е друго.
Силно се надявам да се крепим и да не се разболяваме... ЩЕ видим как ще е.
Надявам се всички да сте здрави или ако не сте, да оздравявате бързо. Целувки от нас
.
и да ми е здравичко и хубавичко и умничко и палавичко и все хубави неща